М О Т И В И
към присъда № 158
от 28.11.2019 година
по н.о.х.дело № 2655 на
Старозагорския районен съд
по описа за 2019
година:
Обвинението против подсъдимия К.П.И., ЕГН **********, е за това,
че през периода от м.август 2018 год. до м.септември 2019
год. включително в гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на
28.02.2017 год. решение № 188 от 28.02.2017 год. по гр.дело № 5851/2016 год. по
описа на Районен съд Стара Загора да издържа свой низходящ – Е.К.И., чрез
нейната майка и законен представител Т.К.Т., с месечна издръжка в размер на 130
лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 14 месечни вноски, общо в размер на 1820 лЕ.– престъпление
по
чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загара поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание „пробация”, а именно първите две
задължителни по закон пробационни мерки за срок от десет месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото в рамките на 100 часа за една календарна година.
Служебният защитник адв.В.З. не оспорва обвинението и
моли на подзащитния й да бъде наложено наказание „пробация” с първите две задължителни по закон пробационни мерки.
Подсъдимият К.П.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, без
да сочи уважителни причини за това, поради което делото беше разгледано в негов отсъствие (вж. чл.269, ал.3,
т.3 от НПК).
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият К.П.И. и св.Т.К.Т. били съпрузи. По време на брака им на
01.12.2015 год. се родила дъщеря им Е.К.И.. С решение № 188 от 28.02.2017 год.
по гр.дело № 5851/2016 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на 28.02.2017
год., бракът между двамата бил прекратен, като подсъдимият бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си Е.К.И. чрез нейната майка и законен
представител в размер на 130 лева. Няколко месеца в периода от влизане в сила
на съдебното решение до лятото на 2017 год. подсъдимият плащал ритмично
дължимата месечна издръжка на дъщеря си. През лятото на 2017 год. до м.февруари
2018 год. подсъдимият и св.Т. заживели отново заедно с дъщеря им, като
подсъдимият работел и се грижел за тях, поради което през този период им не
плащал присъдената на дъщеря му издръжка. През м.февруари 2018 год. св.Т. и
подсъдимият се разделили окончателно, като св.Т. с дъщеря им се преместила да
живее при родителите си. След тази раздяла подсъдимият заплатил вноски за
месечна издръжка на дъщеря си до м.юли 2018 год. включително, след което от
м.август 2018 год. до сега не е извършил никакво плащане в тази насока.
Гореизложеното се установява от писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (решение
№ 188 от 28.02.2017 год. по гр.д. № 5851/2016 год. по описа на РС-Стара Загора,
изпълнителен лист от 09.05.2019 год. по гр.д. № 5851/2016 год. по описа на
РС-Стара Загора, протокол за предупреждение от 14.06.2019 год., писмо изх.№
14490#1 от 12.07.2019 год. на Офис гр.Стара Загора към ТД на НАП гр.Пловдив,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.П.И. от
30.09.2019 год., справка за съдимост рег.№ 3527 от 09.09.2019 год. на РС-Стара
Загора), прочетени в съдебно заседание на основание чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени (справки за
съдимост на подсъдимия и препис от бюлетина му за съдимост) и гласни
(показанията на св.Т.К.Т.) доказателства, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени
по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което и не
се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
Съдът прие, че подсъдимият е извършил деянието си,
описано по-горе, виновно – при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че той е знаел за
съдебно установеното му задължение да плаща ежемесечна издръжка на дъщеря си Е.К.И.,
но въпреки това през инкриминирания период не го е изпълнявал. Без правно
значение в случая е обстоятелството дали подсъдимият е имал финансова
възможност да изпълнява задължението си за издръжка на детето си през
инкриминирания период, тъй като липсват данни той да е предприел по надлежния
ред действия за намаляване на размера на присъдената издръжка, още по-малко
доказателства, установяващи успешния за него изход от подобни юридически действия.
При тези данни съдът призна подсъдимия К.П.И. за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че през периода от м.август 2018 год. до м.септември 2019
год. включително в гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на 28.02.2017
год. решение № 188 от 28.02.2017 год. по гр.дело № 5851/2016 год. по описа на
Районен съд Стара Загора да издържа свой низходящ – Ева К.И., чрез нейната
майка и законен представител Т.К.Т., с месечна издръжка в размер на 130 лева,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 14 месечни вноски, общо в размер на 1820 лева.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на същото,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените в закона наказания за
извършеното престъпление (лишаване от свобода до
една година или пробация) и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т. нар. генерална и специална превенции.
В случая съдът отчете тежкото материално положение и
имотно състояние на подсъдимия според декларацията му в тази насока, приложена
на л.27 от досъдебното производство (без доходи, не притежаващ имоти и МПС), и
чистото му съдебно минало (реабилитиран по право според справката му за
съдимост за единственото му до момента влязло в сила осъждане – по чл.343б,
ал.1 НК) като смекчаващи отговорността му обстоятелства, а сравнително дългият
период на неплащане на издръжката и съответно сравнително високия размер на
неплатената до момента такава – като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
От друга страна съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия следва му да определи и
наложи наказание по втората алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК – „пробация”.
Ето защо съдът наложи на подсъдимия К.П.И. наказание „пробация”
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година два пъти
седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една
година и „безвъзмезден труд в полза на обществото ” за срок от 100 (сто) часа в рамките на една календарна година.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: