Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Елена, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 351
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София, представлявано от Т.Я.К.,
чрез юрисконсулт Д.А., срещу Г.А.И. ***. В същата се твърди, че ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По тези съображения ищецът предявил
настоящия установителен иск. Последният заявява, че обстоятелството, въз основа
на което била издадена заповедта за изпълнение, е подписан Договор за кредит №
336805/16.01.2016 г. между „Фератум България” ЕООД, действащ в качеството на
кредитор, и ответника Г.А.И., действащата в качеството на кредитополучател.
Посоченият договор бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние под
формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазването на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, Закона за електронния
документ и електронния подпис и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Ответникът по делото
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и тези, посочени в Общите
условия. Със сключването на договора за кредит последният удостоверил, че е
получил, че е запознат и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и тарифа на „Фератум България” ЕООД, в случаите, в които
същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от договора. По
силата на сключения Договор за кредит № 336805/16.01.2016 г. на ответника по
делото бил отпуснат кредит в размер на 800.00 лв., който следвало да бъде
върнат, ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 152.00
лв. за срок от 300 дни. Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от Закона
за потребителския кредит, кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на
кредитополучателя. В конкретния случай ответникът с цел да повиши
кредитоспособността си, както и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от
гарант – „Фератум Банк” ЕООД. Последното дружество било одобрено от кредитора и
същото фигурирало под № 237 в Списъка на кредитните институции, лицензирани в
страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията
на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт към Регистрите на БНБ. В тази връзка на 16.01.2016 г. между ответникът
и „Фератум Банк” ЕООД, действащ в качеството на гарант, бил сключен Договор за
гаранция № 336805, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора
да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя солидарно.
Съгласно чл. 5, т. 8 от Общите условия при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя, кредиторът имал право да предяви претенциите си директно към
гаранта без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общите условия, които се прилагат към
Договор за гаранция № 336805/16.01.2016 г., сключен между ответника и „Фератум
Банк” ЕООД, първият се задължил да плати на втория такса за предоставяне на
гаранцията в размер на 568.00 лв. Ответникът не изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът
поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество - гарант, а именно
„Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това последното погасило дължимата сума в
пълен размер на „Фератум България” ЕООД, с което встъпил в правата на кредитор
и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу ответника. Датата на последната вноска по кредите била
11.11.2016 г. Следователно, вземането било изискуемо в пълен размер след тази
дата. В изпълнение разпоредбата на чл. 10, т. 1 – т. 8 от Общите условия в
случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от
дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата му се
начислява такса в зависимост от просрочието, която в конкретния случай е в размер
на 100.00 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането. На
01.12.2017 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г/01.12.2017 г. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, действащ в качеството на
цесионер, и „Фератум Банк” ЕООД, действащ в качеството на цедент, с
регистрационен № С56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на първия изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ищецът
заявява, че ответникът е извършил плащания в размер на 152.00 лв., поради което
към настоящия момент дългът е в общ размер 1504.79 лв., от които 763.69 лв. -
главница, 125.65 лв. - договорна лихва за периода от 15.02.2016 г. – датата на
първата вноска до 11.11.2016 г. – датата на последната вноска, 100.00 лв. -
административна такса за събиране на вземането, 478.66 лв. - такса за гаранция,
36.79 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
12.11.2016 г. – датата на настъпване на забавата до 17.05.2018 г. - датата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД гр. София, представлявано от Т.Я.К., моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че има следните вземания
срещу ответника Г.А.И. по Договор за кредит № 336805/16.01.2016 г. във вр. с
Договор за гаранция от 16.01.2016 г., а именно: сумата 763.69 лв. - главница,
сумата 125.65 лв. - договорна лихва за периода от 15.02.2016 г. – датата на
първата вноска до 11.11.2016 г. – датата на последната вноска, сумата 100.00
лв. - административна такса за събиране на вземането, сумата 478.66 лв. - такса
за гаранция, сумата 36.79 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 12.11.2016 г. – датата на настъпване на забавата до 17.05.2018 г. -
датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендира направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер 350.00 лв.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Г.А.И., чрез
назначения особен представител адв. М.Б., в който последният взема становище,
че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Оспорва изцяло исковата молба
на ищеца. Счита, че твърдението на ищеца за сключен Договор за кредит №
336805/16.01.2016 г. между „Фератум България” ЕООД, действащ в качеството на
кредитор, и ответника Г.А.И., действащ в качеството на кредитополучател, не се
доказва от приложените писмени доказателства в исковата молба. Намира, че в
случая не са спазени изискванията за действителността на търговската сделка –
отпускане на потребителски кредит. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 293
от ТЗ и чл. 3, ал. 2 и чл. 13 от ЗЕДЕП (отм.). Освен това намира, че е нарушена
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД във връзка със съобщаването на продажбата на
вземането от „Фератум България” ЕООД на „Фератум Банк” ЕООД на ответника по
делото. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство,
осъществявано в конкретния случай от юрисконсулт.
В съдебно заседание ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София не се представлява. Същият е
депозирал писмена молба, с която представя писмени доказателства, като моли
съда да ги приеме като такива по делото. Излага подробни съображения с оглед
направените възражения от страна на особения представител на ответника в
отговора на исковата молба. Прави искане да бъде допусната съдебно-икономическа
експертиза, като посочва конкретни задачи.
В съдебно заседание ответникът Г.А.И. не
се явява. Същият се представлява от назначения особен представител адв. М.Б.,
който поддържа депозирания отговор на исковата молба.
С Определение от 19.11.2019 г. по гр.
д. № 351/2018 г. по описа на Районен съд – Елена е конституирано като трето
лице – помагач „Агенция за събиране за вземания” ЕАД гр. София, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев, на страната на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД гр. София, представлявано от Неделно Йорданов
Спасов и И.Ц.К., по предявения от последния против ответника Г.А.И. иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – иск за
съществуване на вземането.
В съдебно заседание третото лице –
помагач „Агенция за събиране за вземания” ЕАД гр. София не се представлява.
Същото депозира молба, в която заявява, че поддържа исковата молба, представена
от ищеца и изцяло оспорва депозирания отговор на исковата молба от особения
представител на ответника. Моли съда да уважи предявените от ищеца искове
против последния. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лв.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената служебна справка в
Търговския регистър с дата 8.10.2018 г. и с дата 27.03.2019 г., ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София е вписан в Търговския
регистър и първоначално се е представлявал от Н.Й.С.и Т.Я.К., действащи заедно
и поотделно. Към настоящия момент такива са Н.Й.С.и И.Ц.К., действащи заедно и
поотделно, видно от извършената служебна справка в Търговския регистър с дата
22.10.2019 г. От извършената служебна справка в Търговския регистър с дата
22.10.2019 г. е видно, че третото лице – помагач „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София е вписано в Търговския регистър и се представлява от
Димитър Бориславов Бончев.
От Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 336805/16.01.2016 г. се установява, че същият е сключен
между „Фератум България” ЕООД, в качеството на кредитор, и ответникът Г.А.И., в
качеството на кредтополучател. Съгласно договора на ответника е отпусната
заемната сума 800.00 лв., която следвало да се върне на 10 вноски, като всяка
една от тях била в размер на 95.20 лв. при първа падежна дата – 15.02.2016 г.
Договорната лихва била в размер на 152.00 лв. при лихвен процент – 40.08 %, а
общата сума, която следвало да се върне в размер на 952.00 лв. Годишният
процент на разходите бил в размер на 48.35 %. Кредитът бил обезпечен с
поръчителство, предоставено от Фератум Банк Ltd в полза на кредитора. Извън посочените
по-горе индивидуални условия, за уреждане взаимоотношенията между страните,
възникнали по повод предоставения потребителски кредит, се прилагали Общите
условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „Фератум България“
ЕООД, приети на 1.11.2014 г.
По делото са приложени Общи условия,
уреждащи условията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити, които представляват
неразделна част от сключените от тях договори за потребителски кредити. В чл.
9.2 и чл. 9.3 от същите е посочено, че срокът за връщане на потребителския
кредит може да бъде от 2 до 12 месеца, като се издължава на равни месечни
погасителни вноски, дължими на падежни дати, посочени в погасителен план,
приложен към договора за потребителски кредит. Видно от чл. 10.1, при забава
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху неиздължената в срок сума по кредита, ведно с
направените за събирането й разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни
писма и/или други действия, извършени по преценка на дружеството до окончателното
изплащане на задължението. В чл. 10.2 – чл. 10.5 е посочено, че в случай на
изпадане в забава от страна на кредитополучателя и невръщане на всяка от
дължимите вноски по кредита, посочена в погасителния план, дружеството има
право да прехвърли просроченото вземане на дружество (агенция) за събиране на
вземания, както и такси в какъв размер дължи кредитополучателя при изпращане на
напомнителни писма от страна на кредитора. В чл. 10.7 е заложено, че кредиторът
има право да изиска от последния заплащане на всички разходи, извършени
вследствие на неизпълнението на договора за потребителски кредит.
Видно от Договор за гаранция
(поръчителство), сключен между Фератум Банк Ltd, в качеството на гарант, и ответникът Г.А.И.,
в качеството на клиент, по силата на който първият предоставил на втория
гаранция, като се задължил да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи
от договора за потребителски кредит, включително и от общите условия, които са
неразделна част от него, т. е. Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 336805/16.01.2016 г. Таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) била
в размер на 568.00 лв., дължима от клиента за предоставената гаранция. Същата
се заплаща на равни месечни вноски, т. е. 10 вноски, всяка една от които в
размер на 56.80 лв., като датата на първото плащане била на 15.02.2016 г.,
крайният срок на издължаване на таксата била на 11.11.2016 г. Съгласно клаузите
на договора гарантът се задължавал солидарно с клиента да отговаря спрямо
кредитора за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за
потребителски кредит между клиента и кредитора. Ако клиентът не изпълнел
задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът
щял да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване, като с
изпълнение на паричното задължение гарантът встъпвал във всички права на
кредитора срещу клиента, съгласно Закона за задълженията и договорите и общите
условия към настоящия договор. Гарантът можело да иска от клиента изпълнение на
цялото парично задължение, включително заплащане на допълнителните разходи,
произтичащи от договора за потребителски кредит и платени от гаранта. Освен
това било предвидено в чл. 3.1 и чл. 3.2 от договора, че за всяко парично
задължение на клиента спрямо гаранта, възникнало по силата или във връзка с
договора и непогасено изцяло на падежа, се дължала лихва за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на паричното задължение до окончателното му
погасяване, както и същият се задължавал да обезщети гаранта за всички вреди и
разноски (включително разноски по принудително изпълнение, за правно
съдействие, съдебни такси и разноски за водене на дела), които можели да
настъпят за гаранта в резултат на забавено плащане от страна на клиента, както
и в резултат от упражняването на регресните права на гаранта. По делото са
представени Общи условия към договор за гаранция (поръчителство) в сила от
1.06.2015 г., които са приложими към Договор за гаранция (поръчителство),
сключен между Фератум Банк Лимитид и ответника.
От Договор за придобиване
(покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити) от
1.12.2017 г. се установява, че същият е сключен между Фератум Банк p.l.c
и ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, съгласно който първият, действащ в
качеството на продавач, е прехвърлил на втория, действащ в качеството на
купувач, продал и
прехвърлил всички дългове в портфейла и всички свързани с тях права. Последният
включвал продукт „Кредит на вноски“ – 1965 кредитни отписващия и продукт „Заем
до заплата“ – 3279 кредитни отписвания. По делото е представен документ,
озаглавен „Арреndix 4“,
от който се констатира, че ответникът Г.А.И. има следните задължения по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 336805/16.01.2016 г., по който му е
отпусната в заем сумата 800.00 лв., а именно: сумата 763.69 лв. – главница,
сумата 125.65 лв. – договорна лихва, сумата 478.66 лв. – договорна гаранция,
сумата 100.00 лв. – такса за забава, като общо задължението е в размер на
1468.00 лв. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Фератум Банк p.l.c
е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на ищеца
съгласно посочения по-горе договор, както и че същите са индивидуализирани в
Приложение Г/1.12.2017 г., представляващо неразделна част от него. С пълномощно
Фератум Банк p.l.c
упълномощил ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми
от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани съгласно Договор за придобиване (покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити) от 1.12.2017 г.
Видно от приложеното ЧГД № 177/2018 г.
по описа на Районен съд – Елена, въз основа на Разпореждане № 152/28.05.2018 г.
по ЧГД № 177/2018 г. по описа на Районен съд - Елена е издадена Заповед № 152
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.05.2018 г.,
съгласно която длъжникът Г.А.И. е осъден да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД сумата
763.69 лв. – главница, представляваща дължима такава по Договор за кредит №
336805/16.01.2016 г., Договор за гаранция № 336805/16.01.2016 г., Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от
1.12.2017 г. и приложение № Г/1.12.2017 г. към него, сумата 125.65 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2016 г. до 11.11.2016 г.,
сумата 100.00 лв., представляваща такси, сумата 478.66 лв., представляваща
гаранция по кредитна сделка, сумата 36.79 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 12.11.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата 763.69 лв., считано от 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 30.10 лв. – ДТ и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ищецът е предявил във
визирания едномесечен срок иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземането си.
