Решение по дело №118/2019 на Районен съд - Пирдоп

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

гр.Пирдоп, 20.09.2019 г.

 

 

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Районен съд-Пирдоп, (РСПп), I-ви състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 Председател: Симеон Гюров

 

при участието на секретаря Гергана Юнлю, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело №118 по описа за 2019 г. по описа на РСПп, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от СК, като настоящото производство е съединено с гр.д. № 119/2019 г. по описа на РС-Пирдоп.

 

Производството по делото е образувано по депозирана в деловодството на РСПп на 14.02.2019 г. искова молба на Н.Н.К. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.Л.Н. от САК – пълномощник, със служебен  адрес: гр.Пирдоп, ул. “Княз Ал.Батенберг“, бл. 37, ап. 11  срещу А.П.К. с ЕГН: ********** ***. Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата били съпрузи и имали сключен граждански брак с акт №12/20.06.2015г. на община Пирдоп. Твърди, че бракът и за двама им бил първи и от него имали родени три деца, които понастоящем били малолетни, а именно: Н. Николаев К., ЕГН:**********, роден на ***г. и близначките - Мария Николаева К., ЕГН:********** и Виктория Николаева К., ЕГН:**********, родени на ***г. Ищецът твърди в исковата молба, че след сключване на брака се установили да живеят в неговото жилище, в с. Антон, като първоначално отношенията в семейството им били нормални, живеели в разбирателство и хармония, полагали грижи по отглеждането и възпитанието на детето им Н.. Твърди, че след раждането на близначките брачния им живот се променил и в семейството им започнали да възникват постоянно проблеми. Ответницата променила отношението си към него, станала груба, раздразнителна, вдигала скандали по дребни поводи, а много често и без никаква причина. Ищецът твърди в исковата молба, че първоначално приемал това й поведение с разбирането, че отглеждането на децата е изключително уморително за нея, поради което след работа изцяло поемал той грижите за тях. Твърди, че в отглеждането на децата участвали и неговите родители, пенсионери, с които живеели в едно жилище, като ползвали различни етажи от него. Твърди, че всички се стремяли да й помагат и да я освободят от майчинските задължения, за да си почива, но въпреки това съпругата му все казвала, че и се спи, била все замаяна, избухлива и раздразнителна. Често пъти, когато се прибирал в къщи след работа я намирал да спи, а децата били будни. Започнал да намира в жилището им на различни места бутилки от и с алкохол и спирт. Това много го впечатлило, т.к. той не употребявал алкохол и поискал обяснение от съпругата си какви са тези спиртни напитки. Тя отклонявала отговора, обяснявала му други неща, но не и откъде този алкохол е в дома им. Това породило у него съмнение, че съпругата му пие. Започнал да проследява нейното поведение и скоро установил, че тя употребявала алкохол, дори била пристрастена. Неколкократно била молила майка му да гледа децата, за да отиде да купи хляб, независимо, че такъв не е бил нужен за семейството им. Това го провокирало да се поинтересува в магазина какво пазарува съпругата му. Някак смутено продавачката му споделила, че купува алкохол. В другите магазини в селото било същото положение. Ищецът твърди в исковата молба, че наред с това ответницата започнала да настоява да посещава ежедневно, дори и по няколко пъти на ден родителите си в гр. Пирдоп. Твърди, че след прибирането им от там тя винаги била пияна, като му казвала, че малко са се почерпили с родителите й, а и винаги й слагали пиене за вкъщи. Твърди, че той забранил да й дават какъвто и да било алкохол и след неговото противопоставяне, алкохолът вече се криел. Така след престоя в гр. Пирдоп, в багажа на децата и в памперсите им намирал бутилки с вино, ракия, бира, като тя никога не знаела как са попаднали там. Ищецът твърди в исковата молба, че на няколко пъти му направило впечатление, че съпругата му ходила до аптеката, дори и без да има нужда от закупуване на нещо за нея или децата. За да провери оттам пък какво купува й предложил да я придружи. Останал страшно изненадан, че наред с никому ненужни лекарства купувала и по 1л спирт. Попитал я за какво го ползва и тя му заявила, че с него дезинфекцира мебелите и дръжките на вратите, от което обяснение направо изумял, но решил да я следи, дали това е така. След няколко дни, без да третира със спирта мебелите, него вече го нямало. Била го изпила и него. Ищецът твърди в исковата молба, че бил убеден, че ответницата системно злоупотребявала с алкохол, което го карало да бъде безкрайно притеснен за здравето на децата си, които оставали при нея, след като отидел на работа. Ищецът твърди в исковата молба, че въпреки, че му коствало много усилия и при огромното неудобство, което изпитвал, той решил открито да поговори със съпругата си за нейния проблем-ежедневната й употреба на алкохол. Помолил я да предприемат заедно действия по лечението й, но тя категорично отказала, като заявила, че си пийва по малко, само по 50 гр. и това не може да е проблем, за разрешаването на който да търсим лечение. Твърди, че след разговора им нещата станали още по-лоши. Тя почти ежедневно била неадекватна, проспивала голяма част от времето, почти не се занимавала с децата, изоставила домашните си задължения. Ищецът твърди в исковата молба, че това положение и състоянието на съпругата му не убягнали от вниманието и на неговите родители, т.к. те почти поели грижите за децата, когато той бил на работа. Споделил с тях, че бил в невъзможност да се пребори с алкохолната зависимост на съпругата си и ги помолил постоянно да следят действията й, докато бил на работа. Ищецът твърди в исковата молба, че направил следващ опит да промени това положение, като по негово искане техните кумове ги поканили в дома си. Твърди, че с тях били много близки и споделяли и хубавите и лишите си събития. Твърди, че искал и те да съдействат и да могат да убедят съпругата му да потърсят лечение за проблема й. Те вече били в известност, че тя пие, т.к. в селото се знаело и се говорело за това, поради постоянното й купуване на алкохол, промяната във външността й, изразяваща се в отслабването й, подпухналите очи и треперещите й ръце, а и самите те били многократно свидетели на пиянските й прояви. А. категорично отрекла и пред тях, че пие повече от това, че да не може да се владее и да й пречи на домашните задължения. Ищецът твърди в исковата молба, че след този разговор тя още повече се усамотила и затворила в своя си живот, в който присъствал само алкохола и лъжите, чрез които да си го набавя. Твърди, че на работа ходел много притеснен и неспокоен, постоянно звънял на майка си, за да разбере в какво състояние били децата и съпругата му. Ищецът твърди в исковата молба, че Коледните празници съпругата му изкарала в постоянно пиянстване, сън и скандали. Твърди, че той  наистина вече бил безсилен да се разправя с нея. Тя не можела да осъзнае, че искал да й помогне да спре да пие. Грижите по децата поел изцяло той, подпомаган и от родителите си. Тя се криела от тях и мислела само как да пие.Ищецът твърди в исковата молба, че неговите притеснения не се оказали напразни. Твърди, че в началото на януари тази година- на 08.01.2019г., вечерта около 18.30 часа той с децата бил при родителите си на първия етаж от къщата, а А. останала на втория да подготвя вечерята. Чакал да ги повика, но това не станало, затова той се качил горе и установил, че тя е пияна и е заспала. Изведнъж забелязал проблясване на терасата и веднага се насочил натам. На котлона имало стопен до неузнаваемост тиган и разтопена около него пластмаса от съседните съдове. Всичко било изгоряло, опушено и почерняло, почти до дървената стряха на терасата, като само навременната му реакция предотвратила опожаряването и на цялата им къща. Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.01.2019г. посетил Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пирдоп. Въпреки неудосбството, което изпитвал решил, че следва да подаде сигнал и да сподели за проблемите в семейството си и най-вече за закрилата на децата му от тяхната майка. Твърди, че били извикани двамата със съпругата му на среща със служителите, пред които тя отричала да има проблеми в семейството. Ищецът твърди в исковата молба, че след злоупотребата й с алкохол се стигнало и до още по-тежък случай,  счупване на лявата рамена кост на малката им дъщеричка Мария. Ответницата след като се била напила до безсъзнателност била оставила детето Мария без надзор и то паднало по стълбите. Твърди, че на 24.01.2019г. около 16.45 часа вече пътувал от работа към дома, когато му се обади А., с настояване да ги откара нея и децата, както обикновено до родителите й в гр. Пирдоп. Тогава чул плача на детето и я попитал какво става, кой плаче и защо. Тя му казала, че Мария е паднала и затова плаче. Когато се прибрал заварил и трите деца облечени с якета и готови за излизане, като Мария много силно продължавала да плаче. Веднага съблякъл якето й и забелязал, че лявата й ръчичка е много подута. Обадил се на личния лекар д-р Болчев да ги приеме. Оставил другите две деца при родителите си и тръгнал с детето и ответницата към с. Душанци. А. била напълно неадекватна, дори не можела да му даде смислов отговор на това как е паднало детето по стълбите, как си е отворило само вратата и къде е била тя през това време. Още повече се ядосал, че тя напълно омаловажавала случилото се с дъщеря им и проявявала абсолютно нехайство и незаинтересованост, и в този момент мислела не за детето, а как да отиде при родителите си и да си вземе питиетата. Доктор Болчев ги изпратил на снимка, като ищецът преценил, че Панагюрище е по-близо от София и тръгнали за болницата в гр. Панагюрище. Там установили, че детето при падането си било счупило лявата раменна кост. Поставили й гипсова превръзка /ръкав/ на ръчичката и се прибрали у дома. След този тежък инцидент с детето му той вече бил  убеден, че поради злоупотребата на ответницата с алкохол, тя не можела да се грижи повече за децата. Осъзнавал, че оставяйки ги при нея, ги поставял в риск да се случи и нещо още по-лошо с тях. Ищецът твърди в исковата молба, че на следващия ден /25.01.2019г./ отново подал сигнал в Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пирдоп, като описал случая. Твърди, че ответницата и след увреждането на Мария не се стреснала и продължила да пие. Домашните й задължения и семейството останали на заден план, а тя самата ставала все по агресивна и груба. За поредната беседа служителите ги поканили на 08.02.2019г. А. се появила отново пияна и той се почувствал изключително засрамен и притеснен от нейното агресивно поведение там. След като се прибрали вкъщи започнал да храни едното дете, а тя както обикновено си легнала. Изведнъж както се занимавал с детето, чул тропот и погледнал напред, като видял А. да лежи в коридора до касата на вратата на кухнята. Той все още държал и хранел детето. Тя се изправила и започнала да вика и крещи неистово по него, да го обвинява, че той я бил бутнал във вратата, децата започнали да плачат и не можел да ги успокои. Била си ударила главата в челото, което се надуло и зачервило. Той веднага се обадил на тел. 112, като поискал подкрепа и съдействие. Тя се била обадила на родителите й да дойдат вкъщи. Полицаите дошли и видели в какво състояние се намира тя. Пристигнали също нейния баща и сестра й, които започнали да се разправят с него, държейки се изключително арогантно дори и в присъствието на полицаите. Близките й я накарали да си вземе багажа и да си тръгне с тях, което тя направила. Децата останали при него в с. Антон, където и понастоящем се намирали. Оттогава майка им ги била видяла за около 10 мин. на 10.02.2019г., когато дошла за да си прибере багажа, като дори по телефон не се била обадила, за да се поинтересува за здравословното им състояние. Ищецът твърди в исковата молба, че в качеството му на баща бил силно ангажиран и подхождал отговорно при отглеждането и възпитанието на децата. Твърди, че помежду им била установена много силна духовна и емоционална връзка и те също били силно привързани към него. Твърди, че в дома му в с. Антон, бил създал и били налице отлични условия за отглеждането им, като наред с това, имал и необходимите финансови възможности от постоянни трудови доходи за покриване нуждите на децата. Твърди, че имал необходимия родителски капацитет, за да се справи с отглеждането и възпитанието им и можел да полага необходимите грижи за децата, като разчитал и на подкрепата на близките си.  Ищецът твърди в исковата молба, че след последните събития около децата и по-специално след увреждането на Мария, посетил детската градина в с. Антон и провел разговор с директорката за приемането и на момичетата в детското заведение, в което се обучавало и тяхното братче. Твърди, че срещнал разбиране и съгласието на директорката близначките да започнат посещенията си в градината след 10.03.2019г.  Ищецът твърди в исковата молба, че преди да се разделят многократно разговарял със съпругата си, за да я убеди да се промени, да се откаже от алкохола, защото вреди не само на себе си, но и на семейството им, като се надявал, че ще осъзнае поведението си, защото искал да запазят брака си. Твърди, че за да запазят семейството си и най-вече интересите на децата им, направил редица компромиси, като имал някаква надежда, че съпругата му щяла да осъзнае проблема си с употребата на алкохол, но това не се случило. Твърди, че я насърчавал и към лечение, в което бил склонен да я подкрепя, но тя категорично отричала своята зависимост към алкохола и отказала да се подлага на лечение и да се справи с пристрастяването си към него. Ищецът твърди в исковата молба, че поради неуважението на ответницата към него, злоупотребата й с алкохол, постоянните й лъжи и егоистичното й поведение, дезинтересираността й от семейството и съпружеските задължения, не полагането на нужните и адекватни грижи за живота и здравето на децата им, създала у мен несигурност, недоверие към нея, довела до пълното отчуждение между нас и до убеждението, че не може да се възстановят брачните им отношения и бракът им да бъде заздравен. Твърди, че общността между тях като съпрузи била напълно унищожена, като не съществували нито духовни, нито физически връзки помежду им. Твърди, че бракът им бил без всякакво съдържание, съществувал само формално и продължаването му било безсмислено и неоправдано. Твърди, че този брак бил дълбоко и непоправимо разстроен, поради което в интерес и на двама им било да бъде прекратен.

 

Ищецът моли съда, да постанови решение, с което:

1)                 Да прекрати брака му с А.П.К., ЕГН********** на основание чл. 49, ал. I oт СК като дълбоко и непоправимо разстроен и обяви, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им била виновна ответницата- А.П.К., ЕГН**********

2)                 Да възложи упражняването на родителските права върху детето Н. Николаев К., ЕГН**********, роден на ***г., на неговия баща Н.Н.К., ЕГН**********, заедно с грижите за отглеждането и възпитанието.

3)                 Да определи режим на лични отношения и контакти на детето Н. Николаев К., ЕГН********** с неговата майка  А.П.К., ЕГН**********, както следва: да има право да го взима от и връща на адреса, на който живее бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 09.00часа до 13.00часа.

4)                 Да определи за местоживеене на ненавършилото пълнолетие дете Н. Николаев К., ЕГН**********, следният адрес: ***, който е и настоящ адрес на бащата Н.Н.К., ЕГН**********.

5)                 Да осъди А.П.К., ЕГН********** да заплаща издръжка на детето Н. Николаев К., ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител  Н.Н.К., ЕГН**********, в размер на 160.00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, считано от датата на завеждане на  исковата молба.

6)                 Да възложи упражняването на родителските права върху детето Мария Николаева К., ЕГН**********, родена на ***г., на нейния баща Н.Н.К., ЕГН**********, заедно с грижите за отглеждането и възпитанието.

7)                 Да определи режим на лични отношения и контакти на детето Мария Николаева К., ЕГН********** с нейната майка  А.П.К., ЕГН**********, както следва: да има право да го взима от и връща на адреса, на който живее бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 09.00часа до 13.00часа.

8)                 Да определи за местоживеене на ненавършилото пълнолетие дете Мария Николаева К., ЕГН**********, следният адрес: ***, който е и настоящ адрес на бащата Н.Н.К., ЕГН**********.

9)                 Да осъди А.П.К., ЕГН********** да заплаща издръжка на детето Мария Николаева К., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител  Н.Н.К., ЕГН**********, в размер на 150.00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, считано от датата на завеждане на  исковата молба.

10)             Да възложи упражняването на родителските права върху детето Виктория Николаева К., ЕГН**********, родена на ***г., на нейния баща Н.Н.К., ЕГН**********, заедно с грижите за отглеждането и възпитанието.

11)             Да определи режим на лични отношения и контакти на детето Виктория Николаева К., ЕГН**********, с нейната майка А.П.К., ЕГН**********, както следва: да има право да го взима от и връща на адреса, на който живее бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 09.00часа до 13.00часа.

12)             Да определи за местоживеене на ненавършилото пълнолетие дете Виктория Николаева К., ЕГН**********, следният адрес: ***, който е и настоящ адрес на бащата Н.Н.К., ЕГН**********.

13)             Да осъди А.П.К., ЕГН********** да заплаща издръжка на детето Виктория Николаева К., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител  Н.Н.К., ЕГН**********, в размер на 150.00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, считано от датата на завеждане на  исковата молба.

14)             Да постанови семейното жилище, което е лична собственост на съпруга, а именно: втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., находяща се в с. Антон, ул. „Джемина“ №4, да остане за ползване и обитаване от Н.Н.К., ЕГН**********.   

Претендират се съдебноделоводни разноски.

 

В исковата молба, на основание чл. 323, ал. 1 от ГПК, ищецът е направил искане съдът да постанови привременни мерки до приключване на производството по делото с влязло в сила решение относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетните деца: Н. Николаев К., ЕГН**********, роден на ***г. и близначките- Мария Николаева К., ЕГН********** и Виктория Николаева К., ЕГН**********, родени на ***г., личните им контакти с майката и издръжката им, като:

1/. Предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните  деца: Н. Николаев К., ЕГН**********, роден на ***г. и близначките- Мария Николаева К., ЕГН********** и Виктория Николаева К., ЕГН**********, родени на ***г. на техния баща и законен представител Н.Н.К., ЕГН**********, заедно с грижите за отглеждането и възпитанието им до приключване на делото с влязло в сила решение.

2/. Определи местоживеенето на децата Н. Николаев К., ЕГН**********, Мария Николаева К., ЕГН********** и Виктория Николаева К., ЕГН**********, да бъде на адрес: ***, който е и настоящ адрес на бащата Н.Н.К., ЕГН**********.

3/. Определи режим на лични отношения между майката А.П.К., ЕГН********** с децата Н. Николаев К., ЕГН**********, Мария Николаева К., ЕГН********** и Виктория Николаева К., ЕГН**********, както следва: да има право да ги взима от и връща на адреса, на който живее бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 09.00часа до 13.00часа

4/. Осъди майката А.П.К., ЕГН**********, да заплаща на детето Н. Николаев К., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 160.00 лева, на детето Мария Николаева К., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 150.00лв. и на детето Виктория Николаева К., ЕГН********** месечна издръжка в размер на 150.00 лв. чрез техния баща и законен представител Н.Н.К., ЕГН**********, считано от датата на депозиране на исковата молба за развод, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена месечна вноска, до промяна на мярката или окончателното решаване на спора.

5/. Предостави семейното жилище- втори етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., находяща се в с. Антон, ул. „Джемина“ №4, да остане за ползване и обитаване от Н.Н.К., ЕГН**********, считано от датата на постановяването на привременната мярка, до приключване на брачния процес с влязъл в сила съдебен акт, в който окончателно се реши въпроса за ползването на семейното жилище.

Ищецът твърди в исковата молба, че искането си за привременни мерки прави, за да бъдат защитени по най-добър начин интересите на децата му, за които той се грижел и не се бил отделял от тях от раждането им до настоящия момент, както и за запазване на връзката им с майката и гарантиране на правната сигурност и стабилитет при вземането им за дължимата им се издръжка. Ищецът твърди в исковата молба, че искането си за определяне на привременна мярка относно ползването на семейното им жилище било породено от невъзможността същото да се ползва от двамата съпрузи, с оглед жилищната му площ, наличните помещения, както и поради силно влошените отношения между тях. Твърди, че изпитвал страх за живота и здравето на децата си, породен от неадекватните действия на съпругата си поради злоупотребата й с алкохол. Твърди, че съвместното съжителство в едно жилище с ответницата се отразявало неблагоприятно и на децата им, които ежедневно били подложени на стресови ситуации, поради агресивното и неконтролируемото й поведение.

 

В дадения от съда срок ответницата е дала писмен отговор, представила e писмени доказателства /съдът констатира, че аналогични са представени с исковата й молба по гр.д. № 119/2019 г. по описа на РС-Пирдоп, съединено с настоящото производство/ и е направила доказателствени искания. В отговора на исковата молба ответницата изразява становище, че исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че в предявеният й вид исковата молба е изложение на клеветнически твърдения, целящи да я охулят. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Твърди, че не отговаря на истината, че употребява алкохол или пък въобще злоупотребява с алкохол. Твърди, че е гледала децата си, без ничия друга помощ до 08.02.2019 година, когато била пребита от ищеца и изхвърлена от адреса, на който живеели в с.Антон. Твърди, че й бил изхвърлен и багажа в 5 чувала, който впоследствие бил върнат обратно от ищеца в дома му и не й го дал. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че с ответника имат законно сключен граждански брак на 20.06.2015 година в гр.Пирдоп, като този им брак бил първи и за двамата. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че от брака си имат три малолетни деца - Н. Николаев К., ЕГН: ********** и близнаците: Мария Николаева К., ЕГН:********** и Виктория Николаева К., ЕГН: **********. Твърди, че няколко месеца от началото на брака им съвместният им съпружески живот протичал нормално. Твърди, че живеели заедно с неговите родители в една къща, на адреса на ответника в с.Антон. Твърди, че впоследствие от една година ответникът започнал да става груб и агресивен към нея. Твърди, че започнал за най-малкото нещо да крещи и вика, като започнал да посяга да ме удря. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че през септември миналата година ответникът си дошъл от работа и му предложила да разходят децата и да отидат да напазаруват. Твърди, че той започнал да крещи, хванал я за косата и започнал да я скубе, а после й ударил главата в уред за точене на ножове и главата й се сцепила и започнал през ден-два да я удря и да я рита с крака. Твърди, че всичките тези действия ставали в присъствието на децата. Твърди, че баща й дошъл, за да разговаря с ответника и да разбере защо я бие, но му се нахвърлили неговите родители и забранили повече да стъпва в техния дом. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че на 08.02.2019 год. около 19.30 часа, влизайки в една от стаите на къщата, ответникът скочил и започнал с вратата да я блъска в главата и й разцепил челото. Твърди, че тя паднала на земята, а той започнал да я рита с крака по тялото, ръцете и краката. Твърди, че в същото време й крещял обидни думи и този побой й  нанесъл, тъй като в тази стая не била имала право да влиза. Твърди, че от тези му действия имала кръвонанасяния на двете мишници, дясна подбедрица, дясна челна област, разкъсно-контузна рана на дясна челна област и отново всичко това ставало в присъствието на децата, които пищяли и били уплашени, но той не се интерсувал от състоянието на децата. Твърди, че родителите му били в къщата и го насърчавали за тези му действия, вместо да го възпрат. Твърди, че е имало случай, когато свекърва й й била скубала косата. Твърди, че преди два месеца едното й  момиченце, което си играело с другото в коридора, а тя перяла в банята при отворена врата и ги наблюдавала, въпреки че е на 1 год. 10 месеца, отворило вратата към стълбите и се претърколило през две стъпала, вследствие на което си счупило ръчичката. Твърди, че свекърва й отишла и подала сигнал в „Закрила на детето”,че тя не го гледала. Твърди, че била по майчинство и си гледала и трите деца и се грижела единствено тя за тях.Твърди, че те били изключително малки и били свикнали с нея, а родителите му непрекъснато се месели в семейството им и го настройвали  срещу нея, без да знае защо, тъй като тя изпълнявала всички техни заповеди. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че компютърът също се заключвал и нямала право да го пипа, както и много други вещи, които нямала право да докосва. Твърди, че след нанесения й побой я  изхвърлили от къщата, тя се обадила на полицията, те дошли и въпреки, че видяли, че била обезобразена, дори не направили и предупредителен протокол на ответника. Твърди, че тъй като било късно, извикала  родителите си. Твърди, че на другия ден отишла да си вземе децата, но те не я допуснали. Твърди, че излезли всички, а деверът й бил взел една тояга. Твърди, че ги помолила да види децата, те ги извели за 5 минути и казали, че толкова й стига. Твърди, че в 5 чувала, до кофата за боклук, й бил оставен багажа, но впоследствие го внесли вътре и не й дали дрехите. Твърди, че се притеснявала за децата си, тъй като са изключително малки, а баща им ходел на работа. Твърди, че те се нуждаели от нейните  грижи. Твърди, че звъняла на ответника, но той не вдигал телефона. Твърди, че се страхувала отново да отиде до къщата, защото я били предупредили,че щели я пребият. Твърди, че разбрала, че децата били болни и се нуждаели от лечение, но никой не й давал достьп до тях. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че била завела дело по ЗЗДН и РСПп издал заповед за закрила по гр.д.№120/2019 година, но само спрямо нея, но не и по отношение на децата. Твърди, че децата били  поставени в риск – риск за здравето им и психическото им развитие. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че още преди да се разделят ищеца започнал да се заключва нощем с двете малки момиченца -близначките в спалнята и не я допускал до тях. Твърди, че я гонел да спи в хола на един корав диван с момчето. Твърди, че момичетата през нощта ревяли, но той не я допускал. Твърди, че чукала да отвори, но до сутринта той не отварял. Твърди, че било я срам да си помисли какво прави с тях и я било срам да го сподели с някой, но вече не можела да го крие. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че се държал с нея като робиня и като робиня я третирал – непрекъснато бой и обиди. Твърди, че явно сега вижда, че той – ищецът и майка му били се подготвяли предварително да я изгонят и са подготвяли и общественото мнение за да я изкарат алкохоличка и да искат да вземат родителските права. Твърди, че тя била нормална жена, отглеждала трите си деца. Твърди, че била завършила  висше образование. Твърди, че сега учела второ висше образование. В отговора на исковата молба ответницата изразява становище, че този им брак бил изчерпан от съдържание, дълбоко и непоправимо бил разстроен по изключително вина на ответника и неговото продължаване не било нужно никому. Твърди, че горното мотивирало настоящият отговор, в който заявява, че оспорва исковете предявени от ищеца. Твърди, че поддържа исковата си молба по гр.д№119/2019 година, с която моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, като Родените от брака им деца: Н. Николаев К..ЕГН: **********, Мария Николаева К.,ЕГН: ********** и Виктория Николаева К., ЕГН: ********** да живеят при майка си - А.П.К., ЕГН: ********** на адрес: ***. Родителските права върху малолетните деца - Н. Николаев К., ЕГН: **********, Мария Николаева К., ЕГН:********** и Виктория Николаева К., ЕГН: ********** да бъдат предоставени на майката-А.П.К., ЕГН:**********. Бащата Н.Н.К. да има право на личен контакт с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като бащата ще ги взима в събота в 10.00 часа и ще ги връща на майката в неделя в 17.00 часа, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката, както и една година на Великден, а на следващата, на Коледа. Бащата да заплаща издръжка в размер на 200 лв. за сина си Н. Николаев К., ЕГН: **********, 150 лева за дъщеря си Мария Николаева К., ЕГН: ********** и 150 лева за другата си дъщеря Виктория Николаева К., ЕГН:**********, чрез тяхната майка А.П.К., считано от датата на завеждане на молбата в съда до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Семейното жилище, което представлява къща, собственост на родителите на ответника, намираща се на адрес:с.Антон, ул. „Джемина”4, ще се ползва от ответника. След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг и не уговарят такава помежду си. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име -ЧОБАНОВА. На осн.чл.127, ал.3 от СК, моли съда да определи привременни мерки OTHOCHO МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕЦАТА и УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, КОИТО ще са в интерес на децата, а именно родените от брака им деца: Н. Николаев К., ЕГН: **********, Мария Николаева К., ЕГН: ********** и Виктория Николаева К., ЕГН:**********, да живеят при майка си - А.П.К., ЕГН:********** на адрес: ***. Родителските права върху малолетните деца - Н. Николаев К., ЕГН: **********, Мария Николаева К., ЕГН:********** и Виктория Николаева К. ,ЕГН:********** да бъдат предоставени на майката- А.П.К.,ЕГН:**********. Бащата да заплаща издръжка в размер на 200 лв. за сина си Н. Николаев К., ЕГН: **********, 150 лева за дъщеря си Мария Николаева К., ЕГН: ********** и 150 лева за другата си дъщеря Виктория Николаева К.,ЕГН: **********, чрез тяхната майка А.П.К., считано от датата на завеждане на молбата в съда. В отговора на исковата молба ответницата моли съда да постанови в закрито заседание определение относно привременните мерки, или насрочи делото за привременните мерки в кратки срокове, тъй като децата са изключително малки - на 3 години и 6м. и на 1 год. и 10м., тъй като са поставени в риск-без родителски грижи и лишени от майчини грижи-умишлено от бащата. Твърди, че са болни, че се тревожи за тях, не може да спя и ги мисли като майка и човек, който е бил всяка минута с тях. Твърди, че майката на ищеца била на 73 години и не можела да се грижи за тях. Твърди, че двете близначки били момичета и имали нужда от интимна хигиена, която не би могла да бъде осъществена от никой друг, освен от майката. Към настоящето производство е присъединено гр.д.№ 119/2019 г. по описа на РСПп, образувано въз основа на депозирана на 14.02.2019 г. в деловодството на РСПп искова молба от А.П.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу Н.Н.К., ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, който иск е съединен с небрачни искове по отношение упражняването на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на малолетните деца Н. Николаев К., ЕГН **********, Мария Николаева К., ЕГН ********** и Виктория Николаева К., ЕГН **********, като ищцата моли бракът й с ответника да бъде прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на съпруга й. Претендират се съдебноделоводни разноски.

 

            Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети като писмени доказателства Удостоверение за сключен граждански брак №12/20.06.2015г, издадено по акт за граждански брак№12/20.06.2015г. на Община Пирдоп; Удостоверение за раждане №398 05.10.201 5г. издадено по акт зa раждане №398/05.10.2015г. на община Карлово; Удостоверение за раждане №131/29.04.2017г. издаденo по акт за раждане №0131/29.04.2017г на община Карлово; Удостоверение за раждане №132/29.04.2017г., издадено по акт за раждане №0132/29.04.20171. на община Карлово; Нотариален акт за дарение на недвижим имот №35. т. I. peг. №265. д. №28/2015г на Нотариус с район на действие PC Пирдоп, peг №275 в НK; Служебна бележка изх. №8/28.01.2019г. на ДГ „Българче” с. Антон; Молба вх. №17/06.02.2019г. на ДГ „Българче” с. Антон; Удостоверение от 28.01.2019г. на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД; Епикриза И.З №25997/2017 на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София; Епикриза 11.3 №1237/ 2019 на „Уни Хоспитал” гр. Панагюрище; 4 бр.съдебно-медицински удостоверения с №105.03./21.03.2019 г., №106.03./21.03.2019 г.  и допълнение към него от 24.03.2019 г., №107.03./21.03.2019г., Съдебномедицинско удостоверение № 250/05.04.2019 г., Съдебномедицинско удостоверение № 251/05.04.2019 г. и Съдебномедицинско удостоверение № 252/05.04.2019 г. издадени от Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД гр.София, , издадени от д.р Мартин Ангелов и доц.д-р Ал.Александров и 8 бр. Снимки, на които е назначен оглед по чл.204 ГПК; Социален доклад изх. № ПР/Д-СО-ПП/16-001/25.03.2019 г. на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Пирдоп; характеристика на А.К., както и диплома за средно образование; диплома за висше образование; свидетелство за професионална квалификация; писмо изх.№ 95-00-41/21.02.2019 г.; писмо изх.№ 94АА-172/03.08.2011 г. на АСП; 2 бр. заповеди за отпуск по майчинство; нот.акт и жалба до АССО, с която се обжалват заповедите на директора на ДСП Пирдоп; копие от трудова книжка и трудов договор; преписка № 347000-1906/2019 г. по описа на РУ-Пирдоп, с приложена докладна записка от ПИ при РУ-Пирдоп по компетентност и приложена преписка № 347р.-7860/09.11.2018 г.; писмо от Дирекция „Национална система 112“ Районен център 112 – София, в което информират за постъпило обаждане от лицето Н.Н.К. от посочения телефонен номер на 08.02.2019 г. в 19.20 часа и предоставят данните, с които разполагат – 1 бр. звукозапис и електронни картони на инцидента. Към писмото е приложен 1 бр. CD, на същите е направен оглед и съставен протокол по чл.204 ГПК; Заявление за деактивиране на допълнителни услуги от „Теленор България“ ЕАД и 5 бр. разписки по отношение на заплатената издръжка в размер на 500.00 лева /от които с подписи на страните по делото - 4 бр. и 1 бр. е издаден от „Банка ДСК“ ЕАД./;  представените с писмо изх.№ ПР/Д-СО-ПП/16-003/11.07.2019 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пирдоп писмени доказателства - Копие от писмен сигнал от Н.Н.К. от 09.01.2019 г.; Протокол от проведена среща в ОЗД с Н.К. на 09.01.2019 г.; Протокол от извършена проверка в жилището на Н.К. на 11.01.2019 г.; Протокол от разговор с личния лекар на децата Виктория, Мария и Н. Николови -д-р Н. Болчев на 15.01.2019 г.; Протокол от разговор с г-жа Ст. Тетевенска, учител в ДГ „Българче” с. Антон, на 15.01.2019 г.; Протокол от проведена среща с А.К. и Н.К. на 18.01.2019 г.; Протокол от проведена среща в ОЗД с Н.К. на 25.01.2019 г.; Протокол от проведена среща с А.К. и Н.К. на 08.02.2019 г.; Протокол от среща с А.К. на 11.02.2019 г.; Протокол от проведена среща в ОЗД с Н.К. на 11.02.2019 г.; Протокол от извършена проверка в жилището на Н.К. на 11.02.2019 г.; Протокол от среща с А.К. на 14.02.2019 г.; Заповед № ЗД/Д-СО-ПП-001/04.04.2019 г., Заповед № ЗД/Д-СО-ПП-002/04.04.2019 г. и Заповед № ЗД/Д-СО-ПП-003/04.04.2019 г. издадени от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пирдоп; постановление на В.Воденичаров-прокурор при РП-Елин Пелин от 15.08.2019 г. приложено е гр.д.№120 по описа на РСПп, същото обжалвано пред СОС  и влязло в сила на 17.06.2019 г. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпитите на св.св. Генка Лазарова Н., Веселина Н.Н., Марина Николаева Стефанова, Димитър Кирилов С., Цветанка Иванова Тодорова, Еленка П. Данчева, Л.Н.А., Н.В.Н., И.Д.Б. и Евгения Тодорова Самарджиева.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото А.П. Чобанова с ЕГН: **********(с фамилно брачно име -К.) и Н.Н.К. с ЕГН: **********, са сключили граждански брак на 20.06.2015 г.,  за което е издаден  акт № 12  от 20.06.2015 г. на гр.Пирдоп, община Пирдоп, обл.Софийска, като видно от приети удостоверения за раждане, страните са родители на  малолетните деца Н. Николаев К. с ЕГН: **********, роден на *** ***, Мария Николаева К. с ЕГН: **********, родена на *** *** и Виктория Николаева К. с ЕГН: **********, родена на *** ***, като обитаванато семейно жилище се намира в с.Антон, ул. „Джемина” №4, същото дарено на страната Н.Н.К. от родителите му, които за запазили право на ползване и обитаване на първия етаж от триетажната жилищна сграда.От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че между страните са образувани множество полицейски преписки, като и двете стани са предупреждавани със съответните портоколи по ЗМВР. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.03.2019 г. с Решение № 45 по гражданско дело №120 по описа на Районен съд – Пирдоп за 2019 година, същия  е издал Заповед на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие срещу Н.Н.К., с която го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранява му да приближава пострадалото лице А.К. повече от 100 метра и определя временно местоживеенето на малолетните деца - Н., Виктория и Мария Костови при майката на адрес гр. Пирдоп, Софийска област, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 79 за срок от шест месеца, което решение, обжалвано пред СОС,  решението е потвърдено с решение №222/17.06.2019 г.от тричленен състав на СОС по гр.д.№311 по описа на СОС за 2019 година и като влязло в законна сила същото подлежи на изпълнение. От постановеното решение и изготвените мотиви по приложеното гражданско дело №120/2019 г. по описа на РСПп, се установява, че спрямо А.П.К. е осъществен акт на домашно насилие, като видно от полицейска преписка № 347000-3050/ 19.09.2018 г. на РУ - Пирдоп, че същата е образувана по жалба на А.П.К., ЕГН ********** срещу Н.Н.К., ЕГН ********** по повод упражнен спрямо нея акт на домашно насилие на 18.09.2018 г. около 16.30 часа в село Антон, на ул. „Джемина" № 4 от съпруга й./л.48-л.53/ В преписката се съдържат медицинско свидетелство, издадено на 19.09.2018 г. от д-р Димитър Кирилов С. на А.П.К., обяснения от А.К. и Н.К., протокол за предупреждение от 15.08.2018 г. по ЗМВР на Н.К. да не нанася телесни увреждания на съпругата си А.К. и всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред. Видно от прокурорска преписка № 82/ 2019г. на Районна прокуратура - Пирдоп, че в същата са обединени преписка № 347000-614/ 2019 г., преписка № 347р-1286/ 2019 г. и преписка № 347000-462/ 2019 г., всичките на РУ - Пирдоп, като преписките са образувани за посетен сигнал от дежурен екип на РУ - Пирдоп в дома на Костови в село Антон, на ул. „Джемина" № 4, по повод възникнал скандал между тях на 08.02.2018 г.., като впоследствие за този сигнал са били подадени жалби от Н.К. и А.К.. В прокурорската преписка се съдържат докладни записки, амбулаторен лист и медицинско свидетелство, издадени на 11.02.2019 г. от д-р Димитър Кирилов С. за констатирани увреждания на А.П.К., удостоверение за граждански брак, удостоверения за раждане на трите деца, обяснения от А.К. и Н.К., протокол за предупреждение от 18.02.2019 г. по ЗМВР на Н.К. да не влиза в пререкания и да не се саморазправя със съпругата си А.К. и всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред, протокол за предупреждение от 07.03.2019 г. по ЗМВР на Н.К. да не оказва физически и психически тормоз спрямо съпругата си А.К. и всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред, социален доклад изх. № 57-002/ 12.03.2019 г. на Дирекция „Социално подпомагане" гр. Пирдоп. По делото е представена преписка изх. № 14-003/ 19.03.2019 г. на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Пирдоп, образувана по повод подаден писмен сигнал от Н.Н.К., като родител на трите деца, срещу съпругата си А.П.К., с твърдения, че съпругата му злоупотребява с алкохол и в това си състояние не се грижи за децата./л.102-л.125/ В преписката се съдържат протоколи за проведени срещи с А.К. и Н.К., с д-р Болчев -личен лекар на децата, с В.Н. - майка на Н.К., с г-жа Тетевенска - учител в ДГ „Българче" с. Антон, протоколи от проведени анкети със страните, протоколи за извършени проверки в жилището на Н.К. *** и в жилището на родителите на А.К. *** и др. Документи. По делото е представен от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Пирдоп списък на доставчиците на социални услуги, които предоставят услуги свързани с консултиране и закрила на лица и деца жертви на насилие, като такъв доставчик на социални услуги в град Пирдоп е Център за обществена подкрепа на адрес: ул. „Цар Освободител" № 97. Съдът е намерил, че от От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие на 08.02.2019 г. по отношение на молителката, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, като е нанесъл побой на съпругата си по различни части на тялото - в областта на челото, на ръцете и на краката, като получените увреждания сочат за множество удари с тъпи предмети, след случилото се тя е напуснала жилището на съпруга си, тъй като не можела да издържа повече и се установила при родителите си. Горните изводи на съда се основават на събраните многобройни писмени доказателства по делото, най -вече на медицинските документи и показанията на свидетеля д-р Димитър С., който е личен лекар на молителката и е единствен незинтересован свидетел по делото и чиито показания съдът кредитира като последователни, достоверни и незаинтересовани същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Свидетелят С. безспорно установи, че познава молителката от 19 години и тя е била един от най - скромните му пациенти, като последните няколко прегледа, на които тя се е явила, е била с множество травми по тялото, което е било нехарактерно за нея, като първия случай е бил през м.септември 2018 г., а последния случай от 08.02.2019 г. го е впечатлил особено и го е провокирал да й направи снимки и да третира случая като криминален, молителката никога не е имала признаци или поведение на човек, който употребява алкохол, поради което никога не я е изследвал за алкохол. Свидетелите Еленка Данчева и Петър Чобанов /доведени от молителката и нейни близки роднини/, които са заинтересовани да свидетелстват в полза на молителката и против ответника, установяват, че на 08.02.2019 г. молителката е била с множество травми по лицето и тялото, в ужасен външен вид и страшна гледка, което е наложило веднага да посети Спешна помощ и след това личния си лекар. Установи се, че тези свидетели не са присъствали на случилото се между страните, но по отношение описаните травми на молителката, техните показания напълно кореспондират с показанията на незаинтересования свидетел С., поради което съдът кредитира в тази насока като достоверни. Свидетелите Еленка Данчева и Петър Чобанов установяват, че от около две години, след раждането на децата-близначки, молителката е била подложена на системен физически и психически тормоз от ответника - нанасяни са й системни побои, ограничени са й били контактите с нейните родители, забранено е било на родителите й да я посещават в Антон, молителката не е имала достъп до интернет и до компютрите на семейството, ограничено е било правото й да спи при децата и да ги наблюдава нощем, от 08.02.2019г. до момента ответникът е ограничил виждането на децата с майката и тя на практика е била лишена да упражнява родителски грижи за децата, които са в много ниска възраст и се нуждаят от ежедневни майчини грижи. Свидетелите Веселина Н., Генка Н. и Марина Стефанова /доведени от ответника и негови близки роднини/, които са заинтересовани да свидетелстват в полза на ответника и против молителката, установяват, че проблемите в семейството са от около две години, като причина за това било употребата на алкохол от молителката и нейното грубо поведение в семейството, като на 08.02.2019 г. тя е предизвикала скандала, след употреба на алкохол, извикана е полиция, на тази дата не й е нанасян побой от ответника, а тя сама си е ударила главата в една от вратите на жилището, паднала е и се е самонаранила. Установи се, че тези свидетели също не са присъствали на случилото се между страните, но техните показания не кореспондират със събраните писмени доказателства, най - вече с медицинските документи и с показанията на незаинтересования свидетел д-р Димитър С., поради което съдът не ги кредитира като достоверни досежно извършеното домашно насилие. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е намерил за доказано, че освен на посочената дата 08.02.2019 г., ответникът е осъществявал системни актове на домашно насилие по отношение на молителката от около 2 /две/ години и то в присъствие на трите им малолетни деца, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът е осъществявал физическо, психическо и емоционално насилие на молителката, принудително е ограничавал личния живот, личната свобода и личните права на молителката - нанасяни са й системни побои, ограничени са й били контактите с нейните родители, забранено е било на родителите й да я посещават в Антон, молителката не е имала достъп до интернет и до компютрите на семейството, ограничено е било правото й да спи при децата и да ги наблюдава нощем, от 08.02.2019г. до момента ответникът е ограничил виждането на децата с майката и тя на практика е била лишена да упражнява родителски грижи за децата, които са в много ниска възраст и се нуждаят от ежедневни майчини грижи.

От приложеното постановление на В.Воденичаров-прокурор при РП-Елин Пелин, се установява, че на 03.04.2019 г. в Д”СП”-Пирдоп  е получен анонимен сигнал от лице, което не се е представило, съдържащ твърдения за скандали и упражняване на тормоз спрямо малолетните деца на адреса, на който същите живеели заедно с майката А.К. и нейните родители Марийка и Петър Чобанови, същото е предмет на образуваното гражданско дело №253/2019 г. по описа на РСПп, което е служебно известно на настоящия състав, тъй като е съдия –докладчик по него, като следва да се отбележи, че по настоящото производство не са представени изготвените актуални социални доклади за трите деца във връзка с препдприетит действия въз основа на подадения анонимен сигнал, визиран в постановлението на прокуратура-Елин Пелин. Със Заповед № ЗД/Д-СО-ПП-001/04.04.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Пирдоп е настанено спешно, временно по административен ред на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25 , ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, малолетното дете Н. НИКОЛАЕВ К., ЕГН **********, в семейство на роднини - Веселина и Н. Николови - баба и дядо на детето по бащина линия, с адрес: с. Антон, област Софийска, ул. „Джемина” № 4. Със Заповед № ЗД/Д-СО-ПП-002/04.04.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Пирдоп е настанено спешно, временно по административен ред на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25 , ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, малолетното дете ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА К., ЕГН **********, в семейство на роднини - Веселина и Н. Николови -баба и дядо на детето по бащина линия, с адрес: с. Антон, област Софийска, ул. „Джемина” № 4. Със Заповед № ЗД/Д-СО-ПП-003/04.04.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Пирдоп е настанено спешно, временно по административен ред на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25 , ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, малолетното дете МАРИЯ НИКОЛАЕВА К., ЕГН **********, в семейство на роднини - Веселина и Н. Николови -баба и дядо на детето по бащина линия, с адрес: с. Антон, област Софийска, ул. „Джемина” № 4. Родители на децата са: майка:   А.   П.   К.,   ЕГН  **********,  с  постоянен  и   настоящ  адрес:***   и баща: Н.Н.К., ЕГН **********,***  и настоящ адрес:***. Децата Н. Николаев К., Виктория Николаева К. и Мария Николаева К. са родени по време на брачното съжителство на родителите си А. и Н. Костови, сключили граждански брак на 20.06.2015 г. Посочено е, че спрямо малолетните деца е предприета спешна мярка за закрила - настаняване в семейство на роднини, след поискана полицейска закрила на 04.04.2019 г. и след като е идентифициран риск за живота и здравето им, като децата Н., Виктория и Мария Николаеви Костови са обект на специална закрила, вписани в регистъра на Деца нуждаещи се от специална закрила, воден от Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” - Пирдоп от 21.01.2019 г., след подаден сигнал от бащата Н.К., че съпругата му А.К. системно злоупотребява с алкохол, в резултат на което тормози децата и не полага адекватни грижи за тях. В хода на проучването и оценката на сигнала,  от Д”СП”-Пирдоп са провеждани срещи с родителите, извършвани са анкети в обитаваното жилище, осъществявани са контакти с децата и същата е констатирала риск за психоемоционалното развитие на децата, в резултат на конфликтите в семейството, както и постъпилите данни за употреба на алкохол от страна на майката и родителите и. От приетите по делото СМЕ с №105.03./21.03.2019 г., №106.03./21.03.2019 г.  и допълнение към него от 24.03.2019 г., №107.03./21.03.2019г. не се установиха твърдяните от А.К. блудствени действия от страна на Н.К. с двете им малолетни момичета, като Н.К. е поискал освидетелстване на децата от Съдебномедицински кабинет по отношение травматични увреждания, като не посочено от  същия, че са изминали около шест месеца от обвинението на майката за предполагаемите такива, видно от Съдебномедицинско удостоверение № 250/2019 при прегледа на Н. е установено изгаряне от втора степен в областта на дясната буза и охлузване на лявата ръка, от Съдебномедицинско удостоверение № 251/2019 при прегледа на Мария е установено кръвонасядане в областта на лявата скула, получено от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с твърди предмети с или върху такива и изгаряне от втора степен в областта на десните мишница, лакът и предмишница, като настоящия състав установява, че е пропуснато да бъде отбелязано от ищеца, че в издадените съдебномедицински удостоверения се сочи, че изгарянията са заздравяващи и причинени около седмица преди прегледите, съответно и няколко дни преди подаването на анонимния сигнал.

От приетия по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пирдоп се установява, че на 15.03.2019г. е постъпило искане от Районен съд - Пирдоп за изготвяне на социален доклад по гр.д. № 118/2019 г. образувано по искова молба на Н.К. с правно основание чл.49 от СК. Във връзка с изготвянето на социален доклад за нуждите на съдебното производство са проведени срещи в отдел "Закрила на детето" с А.К. и съпругът й Н.К., извършени са анкети в обитаваните от тях жилища, осъществени са контакти с малолетните деца Мария Николаева К., Виктория Николаева К. и Н. Николаев К.. Използвана е информацията събрана до момента в хода на работата с децата и родителите им. Родителите на децата А. и Н. Костови са сключили граждански брак на 20.06.2015г. По време на брачното си съжителство имат родени три деца - Н. Николаев К., роден на *** г. и близначките Мария Николаева К. и Виктория Николаева К., родени на *** г. В проведените с родителите срещи се установи, че всеки от тях желае да отглежда децата в бъдеще, като бъде определен режим на лични отношения на децата с другия родител и издръжка, която той да заплаща. Отдел  „Закрила на детето” при ДСП-Пирдоп работи с детето и неговото семейство от 09.01.2019 г., след постъпил сигнал от Н.К., че съпругата му А.К., майка на малолетните му деца Виктория, Мария и Н. Костови, злоупотребява с алкохол, тормози децата и не полага адекватни грижи за тях. При подаването му същият е заявил желание да не се съобщава на съпругата му името му като подател на сигнала. В хода на проучването и оценката на сигнала е констатиран риск за психоемоционалното развитие на децата, в резултат на конфликтите в семейството, както и постъпилите данни за употреба на алкохол от страна на майката. В проведените с майката срещи тя не сподели да е била жертва на насилие от страна на съпруга си. В хода на социалната работа със семейството са прилагани мерки за закрила в семейна среда. Провеждани са срещи с родителите, извършвани са анкети в жилището и са осъществявани контакти с децата. Събрана е информация от личния лекар на трите деца и от ДГ „Българче” с. Антон, където е записано голямото дете в семейството. Осигурено е ползване на социални услуги в Дневен център за деца и младежи с увреждания/ДЦДМУ/ гр. Златица. В проведена среща в отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане"-Пирдоп на 25.01.2019г. бащата е съобщил, че на 24.01.2019 г. детето Мария е паднало по стълбище в жилището, докато е била само с майката и си счупила ръката. Същият твърди, че когато се прибрал от работа майката била неадекватна и миришела на алкохол. По негови данни тя е подценила травмата на детето и не е счела за необходимо да му се осигури медицинска помощ. Незабавно след като се прибрал от работа транспортирал детето до гр. Панагюрище, където е оказана такава в МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ”. В проведен разговор с А.К., същата твърди, че детето е паднало по стълбите докато тя била в банята и е перяла дрехи. По нейни данни веднага е информирала бащата за падането на детето и след като той се прибрал от работа незабавно тръгнали за гр. Панагюрище. В проведена на 08.02.2019 г. среща в отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”, за изготвяне и съгласуване на планове за действие за трите деца, майката А.К. се е явила във видимо нетрезво състояние, неадекватно поведение и разнасяща се от нея миризма на алкохол, проявила е вербална агресия към съпруга си и социалните работници. На 11.02.2019 г. Н.К. отново е посетил отдел „Закрила на детето”. В хода на проведената среща същият съобщил, че на 08.0 2.2019г. вечерта след като се прибрали, съпругата му продължила да вдига скандали. Поради нетрезвото си състояние залитнала и се ударила в касата на врата. Изрази опасения, че може да бъде обвинен от нея в домашно насилие. По тази причина същата вечер извикал полиция, а съпругата му се обадила на родителите си и напуснала семейното им жилище с тях. На 10.02.2019 г. А.К. се явила в дома им заедно с родителите си и се видяла с децата. Бащата е консултиран относно задължението му да осигури възможност на децата да общуват с майката пълноценно, независимо от раздялата им. Същия ден, на 11.02.2019 г., А.К. също посети отдел „Закрила на детето” заедно с баща си Петър Чобанов и сестра си Еленка Данчева. Съобщи, че на 08.02.2019 г. вечерта съпругът й упражнил върху нея физическо насилие. Обадила се на родителите си за да я закарат във ФСМП -Пирдоп. Те дошли и тръгнала с тях. Децата останали при бащата. Продължи да отрича употреба на алкохол, включително и явяването си в ОЗД в нетрезво състояние. Твърди, че на 10.02.2019 г. отишла в семейното жилище в с. Антон и заварила дрехите си изнесени до контейнера. Видяла децата само за 10 минути. Съпругът й казал, че може да ходи да ги вижда в жилището когато пожелае. В Районен съд Пирдоп е образувано съдебно производство по Закона за защита от домашното насилие по молба на майката на децата. На 18.02.2019 г. е издадена е Заповед за незабавна защита на А.К. от Н.К., съгласно която той не трябва да се доближава на разстояние по-голямо от 100 метра от съпругата си. От датата на раздялата на родителите до издаването на Заповедта за незабавна защита на майката децата са се срещали с нея два пъти. Първия път срещата е била в дома на баща им на 10.02.2019 г., а втория път на 16.02.2019 г. в детски кът в град Пирдоп. След издаването на заповедта за незабавна защита на майката от бащата не са провеждани срещи между нея и децата. С цел осигуряване възможност на децата да контактуват с двамата родители са провеждани срещи с всеки от тях и са обсъждани възможните варианти за осъществяване на контакти на децата с майката, предвид издадената Заповед за незабавна защита. В проведена среща А.К. предложи вариант, в който съпругът й да довежда децата и те да остават в колата докато той се отдалечи на 100 м. от нея за да може тя да ги вземе. Същият е отхвърлен поради рискът за децата произтичащ от оставянето им без надзор в автомобила. Майката поиска съпругът й да довежда децата в град Пирдоп и да ги предава на нейния баща. В проведена среща с Н.К. същият заяви, че не желае да ограничава контактите на децата си с майка им. Предложи вариант, в който той да води децата в ДЦДМУ гр. Златица, където те да се срещат с майката в присъствието на специалист от Центъра, но държи да бъде подписан документ, който ще му гарантира, че след срещата ще може да си вземе децата. Същият е консултиран, че до произнасяне на съда с решение двамата родители са с равни права. На 25.02.2019 г. в отдел „Закрила на детето” е постъпил сигнал от Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, видно от който адвокатът на майката А.К. - С. С. е изпратил сигнал, за упражнявано системно насилие върху нея от страна на съпруга й в присъствието на децата. Твърди се, че достъпът й до тях е ограничен и за тях не се полагат необходимите грижи, предвид трудовата заетост на бащата. В хода на проучването и оценката на сигнала е установено, че основните потребности на децата се задоволяват. В отсъствието на родителя за децата се грижи неговата майка, Веселина Н.. На 08.03.2019 г. в отдел „Закрил а на детето" е постъпила жалба от А.К. за наличен риск за психоемоционалното състояние на децата. В нея майката твърди, че рискът за децата произтича от ограничаване на контактите им с нея от страна на бащата, „както и болестното му състояние да се заключва сам в спалнята с малките момиченца и да не я допуска до тях". В проведен разговор същия ден А.К. съобщи, че през лятото на 2018 г. съпругът й започнал всяка нощ да се заключва в спалнята с близначките, а нея изпращал да спи в стаята със сина им. Правел го всяка нощ до 18.09.2018 г., след което спрял. В този период тя подозирала, че той блудства с тях, но не е предприела действия за да осигури безопасността на децата защото се страхувала, че съпругът й ще я „пребие". Не е търсила медицинска помощ за децата с оглед подозренията си, не е сезирала компетентните органи. Споделила с родителите си за проблема, но те също не са предприели нищо. Съобщи, че до момента не е споделила и със социалните работници съмненията си за упражнявано сексуално насилие върху децата от страна на бащата, тъй като се срамувала. По нейни данни при подаването на исковата молба по ЗЗДН в Районен съд-Пирдоп не е поискала незабавна защита и за децата, а е поискала такава само за себе си. Съобщи, че на 08.03.2019г. е внесла и в Районен съд - Пирдоп искане за защита на децата по ЗЗДН като бъде определено местоживеенето им при нея. По повод подадената от майката жалба на 08.03.2019 г. в ДСП Пирдоп и постъпила на 11.03.2019 г. призовка от PC Пирдоп по гр. дело 120/2019 г. на 12.03.2019 г. в ДСП Пирдоп е проведена среща на мултидисциплинарен екип по Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисни интервенции на местно ниво с участието и на Районна прокуратура Пирдоп и представители на социална услуга ДЦДМУ гр. Златица и ДГ "Българче" с. Антон. На срещата беше обсъден случая от представителите на ангажираните институции и е взето решение, че не е в интерес на децата извеждането им от семейната среда на бащата. На 20.03.2019 г. е проведено съдебно заседание на Районен съд- Пирдоп по гр. д. № 120 по ЗЗДН в хода на което с Решение № 45/20.03.2019г. задължава Н.К. да се въздържа от домашно насилие по отношение на А.К., забранява му да приближава пострадалото лице А.К. повече от 100 метра, жилището находящо се в гр. Пирдоп, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №79, където живее пострадалото лице А.К. и да приближава местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице А.К. за срок от 12 месеца. Определено е временно местоживеенето на малолетните деца Н. Николаев К., Виктория Николаева К. и Мария Николаева К. при майката за срок от 6 месеца в противоречие с чл.5, ал.З от ЗЗДН. На 21.03.2019г. е проведена втора среща на междуведомствен мултидисциплинарен екип по Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисни интервенции на местно ниво с участието и на Районна прокуратура Пирдоп, представители на социална услуга ДЦДМУ гр. Златица и личния лекар на децата д-р Н. Болчев. На срещата беше обсъдено развитието на случая от представителите на ангажираните институции и взето решение, за начина на предаването на децата на майката предвид забраната на Н.К. да приближава А.К. на повече от 100м. както и необходимостта от последващо наблюдение на развитието на децата от отдел „Закрила на детето". На 21.03.2019г. бащата е предал трите д еца на майката след иницииран от него съдебномедицински преглед на всяко едно от тях, предвид отправените му от майката обвинения. Видно от издадени съдебномедицински удостоверения за всяко едно от децата, не са установени следи от травматични увреждания по главата, шията, тялото крайниците им. За Мария и Виктория липсват такива и в полово-аналната област. Основни грижи за детето: Към момента основните грижи за трите деца се полагат от майката. Трите деца са записани в пациентската листа на д-р Н. Болчев, с адрес на медицинската практика в с. Антон. Нямат установени заболявания. Имат поставени всички задължителни за възрастта им ваксини. До момента са водени при личния лекар на детски консултации и при заболявания и от двамата родители. Жилищни условия и среда за детето: Към момента децата се отглеждат от майката в жилище, което е собственост на родителите й находящо се в гр. Пирдоп, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №79. Жилището представлява къща на два етажа, от които семейството обитава втория етаж, състоящ се от кухня, спалня, хол и санитарен възел. Създадени са условия за организиране на домакинството. Същото е водоснабдено, канализирано и електрифицирано. А.К. и децата ползват самостоятелно една стая обзаведена с мебели и вещи от първа необходимост - спалня, едно детско легло, гардероб, маса, бюро, тоалетка. През първата нощ едно от децата е спало в детското легло, а другите две с майката на спалнята. По нейни данни през почивните дни ще направи разместване на мебелите в стаята и ще осигури още едно детско легло. Бащата живее в жилище, което е негова собственост. Същото представлява втори етаж от къща състоящ се от две стаи, кухня и санитарен възел. Обзавеждането се състои от нови и модерни мебели. Техническото и санитарно-хигиенното му състояние е отлично. Водоснабдено, канализирано и електрифицирано е. За всяко дете е осигурено самостоятелно място за спане. Налично е достатъчно пространство за игра. Трудова заетост, работно време и доходи: Майката на детето е осигурена. Работи като социален работник в ЦОП гр. Пирдоп, но към момента ползва отпуск за отглеждане на Виктория и Мария до навършване на две годишната им възраст. През периода от 01.02.2018 г. до 31.01.2019 г. е получила обезщетение в средномесечен размер 431,46 лв. Бащата работи в ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС ЕАД с. Челопеч. Работният му график включва както двусменен режим, а именно два дни работи, два почива, така и работа в редовна смяна до 16,30 ч. През периода от 01.02.2018г. до 31.01.2019г. е получил средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2596,93 лв, както и 263,92 лв обезщетения за временна неработоспособност и средства за социални разходи в общ размер 1288,70 лв.  Роднински и приятелски кръг на детето и семейството: В хода на проведената социална работа е установено, че всеки един от родителите на децата е в остър конфликт с родителите на другия. По данни на А.К. проблемите между нея и родителите на съпруга й започнали малко след началото на брака им, тъй като майка му се опитвала да се разпорежда в дома им. По нейни данни родителите й не са я посещавали в дома й също поради конфликт с родителите на съпруга й. Н.К. отрича родителите му да са се намесвали в семейният им живот. Твърди, че проблемите на А. с родителите му са в резултат на употребата на алкохол от нея. Счита, че тези проблеми се задълбочават когато ходи в дома на родителите си, но редовно е осигурявал възможност на децата си заедно с майка им да посещават дома им без той да присъства. Към момента при отглеждането на трите деца бащата е подпомаган от родителите си. А.К. също е подкрепяна от родителите си в желанието й в бъдеще да отглежда децата си. В проведен разговор на 08.03.2019 г. А.К. съобщи, че е споделила с родителите си опасенията си, че бащата блудства с Мария и Виктория, но те не са предприели действия за осигуряване безопасността им. Възпитание, обучение, образование и социална интеграция на детето: Към момента голямото дете в семейството, Н. /3 годишен/ е записано в първа група в ДГ "Българче" с. Антон. В проведен на 15.01.2019г. разговор с г-жа Тетевенска - учител в групата, Н. редовно посещава детската градина, като го водят и взимат бабата по бащина линия или бащата. Детето има изградени хигиенни навици. Справя се с поставени задачи, но не може да говори. Изговаря няколко неразбираеми думи. Разбира какво му се говори, изпълнява поръчки. Около два месеца преди проведения разговор детето е започнало да плаче на сън, когато спи след обяд и да влиза в конфликт с деца от групата. Към момента Н. не посещава детската градина. Майката планира да го запише в детско заведение в гр. Пирдоп. Мария и сестра й Виктория все още не посещават детско заведение поради ниската си възраст. В хода на социалната работа децата са наблюдавани в присъствието на всеки един от родителите им по отделно и в присъствието на бабата по бащина линия Веселина Н.. Първоначалният контакт с Мария и сестра й Виктория е направен на 11.01.2019 г. при посещение в жилището в присъствието на майката. Двете деца току що се бяха събудили. Мария стоеше права до леглото и силно плачеше. Не прояви интерес към непознатите възрастни в дома й. По време на посещението при детето се наблюдаваха чести промени в поведението, или апатично наблюдаваше социалните работници, или без никаква видима причина започваше силно да плаче, независимо от опитите на майката да го успокои. Не изяви желание за осъществяване на физически контакт. Виктория не прояви интерес към непознатите възрастни. По време на посещението детето апатично наблюдаваше социалните работници. Не изяви желание за осъществяване на друг контакт освен зрителен. Контакт с трите деца в присъствието на бащата е осъществен при извършена анкета в жилището непосредствено след раздялата на двамата родители на 11.02.2019г. Н.К. съобщи, че децата току що са станали от следобеден сън. Мария, Виктория и Н. са спокойни. Усмихват се. Влязоха в контакт със социалните работници. Мария показа счупената си ръчичка, Виктория се усмихва а Н. показа играчките си. Отговаряха на зададени въпроси с по една дума. При първата среща с Н. на служители на ОЗД той се гушкаше в социалния работник и търсеше вниманието му независимо, че не го познава. На 25.02.2019 г. отново е посетено жилището, в което се отглеждат децата и е осъществен контакт с тях, в присъствието на баба им по бащина линия Веселина Н., която се грижеше за тях в момента. Установена е положителна промяна в поведението на децата. Направи впечатление, че Мария и Виктория са изключително жизнени и закачливи. Весели и усмихнати са. Играят с брат си и с играчките. Осъществиха контакт със социалните работници без затруднение и изразиха желание за игра. Н. е спокоен. Усмихва се, общува със социалните работници без затруднения, но не проявява желание за физически контакт с тях. На 22.03.2019г. при посещение в жилището обитавано от майката е осъществен контакт с децата в нейно присъствие. Мария, Виктория и Н. са спокойни. Търсят майка си и се гушкат в нея. Емоционални взаимовръзки и стабилност: Към момента децата имат изградена емоционална връзка с двамата си родители. Предвид конфликтите между тях и наличния спор за упражняването на родителските права липсва необходимата сигурна и стабилна среда за отглеждането и възпитанието им. Предвид издадената от Районен съд заповед за незабавна защита на майката от бащата срещите между двамата родители са невъзможни, в резултат на което до 21.03.2019 г. липсват и срещи на децата с майката. Видно от постъпилата на 08.03.2019г. жалба от майката на децата А.К., тя не е в състояние да гарантира сигурността им. Въпреки, че е имала съмнения за упражняване на сексуално насилие върху децата си от страна на бащата не е предприела действия за осигуряване безопасността им. В хода на проведения с нея разговор на 08.03.2019 г. тя не съобщава логични причини за късното сезиране на компетентните органи за съмненията си. Към момента двамата родители ползват социални услуги в ДЦДМУ гр. Златица. Предстои обследване на трите деца от психолог и логопед, с цел установяване нивото на говорното и психо-емоционалното им развитие, в резултат от липсата на сигурна и спокойна среда за отглеждането им. Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка: В хода на социалната работа по случая е установено, че съвместното съжителство на родителите на децата е било изпълнено с конфликти и разногласия. По данни на бащата Н.К., майката започнала да употребява алкохол още по време на втората си бременност. При извършена анкета на 11.01.2019 г. е установено, че тя има синина над едното око. По нейни данни едно от децата я е ударило с играчка и мястото е посиняло. Сподели, че няма проблеми във взаимоотношенията със съпруга си и той активно се включва в грижите за децата когато си е вкъщи. Разказа, че след раждането на близначките са преместили по-голямото дете да спи в самостоятелна стая, но се редували с бащата единият да спи при него другият при близначките. Сподели за проблеми във взаимоотношенията с родителите му Веселина и Н. Николови. В проведена в отдел „Закрила на детето" на 18.01.2019 г. обща среща с Н. и А. Костови се установи, че те имат различни мнения за причините довеждащи до конфликтите между тях. Н.К. твърди, че съпругата му злоупотребява с алкохол и когато е пияна постоянно предизвиква скандали. От своя страна А.К. отрича употреба на алкохол и счита, че причина за конфликтите със съпруга й обичайно е поведението спрямо нея на майка му, Веселина Н.. Счита, че е контролирана и ограничавана от нея и съпруга й Н.Н.. Двамата съпрузи разказаха за случай, в който конфликт между тях, прераснал във физическа саморазправа, на която и децата били свидетели. При проведена среща на 25.02.2019 г. А.К. съобщава, че въпреки всички проблеми между нея и съпруга й на 10.02.2019 г. се е върнала в семейното жилище с намерението да продължат да живеят заедно. Към момента родителите на децата са разделени и не поддържат връзка по между си. Налице е тежък конфликт, в който са въвлечени и членовете на разширения семеен кръг на всеки от тях. Издадена е заповед за незабавна защита на майката от бащата, поради което те не поддържат никакъв контакт помежду си. В проведен на 22.03.2019г. А.К. е информирана, че трябва да осигури възможност за срещи на децата с бащата. Договорено е такива да се провеждат в ДЦДМУ гр. Златица след изготвяне на график съобразен с работната ангажираност на бащата. Родителски капацитет: В хода на предоставяните на семейството социални услуги са изготвени оценки на родителския капацитет на всеки един от родителите. Видно от направената оценка на А.К., тя може да задоволи физиологичните потребности на децата, но тя взема решения, касаещи психическото и физическото здраве на децата без да отчита всички фактори и без да преценява обективно техните потребности. По време на проведените с консултанта срещи, тя акцентира върху негативната си нагласа спрямо семейството на съпруга си и не отделя внимание на емоционалните потребности на децата си, независимо от споменатите рискове, които крие назряващия конфликт между двамата родители. А.К. разполага с ограничен ресурс от инструменти, опит и познания, с които да стимулира когнитивното развитие и потенциал на децата. В отглеждането им вниманието й е насочено към задоволяване на базисните потребности. Тя проявява емоционална зависимост и незрялост в преценката и действията си. Не може самостоятелно да формира мнение и да оценява обективно събитията, които самата тя провокира. Действията й се противоречиви, а интересите на децата не са неин приоритет на този етап, което крие рискове за тяхното психично развитие. В хода на работата по постъпилата на 08.03.2019г. в отдел „Закрила на детето”, жалба от майката на децата А.К. е установено, тя не е в състоя ние да гарантира сигурността им. Въпреки, съмненията си за упражняване на сексуално насилие върху децата си от страна на бащата тя не е предприела действия за осигуряване безопасността им. Видно от направената оценка на родителския капацитет на Н.Н., той познава добре особеностите, навиците и потребностите на децата си. Разбира и приема необходимостта от контакти на децата с майката. Полага усилия да съхрани емоционалната им стабилност. Насърчава и подпомага когнитивното им развитие и проявява отзивчивост към интересите им. Бащата разполага с всички необходими ресурси за да бъде пълноценен родител и да осигури на трите деца грижите, от които де нуждаят. Заключителна част: От раждането си трите деца са отглеждани в семейна среда. Първоначално от двамата си родители, след раздялата им на 08.02.2019г. до 21.03.2019г. са отглеждани бащата, а от 21.03.2019 г. грижи за тях полага майката. Видно от изготвените оценки на родителския капацитет на Н.К. и А.К., при майката са налице следните проблемни зони:

Майката проявява емоционална зависимост и незрялост в преценката и действията си.

Не може самостоятелно да формира мнение и да оценява обективно събитията, които самата тя провокира.

Действията й са противоречиви, интересите на децата не са неин приоритет на този етап, което крие рискове за тяхното психично развитие.

В родителския капацитет на Н.К. липсват проблемни зони. Бащата разполага с всички ресурси за да бъде пълноценен родител и да осигури на Мария, Виктория и Н. грижите, от които се нуждаят.

В хода на провежданата до момента социална работа са наблюдавани поведението и реакциите на децата в присъствието на двамата родители и на бабата по бащина линия по отделно. Установена е положителна промяна при децата след раздялата на родителите, когато са наблюдавани в присъствието на бащата, на майката и на баба им по бащина линия. До момента не са констатирани рискове за физическото и психическото състояние на децата в резултат на отглеждането им от бащата. Към момента предвид издадената Заповед за незабавна защита на майката от бащата и постановеното от Районен съд-Пирдоп решение децата да живеят при майката възможностите за контакт на Виктория, Мария и Н. с бащата са ограничени. С цел задоволяване емоционалните им потребности е необходимо да се осигури възможност на трите деца да общуват редовно и с двамата си родители. От значение е осигуряване на средства за издръжка на децата и от двамата родители, като по този начин по-пълно биха били задоволени техните потребности, с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на малолетните деца за закупуване на храна, облекло и медикаменти. Настоящият съдебен състав намира изготвения доклад за преднамерено насочен към  издигане в култ на родителските умения на бащата и принизяване на тези на майката, макар че от приложените писмени и гласни доказателства по делото се установява, че именно майката е с подходящото образование за полагане на грижи и  възпитаване на децата, вкл. и е назначена като социален работник в ЦОП-Пирдоп с трудов договор с община Пирдоп, приложен в делото, с които грижи и възпитаване няма данни да не се е справяла до започналите разногласия между съпрузите и последвалите от тях сезирания на различни институции.

От изготвена СПЕ по делото и изслушано вещо лице в съдебно заседание се установява, че назначеното вещо лице Е.П.Г. е психиатър, няма друга специалност. ЦПЗ София се намира на „Сточна гара“. Това е района, който обслужва и тук, т.е. гр.Пирдоп. Адресът е в гр.София, бул.“Сливница“ № 309. ЦПЗ означава Център за психично здраве. Може би около половин час продължил прегледа, не е засичал точно. От 20 мин. до половин час е бил прегледа. Забравил е да отрази дата. Било е скоро, ден-два преди да представи експертизата в съда. Няма спомен кога я представил в съда, същата била в срок. Питал я да му отговори на вашите въпроси – за нейното психическо състояние. Направил е психиатрично изследване. Това се било случило. Изследвал е психиката й с въпроси – как се чувства, доколко е ориентирана, като същевременно я е наблюдавал, тъй като съмненията са, че тя имала проблеми с употребата на алкохол. По време на разговора, тъй като тя била близко до него, като говорела, в дъха й нямало дъх на алкохол, нямало симптоми на „отнемане”. Това било в момента на прегледа. Освен прегледа, вещото лице се запознало с всички материали по делото. Запознал се с амбулаторния лист от негов колега, който е извършил преглед по друг повод на А.. Запознал се с показанията на свидетелите, дадени в с.з., проведено на 09.05.2019 г. Показанията на свидетелите са типични. Показанията обикновено в такива случаи са – едната страна – близките на единия потвърждават това, което той твърди, близките на другата страна го отричат и така. В практиката си 11-15 пъти се е запознавал с такива неща. Не може да каже с точност колко. Не било единствен случай. Затова казва, че показанията на свидетелите били типични. Впечатление му направило това, че са диференцирани специално отговорите на майката на ищеца и на нейна роднина, които твърдят, че тя пиела, но като са в компания и като се съберат - не употребявала алкохол, но иначе се криела и пиела. Запознал се е с материалите по делото и е прегледал жената. Пропуснал е да го запише в заключението. Запознат е с цялата документация по делото, включително и със свидетелските показания. Нямала отклонения в психическото състояние. Поддържа, че няма депресия и че психичното състояние било в нормата – да се каже нормално психично състояние. Нормалното психично състояние на човек така да се каже е да е всестранно ориентиран за време, за място, за собствена личност, да е адекватен на обстановката, в която се намира, да разбира свойството и значението на въпросите, които му се задават. В.л. е отговорило на въпросите в резюме, като пак подчертава, че се е запознал със свидетелските показания. Разбира се, тук било пропуснато да се запита как се пиел медицински спирт. Никъде в техните свидетелски показания, ако ги прочетете, те не казват, че са я виждали да пие. Свекървата й бръкнала, както си му било реда й е преровила чантата и е видяла, че имало спирт, после, че от спирта липсвало. И какво като е липсвало? Да не се е разсипал? Спиртът, ако не знаете, е силно летливо вещество и ако бъде оставен отворен, той се изпарява. В.л. подчертава:  никъде в свидетелските показания няма някой, който да твърди, че я е видял да употребява алкохол. Напротив, казано било, че като се съберат - пиела по малко и казват криела се и пиела. В.л. било тук за да отговоря, за това е дошъл, ако е бил написал всичко, нямало смисъл да идва. Записал е, че тя била напълно ориентирана. Този извод е направил въз основа на нормални въпроси – кой ден от седмицата сме, коя година сме. Като дошла, жената се представила. Очевидно знаела коя е. „Защо се усмихвате?(въпрос към адвокат Л.)”. Имало хора, които не знаели кои са, които през 10 мин. се запознавали с близките си. Записал е, че освидетелстваната не страда от психично заболяване или умствена изостаналост и съответно, че липсва наследствена обремененост. На базата на нейните думи установил това, като я разпитал. Тя била в ясно съзнание. Запозната била със смисъла на техния разговор и ако нещо е излъгала, това  е за моя сметка на в.л.. Казал, че когато дошла при в.л., дъха й не лъхал на алкохол. В началото, на г-н адвоката, отговорил на какво се крепи неговото заключение. Значи, тя не била употребила явно алкохол. Нямала тремор на ръцете. Поведението й било овладяно. Не се изпотявала по време на разговора. А това били известни симптоми на синдрома на отнемане. Когато човек имал зависимост и той не приемал известно време веществото, към което е зависим, се появявали тези симптоми на отнемане, известни като абстиненция. Това било тремор, изпотяване, нервност, трудност върху концентрацията върху воден разговор. А най-тежкия симптом на алкохолната зависимост това е делириум тремор. Такъв нямало очевидно, защото в.л.щяло да извика да му помогнат санитари и да я хоспитализира. В МКБ – международната класификация на болестите, виждам, че сте я прочели(обръща се към адвокат Н.), основното това е физикалния преглед и с моментния разговор. „Като има синдром на зависимост, как така няма да употребява алкохол? (обръща се към адвокат Н.) И след като не е употребила, би трябвало да има синдром на отнемане. Това Ви го казах.”. Синдромът на отнемане се проявявал само, когато има зависимост към дадено вещество. Ако Вие не сте алкохолик, нали болен от алкохолна болест – Вие няма да имате синдром на алкохолно отнемане. При продължителна употреба на алкохол и след спирането му за определен период, времето на биологични или физиологични показатели, които биха съществували в организма на човек е различно при различните хора. Зависи какво е състоянието на човека, колко време /месец, години/ е злоупотребявал, телосложението, възрастта имат значение. Младите хора имат по-бърз метаболизъм и по-бързо „експертират” – отделят тези вещества и се възстановяват по-бързо, стига да нямат някакви други заболявания. Пак казвам, че това било индивидуално, доколкото нямало някакво увреждане на черния дроб. Лечението на алкохолна зависимост по принцип е част от общата психиатрия, така, че щом работиш в психиатрична болница и ти докарат пациент с алкохолна зависимост, би трябвало да си готов да го лекуваш. Това, което в.л. пропуснало да каже е, че жената била с поддържан външен вид и така… как да го каже…, че била спретната. При алкохолната зависимост имало промяна във физическите белези. Като крайния случай, всички са виждали, това са т.нар. квартални пияници, които почти не изтрезняватли. Те били с този гроздовидния нос, с напуканите малки кръвоносни съдове по лицето. Имало промени, разбира се. Вече в крайни случаи, когато вследствие на хроничната употреба е засегнат и черния дроб и неговите функции, като са разстроени и се уголеми, можело да има и събиране на течности в коремната кухина. Преди това в.л. е работило дълго време в болницата в Суходол. Тя била специализирана за наркомания и алкохолизъм. Работил е като психиатър, началник отделение, директор. Като психолог не е бил. Освидетелстваната А.К. не се водела на отчет в областния психодиспансер(ЦПЗ), за което в.л. е направило проверка.

Настоящият съдебен състав кредитира даденото заключение от в.л. по назначената СПЕ като безпристрастно, компетентно и изчерпателно, отговорило на поставените въпроси, както в изготвеното заключение, така и при изслушването на в.л. в съдебно заседание и отговорите му на многобройните въпроси, поставени от страните.

 Настоящият съдебен състав е допуснал, на основание чл.176 ГПК, въпроси към страната А.П.К., поставени от адв. Л., същите се съобщиха на ответницата А.П.К., като съдът я предупреди за последиците от неизпълнението на това задължение, а именно, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори, като А.К. заяви, че  желае да отговоря по реда на чл. 176, ал. 2 от ГПК на въпросите, поставени от адв.Л. и отговорите и са следните:

„Въпрос: Кога и къде е извършен прегледа на психиатричната експертиза?

Отговор: На 21.05.2019 г. в гр.София, в клиниката по психиатрия. Този доктор ме изследва, който даде в днешното съдебно заседание заключението.

Въпрос: Какво точно се случи при инцидента с Мария?

Отговор: Моят съпруг Н. учеше близначките да си отварят сами вратата към стълбището, като връзваше връзки и на самата връзка слагаше по-плътна играчка, с която нали дърпайки, да може да се дръпне и самата брава на вратата. Във въпросния ден, аз бях в банята, на отворена врата, някъде в промеждутъка между 15.30-16.00 часа, децата си играеха, караха си едни камиончета, подарък от кмета на с.Антон, и си ги наблюдавах. Чух, че свекървата казваше на сина ми: „Качи си якето, шапката, шала и затвори вратата“. Тъкмо да кажа „Ники, затвори вратата, да не изпаднат близначките“, в тоя момент отваря Мимето и пада две-три стъпала. Веднага изскочих от банята и си прегърнах Мимето. През цялото време на отглеждане на децата, не съм получила никаква подкрепа и помощ от моята  свекърва, ни от свекъра. Сама съм си отглеждала децата.

Въпрос на адв.Л.: Кой доведе Ники вкъщи?

Отговор: Свекървата беше отишла до детската градина и го беше взела от детската градина.

Въпрос на адв.Л.: Т.е. тя не е вкъщи, когато се случва инцидента?

Отговор: Тя беше на стълбището с Ники. Чакаше той да се качи и да затвори вратата, понеже ние живеехме на втория етаж.”

 

Свидетелката Генка Н.-стринка на ищеца, дава следните показания: „Аз съм стринка на Н.. Аз познавам страните по делото от първия ден, когато се събраха. Една мрежа ни дели само. Виждам и ги знам. Живееха заедно на втория етаж на девер ми в къщата. Вторият етаж беше на тяхно разположение. Отделно си бяха. А на първия етаж живееха свекъра и свекървата. Имат си три дечица, но за тия три дечица Н. и родителите на Н. се грижеха повече. Включително и сега се грижат. Но и когато беше А. там също се грижеха много, защото тя си имаше навика та си пийваше и все си миришеше и си полягваше. И децата оставаха... или моите внучки ще ги гледат и аз тичам да не стане беля с децата. Ето така. И сега ги гледат, но сега ги гледат при страшно добри условия. Имат пълната възможност да ги гледат – стаи специални, легла специални, стая за игра. Вънка също кът за игра. Спомням си кога се разделиха. На 8-ми февруари мисля, че беше, тази година. Аз случайно, моя внук дойде нещо да ми поиска, защото живее в друга къща и видях полицията там. Видях двама полицаи и А. излизаше. Чух на баща й и на сестра й гласа отвънка, и даже ги видях. И тогава видях, че тя си отива. Децата си бяха вътре в къщи. Това беше петък вечер. А в неделя дойде А.. Нали Ви казвам, без да искам виждам, защото прозореца ми е срещу техния вход. Дойде А.. Николайчо беше излязъл – голямото дете, момчето. Прегърна го, то се стиснало за баща си, изобщо не посегна към майка си. Аз гледам от разстояние, не чувам какво си говорят. След това поседяха, поприказваха, той влезе, изведе другите две дечица. Двете близначетата се сковали за баща си, стиснали го за врата. Също никое не посегна към нея. И така, след това си излезе А.. Аз повече друго не знам.  След раздялата на родителите, на 21-ви март децата ги взеха полицията. И А. беш там. Даже малко трудничко тръгнаха дечицата, но така полицая по един така хитър начин ги примами, та накрая ги заведе. Те не искаха и да тръгнат. Това беше на 21-ви март. А след това на 4-ти април мисля, че беше, ги доведоха пак, но като ги доведоха бях мръчкави, умърлушени, стресирани. Преди това бяха чистички и спретнати. Николайчо беше тук /посочва бузата си/ в дясната страна с голяма рана, приличаше на изгорено, а пък Мимето дясната й ръка тука лакътя също беше като изгорено. Даже продължават още да го мажат. Също имаше и синина под окото. Аз не съм я виждала А. изобщо през този период, но се интересувам. С етърва ми разговарям и с Н. често пъти разговарям – изобщо не се е интересувала, не ги е търсила. Даже на рождения ден питах етърва ми. Тя каза, че само една меденка им е подарила. На рождения ден на тия близначенца, на 24-ти бяхме на рожден ден, този баща всичко подготвил, не като жена, ами не знам като какво. Всичко подготвено. Дечицата от махалата събра. Весело си изкараха. Дечицата бяха много щастливи. Той така ги обгрижва, така добре ги гледа. Н. непрекъснато се занимава с тях. Купил си е седалки две за близначетата. Разхожда ги с колелото по „Герена” – един площад, сякаш е парк, но не е парк. Разхожда ги с колелото – едното отпред, другото отзад. На другото дете – колелета, моторчета всевъзможни, лека кола с батерии. Всички в махалата им се радват. Н. е все с тях, когато си дойде от работа. Даже той готви здравословни храни за децата. Н. работи на смени. Точно не мога да кажа какви са му смените. Мисля, че единия ден е редовна, другия ден е нощна, после два дена почива. Децата се чувстват щастливи в дома на бащата. Вие само да ги видите... и само „Тати”, „тати”. С всичко са задоволени. Дрешки всякакъв вид според сезона. Облечени много хубаво. Той икономически е много добре. Той работи хубава работа и си изкарва добра заплата. На 67 г. съм и такива приказки в нашата фамилия не се е чувало и ме е срам да ги кажа. Казвах ги и ще ги кажа па. Аз така разбрах, че там има нещо в това семейство. Копая пролетта, то беше някъде тоя сезон – точно април или май беше. Копая в градината, А. се показа от втория етаж, а Н. до гаража. А пък гаража техния е до нашата градина. Той беше в гаража с голямото момченце, тя се показа от прозореца: „Какво мислиш ти, бе, като си началник.... педераст те е родила майка ти, педераст ще си останеш”. Това бяха приказките от А.. Казвам в тази фамилия, такива цинизми не са се чували. Да не казвам... на свекрвата – „курво”, на свекър си .... много е гадно да го кажа, обаче .... на свекър си „говнар”. Много е гадно да го кажа, обаче го говореше. Това, което не заслужават тези хора.  Никога не съм видяла Н. да се отнася неуважително към А.. Той не употребява нито алкохол, нито нещо друго. Идвали са на гости у нас. Винаги е бил внимателен в отношенията си с нея, а пък за децата да не казвам – става той, той се грижи... Знам, че Н. е предприемал някакви действия по отношение на А. – за лекуване, за съдействие. Даже лично аз съм разговаряла с него: „Н., няма ли някакъв начин да се лекува тая жена?”. Той казва: „Стринке, искам да се лекува, но майка и и баща й не признават. Нито тя признава, нито те признават”. А тя си купуваше пиене. Сега..., виждахме си го. В количката при крачетата на децата сложи пиенето. Пиеше си. Миришеше си редовно. Като говорим с нея тя лъха и се унася. Сега..., моите уважения, но така беше. Казвам самата истина.  Знам къде са тези три деца в момента – при дядото. Нищо, че е на 70 г. Бащата живее също при тях. Не мога да кажа дали си е променял адреса от 8-ми февруари насам. Никога не съм чула, нито съм видяла Н. да бие А.. Като разговарям с А., тя мирише на алкохол. Познава се, че употребява алкохол. То личи. Тя се унася по улицата. Даже един път падна от колата – от вратата как слезе и падна. Не съм я виждала насинена, с отоци по лицето. Когато си тръгваше в петък А., не съм видяла да има кръв по лицето си. Но аз видях от нашата къща. Как ще изпробвам А. с техническо средство дали е употребявала алкохол?  Момиченцата са на две годинки, навършиха ги на 24-ти. В момента ги гледа дядото. Как да не може да се справя дядото с личната им хигиена?. Само го вижте и ще прецените. Ползват памперси двете момиченца, но само нощно време вече. Нощно време, когато е на работа бащата, бабата и дядо гледат децата. Аз не съм била все там при тях, но често пъти съм виждал, че те си ги гледат – бабата и дядото и Н.. И съм влизала и вътре, нали. И у нас като са идвали съм виждала. В повечето случаи Н. си ги гледа. Когато е почивка той ги гледа. Като е на работа и А. ги е гледала, и бабата и дядото. Пилешка супа съм виждала, че Н. прави на децата и то само дома от градината и от вътре каквото има. И не само това. Аз не съм била непрекъснато при тях, за да видя всичко, но съм виждала, че бащата си се грижеше за трите деца, като си беше вкъщи. Иначе съм я виждала и нея с количката, и бабата. Нямам медицинско образование.”

Настоящият съдебен състав цени дадените показания от св.Генка Н. през призмата на чл.172 ГПК, като възможно заинтересовани.

Свидетелката Веселина Н.-майка на ищеца Н.К. и свекърва на ответницата А.К., дава следните показания: „Моята снаха и сина ми живеят разделени от 9-ми февруари. Спомням си много добре защо се разделиха. Поводът беше семеен скандал, който беше предизвикан след среща, от отдела на социални грижи бяха извикани и след това в къщата се разви семеен скандал, за който може би виновна беше снахата, тъй като неговия глас не се чуваше. Тя викаше непрекъснато и децата пищяха. Н., голямото, момченцето, тича долу и слезе при нас и показа само, той не може да говори и показва само „мама, туп, туп” /показва залитане напред и удряне на главата/ и това беше. След няколко минути бащата слезе и каза: „Н. да стои тука” и полицията се появи много бързо. И вече какво е станало горе, не мога да знам. Свалиха и малките деца долу при нас. Ние бяхме долу на етажа. И полицаите са действали там, не знам. Видях само, когато тя излизаше навънка от вратата и носеше една чанта. В тази чанта какво видях само? Не съм го видяла лично аз, мъжа ми я прибра, след като тя си излезе от входната врата. Мъжът ми вика: ”Тя си забарави чаната. Остана чантата отпред”. В чантата имаше две детски бодита за малките дечица, едно портмоне – това беше нейното портмоне и едно шише 95% етилов спирт – недопито. Пито от него, но недопито. Това беше скандал, който не можеше да се изтърпи. Може би затова сина ми повика полицията. Това не е еднократно повикване. Няколко пъти е викана полицията. След като родителите се разделиха и трите деца останаха вкъщи при баща им. След раздялата на родителите, доколкото знам, чичото и бащата правиха една среща на децата с майката, но не мога да кажа датата. Някъде ходиха в детското заведение, в което ние ги водихме също с дядото на рождения ден, но това беше по късно. Майката е гледала децата, след като те се разделиха с Н.. След делото, което мина, за домашо насилие, децата бяха присъдени от съдия Цонка Миткова на майката, да живеят на адрес, със заповед при майката. Децата ги вземаха на 21-ви март и на 4-ти април ги върнаха обратно при нас с полиция. Значи това са около две седмици, за което време мога да кажа само това, че децата се върнаха в развитието си може би с месеци назад. Имаше по тях следи и увреждания. Външно имаше. Забелязахме го още при събличането на децата. Бяха облечени с дрехи, които не им подхождаха. Полицаите ги носеха с бибероните в устата, когато ги получихме в социалния център тук в „Закрила на детето”. Децата бяха отучени от биберони. Продължиха да носят бибероните. Това са деца на две години. Заведохме ги вкъщи с дядото и какво видяхме? Трябваше да ги съблечем, за да видим всичко, каквото имаше по тях и това беше мое решение лично, защото аз съм клиничен лаборант и знам какво е човек да има рани по тялото. Първо видях на Николайчо бузата цялата беше изгорена. Това беше адска рана, която лекувахме и съжалявам все още има белези, но дано отминат. Извикахме д-р Болчев веднага, щом съблякохме момиченцата  и видяхме изгорената ръчичка на Мария – целия лакът. И сега личи колко голяма е била раната. Уплашихме се, защото не знаехме какво да правим. Това е рана на дете на 2 години. Извикахме д-р Болчев – лекуващия лекар. Той дойде и каза, това е изгорено и трябва да се маже. Даде наставления човека. Мазахме. Детето пишеше. Адски го болеше явно. Аз не съм го изпитала, не мога да кажа, но то го изпитва. И сега го изпитва. Дори сега като го мажа и като реча да вдигна ръчичката да я мажем, тя почва да пищи. И беше посинено лявото й око. Личеше, че е по-отдавна ударено с нещо. Малката Виктория беше само с пъпки по тялото. Докторът каза, че това са пъпки от бълхи.  И това беше. Окъпахме децата, успокоиха се и заспаха, но имаха неспокоен сън. Продължават да се търсят. Трите деца се търсят непрекъснато. Искат да са все заедно. Едното изчезне ли някъде, да се скрие под маса или някъде зад врата, другите го търсят. Баткото ги търси нонстоп. То може би разбира, че е поголям и полага някакви .... не знам, детски си такова, да ги търси. Аз, като майка на Н. съм още от началото с тях. Просто в една къща живеем. В началото, когато тя дойде при нас, аз гледах болната си майка на легло. Жената почина няколко дни преди тяхната сватба. Детето голямото се роди около 3 месеца след тяхната сватба. Не мога точно да кажа. 30-ти септември е родено, на 20-ти юни им беше сватбата. И от тогава съм непрекъснато при тях. Какво да Ви кажа? В началото имах някакви съображения. Премълчавах някои неща, но оказа се, че не трябва да мълча. Поговорих с Н., той ми каза: „Майко тя е изморена”, „Тя е така, тя е иначе”, но не е била изморена. Причината за раздялата им е употребата на алкохол от А.П. Чобанова. Тя беше нонстоп под някакво опиянение. Няма скрия и да кажа, че 4 или 5 г. вече ще станат как беше при нас, дали има 4 месеца да са се събрали тя да е абсолютно в читаво състояние. Читаво – искам да кажа чисто състояние – да не е употребявала алкохол. Тя се криеше от нас. Купуваше си. Баща й й носеше. Баща й беше ятака в демократично време. Носеше непрекъснато и я снабдяваше. Когато тя не можеше да си получи алкохола, отиваше на пазар с децата, отиваше на разходка и алкохола се доставяше. Галоните с бирата през лятото бяха много. Другите месеци употребяваше и друг алкохол и накрая стигна до етилов алкохол, който дори не го криеше. Стоеше над мивката, над печката, при лекарствата. Така ми го показа Н.. И последното шише е при мене недоизпито. Етилов спирт 75%. Тя, като е в такова състояние започне една работа, забрави какво е започнала и започне друго нещо. Децата, когато ги изкарваше навън, при голямото детенце се случваше много често, той беше постоянно навънка и се разхождахме и го гледахме, тя беше си горе. Какво е правила, не знам. Вършела си е домакински работи. Какво е вършила, не знам. Идвайки да вземе детето, виждах как посяга да го хване. Това, да опънеш ръцете си „Ела при мен, дете”. Няма да се гушне... „Ела при мен, дете”. Това признак на какво е? Трябва да се стресира човек, за да може да го хване, да го държи. Много често, когато боледуваха, това беше за мен убийствено нещо, когато тя даваше лекарствата. На лекарствата бяха написани колко деления трябва да се дават. Защо се даваха не 3, а 5 деления? Казвах й: „А., това са много деления за тия деца”. „Не, толкова е писано”. „Погледни, викам, какво пише на хладилника!”. Имаше бележка, Н. оставяше бележка в колко часа трябва да се дават и как. Децата съм ги хранила много често. Много често в храната, която даваше тя, имаше неща, които не трябваше да съществуват.  Известно ми е да е имало счупване на крайници на деца. Присъствала съм и съм го видяла това нещо. Мария пострада по невнимание на майката. Майката излъга, че е в банята. Не беше с мокри ръце, не переше. Майката, след като извиках: „А., ела да видиш”, Мария падна по стълбите и се търкаля и си тропа главата с кончето, то беше изостанало назад това камиончето, аз водих голямото дете от детска градина и го качвах и на площадката между двете стълби успях да я хвана. Мария тропаше главата и пищеше. „А., ела. Детето ти се потроши”. „Какво направи, ма?” – това бяха думите й. Аз съм го направила... Аз не бях близко до нея. тя беше 7 стъпала нагоре и стоеше на отворената врата. Дори не пожела да слезе да хване детето. Аз го качих до горе и й го подадох в ръцете и й казах: „Дай му водичка, защото детето се уплаши”. Аз веднага звъннах на сина ми и той дойде за 10 мин. и от там го занесоха при д-р Болчев, каза, че е счупена ръката и веднага заминаха за гр.Панагюрище. Аз съм му майка на Н., няма да го хваля, но това дете не заслужава да е мъж. Той дори надминава жените. Абсолютно съм сигурна в неговите способности, в неговите дарби, които притежава – готви, за прането – пере пералнята, чисти, абсолютно всичко прави – облича, съблича, къпе децата от първите дни. Още от мънички ги къпе той. А. също ги е къпала, но пищят децата много при нея. Не знам защо пищят. Не мога да кажа. Била съм там, присъствала съм горе. Докато го хване едното да го облича, другото дете с мокрия халат е увито вече и е готово. С един и същи халат, с една хавлия се увиваха децата, полуизтрити телата им. Правех забележки, но не смеех и да правя забележки, защото ставах лоша.  16 г. съм работила в АПК, в тази сграда, в която е съда сега и другите години са ми в „Бюрото по труда” под шапката на двете министерства – Агенцията по заетостта и Агенцията на социалното подпомагане. Пенсионирах се юни месец 2011 г. в Дирекция „Социално подпомагане”. Колежка бях с А. 6 месеца. Тя работи точно в отдел „Закрила на детето”. Не мога да отговоря на какъв договор беше А.. Млад специалист беше, но не мога да кажа на какъв договор.  Не мога да кажа дали А. е пускала жалби срещу директора на Дирекция „Социално подпомагане”. Когато на 8-ми февруари А. напусна дома ни, не съм видяла с какво е била облечена дори. Нещо черно ми се видя, с черна блузка, че беше отгоре. От с.Антон нищо не е взела, освен чантата, която казах, че носеше. Чантата остана при вратата. Един или два дена след това си спомням, че дойде да види децата и тогава Н. ми каза: „Иска да й приготвя багаж, гледай децата” и тя какво е взимала, не мога да знам. На децата не е взимала багаж. Децата бяха при нас. Цяла чанта съм дала на полицая лично с дрехи на децата, когато ги отведоха на 21-ви март. Полицаят носеше чантата. Децата се хванаха за чантата. Не знам кой полицай беше. Синът ми работи в рудника в с.Челопеч, Той е на график. Имат си месечни графици. Има и смени. И нощни смени. Когато  е на работа, няма кой друг да гледа децата, освен ние с дядото. В момента дядото е с децата, на разходка отвънка в градината. Дядото на децата – моят съпруг. Предният път ме питахте. На 70 г. е. Не му пречат годините. В момента съпругът ми гледа децата. Те се гледат едно друго, мога да Ви кажа, защото са големи дечица. Баткото помага. Аз не знам дали сина ми си е сменял местожителството от 8-ми февруари насам. В момента си живее в неговата къща, на ул.”Джемина” № 4. От 8-ми февруари си направи адресна регистрация и в бащиния ми дом на ул.”Георги Бенковски” № 23. Седя и там малко, обаче си дойде. Не мога да кажа колко. Две седмици може би. Те живеят в същата къща, на другия етаж. Всеки етаж си е отделно.  Има кухня, стая, баня, тоалетна. Отделно домакинство са си. В горното домакинство си готви момчето. Аз си готвя долу. Момичето го няма при нас. Много от отдавна тя загуби тия способности. Значи, мога да Ви кажа, че в повечето случаи готвеше момчето. Това съм го виждала и мога да го потвърдя. 4 или 5 г. вече ще станат са женени с моя син. На семейни събирания тя се пазеше, абсолютно не употребяваше алкохол, а се криеше и пиеше. На семейни събирания не съм я виждала да употребява алкохол. Тайно пиеше. Може да се чукне с нас с чашката, обаче не употребяваше алкохол. Криеше се. В компания не съм я виждала да употребява алкохол. За мен не може да се заздрави брака между моя син и снахата.”

Настоящият съдебен състав цени дадените показания от св.Веселина Н. през призмата на чл.172 ГПК, като изключително заинтересовани, като емоционалността им е оправдана от гледна точна на томва, че същата е майка на ищеца Н.К., придобитите и впечатления от брака между него и ответницата А.К. са преки, същите кореспондират с установената фактическа обстановка по делото, отразена  в изготвения социален доклад, множеството полицейски преписки, цитирани по-горе, а минно в насока за заздравяване на брака, като следва да се отбележи, че  извършеното извеждане и настаняване на децата в приемно семейство на роднини-на Веселина и Н. Николови - баба и дядо на детето по бащина линия, с адрес: с. Антон, област Софийска, ул. „Джемина” № 4, видно от показанията на Веселина Н. е, че бащата на децата-Н.К. е сменил адресната си регистрация, като не е живял преимуществено на посочения настоящ адрес, а е живял на същия адрес, както проученото семейство на роднини - бабата и дядото на малолетните деца по бащина линия.

Свидетелката Марина  Стефанова-кума на страните Н.К. и А.К., дава следните показания: „Аз съм тяхна кума, а с Н. сме приятели от детството. Живеем врата във врата. Мисля, че около 5 г. почти са заедно. Разделени са от края на март месец тази година официално. Децата живеят при бабата и дядото понастоящем. Когато се разделиха, децата останаха при бащата Н.  и при неговите родители. След дело бяха децата предадени на майката. Това се случи началото на април. Аз присъствах на предаването, което беше много тежко емоционално за всички. Децата ревяха, държаха се за бабата, за баща си, не искаха да тръгнат. Съответно Н. бащата беше много разстроен, както и Веска – бабата, както и всички всъщност. Накрая се наложи полицая всъщност да изведе малките. Баткото до последно се връщаше при баба си. А. беше там. Беше на главната улица всъщност и ги викаше, без те да реагират. Освен А. и полицая, присъстваха чичото на децата, бабата, дядото, бащата Н. и аз. Беше тъмно и не виждах, но А. не беше сама. Чувах сестра й. Със сигурност чух сестра й. Когато тя ги викаше, децата не реагираха по никакъв начин. Те си играеха в двора първоначално, след това Н. ги държеше, леля Веска ги държеше. Видях децата в деня, в който се върнаха от при майката. Разбрах какви са условията, при които са живяли. Били са изведени от дома на майката с полиция. Бяха предадени на бабата и дядото. В деня, в който ги видях, ги видях само през прозореца, не можах да ги огледам, но децата бяха се скупчили около бабата и чичото. Всъщност той караше колата. Влязоха в къщата. Видях ги на следващия ден. Бях много разстроена и потресена от това, което видях. Н., който по принцип смея да кажа, че ме харесва и има добро отношение към мен, винаги тича към мен и се радва да ме види, изобщо не пожела, даже се криеше зад чичо си. После, когато детето се показа зад чичо си, видях, че има огромна рана на бузката. Впоследствие видях и Мария и Виктория. Мария държеше ръчичката си. Разбрах, че е била изгорена и имаше синина под окото. Децата бяха страшно стресирани. Двете момиченца също не искаха да общуват. Синът ми беше там. Те са си играли много пъти заедно. Просто те бяха страшно стресирани. Синът ми е на 5 г. и си играе с тези деца, когато е било това възможно. Първоначално впечатленията ми бяха за една много щастлива и влюбена двойка. Бързо дойде Ники – първото детенце. Ожениха се. Бях на сватбата. Това беше един истински празник. Много щастлив момент за всички присъстващи. Впоследствие това, което бяха моите очаквания за близост, не се осъществиха, не знам защо. И имаше някакво отдръпване  още първата година. Съвсем ясно беше това. Отдръпване от страна на А. предимно. Тя не пожела по никакъв начин да завърже по-топло приятелство. Но постепенно забелязвах как връзката им има проблеми. Нямаше я тази нежност вече между двамата, в случаите, когато са ни идвали на гости и ние сме били у тях. Говореха си заядливо, просто беше очевидно, че има някакъв проблем между тях. Разбрах какъв е проблема по няколко начина. Първоначално не вярвах, беше ми съобщено, достигна до мен, че А. има проблем с алкохола. От няколко канала стигна до мен всъщност. Разбрах от местни хора. Аз работя в центъра на селото. Както беше споделила и Веска пред моята майка /те са много добри приятелки/, тя беше споделила, че имат много сериозен проблем. Споделила беше какво е виждала – шишета навсякъде и това, че А. е неадекватна в много ситуации. След като научих тази информация и вече имах по-различен поглед, също установих, че в ситуации, които съм се чудела защо А. реагира по някакъв неадекватен за мен начин, явно това е било проблема. След това Н. дойде при мен лично и ме попита дали знам, че А. има проблем с алкохола и че те имат сериозни проблеми в семейството. Аз му казах, че съм чула, но не съм предубедена и искам да разбера какво той може да ми каже. Аз му казах, че имам наблюдения за техните проблеми, споделих му, че съм чула за проблема на А., но искам да чуя директно от него. Той ми съобщи същото. Беше страшно разстроен. Показа ми видеоклипове, в които А. се държи изключително грубо с него. Това се случи в края на ноември миналата година. Той поиска съдействие. Каза ми, че се е опитал, говорил е с нея да отиде тя да се лекува. Опитал се е да я насочи натам, но тя отказва. Поиска съдействие от нас като близко семейство да поговорим с нея и да се опитаме също да я насочим в такава посока, с цел разбира се да се запази семейството. Поканихме ги на вечеря у нас вкъщи още на следващата вечер. Аз започнах разговора. Казах: „Виждам, че има някакъв проблем. А., виждам, че ти си емоционално нестабилна. Имаш някакъв сериозен проблем. Искам да го обсъдим. Искам да помогна. Кажи какво се случва, за да можем да помогнем”. Но тя постоянно сменяше темата. Не желаеше да влезем в такъв разговор. Първият път, когато видях А. в неадекватно състояние, това беше, когато ни покани за първия рожден ден на двете близначки. Дойде вкъщи, говореше завалено, олюляваше се, държеше детето, олюляваше се и имаше миризма на алкохол определено. Неадекватно просто поведение от нейна страна. След това една вечер Н. ме повика, защото отново имаха много сериозен скандал. И той ме повика, за да говоря с нея отново. Отидох там, тя плачеше истерично. Децата бяха горе при тях на етажа и като пчелички обикаляха от стая в стая. Очевидно бяха страшно стресирани. Говореше се на висок тон. Това се случва след средата на декември миналата година. Н. привика децата при себе си, за да ги успокои, да мога да говоря аз с А.. Попитах я какъв е проблема. Тя ми каза неколкократно, че проблема е в това, че Н. е взел шише с алкохол, което баща й й е подарил и беше изключително разстроена от този факт. Това беше причината за нейния рев и ми повтаряше постоянно: „Ти как би се почувствала, ако твоя съпруг ти вземе алкохола, който твоя баща ти е дал?” „Ама той изобщо не пие” и все едно, че е проблем на характера, че той не пие. И като цяло това беше причината да бъде тя разстроена – това, че той е взел алкохола. Погледът ми към Н. като баща е като към човек, който е изключително грижовен. Децата са страшно привързани към него и има причина за това. Той откликва на всяка тяхна нужда. Той винаги е там, когато те го викат. А те постоянно го викат. Буквално му висят на крачолите. Изключително грижовен баща е още преди да се случи това със семейство Костови, преди тяхната раздяла. Когато са идвали вкъщи Н. беше този, който тичаше за шишета, сменяше памперси и т.н. Беше просто и винаги е бил страшно грижовен и изключително щастлив от това, че е баща. Няма да преувелича, ако кажа, че децата са смисъла на живота на Н.. Често са навън децата с него. Той играе с тях. Когато работи по двора Ники е с него. Мъничките също го търсят постоянно. А особено след връщането на децата, те не се отделят от него. Виждала съм и майката да полага грижи за тях. Разхождала ги е с количка. Излизала е с тях. От моя гледна точка децата са изключително привързани към Н.. Споменах, че имаше едно отдръпване от страна на А., така, че наблюденията ми за отношението на децата спрямо нея преди раздялата са твърде ограничени. Когато съм ги виждала обикновено са били навън. Бяха с внучетата на Генка. Тя беше с тях разбира се навън. Говорила съм с нея. След раздялата, първото което беше, те дори не откликнаха на нейния позив да отидат при нея, когато дойде да ги вземе. Бяхме скоро на втория рожден ден на близначките и в момента, в който Н. излезеше от стаята, децата просто изпадаха в паника. Хващаха се за баба си и „тати, тати, тати”. Не мисля, че има възможност да се подобрят отношенията между А.  и Н.. На този етап смятам, че това не би било добре нито за тях двамата, нито за децата, имайки предвид стресиращата ситуация, която се получава, когато са заедно. Когато е възможно децата имат нужда от майчини грижи. Всички деца имат нужда от майка. Знам кой гледа децата в момента. При дядото са. И миналият път ме питахте – на 70 г. е, колкото моя баща. Н. работи в рудник Челопеч. На смени работи. Откакто се родиха децата, когато той е на работа, майката ги гледаше. На отделни етажи живеят с родителите на Н.. Отделни домакинства са. Н. – големият син, ходеше на детска градина. Не виждам какво би я спряло А. да излиза с малките на разходка и по магазините. Виждала съм я няколко пъти да излиза. Лично аз не съм я виждала да употребява алкохол. На семейни тържества употребява съвсем по малко алкохол, винаги.” Може би 4 случаи, за които е почти сигурна, че А. е била под въздействие на алкохол, защото поведението й го подсказвало, но пак казва, че нейното отдръпване не и позволило да бъде в такъв близък контакт с нея. Случайно стигнала до нея такава информация. Не е стигала информация, че Н. биел А., виждала я е насинена, но нямала представа. Споделяла и е, че Н. я биел. Когато отишла този ден, и казала, че той я е удрял, не е не е видяла това нещо.  Настоящият съдебен състав цени показанията на св.Стефанова като заинтересовани в полза на ищеца по делото, като същите, макар и непосредствено възприети,  кореспондират едностранчиво с установената фактическа обстановка по делото.

Свидетелят Димитър С. дава следните показания: „А.К. я познавам, откакто е пациентка при мен, от 2000 г. Семейството й познавам – майка й, баща й и до някъде сестра й.      А.К. като дете беше невероятно скромно момиче, притеснителна и грижовна. Грижовна най-вече за своите родители. Не вярвах, че ще се омъжи, защото беше изключително срамежлива, изключително притеснителна. Но нещото, което не ми харесва и съм й го казвал – това е, че тя е невероятно търпелива. А когато един човек е търпелив – той може да бъде мачкан. Като такъв човек я познавам. След това, когато се случиха нещата миналата година за първи път през септември месец, когато беше бита, аз й казах, че нещата няма как да продължат по този начин, че трябва да бъдат разумни, защото за мен, да се бият едно семейство – мъж и жена, когато са създали деца.... би трябвало да гледат в една посока. Това, което тя ми описа, че е бита от съпруга си. Септември месец имаше на доста места рани по нея. Аз съм ги описал. Не мога да си спомня точно къде са били. Конкретно през февруари месец, когато беше следващия й побой, имаше… /аз съм я снимал на GSM-а си, защото видях, че нещата явно загрубяват/ имаше на челото, имаше на лявата ръка, имаше долу на крака синини. Разказа ми какво се е случило. Всъщност до колкото знам блъсната е врата, влизайки в стаята мъжа й е блъснал вратата, за да не я допуска вътре в стаята. Доколкото си спомням такова нещо беше, след което вече тя се е опитала, той я е хванал за ръката и я е ударил. Мисля, че съм ги описал тези неща, но мога това да си спомня. Абсолютно никога не съм виждал А. с мирис на алкохол, камо ли да бъде в неадекватно състояние. Никога, по никакъв повод. Абсолютно никакви съмнения нямам тя да употребява или да злоупотребява с алкохол. Категоричен съм. За случая през февруари, тя е преглеждана, доколкото знам в „Спешна помощ“, след което дойде при мен, тъй като аз трябваше да издам медицинско свидетелство. „Спешна помощ“ не са оторизирани за това нещо. Колегата ми каза абсолютно същото, което и тука го споделям и което е описано. Не си спомням името на колегата. С очила беше. Просто не ги познавам толкова колегите. Тя не е била употребила алкохол вечерта на 8-ми февруари, когато е приета в „Спешна помощ“. Това, което той ми описа е, че тя е била по-скоро плачлива, притеснителна, трепереща, но в никакъв случай няма съмнение, че употребява алкохол. Аз в самото начало казах, че за мен А. е невероятно грижовен човек и смятам, че всъщност тя беше заинтересована по-скоро за съдбата на децата си, когато дойде, отколкото за телесните си повреди, които имаше по лицето, по тялото, по краката и т.н. Смятам, че тъй като я познавам много от отдавна тя е грижовна, както към родителите си, така и изключително грижовна и заинтересована към децата си. Познавам родителите й като пациенти. За майка й е категорично против да употребява алкохол, тъй като тя има заболяване, при което е абсолютно противопоказан алкохола. А при баща й – никога не съм го виждал пиян. Ако аз седна и вечерно време пия 50 гр. ракия, това не ме прави човек, който злоупотребява с алкохол. След 8-ми февруари тя ми споделя, че децата не са при нея. Постоянно плачеше, постоянно идваше и беше просто сериозно притеснена от гледна точка на това как са нахранени и как са облечени децата. По отношение на нейния вид – да, за мен нейния вид беше абсолютно неугледен. Тя, доколкото си спомням нямаше дрехи. Имаше дрехи, които мисля, че някои от тях бяха на майка й, не бяха съобразени със съответните атмосферни условия и не бяха дрехи за един млад човек. Мисля, че не беше допусната до дома си, за да си вземе дрехите. Не мога да кажа. Според мен категорично А. няма психически проблеми. Ако имаше, щях да я изпратя, където е необходимо. След като разбрах, че А. е била бита от съпруга си, аз кого трябва да уведомявам? Аз смятам, че това трябва да се реши от двамата хора. Дал съм медицински свидетелства. Всичко е описано там като травми. От септември месец категорично не мога да си спомня в момента, но от февруари месец мога да си спомня. В периода от месец юни 2018 г. до сега А. е била преглеждана от мен,  когато съм писал медицинските свидетелства и един профилактичен преглед има, който е провеждан миналата година, не мога да си спомня кога. Треморът на ръцете се дължи на стрес, на притеснение, на развълнуваност. Това е едната причина – първата. Ако излезе на сцена в началото също е притеснение. Може и да бъде на много други неща. При А. се дължи на притеснение, на развълнуваност. Когато на мен ми се налагаше като дете да й правя кардиограма, тя молеше аз да изляза. Вследствие на това, което съм констатирал при прегледите като здравословни проблеми, съм предлагал, но не съм изписвал медикаменти, тъй като смятам, че нещата трябва да се решат по-скоро между двама души. За мен тя няма нужда от сериозни...Не познавам нейния съпруг. Не познавам нейните деца. Лично от нея знам всичко, което казах за тях. Само от преразказ. Идваше при мен по-скоро за да й дам съвет като лекар, като човек, който има почти 24 г. семеен живот. Искам само да кажа, че знаете, че ние лекарите трябва освен да лекуваме телесно, трябва да лекуваме и чрез разговор. Когато се случиха нещата, идваше при мен, за да ми разказва за семейните си проблеми. Преди това никога не е идвала. Нямам правоспособност като психотерапевт.  Поисках официална информация от лекарите, които са преглеждали А. в спешния център. Тъй като това е централно управление и могат да кажат кога е постъпил сигнала, тъй като единия от прегледите отива директно там като оригинален документ, всичко това, което е написано, Вие може да го изискате от там, но казаха, че те не са задължени да идват на делото. Когато има съмнение за употреба на алкохол в спешния център имат задължение да проверяват за наличие на алкохол пациентите си. Когато имат съмнение. Често това се случва, когато хора са хванати от полиция в нетрезво състояние. От 2000 г. тя ми е пациентка. Тогава е била на 14 г. От тогава следя нейното здравословно състояние. Когато ми каза, че е бита, не ми е споделяла, че се е обърнала към полицията. Първият път, когато се случи, аз я посъветвах, че нещата трябва да се решат между тях двамата, но това нещо не трябва да продължи. Не смятам, че това е начина. Не смятам, че мъж трябва да удря жена, още повече, че тя е приятен като външност човек. Робин Уилямс е казал: „Не удряй грозен човек, той няма какво да губи“. Според мен тя има какво да губи.”” При последния преглед през месец февруари това, което видял като находка, не било възможно да се получи само от удар с врата, можело да се получи от различни удари, може да се получи и следствие на падане. Настоящият съдебен състав цени показанията на св.Димитър С. като безпротиворечиви и незаинтересовани, кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото, вкл. се установява, че същия свидетел е разпитван като свидетел в приложеното гр.д. №120/2019 г. по описа на РСПп, като същите следва да бъдат изцяло ценени, като от приложеното към настоящото производство гр.д.№120/2019 г., в което свидетелят дава подробни показания в същата насока, по което решението е потвърдено с решение по възивно производство по в.гр.д.№311 по описа на Софийски окръжен съд 2019 г.

Свидетелката Цветанка Тодорова дава следните показания: „Аз съм най-добрата приятелка на А.. Познавам А. от много години. Тя е доста по-голяма от мен и ме е научила на много работи. Познавам я  над 20 г. Аз съм била малка. Преди да се ожени, тя беше просто на седмото небе. Щастлива беше, проблеми никакви. Роди им се детенце. Беше много щастлива. Чувахме се постоянно. След като тя забременя, обади ми се, сподели ми. Аз също се зарадвах. Нещата вървяха много добре. Всичко беше прекрасно. След като забременя втория път, чувахме се, но никога не споделяше за проблемите си. Може би не е искала да споделя. „Всичко е наред“ казваше, „проблеми нямам, щастлива съм“. В един момент тя просто се обади и аз по телефона разбрах, че не се чувства добре. Един ден, бях нощна смяна и се прибрах и тя ми се обади и ме попита дали мога да мина през тях. Отидох до тях да ги видя. Тя беше сготвила. Гледаше си дечицата. Това беше в гр.Пирдоп, в нейния роден дом. Това беше тази година. В момента, в който влязох, децата си играеха с играчки. Големият подскокна  и ме гушна. Аз взех да си играя с дечицата. Тя правеше нещо на печката и вика: „Цвети, само да извадя нещо и ще ти обърна внимание“. В момента, в който се обърна, аз се уплаших. Тя беше обезобразена. Толкова беше бита…. Споделя ми много работи. После, не знаех къде се намирам. След думите, които ми сподели, аз не знаех къде се намирам. Аз й казах: „Почни отначало да ми казваш, какво става“. Тя ми казва: „Откакто родих близначките, нещата се промениха“. Тя каза: „Не знам на какво се дължеше това“. Основно ми споделя, че нейния мъж й е казвал, че в момента, в който направят две годинки, тя ще е отвънка на палатка. Беше толкова пребита, но имаше страшна сила да си гледа децата, да бъде върху тях. Според мен тя има капацитет да се грижи за децата. За случая, когато й взеха децата, мога да кажа следното: Вечерта аз бях почивка и с моето детенце отидохме в тях да си поиграят децата. Моето е по-голямко доста, на 6 годинки е. Отидохме да си поиграят. Децата си поиграха. Бяхме се разбрали на другия ден пак да се видим да пием кафе. На сутринта аз й се обадих, че ще отида малко по-късно. Отидохме, поседяхме, пак си поиграха децата и ние се прибрахме. Мина някъде половин-един час и тя ми се обажда и реве. И аз я питам: „Защо ревеш? Какво се е случило?“. И тя ми казва: „Дойдоха и ми взеха децата насила“. Аз й казвам: „Обясни какво се случва“. А тя казва: „Накараха ме да търся някакъв документ...“. Каза ми, че децата са били изведени от жените от социалните и полицаите. Децата са изведени насила. Дърпани са децата. В дома на майка и баща й има абсолютно всичко за отглеждане на децата. Контактувам от много години с А.. Тя никога не е употребявала алкохол. Тя беше просто обезобразена в главата, в тялото да не говорим. Искала е да говори нещо с нейния мъж, но той просто е тръгнал с побой, а не е искал да я изслуша. Децата предимно тя си ги е гледала в с.Антон. Аз моето детенце го карам на логопед в с.Антон и съм й се обаждала като ида да се видим дори  и за един час. Тя просто никога не беше свободна, защото това са три дечица. Тя ми споделяла, че никой не й помага. Никой – свекър, свекърва – когато ги е питала дали ще гледат децата да отиде до магазина, те са й казвали да се оправя както може. Не е имала възможност да излиза. Не е имала достъп до компютър и до интернет. Споделяла ми е, че мъжа й е прибрал абсолютно всичко – че е прибрал лаптопите. Споделяла ми е, че той като се прибира от работа, се е нахранвал и е искал да си почива. Взимал е близначките и се е заключвал в спалнята. А тя оставала в кухнята с момченцето. Не е имала достъп до момиченцата през нощта. Тя казваше: „Децата ревеха, но той не искаше да отключи“. Ние се чувахме много често, но тя не ми споделяше за проблеми. Могла е да търпи на побоищата. След като напусна жилището в с.Антон дечицата имаха дрехи, но тя нямаше дрехи. Каза ми, че ще отиде да си вземе дрехите, тъй като там няма достъп. Отидоха с баща й да си вземе дрехите и по време на връщане тя ми се обади и пак реве. Реве, защото си взе дрехите пред боклука в черни чували и то само стари дрехи, покъсани. Децата, ние ги виждахме за техния рожден ден в детския кът. Аз закъснях малко, но тя ме беше поканила. Когато влязох и трите дечица я бяха обградили – бяха щастливи. Имаше две жени от социалните, които седеха и само наблюдаваха. Там бяха и родителите на момчето – майката и бащата. Социалните настояват тя да си вижда децата на работното място, на което е работила. Аз не смятам, че е редно. Има много места, където тя може да си вижда децата, а не на работното място. Майката и бащата на А. са много трудолюбиви хора. Има условия децата да се отглеждат там. Има необходимия микроклимат. Не съм чула да има скандали между родителите й, да се бият, да употребяват алкохол. Навсякъде беше обезобразена А.. Главата й имаше тук горе една много голяма цицина /посочва над дясната вежда/. Ето от тук започваха синките /посочва брадата си/. Аз я накарах да се съблече. Синките й бяха навсякъде. По бельо се съблече. Имаше синини навсякъде. Според мен бяха от побой. Хората от социалните й забраниха да си вижда децата. Първият път тя ми се обади и ме потпита дали ще отида с нея до социалните, защото я викат. Отидох с нея. Стигнахме до съгласието децата да ги види в детския кът. Отидохме в детския кът и видяхме децата. Те бяха много щастливи. Вторият път тя не ги е виждала, защото те настояват тя да ги види на нейното работно място. В момента А. не работи. Това е нейното работно място, където тя е работила и на нея не й е приятно случката, която се е случва в момента да я виждат нейните колежки, с които тя е контактувала.  Не е казала, че не иска да вижда децата. Каза, че иска да ги види, ако може в детския кът. Жените от социалните настояват да бъде на работното й място. Не съм посещавала А. и нейните деца в с.Антон. Звъняла съм й, когато ходя на логопед, но тя все казваше, че е заета и не можем да се видим. В гр.Пирдоп съм ги посещавала. С моето дете съм ги посещавала. Откакто тя се прибра, постоянно ходехме. Сутринта, преди децата да бъдат изведени от дома на А., те бяха в много добро състояние. Върху лицето на момченцето не е имало нещо, което да ме притесни. Не е имало рана. Не съм видяла. Ние бяхме вътре в една стая. Децата си играеха с играчките. Бяха нахранени децата. Аз играх с близначките. Върху момичетата нямаше видими травми. Аз не съм видяла нищо.  Къщата, която А. ползваше с децата е на два етажа. Те са на втория етаж. Те – имам предвид А. с децата, и майка й и баща й. На етажа има спалня, хол, кухня, коридор, баня и тоалетна. Ние бяхме с моето дете в хола. Влизала съм там, където децата спят. Има си две креватчета за близначките и А. е на спалнята с момченцето. Не познавам жилището в с.Антон. Знам къде живее, но вътре не съм влизала. Не познавам нейния съпруг. Откакто се запозна с него, тя пренебрегна всеки, за да бъде с него. Аз не я загубих като приятелка. Продължихме да контактуваме. На предаването и приемането на децата не съм присъствала. Нещата съм ги разбрала само от А.. Не съм била на сватбата на А. и на Н.. Аз съм омъжена и разведена.”

Настоящият съдебен състав цени показанията на свидетелката Цветанка  Тодорова като непосредствено възприети и отразяващи фактическата обстановка по делото за посочения темпорален период.

Свидетелката Еленка Данчева-сестра на А.П.К., дава следните показания: „Аз съм сестра на А.. В началото като се събраха, като мина сватбата, всичко вървеше както трябва. До една година, след като се беше родило детето, бракът вървеше нормално. След това започнаха проблеми между тях. Тя забременя с близначките. Той започна да я тормози психически и даже и физически. Има си нали и документи. Най-много вече физически почна след раждането на близначките. Почна да я удря по корема, да я обижда, че й бил голям корема, по раната, течеше й раната. Почна да я бие. И …. гледката беше много ужасна. Нямаше место, където да не е бита. Последният път на главата имаше една огромна цицина. По краката, по ръцете, по тялото – навсякъде. Миналата година септември месец също беше много ужасно пребита. Н. я пускаше да идва в бащината къща много рядко и когато той прецени, но тя трябваше само да си седи вкъщи. Нямаше право да излиза и навънка. Когато той прецени, отива и купува храна, каквато той прецени. Даже и до магазин не я пускаше. Тя нямаше достъп до интернет и до компютър. В началото имаше. Имаха два лаптопа, но с течение на времето той се оправда, че му трябват за работа и ги изтегли. Това е по споделяне от сестра ми, защото я питам нали „Пиши ми нещо по „Фейсбука“, изпрати ми нещо, видя ли какво ти публикувах и т.н.“ и тя каза: „Нямам вече лаптоп. Лаптопът го е взимал, защото му трябва за работа“. Откакто се родиха децата и до момента на раздялата изцяло тя си поемаше грижите за децата. Тя си ги обгрижваше на 100%. Мъжът й работи в „Дънди Прешъс“ Челопеч, на смени. В началото, когато се родиха близначките майка ходеше и помагаше за децата, защото те са трички и са мънички. До един месец й помагаше, но за другите случаи – не. 100% сестра ми си ги обгрижваше.  Майка ми и баща ми не продължиха да ходят в с.Антон. По забрана на свекъра и свекърва й майка не е ходила повече в с.Антон.  В къщата в гр.Пирдоп стаята, в която беше сестра ми с децата, беше 100% пригодена за децата. Стаята е с две креватчета, с голяма спалня. Има  хубава баня. Всичко си беше приспособено за деца. Последният побой нанесен й от него беше на 8-ми февруари и тя тогава се прибра в къщата на баща ни. Съпругът й не й позволи да си вземе дрехите и личните вещи. Същият ден те я изгониха много унизително. Тя се повърна да си вземе дрехи, но те казаха: „Повече ти нагоре няма да се качваш! Каквото имаш нужда, ние ще ти дадем“. Дадоха й телефон и връхно яке. Ние я заведохме веднага на доктор, защото гледката беше… направо, аз треперех от страх, като я видях как изглеждаше. На главата имаше една огромна цицина колкото едно голямо яйце, по ръцете и по тялото синини. В безобразно състояние, цялата беше в синини. Тогава сестра ми не беше пияна. Тя не употребява алкохол. И след един ден по нейна молба, ако може да си вземе дрехите, дрехите бяха приготвени в черни чували, отвън до контейнера. Бяха едни много стари дрехи. След като тя си получи дрехите и видя какво има в чувалите, че не са тези актуалните дрехи, които може да си облича, аз й дадох мои дрехи. Като момиче съм била по-слаба и официалните дрехи на 100% са мои. Според мен племенниците ми имат нужда от грижите на майка си. Те я обичат. Постоянно нея си я търсят. Откакто са й взети децата, тя няма никакъв достъп до тях. Писа заявление до социалните да може всеки ден да си ги вижда. Бяха й отговорили, че ще преценят кога и къде. Бяха определили две места – детски кът и работното място. В детския кът се осъществи една среща и след това няма среща. Съпругът й не спомага тя да види децата си. По много насилствен начин са взети децата от дома на майката, с полиция. Много травмиращо за децата. Децата не излезли доброволно. Децата са излезли по насилствен начин, с помощта на социалните са ги дърпали. Децата са изведени по много насилствен начин. Това, което се е  случило, никой не е очаквал такива неща. Те са се гласили да ги водят на разходка из парка и в момента спират две полицейски коли и почват викове, крясъци, безпричинни обвинения и взимат децата. Тя, докато се свърже с адв.С. да сподели какво става, децата са отведени. Майка ми и баща ми не употребяват алкохол. Не вдигат скандали. Не са регистрирани скандали. За всичко, което сега обясних, не помня точната дата кога се случи, защото имам и други ангажименти. Тази година беше случая с отвеждането на децата, март месец. Точна дата не помня. Аз не бях там, защото аз ги чаках в парка и разбрах, че се случва това. Разбрах от сестра ми. Тя ми споделя постоянно всичко. Аз си казвам истината, не пресъздавам нищо. Сестра ми, ми се обади, че е възникнал някакъв огромен проблем и че не може да се видим и че полицаите са получили някакъв сигнал. Обади ми се да отида там за съдействие, но не можах да отида. Като казвам парка, имам предвид градската градина. Аз не бях в момента в града, но се гласех, бях на път и щях да отида в парка. Аз не бях в гр.Пирдоп, но имахме среща и щеше да се осъществи. На нас ни беше забранено да ходим в с.Антон, в къщата. Не помня дата, когато за последно съм ходила там. Срещите ни се осъществяваха на улицата. Септември месец, при последния побой съм ходила за последно. Сестра ми има мобилен телефон. Чрез него общуваме. Всеки нормален има нужда да има интернет. Всеки иска да чете, да се актуализира. Когато децата бяха при сестра ми, преди да бъдат отведени от там, ходих да ги виждам. Когато бях свободна, бях при тях. Не съм забелязала децата да имат някакви травми. За последно ги видях същия ден сутринта, преди да ги отведат. По лицето на Ники нямаше рана. На Мими на ръчичката също. Бях на рождения ден на децата в детския кът. Там децата нямаха белези. По лицето на Н. нямаше нищо. Виждала съм Н. да се грижи за децата, но много рядко. 100% сестра ми се е грижила, защото тя си беше вкъщи. Аз работя на смени и аз не съм имала много възможности да отида там, да поседя половин ден. виждала съм когато идва тука по негова преценка да си види родителите си. Не съм виждала Н. да носи на ръце децата. Виждала съм го тука, когато идва да ги доведе, в колата ги вози всичките. На три преки живея от къщата на родителите ми. Често ги посещавам. Стига да имам възможност. Работя на смени в завод.” Не е присъствала на случай, при който Н. удря с крак или с ръка А., няма как… Ако присъствала на такъв случай, смятате ли, че тя ще допусне да се осъществи това нещо, според нея, това няма как да се случи. Казала е, че не е присъствала когато Н. е удрял А., виждала е последствията след побоя, знае, че побоя е нанесен от Н., защото няма как сам човек да се бие. Настоящият съдебен състав цени показанията на св.Еленка Данчева през призмата на чл.172 ГПК като изключително заинтересовани с оглед емоционалнатата и роднинска връзка между нея и ответницата А.К. и следва да бъдат ценени като непосредствено възприети по отношение на твърдяните получени  синини върху лицето и тялото на пострадалата А.К., кореспондиращи и с установеното от св.С., какато и  последвалото и отвеждане след получаването им при доктор.  

Свидетелят Л.А. дава следните показания: „Работя в РУ Пирдоп като мл.автоконтрольор пътен контрол. На 08.02.2019 г. бях на работа. Посещавал съм във връзка с работата си дом в с.Антон. Лично не ги познавам, но това са хората, които бяха на адреса /посочва ищеца и ответницата/. Адресът точно не мога да кажа, но мога да посоча къде се намира. Посетихме сигнал за семеен скандал. На адреса бяха двете лица и децата им. Ставаше въпрос, че тези двете лица е възникнал скандал между тях и взехме отношение. Това беше към 20.00 часа. Видяхме две деца. Мисля, че бяха две деца. На адреса ни посрещна господина. Госпожата беше на втория етаж легнала на легло, заедно с две от децата. Разговаряхме и с двете лица. Госпожата имаше подутина в областта на главата. Беше неадекватна и имаше мирис на алкохол. Неадекватността й се изразяваше в забавени движения, неточно отговаряше на въпросите ни. Това, че тя мирише на алкохол установих с възприятията ми. Дъхът й миришеше на алкохол. Това установих при разговор с нея. Домът тя го напусна по нейно желание. На место дойдоха по нейните думи баща й и сестра й. Заедно с тях напусна дома в наше присъствие. Никое от децата не излезе с нея. Останаха вътре в дома. Госпожата имаше подутина в областта на челото. Това бяха видимите части от тялото. Запитах страните. Съпругът й каза, че тя се е ударила във вратата. Тя нищо не каза по въпроса. Не мога да се сетя дали в присъствие на съпруга й я питах. Бях с колегата Н.Н.. При разговора с госпожата имаше мирис на алкохол вътре в стаята. Не съм бил в непосредствена близост до лицето й. Бях на може би не повече от 1 метър. Не съм бил в непосредствена близост. Не мога да кажа дали от удара в главата е била с неадекватно поведение, защото не съм лекар. Не съм имал данни тя да е била бита тази вечер. ОДЧ Пирдоп ни изпрати на сигнала. Казаха ни, че има семеен скандал. На мен лично не ми е казвала ответницата, че е бита тази вечер. Пред дома ни посрещна г-н Н.. Дамата лежеше на леглото на втория етаж с две деца. Будни бяха децата. Тя лежеше между тях двете. Децата бяха от двете й страни. Нямаше някакви видими признаци на възбудимост на децата. Като влязохме в стаята мисля, че след като започна да говори госпожата започна да мирише на алкохол в стаята. Вратата на стаята беше отворена, към коридора. Не съм видял никъде бутилки с алкохол.”

Настоящият съдебен състав цени показанията на св.Л.А. като непосредствено възприети и отразяващи фактическата обстановка към сочения от него момент. От приложеното към настоящото производство гр.д. №120/2019 г. се установява, че същия свидетел е разпитван като свидетел по него, вкл. и във възивното производство по в.гр.д.№311 по описа на Софийски окръжен съд 2019 г., в което свидетелят дава подробни показания в същата насока.

Свидетелят Н.Н. дава следните показания: „Много по случая не си спомням. Спомням си, че бяхме повикани по сигнал в с.Антон в дома на г-н К. относно разправия. Отидохме и видяхме, че между г-н К. и г-жа К. е имало спор. Г-н К. имаше спор с г-жа К. поради видимото й състояние. Не си спомням дали писахме протоколи за предупреждение. Снехме обяснения от двете страни и аз издадох докладна записка. Обясненията на место ги снехме. Не си спомням дали обясненията, аз съм ги продиктувал на страните или те лично са ги писали. По отношение г-н К. на место снех обяснения, но по отношение на г-жа К., не снех обяснения. Поддържам изложеното в обяснителната записка. Г-жа К. беше в неадекватно състояние, за да й снема обяснения. Опитах се, но не успях, тъй като тя беше неадекватна. Предполагам, че тя беше в нетрезво състояние, тъй като аз няма как да установя това. Опитах се да проведа разговор с г-жа К., но тя говореше нечленоразделно. Така установих, че тя е в нетрезво състояние. Когато отидохме г-жа К. беше на леглото. Тя стана от леглото, но трудно. Имаше синина на челото. Аз не съм медицинско лице и няма как да установя от какво е тази синина. Аз я попитах за синината и доколкото си спомням каза че, и е нанесен побой, но не разбрах, нито кой я е бил, нито кога. Тя просто обясни, че е имало побой, и че са се скарали с мъжа й. Мисля, че побоя е бил, след като са се скарали. Когато отидохме установихме, че в стаята има две лица – г-н К. и г-жа К.. В стаята при г-жа К. бяха и децата. Едното дете спеше, а другото не. Ние помолихме децата да се изведат от стаята и опитах да проведа разговор с г-жа К., но беше неуспешен. Децата спокойно излязоха в другата стая. Аз разговарях с г-жа К. на близко разстояние – една, две, максимум три педи. При разговора г-жа К. се изправи и от това разстояние установих по моя преценка, че тя лъха на алкохол. Аз нямам техническо средство с мене, нито пък имам основание да използвам такова в случая. Пред СОС също заявих, че г-жа К. е лъхала на алкохол. Мисля, че родителите бяха на 2-ят етаж. Те се появиха по едно време, след като отидохме. Говоря за родителите на г-н К.. На г-жа К. родителите бяха повикани по телефона да дойдат да я приберат. Аз бях в стаята, когато се говореше по телефона и г-жа К. каза да дойдат да я приберат. Предполагам, че тя говореше с родителите си. Г-жа К. си тръгна с родителите си. Когато г-жа К. ходеше имаше ненормална походка.  Г-жа К. имаше подутина на челото, поне така аз го видях. Видимо имаше само по челото. Тя каза, че след всеки скандал се е стигало до синина. В стаята имаше две малки деца. Нямам спомен да съм видял трето дете, когато отидох в с.Антон и след като влязох в стаята.”

Настоящият съдебен състав цени показанията на св.Н.Н. като непосредствено възприети и отразяващи фактическата обстановка към сочения от него момент. От приложеното към настоящото производство гр.д.№120/2019 г. се установява, че същия свидетел е разпитван като свидетел по него, вкл. и във възивното производство по в.гр.д.№311 по описа на Софийски окръжен съд 2019 г., в което свидетелят дава подробни показания в същата насока.

Свидетелката Илина Б. дава следните показания: „  А. я познавам по-скоро като момиче на съседите. Не сме контактували двете. То е ясно, че разликата във възрастта ни е значителна. Тя дълго време не живееше в гр.Пирдоп. С баща й сме израснали. На една улица живеем и се познавам по-добре с бащата Петър Чобанов. Специално Петър е много тих и много скромен човек. Никога не е имало проблеми от негова страна с хората в квартала. Аз не съм непосредствено съседка, но живея срещу тях през улицата. Не сме близки. Никога не сме си ходили например на гости като съседи. Не сме поддържали такива близки отношения. Виждали сме се така на улицата: Как си? Какво правите? Аз кося тревата, имам много голям двор и Петър веднъж в седмицата идва да взима тревата. И всъщност тогава, ако си кажем нещо повече. В прокуратурата съм работила към 40 г. Не е имало преписки и оплаквания срещу семейството не са заявявани писмено. Много са трудолюбиви и двамата – майката и бащата на А.. Това е, което може да Ви каже всеки един, който ги познава в квартала. Изключително трудолюбиви – излизат сутрин, вечер се прибират отрудени, почернели от работа, от слънцето. Изглежда имат земеделски имоти, които обработват. Предполагам, че материално не са в блестящо състояние, но те успяха и двете момичета да издържат редовно, и двете момичета да имат висше образование. Като и децата им са… никога не е имало проблеми в квартала с тези две деца. Нито лошо отношение към съседите или към мен не съм забелязала и никой не е коментирал за А. и за Елена нещо негативно. Аз нямам наблюдения А. дали употребява алкохол и не бих могла и да имам. В този дом не съм влизала никога. Даже бих казала и в двора на това семейство. Но А. съм я виждала и наскоро на улицата я видях, защото лятото повече се излиза навън, на двора има работа и тя ми разказа – за пръв път научих, че има проблем със семейството, в с.Антон и че децата не са при нея. След това видях да водят децата и аз й казах през двора, през ограда й казах: „Честито А.! Вече ще те виждам усмихната“. И след това разбрах, че пък децата отново са взети и тя разплакана ходеше – съм я виждала разплакана. Каза ми веднъж, че ходила в болницата, за да срещне децата си и идваше разплакана от болницата. Това е, което знам за тези събития. Много съсипан вид имаше това дете, когато й бяха взели децата. Аз всъщност я заговарях точно, защото ми ставаше мъчно като я виждах в такова състояние. Обикновено аз не спирам, за да си говорим с някого, но за нея ми стана много мъчно, защото видимо изглеждаше много зле и прецених, че има нужда да поговори и да сподели с някой за тези неща. Когато се бяха върнали децата не съм чувала от къщата ми писъци, викове, ругатни, пиянски изцепки. Аз специално не съм чувала такива неща, а и не съм съсед, който е в непосредствена близост до тях, но съм през улицата и ако има много шумни скандали, както съседа ми отгоре –  винаги го чувам, защото той крещи, троши, бие майка си – няма как, но нещо такова от тяхната къща не съм чула. Адекватна е била А., когато съм разговаряла с нея. Не ме е впечатлило нещо и да си кажа – „Ама май не е добре“, както си казваме хората обикновено. Но забелязах с времето, че когато вероятно тя е била вътре в къщата при родителите си, съм виждала колата на съпруга й отвън и той стои в колата, не влиза в къщата на родителите й и от там си мисля, че вероятно има напрежение и с родителите на А. – колкото с нея, вероятно и с тях. А пък и съответно може би и тя има проблеми с неговите родители в с.Антон. Може би и родителите са замесени в някаква история. Не виждам причина да не може тя лично да си гледа децата, доколкото имам впечатления, които казах какви са. Никога не се е чуло тя да закъснява, с шумни компании, да излиза с приятели. Тя дори на кафе не съм я виждала да излиза. Около нас има такива места, където аз ходя, защото имам време за това. Никога не съм я видяла с приятелка, дори със сестра й да излезе някъде навън и да се среща с други хора. То стои вътре в къщата и не излиза никъде, абсолютно никъде. Там какво правят не знам, но навън не се излиза. И такива са били и като деца – в къщи, дисциплина и ред. Просто майката е строг човек и мисля, че тя е допринесла за това. Бащата е по-тих като характер. Знам, че А. има три деца. Не съм ги виждала в гр.Пирдоп. Видях да вървят по улицата, когато й ги бяха дали. Трите деца ги държеха и ги водеха по улицата към тях и аз тогава й казах: „Честито, А.!“. Не съм разбрала защо децата отново са й отнети. Разбрах от разказите – някакво обаждане е имало, че децата са неглижирани, но подробности не мога да кажа. Но те бяха за много малко време – броени дни. Така си мисля. Не съм ги виждала  повече, освен когато отиваха към дома им. Съпругът й съм й го виждала да стои отвън в колата преди А. да се прибере в дома на родителите си. Никога не съм виждала бащата и майката на А. да пият. Никога и никой не би могъл да каже, че те посещават каквито и да било заведения, за да консумират каквото и да било – дори и чаша вода. Те материално не могат да си позволят такъв лукс. Петър кара една кола на 45  г. Той няма възможност дори да си купи една сносна кола за 1000-2000 лева, а в дома им никога не съм ходила. Но той идва да взима тревата вечер, когато се прибират от някъде – аз Ви казах – ходят някъде да работят заедно, той кара колата и си мисля, че не е възможно да са пияни – там, от където идват да са консумирали алкохол. Това е било към 7-8 часа вечерта. Освен това към 8.00 часа вечерта той идва да взима тревата. Ами никога не е бил пиян. Ако нещо се случва след тези часове, аз не бих могла да зная, а и надали някой друг би могъл да знае.”

Настоящият съдебен състав цени показанията на св.И.Б. като безпротиворечиви, кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото, вкл и цитираната такава в приложеното гр.д. №120/2019 г. по описа на РСПп, като същите следва да бъдат изцяло ценени, същата е работила като прокурор и Районен прокурор в РП-Пирдоп повече от 40 години и  би следвало да е запозната с постъпили сигнали и преписки по отношение и на двете страни по делото, което да сподели в настоящия разпит.

Свидетелката Евгения Самарджиева дава следните показания: „Родителите на А. са едно много трудолюбиво семейство, което изучи децата си и им даде висше образование и едно много добро възпитание. А А. е отраснала пред очите ми. Била е при мен в пионерския дом. Аз съм била директор на пионерския дом. Тя беше активист, много добро дете, добра девойка, умна, може да се разчита на нея във всяко едно отношение. Нито А., нито родителите й употребяват алкохол. Няма такова нещо. Те са толкова работливи хора. Не съм чувала нощно време пият, да викат, да псуват – няма такова нещо. Това много ме огорчи – че взимат децата на майка, която е всеотдайна, която може много добре да се грижи за децата си и родителите й, които просто дават всичко от себе си за тези деца. Да се й отнемат по такъв жесток начин…. Сякаш сме се върнали в Белене, та по доноси, та по анонимки, та по клюки – да отнемат дечица и то с полиция. Аз не мога да го приема това нещо, защото се възражда от мои колеги социални работници такова нещо, което… как да Ви кажа… нито в детската психология сме го изучавали, нито в педагогиката. Аз съм шокирана. А. има всички качества, всички данни не само да гледа децата, то не е само до гледане, то е и до възпитание. Ти трябва да гледаш, но и да възпиташ достоен гражданин, както майка й и баща й са я възпитали нея. Познавам малките деца. Те са едни малки куклички – Мими и Вики, много сладки. Те ги водеха в градската градина редовно. Аз не мога нищо лошо да кажа. Аз съм трогната от грижите, от вниманието, ама не само за нейните деца. Същите грижи те полагат и за Гого и за малкия Пепи. Това са децата на другата дъщеря Еленка. Децата са винаги чистички, хубави, весели и като ме видят на улицата ги гушкам. Аз много обичам деца. Много мили деца. Не съм чувала да имат скандали със съседи, нито А., нито родителите й. Не съм чувала нощно време да викат, да крещят. Те са много тихи и работливи хора. Те са отдадени така на един робски труд, само и само децата да са им добре. Това е моето впечатление. Аз казвам само моето впечатление. Аз живея на разстояние няколко къщи от тях. През три къщи съм от тях, но това не ми пречи да си общувам с тях, защото са много мили, много отзивчиви. А и на всичкото отгоре, на цялата си работа, която имат са готови да помогнат, с каквото могат. В дома им има условия за гледане на децата. Аз съм ходила в техния дом, знам. На децата са си обособили стая. Има къде да спят. Има къде да ги гледат. За мен материалното не е толкова важно. Важно е душевността, важно е това, което родителите ще дадат на това дете. Не е важно само да го отгледаш в някакъв лукс, а да го възпиташ, което при тях е най-ценното за мен. Не само като съседка, а и като родител. Аз съм и майка и баба и учител. Работила съм с деца и това е много важно за мен – отношението на родителите, отношението на майката към децата. Това е по-важно за мен от всичко друго. Аз имам полувисше образование. Педагог съм. Виждала съм Н., но така лично не го познавам. Ами той е „иди ми, дойди ми“ – как ще разговарям с него. Познавам неговите родители. Баба Веска познавам. Водила съм я на екскурзия с мен. Нямам добри впечатления от нея. А и друго искам да кажа, може ли? Ами искам само да кажа – и аз съм баба, и аз съм гледала деца, но ние на нашата възраст, три деца… и при това, че ти утре можеш да паднеш  ида захлупиш това дете на улицата, при една млада, здрава майка, умна, обичлива… някак си не го приемам. Извинявайте, аз първи път влизам в съд и не знам какво трябва да се говори… А. и Н. имат три деца. Вчера последно видях децата и бях озадачена като ги видях вчера с тези живи охлюви за играчки. Сякаш бащата няма възможност да им купи играчки. Не, то не е лошо, че ги учат и на природа и на защита… Бабата, дядото и майката са толкова предани към децата, че всичко, че залъка ще си дадат, но децата ще бъдат добре гледани. Не съм присъствала, когато социалните са взели децата, но съм огорчена, от това, което разбрах. Разбрах по разкази на майката и на родителите. Майката бащата и А. ми разказаха как са взели децата.  Присъствали са социалните работници и полицаите. Не съм присъствала към момента, към който са вземали децата. Децата са били при майката много малко време, преди са ги вземат. Не мога да определя колко време. Много набързо им ги взеха. Не съм ходила на гости, когато децата са били там, но съм ги виждала на улицата, в градската градина. Аз не ходя непрекъснато в домовете им. Някъде пролетта беше това, тази година. Тези деца в момента знам, че са при баба си и дядо си и аз съжалявам, че са при баба си, защото аз Ви казах – ако падне на улицата, кой ще гледа тези три деца? Познавам семейството много добре. Това е А. /посочва ответницата, това е Н. /посочва ищеца/. Знаете ли с каква любов се взеха? Как тичаше А., сияеше цялата. Аз се учудвам как това хубаво момче, направи тази грешка? Кой му повлия да направи това? Е кой го накара да я удря в корема, с операция от секцио? Не съм присъствала на тези удари, но А. изплака – казва „Лельо.... и т.н.“. да не говорим какво съм чула. Синините съм видяла, нищо друго не съм видяла. Синините А. не може да си ги направи. Синините й бяха на много места. Ръцете й бяха нащипани. На челото имаше белег. Много беше грозно, защото не мога да допусна, че един младеж съвременен може да направи това. Не съм присъствала на срещи в тяхното семейство и не съм ги виждала да употребяват алкохол. Като съм ги виждала в парка не са употребявали алкохол. А, и още нещо – как може в болницата, при тези бацили да се водят тези малки деца?. Говоря за срещите, които се организират в болницата за среща с децата. Да Ви кажа за охлювите – бабата ги увила в салфетка, за да могат да си играят децата. Мисля, че бащата има възможност да им купи играчки. Ама то е и хубаво по природен начин да се възпитават, нали. Трябва да са близко до природата. Дечицата могат и сами да си вървят, но като са им увиснали тези памперси отдолу, децата малко кривят. На тази възраст мисля, че това не е редно. Може ли с памперси на две години и три-четири месеца вече? То даже децата едва, едва вървяха. Аз даже исках да нося Мимето, ама не ми я даде бабата. Аз нямам нищо общо с бабата, само на екскурзия съм я водила.”

Настоящият съдебен състав цени показанията на св.Евгения Самарджиева като безпротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото.

 

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини. Настоящият съдебен състава и постановил по делото привременни мерки  в съдебно заседание от 22-8.2019 г., с правно основание чл.323 ГПК, като е постановил същите до приключване на настоящото дело с влязло в сила съдебно решение.

 

            Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск от страните за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

            Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически и социални контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла, считано от месец февруари 2019г., когато ищцата напуснала дома на ответника в с. Антон и отишла да живее в дома на своите родители в гр. Пирдоп, където живее и понастоящем заедно с трите малолетни деца Н. Николаев К., Мария Николаева К. и Виктория Николаева К..

            Съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в един относително продължителен период от време /около 7 месеца/, като съпругата трайно се е установила на друг адрес, различен от семейното им жилище. Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

 

            По въпроса за вината.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от месец февруари 2019г. Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Брачната им вина се обуславя от факта, че не са положили необходимите усилия за постигане на взаимно разбирателство за запазване на брачната връзка. От доказателствата по делото се установява, че ответницата е напуснала семейното жилище в с. Антон и е отишла да живее в гр.Пирдоп. От своя страна ищецът не е положил никакви усилия за заздравяване на брачната им връзка. Страните по делото са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло и с нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения да бъдат преодолени.

            Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина на двамата съпрузи.

 

            По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху ненавършилите пълнолетие деца.

            Ищецът и ответницата са направили искане за предоставяне упражняване на родителските права по отношение и на трите деца Н. Николаев К., Мария Николаева К. и Виктория Николаева К..

            Критериите при решаване на въпроса за родителските права са изчерпателно посочени в текста на чл. 59 ал.4 от СК и трябва да се преценяват преди всичко с оглед интересите на децата и това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

            Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗакрД сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

            Съдът приема, че не следва да се допусне разделянето на децата, за да се зачете установеното фактическо положение. Разделянето на децата се допуска по изключение, като в този смисъл са разрешенията, дадени в ППВС № 1/ 1974г., като и в съдебната практика по този въпрос. Приема се, че разделянето на децата трябва да става само при наличието на сериозна причина, която е естествена и която произтича от същността на връзката между децата, а не в резултат на външно вмешателство, разкъсващо естествената привързаност на децата ( в този смисъл решение №2128/1983г.- ІІ-ро гр. отд. на ВС). Приема се също така, че желанието на децата да останат при единия или при другия родител трябва да се вземе предвид от съда при разрешаване на въпроса за родителските права, само ако се касае за по- големи деца, какъвто не е настоящия случай, като дори и тогава това желание не е задължително за съда, който следва да го прецени и обсъди наред с останалите обстоятелства и доказателства по делото ( виж т. 4 ,раздел І на ППВС № 1/ 1974г. ; напр.Решение №498/1972г.- ІІ-ро ГО на ВС; Решение №1202/1973г.- ІІ-ро ГО на ВС). Съдът счита, че няма сериозните причини по смисъла на цитираната съдебна практика, които допускат и налагат разделянето на децата, още повече в случая се касае за разделяне и на близнаци.

            По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по делото не са представени доказателства за реализирания доход от страна на майката, като установените доходи от трудова дейност на бащата са в размер над 2 300,00 лв. месечно. За майката се установи (виж социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-Пирдоп), че същата ползва отпуск за отглеждане на децата Виктория и Мария до навършване на две годишната им възраст, като през периода от 01.02.2018 г. до 31.01.2019 г. е получила обезщетение в средномесечен размер 431,46 лв.

            От събраните доказателства и от представения социален доклад на Дирекция „СП” гр. Пирдоп се установява, че са налице жилищните и хигиенно-битовите условия за отглеждане на децата в обитаваното от майката жилище. Отразено е, че майката не разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на трите деца, за което настоящия състав е изразил становището си по-горе, съпоставяйки го с приетите по делото свидетелски показания.

            Установи се, че близко до майката и в нейна подкрепа и помощ при отглеждането на децата, на чиято помощ тя би могла да разчита, са нейните майка и баща и нейната сестра.

            Що се отнася до възрастта на децата, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС № 1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато наред с другите обстоятелства децата се нуждаят от определени родителски грижи. Това е и причината, поради която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на децата се оказва майката, е тази, когато те са в първите години от живота си. В тази връзка, съдът приема, че в първите години от своя живот децата не са самостоятелни и са зависими от грижите на възрастен, що се отнася до храненето; обличането; воденето на лекар и цялостните грижи. За извършването на тези дейности съдът приема, че по-пригодна е майката.

            При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на децата Н. Николаев К., Мария Николаева К. и Виктория Николаева К., съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката А.П.К..

            Местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на майката – гр. Пирдоп, Софийска област, ул. „Св.св.Кирил и Методий” №79.

            Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, в конкретния случай на майката А.П.К., другият родител-Н.Н.К. не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.

            По отношение на личните отношения между децата и техния баща Н.Н.К., както и по въпроса за издръжката:

            Личните отношения между децата и родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК, родителите имат равни права и задължения. Общуването на децата с всеки от родителите съдейства за правилното им възпитание и следователно е в техен интерес, а не във вреда. В този смисъл напр.са Решение №291/09.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о.,  и Решение по гр. д. № 433/73 г.на II ГО на ВС.Следва да се отчете, че определянето на един стандартен режим на лични отношения би бил в изключителен интерес на децата, тъй като би позволил създаването на емоционална и дори чисто физическа връзка на децата с техния баща. Съдът намира, че на бащата трябва да се осигури правото да взема децата Н. Николаев К., Мария Николаева К. и Виктория Николаева К. при себе си, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и малолетните деца Н. НИКОЛАЕВ К., роден на ***г. с ЕГН: ********** и близначките МАРИЯ НИКОЛАЕВА К., родена на ***г. с ЕГН: ********** и ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА К., родена на ***г. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката, както и една година на Великден, а на следващата - на Коледа, като в останалото време бащата може да се вижда с децата при договорка и съгласие между двамата родители.

 

            По издръжката:

            Предявените искове за издръжка са за сумата от 200,00 лв. на месец за малолетното дете Н. и по 150,00 лева на месец за малолетните деца Мария и Виктория. Съдът от една страна, след като съобрази възможностите на бащата Н.К. да заплаща издръжка в търсения размер за всяко дете, и от друга страна, по делото не се установи, децата да имат по-специални нужди, намира, че иска по отношение на мамолетното дете Н. следва да бъде уважен за сумата от 180,00 лева, като бъде отхвърлен до разлеката на претендирания размер от 200,00 лв., а по отношение на двете малолетни блицначки Мария и Виктория исковете в размер на по 150,00 лв. всеки, следва да бъдат уважени изцяло. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка за всяко от трите деца в присъдения размер, считано от датата на влизане на Решението в сила, ВЕДНО със законната лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение.

 

            По иска по чл. 53 СК:

            На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Чобанова, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК.

 

            Относно ползване на семейното жилище:

            Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК „Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище“. Установи се, че семейното жилище в село Антон е масивна триетажна жилищна сграда, собственост на ищеца Н.Н.К..  Съгласно чл. 56, ал. 2 СК „Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.” Ответницата А.П.К. не е направила искане да й бъде предоставено ползването на семейното жилище в с. Антон, като се установи, че живее в жилище, собственост на нейните родители, находящо се в гр. Пирдоп, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №79. Жилището представлява къща на два етажа, от които семейството обитава втория етаж, състоящ се от кухня, спалня, хол и санитарен възел. Създадени са условия за организиране на домакинството. Същото е водоснабдено, канализирано и електрифицирано. А.П.К. и децата ползват самостоятелно една стая обзаведена с мебели и вещи от първа необходимост - спалня, едно детско легло, гардероб, маса, бюро, тоалетка./виж социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Пирдоп/.

Съдът стигна до извод, че семейното жилище не следва да бъде предоставено за ползване от ответницата, независимо от предоставеното упражняване на родителските права.

 

            По разноските:

            И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Съдът, както е посочил по-горе стигна до извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК „Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили”.

При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-Пирдоп определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лв., която е внесена от ищеца при завеждане на делото и от ответницата при завеждане на съединеното към настоящото производство дело за развод. Н.Н.К. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пирдоп сумата от 691,20 лв., представляваща обща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдените издръжки.

 

Воден от горното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 20.06.2015г., с акт №12/20.06.2015г. на гр.Пирдоп, община Пирдоп, обл.Софийска между А.П. Чобанова с                   ЕГН: ********** (с фамилно брачно име - К.) и Н.Н.К. с               ЕГН: **********, на основание чл. 49 ал. 1 от СК, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ОБЯВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – Чобанова.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, върху родените от брака ненавършили пълнолетие деца: Н. Николаев К. с ЕГН: **********,  Виктория Николаева К. с ЕГН: ********** и Мария Николаева К. с          ЕГН: **********, на майката А.П. Чобанова с ЕГН: ********** (с брачно фамилно име К.) за отглеждане и възпитание.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Н. Николаев К. с                ЕГН: **********,  Виктория Николаева К. с ЕГН: ********** и Мария Николаева К. с ЕГН: ********** да бъде при майката А.П. Чобанова с                       ЕГН: ********** (с брачно фамилно име К.)***.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н.Н.К. с               ЕГН: ********** с децата Н. Николаев К. с ЕГН: **********,  Виктория Николаева К. с ЕГН: ********** и Мария Николаева К. с                            ЕГН: **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката, както и една година на Великден, а на следващата - на Коледа, като в останалото време бащата може да се вижда с децата при договорка и съгласие между двамата родители, като ги взима от адреса, на който живее майката А.П. Чобанова с ЕГН: ********** (с брачно фамилно име К.).

 

ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК бащата Н.Н.К. с               ЕГН: ********** да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Н. Николаев К. с ЕГН: ********** в размер на 180,00 лева, като отхвърля предявената в размера и до 200,00 лв. искова претенция като неоснователна; ежемесечна издръжка на детето си Виктория Николаева К. с ЕГН: ********** в размер на 150,00 лева; ежемесечна издръжка на детето си Мария Николаева К. с ЕГН: ********** в размер на 150,00 лева,

чрез тяхната майка и законен представител А.П. Чобанова с                    ЕГН: ********** (с брачно фамилно име К.), считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, които да водят до изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

 

ОСЪЖДА Н.Н.К. с  ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп държавна такса в общ размер на 691,20 (шестстотин деветдесет и един лв. и 20 ст.) лева – върху присъдените издръжки.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски окръжен съд на РБ.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: