Определение по дело №617/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2019 г.
Съдия: Ина Георгиева Райчева Цонева
Дело: 20197200700617
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 30.12.2019 г.

 

Административен съд - Русе, IV - ти състав, в публично съдебно заседание на 04 декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА

                     

при секретаря    ДИАНА МИХАЙЛОВА                   като разгледа докладваното                   от съдия РАЙЧЕВА    административно дело № 617 по описа за 2019 год.,    за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Настоящото дело е образувано след определение №7193/27.09.19 г. на  Административен съд – София-град, с което е прекратено на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК образуваното пред него производство по адм. дело № 10702 по описа на съда за 2019 г. с предмет жалбата на П.Х.А. *** против отказ за издаване на удостоверение за трудова злополука, настъпила във Финландия на 11.11.2016 г. на Директор на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ, обективиран в писмо, изх. № 1023-40-137#1 от 09.08.2019 г. Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Русе.

В жалбата са изложени съображения за нарушение на материалния закон във връзка с нарушение на общностното право. Сочат се подробни правни доводи въз основа на текстове от ЗСО за трудова злополука и професионални заболявания на Финландия, както и Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност. Направено е искане да се отмени отказа за издаване на удостоверителен документ, както и да се разпореди разследване на трудовата злополука в изпълнение на задълженията за отчет на трудовите злополуки и вземане на мерки за гарантиране на безопасните условия на труд на българските работници.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна в производството - Директорът на Дирекция „Европейски Регламенти и Международни договори“ при НОИ в писмена молба, вх. № 4353 от 04.12.2019 г. по описа на съда, оспорва жалбата като излага съображения за недопустимост на същата (л. 19 от делото).                                                           

 

По допустимостта на жалбата

След преценка на събраните по делото писмени доказателства административният съд приема, че подадената жалба се явява процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

С писмо, изх. № 1023-40-137#1 от 09.08.2019 г. (л. 48 от адм. дело № 10702/2019 г. по описа на АдмС – София-град), адресирано до жалбоподателя, с копие до и.д. Директор на ТП на НОИ – Варна, жалбоподателят е уведомен, че негово искане, постъпило с вх. № 1023-40-137 от 19.07.2019 г. в НОИ, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ относно издаване на удостоверение за трудова злополука, се препраща по компетентност до ТП на НОИ – Варна, тъй като съгласно разпоредбите на чл. чл. 57 – 60 от КСО, компетентност при декларирането, разследването и квалифицирането на злополуката за трудова имат териториалните поделения на НОИ.

Освен горното, в писмото е посочено, че от изложените от жалбоподателя данни в искане, вх. № 1023-40-137 от 19.07.2019 г., се установява, че през периода на упражнявана трудова дейност за предприятие „Българска изолационна компания“ ООД, като командирован работник от България във Финландия, е настъпила злополука на 11.11.2016 г. във Финландия, като на жалбоподателя е бил издаден формуляр Е123 (удостоверение за право на плащания в натура при трудова злополука и професионална болест) от българска страна, въз основа на който са му били възстановени медицинските разходи във Финландия.

С процесното искане от м.юли 2019 г., жалбоподателят е заявил издаване на „удостоверение, което да послужи пред съд, от което да е видно настъпването на факта с правно значение – трудова злополука от 11.11.2016 г., признат като настъпил на територията на България, съгласно регламента“. В писмото, директорът на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ, е коментирал и приложението на Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, като изрично сочи, че разпоредбите на същия не регламентират условията и сроковете за предявяване и определяне на една злополука за трудова, предвид което приложение в това отношение намират националните законодателства. В тази връзка е посочено още, че с влязъл в сила акт, подадената от страна на А. пред ТП на НОИ – Варна на 28.05.2018 г. декларация за трудова злополука, станала на 11.11.2016 г., е оставена без разглеждане като подадена извън законоустановения едногодишен срок и производството е било прекратено. В този смисъл и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, настоящото му искане се явявало недопустимо, тъй като по него вече имало влязъл в сила акт със същия предмет и страни.

Относно липсата на материална компетентност да се издаде исканото „удостоверение, което да послужи пред съд“, съдът са запозна с информацията от интернет-страницата на Националния осигурителен институт – www.nssi.bg, в подраздел „Регламенти“,  относно правомощията на органа, издател на оспореното писмо - директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ. От публикуваното съдържание личи, че НОИ е компетентната българска институция и служба за връзка по прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, Регламент (ЕО) № 987/2009, Регламент (ЕИО) № 1408/71, Регламент (ЕИО) № 574/72 и международните договори в областта на социалното осигуряване и социалната сигурност по отношение на паричните обезщетения за безработица, болест, майчинство и помощите при смърт, като преценката за тези права се извършва от териториалните поделения на НОИ, а кореспонденцията с чуждестранните осигурителни служби по въпросите, свързани с паричните обезщетения за безработица, болест, майчинство и помощите при смърт; издаването и изискването на структурирани електронни документи (СЕД) и преносими документи (ПД) в тази област се извършва от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в Централно управление на НОИ в София.

Предвид искането за снабдяване с удостоверение за трудова злополука във Финландия, което носи белезите на документ, издаван в рамките на административна услуга по см. на §1, т.2, б.“а“от Допълнителна разпоредба на Закона за администрацията, съдът извърши справка и на интернет-страница с адрес http://iisda.government.bg (Интегрирана информационна система на държавната администрация). В списъка с услуги, предоставяни от централната администрация на НОИ, към която се числи Дирекцията „Европейски регламенти и международни договори“, липсва отразена услуга за издаване на удостоверение за настъпила трудова злополука на територия на страна-член на ЕС.

При така изложените факти настоящият състав на съда счита, че процесното писмо не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя: не създава никакви права и задължения, нито засяга негови права или законни интереси, поради което не подлежи на съдебен контрол. Освен, че не носи формалните белези на индивидуален административен акт, то е изцяло съобщително/информативно по съществото си и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици за жалбоподателя, тъй като няма императивен, а информативен характер.

При тези данни, преценявайки характера и правната природа на обжалваното писмо, съдът намира, че обективираното в него изявление не притежава белезите на индивидуален административен акт, съгласно нормата на чл. 21 от АПК, който да подлежи на съдебна проверка по реда на АПК.

От установените по делото релевантни за спора юридически факти не се обосновава наличие на процесуални предпоставки за упражняване на съдебен контрол върху Писмо, изх. № 1023-40-137#1 от 09.08.2019 г. на Директор на Дирекция „Европейски Регламенти и Международни договори“ при НОИ.

По изложените съображения жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване е процесуално недопустима по силата на чл. 159, т. 1 от АПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.12.2019 г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Х.А. *** против отказ за издаване на удостоверение за трудова злополука, настъпила във Финландия на 11.11.2016 г. на Директор на Дирекция „Европейски Регламенти и Международни договори“ при НОИ, обективиран в Писмо, изх. № 1023-40-137#1 от 09.08.2019 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 617/2019 г. по описа на Административен съд - Русе.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: