№ 12331
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110130071 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з против Р. П. М., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на сумите, както следва: 16 488,77 лева, представляващи
частична претенция от общо заявено регресно вземане в размер на 32 488,77 лева за
платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди на МПС „Мерцедес“, с рег. №
,, причинени от настъпило на 04.01.2020 г. на ул. Самоковско шосе (Софийска област)
ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника при
управление на МПС „Опел Омега“ с рег. № ,, който напуснал мястото на настъпването
на произшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, и
сторени ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.03.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и 5544,12 лева, представляващи мораторна лихва за
периода 28.09.2020 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 05.04.2024 г. по ч. гр.д. № 17898/2024 г. по описа на СРС, 74
състав.
Ищецът твърди, че на 04.01.2020 г., около 15:00 ч., на ул. „Самоковско шосе“ до
ресторант „31-ви километър“, ответникът, като водач на лек автомобил „Опел Омега“ с
рег. № ,, бил предизвикал настъпването на ПТП, като навлязъл в насрещното платно за
движение, в резултат на което били причинени щети на автомобил „Мерцедес“, с рег.
№ ,. Навежда доводи, че виновния водач бил напуснал мястото на ПТП-то, без да
уведоми и изчака контролните органи. Твърди, че към момента на ПТП-то е бил
застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което по заведена щета № 0000-5101-20-5-02612 бил
заплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по увреденото
МПС в размер от 32 488,77 лева по регреса на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника
1
да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 20 лева ликвидационни разноски.
Претендира и направените в настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вида и
размера на причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка
между тях и ПТП. Оспорва иска и по размер, като твърди, че стойностите на цени за
труд на час за извършените ремонтни дейности, за части и консумативи, са завишени.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че е участвал и напуснал мястото на
произшествието. Счита, че вредите по увредения автомобил са се увеличили, тъй като
същият е напуснал мястото на произшествието на собствен ход, вместо да бъде
репатриран. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
1. По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ:
Възникването регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ срещу застрахования при него водач на моторното превозно средство се
обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) породени права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са
причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2)
възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заплащане от страна на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права
лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал
МПС, като при настъпването на ПТП е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, а
ответникът трябва да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца,
респ. че е напуснал местопроизшествието, тъй като е било наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1) че към
момента на ПТП-то, ищецът е бил застраховател на ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна
полица № BG/22/119000275877, с период на застрахователно покритие от 19.01.2019 г.
до 17.01.2020 г., както и че 2) във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 0000-5101-20-5-02612 при ищцовото застрахователно
дружество, като в полза на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на
увредения автомобил „Мерцедес“, с рег. № ,, била изплатена сумата от 32468,77 лева, а
освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 20 лева.
Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с
доклада по делото, обективиран в постановено по делото определение от 20.11.2024 г.,
за безспорни и ненуждаещи се от доказване, като се подкрепят и от представените по
делото писмени доказателства.
2
По делото като писмено доказателство е приет Протокол за ПТП № 1733241 от
04.01.2020 г., изготвен по повод процесното ПТП от сс – младши автоконтрольор при
Отдел „Пътна полиция“ – СДВР. Протоколът като съставен от компетентен полицейски
орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на място, и
съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява по своята правна природа
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в
него непосредствено възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. Затова и
доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него
изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на
удостоверените дата и място на настъпване на ПТП, участващи в него лица, респ.
автомобили, причинени видими щети, както и по отношение на факта на напускане на
местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата
от страна на водача на лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № ,. Като отчита този
характер на документа, настоящият съдебен състав приема за установено от
отразените в същия данни, че на 04.01.2020 г. в 15:00 часа на ул. „Самоковско шосе“
до ресторант „31-ви километър“ е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил
„Опел Омега“, с рег. № ,, и автомобил „Мерцедес“, с рег. № ,, управляван от Г. Р. Б.,
като след реализиране на произшествието водачът на лек автомобил „Опел Омега“, с
рег. № ,, е напуснал местопроизшествието преди идване на органите за контрол на
движение по пътищата. В протокола е съставена схема на ПТП, като подробно са
описани установените видими щети по превозните средства.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от
страните. От констатациите на вещото лице се установява, че на 04.01.2020 г., около
15:00 часа, лек автомобил „Опел Омега“, с рег.№ ,, се движи по бул. „Самоковско
шосе“, с посока от с. Долни Пасарел към гр. Самоков, и в района до Ресторант „31 -ви
километър“, водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с движещия се срещу него автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ,. На последния са
нанесени имуществени вреди по облицовка предна броня, калник преден ляв 2 части,
джанта стоманена предна лява, подкалник ПВЦ преден ляв задна част, фар ляв, джанта
стоманена задна лява, панел заден ляв, врата предна лява, лайсна декоративна врата
предна лява, лайсна декоративна панел ляв 2 броя, рамка врата предна лява долна,
панел среден ляв, капак метален резервоар гориво, лайсна калник преден ляв, колона
лява, носач преден ляв, греда преден мост, държач облицовка предна броня ляв, тас
преден ляв, капачка ПВЦ резервоар гориво, лайсна колона средна лява, праг ляв
среден, праг ляв пред заден мост, лайсна задна панел заден ляв, праг зад заден мост,
колан предпазен преден ляв, колан предпазен преден десен, основа преден ляв калник,
амортисьор преден ляв, предна лява колона, усилка под преден ляв панел, усилка под
заден ляв панел, вежда задна лява, колона между преден и заден ляв панел, кормилна
щанга с накрайник, тониране, решетка декоративна пред радиатор, които вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е изяснило, че
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил средната пазарна стойност,
изчислена на база пазарни цени съгласно приложената по делото Фактура
№**********/21.02.2020 г., издадена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД /официален за
марката „Мерцедес“ сервиз/, към датата на ПТП е 32453,75 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Р. Б. –
водач на автомобил „Мерцедес“, с рег. № ,.
От показанията на св. Б. се установя, че през месец януари преди около 4 години
на 31-ви км. между гр. София и гр. Самоков докато е управлявал автомобил
„Мерцедес“, с рег. № , срещу него се появил лек автомобил, който криволичел по
3
осевата линия на платното за движение. Свидетелят се опитал да избегне удара, отбил
вдясно, доближил се максимално до банкета и мантинелата, но другият водач го
ударил отляво и избягал. Изяснява, че след като пристигнали на местопроизшествието
органите на МВР намерили лекия автомобил, изоставен на разстояние от 100-200 м. от
местопроизшествието, и му свалили регистрационните номера. В автобуса имало
пътници, но нямало пострадали лица, а само материални щети по МПС – по цялата
ламарина от лявата страна в областта след шофьорската врата до задната гума, ниско
долу, по праговете и задния калник, задната външна гума била спукана, а джантата
ударена. Светлините и мигачите били здрави. Свидетелят посочва, че сменил гумата и
придвижил автобуса на собствен ход от 31- ви км. до Дружба, а пътниците били
пренатоварени на друг автобус.
При преценка на събраните по делото гласни доказателства, съобразно правилата
на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да даде вяра на
показанията на свидетеля, доколкото, от една страна, същите са последователни,
житейски и правно логични, а от друга не се разколебават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Описаните от свидетеля факти около реализиране на
процесното ПТП, както и причината за това, са съответни на тези, заявени пред
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увредения автомобил
посредством уведомление за щети по МПС от 06.01.2020 г., както и на схемата,
съдържаща се в Протокола за ПТП. Същественото в случая е, че при така установения
механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна
автотехническата експертиза, което е достигнало до идентичен извод относно
конкретните обстоятелства, при които се е осъществило процесното ПТП.
Въз основа на кредитираното заключение на приетата автотехническа експертиза
и показанията на свидетеля Б. настоящият съдебен състав приема за установени
относимите за изясняване механизма на процесното ПТП обстоятелства. Анализът на
същите сочи, че причината за настъпване на ПТП е именно противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Опел Омега“, с рег. № ,, който е навлязъл
частично в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се срещу
него товарен автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ,.
Авторството на процесното деяние се установява от приетите по делото като
писмени доказателства АУАН № 475351 от 03.02.2020 г., подписано от ответника Р. П.
М. без възражения, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 20-
4332-003765 от 11.03.2020 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, влязло в
законна сила на 13.10.2020 г., с което на ответника Р. П. М. са наложени наказания
„глоба“ за това, че на 04.01.2020 г. около 15:00 часа в гр. София, по ул. „Самоковско
шосе“ с посока на движение от с. Долни Пасарел към гр. Самоков, управлява лек
автомобил „Опел Омега“ с рег. № ,, регистриран на Силвия П.ова П.а, и до ресторант
„31-ви километър“ поради движение с несъобразена скорост с пътна настилка губи
контрол над МПС, навлиза в лента за насрещно движение и реализира ПТП с
насрещно движещия се автобус „Мерцедес“, с рег. № ,, след което водача напуска
мястото на ПТП и изоставя автомобила, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което са му наложени по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП – глоба
в размер на 200 лв., и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Действително, постановление не
попада сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския
съд по см. на чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая обаче, предвид: обстоятелствата,
отразени в постановлението, влизането му в законна сила поради неупражняване на
правото за обжалване на същото от страна на нарушителя, подписване на АУАН от
нарушителя без възражения и с оглед установения в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
4
принцип, че вината на делинквента при непозволено увреждане се предполага, то
следва да се приеме, че ответникът следва при условията на главно и пълно доказване
да опровергае фактите, отразени в посочените актове. Такова обратно доказване в
случая не е проведено от ответника.
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал се установи, че в
резултат на процесното ПТП са настъпили единствено вреди от имуществен характер.
С оглед на това, в настоящата хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, съгласно която когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди водачът е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че
да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Наличие на разногласие има
винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. При постигнато между участниците в ПТП съгласие относно
обстоятелствата по настъпването му, то трябва да бъде обективирано в надлежна
форма, като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, според която: „Когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в него има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – приложение № 3“. Следователно законът е предвидил задължение
за участник в произшествие да не напуска мястото при липса на съгласие относно
обстоятелствата по настъпването му. Задължение за оставане на мястото на
произшествието и изчакване на компетентните органи е предвидено и в разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство, което е участник в ПТП е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР,
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР в случаите, когато при произшествието са пострадали хора.
Последиците от неизпълнението на това задължение и дали е налице елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ зависят от това дали е
съществувало задължение по закон за органите за контрол на движение по пътищата да
посетят местопроизшествието.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, а именно когато: при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; в произшествието участва пътно превозно
средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в
резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на
пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия,
както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията
на Република България или пребиваващи на нея, като в този случай се уведомява
служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната; между участниците в
5
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да
се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона.
В процеса на доказване по делото безспорно се установи, че съгласие между
участниците в ПТП не е било оформено в писмена форма, при спазване на изискването
на чл. 5, ал. 1 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране, като поначало това не се твърди по делото, а и не
се ангажират доказателства в тази насока. Липсват наведени фактически твърдения,
подкрепени с доказателства, относно неформално съгласие между участниците в ПТП
относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Липсата на подобно съгласие се установява
от изслушаните свидетелски показания на водача на автомобил „Мерцедес“, с рег. № ,,
видно от които след настъпване на съприкосновение между двете МПС другият водач
е напуснал местопроизшествието. Ето защо в настоящия случай приложение намират
разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 125, т. 7 ЗДвП, т.е. след уведомяване от
участник в ПТП, органите за контрол на МВР имат задължение за посетят
местопроизшествието по силата на законова разпоредба. Това е така, тъй като
изпълнението на задължението на водачите на МПС да спрат, за да установят какви са
последиците от произшествието и да окажат съдействие за установяване на вредите
(чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3, б. „а“ ЗДвП), съставлява предпоставка и необходимо условие,
за да изпълнят и последващото си задължение да съставят двустранен протокол за
ПТП при съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“
ЗДвП), респ. да уведомят съответната служба за контрол на МВР при липса на съгласие
между участниците в ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП) – в тази насока е и
практиката на Софийски градски съд, обективирана в Решение № 4745 от 7.08.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 9651/2023 г., Решение № 5700 от 9.11.2023 г. на СГС по в. гр. д.
№ 12672/2022 г., Решение № 3329 от 22.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1137/2023 г. и
др., която настоящият съдебен състав споделя. Възприемането на обратното становище
(че разногласие по смисъла на чл. 125, т. 7 ЗДвП е налице само ако виновният водач е
спрял на местопроизшествието, оспорил е обстоятелствата относно ПТП и едва тогава
го е напуснал) означава водачът, който не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.
1, т. 1 и т. 3, б. „а“ ЗДвП (да спре, за да установи последиците от произшествието) да се
постави в по-благоприятно положение от този, който все пак е изпълнил това свое
задължение, каквато цел очевидно не е преследвана от законодателя при предвиждане
на регресната отговорност на водачите по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Или иначе казано, би
се стигнало до хипотеза, при която водачът, неизпълнил законово регламентираното си
задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, би черпел от това си недобросъвестно
поведение благоприятни правни последици.
При горните мотиви, съдът приема, че на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП,
посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата в конкретния случай е било задължително.
По делото не се твърди и не се установява наличие на неотложна медицинска или
друга причина за напускане на мястото на ПТП преди идване на органите за контрол
по движение на пътищата.
Въз основа на горните изводи, съдът приема, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникване на регресното вземане.
По отношение на размера на регресното вземане при съдебно предявена
претенция съдът намира, че следва да определи същото по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според трайната
съдебна практика при имущественото застраховане стойността на дължимото
6
застрахователно обезщетение се определя на база на средната пазарна цена, т. е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото, освен когато не е налице
основание за определянето му според стойността, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. Последната хипотеза е
приложима при кумулативното наличие на две предпоставки – когато автомобилът е
пуснат в експлоатация преди не повече от 3 години и е бил отремонтиран в официален
сервиз на марката, като при липсата на което и да е от тези две условия, то дължимата
застрахователна сума се определя именно според средните пазарни цени, в който
смисъл е установената практика на въззивната инстанция – решение № 442/18.01.2019
г. по в. гр. дело № 1053/2018 г. на СГС, II-Д въззивен състав и решение №
469/22.01.2018 г. по в. гр. дело № 11675/2017 г. на СГС, IV-Г въззивен състав. Този
извод следва и от разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно които стойността
по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в
случаите, при които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС
със срок на експлоатация до 3 години.
В случая, по представеното свидетелство за регистрация – част II се установява,
че първата регистрация на МПС „Мерцедес“, с рег. № ,, е от 18.02.2019 г., или към
момента на настъпване на процесното ПТП – 04.01.2020 г., последният е бил в
експлоатация 10 месеца и 17 дни, в какъвто смисъл е и заключението по съдебно
автотехническата експертиза. Наред с това, не се спори, че автомобилът е бил
отремонтиран в оторизиран сервиз на марката „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, за което са
съставени съответно фактура № **********/21.02.2020 г. От заключението на вещото
лице се установи, че действителната стойност за възстановяване на щетите по МПС
„Мерцедес“, с рег. № ,, изчислена с оригинални части и труд по средни пазарни цени
към датата на ПТП, е в размер на 32453,75 лева. Ищецът има право да получи и
направените обичайни разходи във връзка с щетата, при определяне на размера на
които съдът съобрази даденото от експерта по САТЕ заключение в смисъл, че същият
варира между 15,00 лева и 25,00 лева. В този смисъл, сумата от 20,00 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което тя следва да
се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. В последния следва да се
включи и сумата от 15,00 лева – ликвидационни разходи, платени от ищцовото
застрахователно дружество по регреса на застрахователя по имуществена застраховка
на увредения автомобил. Така общият размер на дълга възлиза на 32488,75 лева, като
по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за погасяване на същия,
поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При тези констатации съдът намира, че частично предявената искова претенция
искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е основателна и следва
да се уважи за целия предявен размер от 16 488,77 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
27.03.2024 г. до окончателното плащане.
Своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на
процесното вземане по давност настоящият съдебен състав намира за неоснователно
по следните съображения:
Съобразно установената практика за регресните искове на суброгиралия се
7
застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица,
тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а
възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на
сумата от застрахователя /в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1502/2018 г., I ТО/. В разглеждания случай ищецът е заплатил в полза на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увредения автомобил на
17.06.2020 г., от който момент е започнала да тече петгодишната давност за
предявяване на регресния иск срещу ответника. Същата обаче е прекъсната с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
27.03.2024 г., от който момент съгласно чл. 422 ГПК се счита предявен разглежданият
иск. При това положение възражението на ответника за погасяване на процесното
вземане по давност, е неоснователно.
2. По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се
установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
главен дълг; 2) изпадане на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на
делото, за ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. По делото е приета покана за уреждане на парични задължения с изх. №
9686/24.08.2020 г. получена от ответника на 28.08.2020 г., видно от известие за
доставяне /л. 40 от делото/, поради което доказано е и поставянето на длъжника в
забава в момент, предшестващ началната дата на периода, за който се претендира
обезщетение за забава. Размерът на дължимото обезщетение за забава за
претендирания от ищеца период от 28.09.2020 г. до 26.03.2024 г. възлиза на 6374,47
лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор,
поради което акцесорният иск се явява също основателен и следва да се уважи за
целия предявен размер от 5544,12 лева, тъй като с оглед принципа на диспозитивното
начало в граждански процес съдът е длъжен да се произнесе по претенцията, така
както е заявена от ищеца, респ. в размера заявен от ищеца – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага единствено ищеца. Ищецът е поискал присъждането на разноски,
като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му бъде присъдена сумата от 1346,32 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. М., с ЕГН: ********** и
адрес: **, че ДЪЛЖИ НА з, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
8
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 16 488,77 лева, представляваща частична претенция от
общо заявено регресно вземане в размер на 32 488,77 лева за платено по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователно обезщетение за вреди на МПС „Мерцедес“, с рег. № ,, причинени от
настъпило на 04.01.2020 г. на ул. Самоковско шосе (Софийска област) ПТП, вследствие
на виновното и противоправно поведение на ответника при управление на МПС „Опел
Омега“ с рег. № ,, който напуснал мястото на настъпването на произшествието преди
идване на органите за контрол на движение по пътищата, и сторени ликвидационни
разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 5544,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода
28.09.2020 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 05.04.2024 г. по ч. гр.д. № 17898/2024 г. по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДА Р. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **, ДА ЗАПЛАТИ НА з, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП, сумата от 1346,32 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9