От Договор за продажба и прехвърляния
на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. е видно, че ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлило на третото
лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, от договори за
потребителски кредити по смисъла на Закона за потребителския кредит, както и
договори за паричен заем по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора. От представеното Приложение № 1/03.05.2019 г. към Договор за продажба
и прехвърляния на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. се установява, че е прехвърлено
задължението на ответника Г.А.И. към „Фератум Банк“ АД по Договор за кредит №
336805/16.01.2016 г., по който е отпусната сумата 800.00 лв., а именно: сумата 763.69
лв. – главница, сумата 125.65 лв. – договорна лихва, сумата 1000.68 лв. –
неустойка/такси, сумата 36.79 лв. – лихва за просрочие, като общо задължението
е в размер на 1926.81 лв. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е
потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на третото
лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно посочения по-горе
договор, както и че същите са индивидуализирани в Приложение № 1/3.05.2019 г.,
представляващо неразделна част от него. С пълномощно ищецът „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД упълномощил третото лице – помагач „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е цедирало съгласно Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
3.05.2019 г.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
в счетоводството на „Фератум България“ ЕООД, „Фератум Банк“ ЕООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД са отразени документално Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 336805/16.01.2016 г., Договор за
гаранция (поръчителство), Договор за придобиване (покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити) от 1.12.2017 г. и Приложение
Г/1.12.2017 г. Според вещото лице заемната сума в размер на 800.00 лв. е
получена в пълен размер от ответника чрез системата еРау.bg, видно от разписка за изплатена сума
по кредит № 01000000032801/16.01.2016 г. По процесния договор е направена само
една погасителна вноска на 12.02.2016 г. в размер на 152.00 лв. Съгласно
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 336805/16.01.2016 г. е
отпусната като кредит сумата 800.00 лв. при 152.00 лв. договорна лихва, като
общата сума за връщане е в размер на 952.00 лв. на 10 месечни вноски, всяка
една от които в размер на 95.20 лв. Първата падежна дата е 15.02.2016 г., а
последната падежна дата 11.11.2016 г. Съгласно договор за гаранция
(поръчителство) дължимата сума от ответника е 568.00 лв. на 10 месечни вноски,
всяка една от които в размер на 56.80 лв. Първата падежна дата е на 15.02.2016
г., а последната падежна дата на 11.11.2016 г. От 10 дължими вноски по договора
за кредит 9 броя са просрочените такива, като първата просрочена вноска е на
16.03.2016 г. Общо просрочената сума е в размер на 720.00 лв. – главница и
136.80 лв. – договорна лихва. От 10 дължими вноски по договора за гаранция
(поръчителство) 9 броя са просрочените такива, като първата просрочена вноска е
на 16.03.2016 г. Общо просрочената сума е в размер на 511.20 лв. Според вещото
лице задължението на ответника е, както следва: сумата 720.00 лв. – главница,
сумата 136.80 лв. - договорна лихва, сумата 511.20 лв. – такса гаранция, сумата
100.00 лв. – такса събиране, сумата 36.79 лв. – законна лихва за периода от 12.11.2016
г. до 17.05.2018 г.
При така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът прие за установено следното:
Съдът счита, че в конкретния случай е
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на
вземане, възникнало поради неизпълнение на договор за потребителски кредит,
признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение
на претендираните вземания приложими са материално-правните разпоредби на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане.
В конкретния случай спорно между
страните се явява обстоятелството дали между ответника и „Фератум България“
ЕООД е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 336805/16.01.2016
г. За доказване на договорната връзка по делото е представено копие от Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 336805/16.01.2016 г. Соченият договор
не носи подписа на кредитолучателя, т. е. срещу кредитополучател са поставени
цифрите 3558. В тази връзка ищецът навежда твърдения, че договорът е сключен по
електронен път. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява
по какъвто и да било начин съществуващата облигационна връзка по горния договор,
тъй като не се установи наличието на воля
у ответника за неговото сключване. Действително
се твърди, че договорът е сключен от разстояние, поради което няма как да бъде
подписан от страната, след като е в електронен вид, но ищецът трябва да докаже,
че въобще е сключен такъв договор, доколкото сключването на договора и неговите
параметри е оспорено от ответника. С оглед на твърденията за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), не се установява и доказва да е налице
попълване на електронна форма за регистрация и искане-заявка за отпускане на
кредит. Не се установява също така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
информация на потребителя за параметрите на финансовата услуга и на договора,
че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните,
са отговаряли на изискванията на ЗЕДЕП. При това положение съдът приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява, че е сключен договорът за
кредит, както и договорът за гаранция (поръчителство) с твърдяното от ищеца съдържание.
На следващо място следва да се
отбележи, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен с
предаването на заемната сума. В тази връзка, по делото не са представени и
доказателства, че сумата по процесния договор за кредит е преведена на
ответника по негова сметка, при което не може да се приеме за доказано
сключването на договора само на основание факта на предаване на сумата по
договора, предвид, че за този факт, липсват каквито и да е депозирани
доказателства от страна на ищеца. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че
съдът не е приел като доказателство по делото разписка за получена сума по
кредит на еРау.bg,
тъй като е сканирано и нечетливо копие. С оглед на това съдът не възприема
констатацията на вещото лице, направена в заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, че заемната сума в размер на 800.00 лв. е
получена в пълен размер от ответника чрез системата еРау.bg.
Освен това от събраните по делото
доказателства не се установява по какъвто и да било начин, че гарантът „Фератум
Банк“ ЕООД е изплатило задълженията на ответника към „Фератум България“ ЕООД. По
делото няма доказателства, че гарантът е предложил изпълнение по договора за
потребителски кредит, след което се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор. При липса на доказателства в тази насока, след като не е доказано, че
гарантът е встъпил в правата на кредитора по кредитното правоотношение, с
договора за цесия, сключен с ищеца, той не е могъл да му ги прехвърли. В
допълнение към казаното, следва да се отбележи, че предмет на договора за цесия
са кредитни портфейли (вземания по продукт „Кредит на вноски“ и „Заем до
заплата“, сключени между „Фератум България“ ЕООД и български клиенти, живеещи в
България), но не и вземания по договори за гаранция. Ищецът основава вземането си на договор
за цесия, сключен между него и „Фератум банк“ ЕООД. В него липсва каквато и да
е индивидуализация на вземанията – предмет на прехвърляне. Уговорена е
възможност за прехвърляне на вземания между страните, които са включени в
кредитен портфейл - неразделна част от договора. Ищецът заявява, че вземането е
индивидуализирано в Приложение Г/1.12.2017 г. С исковата молба не се представя
документ, озаглавен Приложение Г към договора. Представен е документ, озаглавен
„Арреndix 4“, чието
съдържание е заличено и се чете единствено името на ответника, както и са
посочени в същия ред дата на договор и суми. От този документ не може да се
направи извод за изразена от страните по договора за цесия воля относно
индивидуализацията на вземанията – предмет на същия.
По изложените съображения, предявеният иск
за установяване на вземания по главница, договорна лихва, административна
такса, такса гаранция и обезщетение за забава, следва да се отхвърли.
При този изхода на спора, следва да се
остави без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените разноски в
настоящото производството и в производството по издаване на заповед за
изпълнение, като разноските остават за негова сметка.
Съдът намира за неоснователна
претенцията на третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.
София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Съгласно разпоредбата на 78, ал. 10 от ГПК на третото лице – помагач не се
присъждат разноски, но то дължи разноски, които е причинило със своите
процесуални действия.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за приемане за
установено по отношение на Г.А.И. с ЕГН ********** ***, че Г.А.И. дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1527, район Оборище, бул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Н.Й.С.и И.Ц.К., сумата 763.69 лв. (седемстотин шестдесет и
три лв. 69 ст.) – главница, представляваща дължима такава по Договор за кредит
№ 336805/16.01.2016 г., Договор за гаранция № 336805/16.01.2016 г., Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от
01.12.2017 г. и приложение № Г/1.12.2017 г. към него, сумата 125.65 лв. (сто
двадесет и пет лв. 65 ст.), представляваща договорна лихва за периода от
15.02.2016 г. до 11.11.2016 г., сумата 100.00 лв. (сто лв. 00 ст.),
представляваща такси, сумата 478.66 лв. (четиристотин седемдесет и осем лв. 66
ст.), представляваща гаранция по кредитна сделка, сумата 36.79 лв. (тридесет и
шест лв. 79 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2016 г. до
17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 763.69 лв., считано
от 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, район Люлин, ж. к. „Люлин –
10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: