МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1473/13 г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимия В.А.Т. за извършено
престъпление по чл.124, ал.1, пр. 2 от НК, за това, че на 11.05.2013 г. в гр.
Варна причинил по непредпазливост смъртта на И. д К., вследствие на умишлено
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и
кръвоизливи по меките мозъчни обвивки в челните дялове, квалифицирано като
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Делото е протекло в
условията на задочност в досъдебната фаза и съдебното производство, по реда на
чл.269, ал.3, т.2 и т.4 б.”а” от НПК, тъй като подсъдимият се е укрил след
извършване на деянието. Намира се извън пределите на Р България, местоживеенето
му не е известно и след щателно издирване не е установен.
По делото са предявени и приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от Е.К. -
съпруга, Р.К., действащ със съгласието на
своята майка
и Д.К. - синове на пострадалия И.К., срещу подсъдимия, в размер на по 100 000
лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди от деянието – предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Пострадалите са конституирани като
граждански ищци и частни обвинители.
В съдебно заседание по съществото на
спора представителя на ВОП поддържа обвинението със същата правна квалификация
на извършеното, при фактическа обстановка, каквато е отразена в обвинителния
акт и изяснена от проведеното съдебно следствие. Счита, че по несъмнен начин е
установено участието на подсъдимият в инкриминираното деяние.
Пледира виновност на подсъдимия и за
налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от осем години при „строг”
режим в условията на затвор, като гр. искове да бъдат уважени по справедливост.
На подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Повереника на гр.ищци и ч.обв. Р. и Д. к. излага съображения за неправилно приложение
на материалния закон, като е следвало обвинението да бъде изменено по реда на
чл. 287 ал.1 от НПК и подсъдимия да носи наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.115 ал.1 от НК, тъй като е действал с умисъл да убие
пострадалия, а не да му нанесе средна телесна повреда. Счита за невъзможно да
извършат каквото и да е различно от съществуващото обвинение и съдът е длъжен
да се придържа в рамките на обвинителния акт. Твърди, че неправилното
приложение на материалния закон ще обоснове неправилност на присъдата, а с
оглед настоящата ситуация на подсъдимия следва да бъде наложено максималното
наказание по чл.124 от НК. Моли за присъждане на направените по делото разноски
и изцяло уважаване на гр. иск.
Повереника на гр. ищец и ч.обв. К. твърди, че по делото са изяснени, както
фактическата обстановка, автора на деянието, така и телесните увреждания които
са причинени на пострадалия, но дали това е причинната връзка между
уврежданията и настъпилата смърт. Счита, че не е правилна правната квалификация
на деянието, осъществено от подсъдимия, дадена от органите на досъдебното
производство, тъй като не е налице хипотезата на чл.124 от НК, но въпреки
събраните доказателства прокуратурата не е изменила обвинението на подсъдимия
по чл. 116 от НК, който е действал при евентуален умисъл.
Моли за връщане делото на прокурора, ако
съдът приеме, че са налице процесуални нарушения. В условията на алтернативност, предвид съществуващото обвинение счита, че
съда следва да наложи на подсъдимия наказание, в максимално предвидения размер
по чл.124 ал.1 от НК. Относно гр. иск твърди, че отношенията между пострадалия
и съпругата му се били стоплили в последния месец и дните преди неговата смърт
независимо от фактическата им раздяла. Имали планове за съвместен живот и
искрата отново е пламнала.
Моли да бъде уважена изцяло исковата
претенция, ведно с лихвите, както и направените от тях разноски по делото.
Защитата на подсъдимия навежда аргументи за противоправно
поведение от страна на пострадалия, които е допринесъл със своите действията за
съпричиняване на настъпилия резултат. Твърди, че
спрямо подсъдимият е било осъществено ефективно нападение, което той предотвратил
предвид по-бързата си реакция. Излага съображения за наличие на хипотезата на
чл.12 от НК.
Пледира за оправдателна присъда, респективно за приложението на чл.124
ал. 4, или разпоредбата на чл.124 ал.2 от НК. В условията на алтернативност за приложимост на чл.55 т. 2 от НК.
След като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност всички допустими и относими доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2013 г. вечерта подс.
Венченцо Т. и неговите приятели - свидетелите И.В., Д.Н. /по прякор „Митачко”/, Д.М. /по прякор „Джими”/, Ж.Ж.
и Ж.Ж. се събрали в апартамента му на ул.„Дрин" в гр. Варна, където всички консумирали алкохол.
Поводът за събирането бил, че св. Ж. заминавал на работа в чужбина.
Около 23,30 часа решили да продължат в бар „Бамбо", в ж.к. „Младост". До заведението се
придвижили с такси и лек автомобил, управляван от св. Ж.. Когото пристигнали в
пълният с посетители бар св. Ж. и компания седнали в сепаре в ляво, от вратата
към пазар „Младост" при негов познат - св. Г.Г.
/с псевдоним „Кучето"/, който бил с приятелката си св. Н.И. и св. в. И..
Малко след това последните двама напуснали заведението.
Около 00,30 ч. след полунощ св. Д.Н. излязъл от бара.
Навън се скарал и сбил с три непознати момчета. В това време почти всички
клиенти излезли от бара и настанал масов бой.
Подсъдимият Т. и св. М. също се включили в него,
биейки нападателите на св. Н..
След като престанал боя и обстановката се
нормализирала компанията на подсъдимия се върнала обратно в заведението и
продължала с питиетата си.
Малко по-късно към тях се присъединил и св. В.В., който до този момент седял при свои познати на бара.
Около 03,00 часа на 11.05.2013 г. подс.
Т., свидетелите Д.Н., Д.М., Г.Г., И.В. и В. В.
излезли пред входа на бара, за да пушат цигари и да си говорят. Тогава при тях
дошъл пострадалият по-късно И. д К., известен още като „Духа”. Алкохолно
повлиян / в средна
степен на алкохолно опиване според СМЕ / приближил групата младежи и започнал на висок тон да
им обяснява, че е бил шеф на квартала и ги питал, какво правят в неговия
квартал.
Свидетелят В. познавал И.К.. Приближил го, поздравил и
го хванал с ръце, като му казал да не се занимава с момчетата и че те били още
„лапета". Той не го послушал, тогава свидетелят
се отдръпнал.
И.К. го подминал и се приближил към подс. Т., на когото заповядал да си извади ръцете от
джобовете. В този момент подсъдимия извадил ръцете си от джобовете и с юмрук
ударил К. в областта на лицето. От силния удар последния залитнал. После
подсъдимият Т. хванал главата му с лявата си ръка и с дясната му нанесъл още
няколко последователни удара, отново в областта на главата и лицето. След това
го пуснал и той паднал безпомощно на земята. Тогава се навел над пострадалия и
му нанесъл още един удар с юмрук в областта на брадата и гръкляна. Падналия на
земята К. изглеждал безжизнен.
Веднага след това свидетелите Д.Н., Д.М., И.В. и подс. Т. се разбягали на различни страни, а свидетелите В.
и Г. влезли в заведението и седнали на бара.
По това време св. Ж.Ж.,
който по-рано излязъл от заведението се намирал до своя автомобил, на спирката
до бар „Бамбо". На място бил настигнат от
свидетелите Д.Н. и И.В., които се качили с него в колата. След като потеглили
св. Н. заявил, че иска да слезе от автомобила, при което св. Ж. направил
обратен завой и оставил св. Н..
Междувременно посетители на бара, между които
свидетелите Г.Т., М.И., Н.И., Е.Н., Е. Н., Г.И., Н.Д. и Д.С. видели / по
различно време / пред вратата на заведението проснатото на земята тяло на И.К.,
а св. Н.Т. го познал. Някой от тях, както и други които излезли по това време
от заведението незабавно започнали да сигнализират на тел: 112 за „Бърза
помощ" и полиция. На мястото имало работещо осветление. Пострадалият бил
жив, лежал по гръб, притрепервал и хъркал. По лицето му имало кръв. Около него
нямало изпаднали вещи.
Някой от излезлите посетители се опитвали да му окажат
помощ. Поливали пострадалия с вода а св. П.В. опитвал да му извади езика за да
не се задуши. Други си тръгнали и недочакали линейка. Повечето от присъствалите
негодували заради закъснението на медицинския екип и продължавали настоятелно
да звънят на тел: 112. Обажданията им общо 13 на брой били регистрирани в
информационно – комуникационната система на Националната система 112 с начало
от 03.05 часа и последното до 03.27 часа на 11.05.2013г, след което на мястото
пристигнал екип на „Бърза помощ", който констатирал смъртта на И.К.. Дошъл
и полицейски екип.
Бил извършен оглед на местопроизшествието.
Около 03.30 часа св. Д.Н. се обадил по телефона на св.
Г.Г., който по това време бил със св. В. и поискал да
се срещнат. На проведената среща присъствали още Д.М. и подс.
Т.. Когато подсъдимия разбрал, че И.К. е починал, казал на свидетелите, ако
някой пита за него, да отричат, че са го виждали и че се познават, след което
избягал и се укрил.
Свидетелите Г., В. и Н. отишли в дискотека „Авеню", където останали до сутринта, след което се
прибрали по домовете си.
Подсъдимият бил обявен на ОДИ с телеграма № 17265/12.05.2013г.
на ГД „НП” и издадена ЕЗА от ВОП, заложен в ШИС с шенгенски идентификатор BG
0000001718277000001, по чл. 26 /лице за арест и предаване/.
Според заключението на назначената по делото Съдебно
медицинска експертиза в резултат на нанесените му удари И. д К. е получил
контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в челните
дялове, кръв в мозъчните стомахчета, оток на мозъка,
вклиняване на малкомозъчните полукълба, счупване на
хрущяла на гръкляна, счупване на дясното рогче на подезичната кост, счупване на
носни кости, вдишана кръв в трахеята, бронхите, белите дробове, венозен застой
във вътрешните органи, кръвонасядане в мускулатурата
и меките тъкани на шията, около горна трета на хранопровода, кръвонасядания по меките обвивки на главата в централната
челно-теменна област, кръвонасядания по клепачите на
дясното око, лигавицата на двете устни, разкъсно-контузна
рана по езика, в областта на брадата. Според експертите причина за смъртта на И.К.
е мозъчната травма - контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки. За настъпване на смъртния изход облагоприятстващо значение е имало
вдишването на кръв в трахеята, бронхите, белите дробове. Всички травматични
увреждания, които получил били резултат от действието на твърди, тъпи предмети.
Те можело да бъдат получени при удари с юмруци и други в централната
челно-теменна област по окосмената част на главата в посока отпред назад и
отгоре надолу, в областта на лицето в посока отпред назад и в областта на
брадата в посока отпред назад и отдолу нагоре. Реално след получаването на
ударите в областта на главата и травматичните увреждания в областта на мозъка,
пострадалият бил изпаднал в мозъчна кома. Контузията на мозъка и кръвоизливите
на меките мозъчни обвивки били обусловили разстройство на здравето временно
опасно за живота. Смъртта настъпила сравнително бързо, но не и моментално, в
порядък на минути.
Назначената в хода на съдебното следствие тройна СМЕ установява, че е
налице пряка причинна – следствена връзка между нанесените травми в областта на
лицето и главата и настъпването на смъртта на И. д К.. Наред с това сочи и причините за установените
кръвоизливи в областта на десния бъбрек и на дванадесетопръстника. Това, че
описаните при аутопсията точковата кръвоизливи под плеврите, по бъбречното легенче и дванадесетопръсника,
наличието на тъмна течна кръв и острия кръвен застой във вътрешните органи са
били белези на бързо настъпила смърт, каквато е смъртта в разглеждания случай.
Според вещите лица кръвоизливчетата по
дванадесетопръстника може да са белег на хроничното му възпаление. Всички тези
промени не са били травматично причинени. При огледа и аутопсията върху трупа
били установени: Закрита черепно-мозъчна травма /ЧМТУ-контузия на мозъка,
обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки почти дифузно, кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядания по
меките обвивки на главата в централната челно-теменна област; Лицева травма -
счупване на носните кости, кръвонасядания по
клепачите на дясното око, лигавицата на двете устни, разкъсно-контузна
рана по лигавицата на долната устна, разкъсно-контузни
рани по десния ръб на езика, в областта на брадата; Шийна
травма - счупване на хрущяла на гръкляна, счупване на дясното рогче на
подезичната кост, кръвонасядане в мускулатурата и
меките тъкани на шията и около горната трета на хранопровода; Вдишана (аспирирана) кръв в трахеята, бронхите и в белите дробове;
Остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност - оток на мозъка, вклиняване
на малкомозъчните полукълба, венозен застой във
вътрешните органи; Средна степен на алкохолно опиване в стадий на излъчване:
концентрации на етилов алкохол в кръвта 1.97%о, в гръбначномозъчната течност
2.13%о, в урината 2.53%о; Липоматоза на миокарда; Бъбречнно каменна болест - конкремент
в десния бъбрек; Хронично възпаление на лигавицата на дванадесетопръстника.
Травмите по главата и лицето са били в следните области: 1/ кръвонасядане в централната челно-теменна област, 2/ кръвонасядане по клепачите на дясно око, 3/
счупване на носа, 4/ кръвонасядане по лигавицата на
устата с разкъсно-контузна рана по долната устна и
десния ръб на езика, 5/ разкъсно-контузна рана по
брадата, 6/ кръвонасядане в мускулатурата на шията
отпред и около горната трета на хранопровода със счупване на хрущяла на
гръкляна, дясното рогче на подезичната кост. Според вещите лица локализацията
на травмите в лицевата половина на главата и шията показва тяхното получаване
при изправено разположение на нападател и пострадал, лице в лице. Всички констатирани
травми в тези зони могат да се получат по този механизъм. По чисто медицински
път обаче не може да се изключи част от тези травми да са получени в легнало по
гръб положение на пострадалия и стоящ срещу него нападател, а по морфологията и
разположението на травмите може да се каже, че те могат да бъдат причинени,
както при изправено, така и при легнало положение на пострадалия. Това се
отнася за всички травми по лицето, главата и шията на пострадалия, тъй като са
разположени по предните им части. Липсата на механични увреждания в тилната
част на главата и гърба на пострадалия почти изключват възможността след
получаване на уврежданията в областта на лицето, пострадалият рязко да е паднал
по гръб. Не е възможно всички травми да се получат при еднократно падане на
пострадалия по лице върху земната повърхност. Вещите лица заключават, че
физическите данни на подсъдимия - висок ръст и атлетично телосложение
позволяват нанасянето на такива травми на пострадалия, като категоричните
медицински данни от морфологията на външните и вътрешни увреждания изключват
нанасяне само на един единствен удар.
Според експертизата така установените травматични увреждания в не
по-малко от пет анатомични области на лицето и шията на пострадалия предполагат
не по-малко от 5-6 удара в тези области, които са причинени от твърди, тъпи
предмети. Възможно е и наслагване на ударите, т.е. техният брой да е по-голям.
В конкретния случай вдишването на кръв в белите дробове е последица от
счупването на носните кости. Аспирацията на кръв се е получила при лежащо
положение на пострадалия по гръб в безпомощно, респ. безсъзнателно състояние.
Наличието на вдишана кръв в белите му дробове е благоприятствало настъпването
на смъртния изход по механизма на асфиксия
(задушаване).
Заключението установява, че всеки един от ударите в
лицевата част на главата, които са не по-малко от 5, сам по себе си би могъл да
доведе до закритата черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка и кръв в мозъчните стомахмета.
Тази травма може да е резултат и на сумарно получените удари в тези области.
Експертизата разкрива механизмът на смъртта на И.К..
Вещите лица, имайки предвид установените морфологични увреждания на
главния мозък, посочват следния механизъм на настъпването на смъртта: в
резултат на получената черепно-мозъчна травма при пострадалият се е получил
генерализиран оток на мозъка с развитие на дислокационен процес. При него се
получава изместване на медиобазалните отдели на
слепоочните дялове на мозъка в посока към малкия мозък. При това се получава
притискане и вклиняване на малкомозъчните тонзили (сливици) в големия тилен отвор на черепа. Това
води до притискане на жизнено важните (булбарните)
отдели на мозъчния ствол, които са отговорни за дихателната и сърдечно-съдовата
дейност. В тези случаи смъртта се развива по механизма на острата дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност от централен произход. В генезата на смъртта
участие има аспирацията на кръв в белите дробове, както и шийната
травма. Развитието на този процес в конкретния случай е бил сравнително бързо -
в рамките на около 5-20 минути между получените травми и настъпването на
смъртта. Според вещите лица специализираната медицинската помощ би имала
някакви шансове за предотвратяване на смъртния изход, ако е била оказана в
рамките на първите 5-10 минути, но оказването на медицинска помощ не гарантира
избягването на смъртния изход.
В хода на съдебното следствие е назначена Съдебно
психиатрична и психологична експертиза по отношение на св. Д.И.Н., поради данни
за претърпяна от него травма в резултат на ПТП и с оглед изискванията на чл.144
ал.2 т.5 от НПК.
Според заключението и свидетелят е с психично
разстройство, което е F-07.0 - Ограничено
разстройство на личността с конитивни и емоционални симптоми
и което не е психоза. Към настоящия момент е в състояние правилно да възприема
и възпроизвежда факти и събития от действителността, както и към 11.05.2013г.
факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Вещите лица установяват
снижение на фиксационните и особено на рецепторните
способността / дълговременна памет / и този смисъл е възможно някой детайли и
обстоятелства от случилото се да не е в състояние правилно да възпроизведе или
да ги е амнезирал, да има разминаване между казаното
в ДП и в СП. Емоционалната възбуда и стресовата ситуация, каквато е
представлявал инцидента на 12.05.2013г. също дават отражение, в смисъл, на
стесняване полето на възприемане и обемът на внимание. Но също така и
емоционална възприетите спомени са фиксират по дълбоко и по-лесно са
възпроизвеждат при ситуация, свързана със същата емоция при която са били
възприети. Експертизата приема като теоретично възможно свидетелят да бъде
манипулиран до промени показанията си, но в експерименталната част на освидетелствуването не се набелязва повишено ниво на внушаемост.
Според експертите типът ВНД страхът и стресът от
случилото се, биха могли да окажат влияние върху начина на възпроизвеждане на
случилото се, с цел да се прикрият някой подробности, които биха могли да бъдат
заплаха за сигурността на освидетелствувания.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства установени чрез
гласни, писмени и веществени доказателствени средства
- показанията на свидетелите в съдебната фаза, както и тези приобщени по реда
на чл. 281 от НПК от ДП; събраните във фазата на ДП и приобщени по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествия с
фото албуми, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно
предаване, постановления за принудително довеждане, телеграми за ОДИ, скица,
писма на ОД при МВР - Варна, искания за провеждане на разпити на свидетели,
искане за предоставяне на правна помощ, справка за съдимост, молби, писма,
медицински фиш, искания за одобряване на претърсване и изземвания, искания за
срок и срок на ДП, постановления за възлагане на действия по делегация, за
връщане на вещи, разписки за върнати вещи, постановления за предоставяне на
данни по чл.250а, вр. чл.251а ЗЕС, разпечатки от
мобилни оператори, писма и справки от мобилни оператори, справки и докладни,
акт за раждане, удостоверение за наследници и др.; изготвените по делото и
приети в съдебно заседание експертни заключения на Съдебно медицинска експертиза / л.102 ДП /, Съдебно
психиатрична и психологична експертиза /л.366 -371 СП/; Тройна съдебно
медицинска експертиза /л.374-384 СП/ и веществени доказателства по делото,
предявени на основание чл. 284 от НПК.
Други писмени доказателства относими към
приетата фактическа обстановка са приложените диск с видеозаписи от вътрешни
охранителни камери в бар „Бамбо” и СД диск от „Космо
България Мобайл” ЕАД, както и изисканите по инициатива на защитата – писмо на
дирекция „Национална система 112 МВР” и СД диск; медицински документи за Д.И.Н.
/л.163 -189/.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира
единствено показанията на свидетелите В. В., И.В., Г.Г., Д.Н.
и Д.М., в частта в която заявяват, че пострадалия държал нож и пръв е направил
опит да нападне подсъдимия, като последния отбил удара нанасяйки му само един
удар, а ножа паднал на земята, тъй като са изолирани и не се подкрепят от нито
едно събрано по делото доказателство.
Показанията им от съдебната фаза в тази част са в пълно противоречие с
тези депозирани непосредствено след деянието в хода на ДП пред съдия, които пък
съдът кредитира, доколкото след преценка за тяхната вътрешна последователност и
пълна кореспондеция с другите доказателства по делото
липсват ограничения в тяхното кредитиране и за поставяне в основата на изводите
по фактите. Като приобщени в хода на съдебното производство по реда на чл. 281
от НПК, чрез прочитането им поради липса на спомен и констатирани противоречия
те не са единственото доказателствено средство за
установяване на уличаващите факти, водещо до осъждане, поради което ползването
им не е в разрез с ограничението по чл. 281 ал. 8 НПК осъдителната присъда да
се основава единствено на показания, прочетени по реда на ал. 4 от НПК.
Така за формиране на горните фактически изводи съдът ги цени, като
пряко доказателство, относно авторството на подс. Т.,
в извършване на деянието за което е обвинен.
Всъщност по делото не се спори, че на 11.05.2013г. около 03.00 часа в жк. „Младост” пред бар „Бамбо”
подсъдимият е нанесъл травматични увреждания на пострадалия. Това, че алкохолно
повлиян последния приближил групата свидетели, между които бил и подсъдимия и
указвайки им, че е шеф на квартала питал какво правят в квартала му, както че
разпоредил на подсъдимия да си извади ръцете от джобовете.
Основният спор между страните се свежда до квалификацията на деянието.
Според защитата мотивацията на подсъдимия за нанасяне на удар е била обусловена
от поведението на пострадалия, който е предизвикал състояние на силно
раздразнение у подсъдимия, при наличие на нож в ръцете на пострадалия.
Поверениците на частното обвинение
считат, че извършеното от подсъдимия деяние съдържа признаците на престъпление по чл.115 от НК или по чл.116 от НК, а не това по възведеното му обвинение по чл.124 от НК.
Следва да се отбележи, че правната квалификация на деянието е въпрос не
само по приложението на правото, а преди всичко по установяването на фактите.
При така установените фактически обстоятелства, анализирайки събрания в
хода на наказателното производство годен гласен и писмен доказателствен
материал и ВД преценени поотделно и в съвкупност съдът намира, че подсъдимия е
осъществил престъпния състав на престъплението, за което е обвинен.
По делото е безспорно доказано, че инициатор на конфликта е бил
пострадалия въпреки опита на св. В. да преустанови последващи
дразги. Начина на неговото протичане се характеризира
от една страна със словесното поведение на пострадалия адресирано към всички и
последствие прераснало в разпоредителни действия спрямо подсъдимия – „да се
извади ръцете от джобовете” и от друга с отговор - агресия от самия подсъдим,
упражнена над пострадалия.
Затова сочат показанията на св. В.В. от ДП депозирани пред съдия в протокол за разпит от 13.05.2013г. /л.95-96 ДП /; на св. И.В., св.
Г.Г. и на св. Д.Н. пред съдия от 12.05.2013г. по ДП, /л.88-90, л.82-84, л.77-79 ДП / които съдът
цени като обективни и достоверни, тъй като стоят в синхрон, както с гласни
доказателства по делото, относно мястото и вида на пострадалия след инцидента,
така и с приложените писмени такива - протоколи за оглед на местопроизшествия,
фотоалбуми, протоколи за претърсване, изземване, доброволно предаване,
информацията от моби. разпечатки справки, записи от
охранителни камери, като същите напълно кореспондират със съдебно-медицинските
експертизи относно механизъма на нараняванията.
В разпитите си на ДП в присъствието на съдия, /
което е гаранция за законосъобразно извършване на процесуално следственото
действие, така както повелява Решение № 17 от 28.02.2011г. на ВКС по н.д. №
647/10г. ІІ н. о. / тези свидетели подробно и безпротиворечиво
са обяснили по какъв начин е възникнал конфликта, кой го е провокирал, кои е
участвал в него и кои е нанесъл ударите на пострадалия, но и какви действия са
предприели след това.
Тази група свидетели имат най-пряко
впечатление от престъплението, тъй като са преки очевидци на случилото се.
Показанията им без сянка на съмнение установяват факти, относно срещата им с
пострадалия преди инцидента, състоянието в което се намирал и словесното му
поведение спрямо тях, в частност с адресат подсъдимия, при опита на св. В. да
тушира евентуален скандал. Освен това разкриват присъствието и участието на подс. Т. в инцидента. Те установяват, че именно той е
нанесъл телесните увреждания на пострадалия, а не някой друг. Според св. В. с удар в лицето му от който пострадалия паднал на
земята. Следвал и втори, вече в паднало положение, като се навел над него и го
ударил с юмрук в областта на лицето. От ударите пострадалият лежал по гръб на
земята. Изглеждал като човек в безсъзнание.
Разпитаният свидетел е последователен в показанията си и относно факта
на комуникация с пострадалия, когато той ги приближил. Знаел, че му викат „Духа”. Поздравил го. Пострадалият
обяснил на висок тон, все едно им се карал, че е шефа и командва Трошево. Казал на подс.Т. да си
изкара ръцете от джобовете. Повторил няколко пъти и тръгнал към него. Св. В. го
хванал и му казал да не се занимава с тези деца, но той въобще не го послушал.
Тогава свидетелят си махнал ръцете от него, дръпнал се и пострадалия го
задминал.
Неговите
показания се подкрепят от тези на свид. И.В., досежно срещата им с пострадалия и изречените от него
реплики, както и опитите на св. В.в да тушира евентуален скандал и най – вече
за нанесените удари на пострадалия от подс. Т..
Свидетелят твърди, че към тях се приближил пострадалият, който им говорил, че
квартала бил негов, това че мъж на видима възраст около 30 г. / има предвид св.
В.в / вероятно познавал пострадалия защото му казал да не се занимава с тях, че
са лапета. Последният се обърнал към подсъдимия
приближавайки до него, бутнал му ръцете и казал да ги махне от джобовете си.
Свидетелят потвърждава, че подсъдимия е ударил пострадалия с юмрук в лицето
твърдейки, че може да го е ударил повече от един път. Мъжа паднал на земята.
Тези показания
не са единствените. Напълно кореспондират с показанията на св. Д.Н., според
който пострадалият се приближил към тях и започнал да се заяжда. Св. В.в го
познавал говорил с него и това, че пострадалия се обърнал директно към
подсъдимия, като му казал да си изкара ръцете от джобовете.
Свидетелят
последователно установява както и констатираното от експертизите обстоятелство,
че ударите са били повече от един. Това, че подсъдимият е нанесъл удар на
пострадалия с дясната си ръка в лицето, а с лявата го хванал да не падне. После
го ударил още два пъти с дясната си ръка в лицето, държейки го и след което го
пуснал. Той паднал на земята. Ударите в лицето били три, с юмрук и много силни.
Пострадалият лежал на земята с отворени очи и не мърдал, не издавал звуци, бил
като в „нокаут”. Имал кръв по брадата и бузите.
Присъствието на
пострадалия между свидетелите, техните по-следващи действия и участието на подс. Т. в престъплението се извличат също и от показанията
на св.Г.Г. който твърди, че
били в кръг и подсъдимият ударил пострадалия, а другите само гледали. Всички се
разбягали след като паднал на земята.
Показанията на свидетелите от ДП приобщени в съдебното производство,
които на практика се поддържат от тях в съдебната фаза са последователни във
време, в детайли и възстановяват съществените факти свързани със срещата на
пострадалия, реплики, механизма на ударите и техния автор. В тях установяват
поведението на пострадалия преди инцидента, намесата на св. В. с цел да
предотврати евентуален конфликт и действията на подсъдимия по предприетата
физическа саморазправа с пострадалия.
Както се посочи по-горе преценейки
показанията от съдебното производство и тези пред съдия по ДП съдът кредитира
като обективни и достоверни не само приобщените показания от ДП, но и част от
дадените непосредствено пред съда от тези свидетели показания, относно
основните факти свързани с мястото, времето, формат лица и събития преди
инцидента, както и активната страна на пострадалия със словесно поведение и
ответната нему агресивна физическа реакция от подсъдимия, доколкото кореспондират
с доказателствените източници по делото. В този
смисъл опора на разказаното от тях относно времето, мястото, състоянието на
пострадалия след инцидента и местоположението му, намира изцяло в разпитите на
другата група свидетели, които излезли от заведението, а именно: свидетелите Г.Т., М.И., Н.И., Е.Н., Г.И., Н.Д.
и Д.С.
в показанията им от съдебното производство, които са допълващи и
непротиворечиви. Те установяват
външния вид и действителното състояние на лежащия на земята пострадал с пулс и
признаци на живот. Имал кръв по лицето си и около него, хрипал, а
според св. В. личало, че му били нанесени удари. Освен това някой потвърждават
присъствието на подс. Т. в бара преди инцидента.
Всички свидетели единодушно сочат мястото на пострадалия и отстоятието му до заведението, както и че нямало никакъв
нож до тялото му или около него, които обстоятелства напълно кореспондират с протокола за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.13-19 ДП/. Тук следва да се
посочи, че процесуално - следствените действия по него, а и по допълнителния оглед
са извършени от компетентни органи при спазване на предвидените в чл.136 НПК
предпоставки и ред отговарят на законоустановените
изисквания за съдържание съобразно НПК. В този смисъл и съда ги цени като годни
доказателствени средства, както по отношение на
удостоверените в тях действия по извършване на огледа и резултатите от тези
действия.
За установените и възприети фактически изводи съдът дава вяра на
техните показания като последователни, взаимодопълващи,
макар допринесли за изясняване само на фактите свързани след инцидента,
респективно състоянието на пострадалия след причиняване на телесните му
увреждания. Информацията която представят напълно кореспондира, както с СМЕ и
ТСМЕ, така и с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени документи – писмо
на „Национална система 112 МВР”, докладни записки, СД дискове, фиш за спешна
медицинска помощ, поради което съдът ги кредитира, като обективни и достоверни
след цялостната оценка и на останалите доказателства, които не стоят встрани от
общата доказателствена маса по делото.
Като цяло показанията на свидетелите В.В., И.В., Г.Г. и Д.Н. в съдебното
производство разкриват въздържаност за разлика от разпитите им по реда на чл.
223 от НПК в ДП, последните които както се посочи съдът кредитира, при които са
съобщили хронологичната последователност на извършваните действия във време,
преди и след инцидента, че подс.Т. е лицето което
еднолично е отвърнало на словесното поведение на пострадалия с удари. Не е било
възможно тези данни да са им били внушени или диктувани от други лица, при
положение, че депозирането на показанията става в присъствие на съдия. Нещо
повече, за да убедят в тяхната достоверност някой си служили с точно
възпроизвеждане на реплики и подробни описания, а св. Н. дори изготвил скица на
която се позовавал и всичката тази информация, която представят при проверката
кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което за съда не
възниква съмнение, че не са били напълно свободни да формулират и изразяват
своята собствена воля.
Като недостоверни съдът приема показанията им
от съдебното следствие, в частта в която отричат разказаното пред съдия на ДП,
относно броя на ударите, положението в което се намирали пострадалия и
нападателя, както и въведените от тях нови обстоятелства - за наличие на нож в
ръцете на пострадалия, който пръв е направил опит да нападне подсъдимия и
последния отбил удара нанасяйки му само един удар, тъй като същите се
опровергават от приложените по делото доказателства.
На какво се дължат тези разминавания и
противоречия на разказаното от тях в ДП непосредствено след инцидента и година
по-късно в съдебното дирене свидетелите не могат да дадат ясен и логичен
отговор. Някой дори съобщават, че спрямо тях е било указано физическо насилие
преди разпити, които пък твърдения на фона на доказателствената
маса стоят както несъстоятелни и плод на неистина.
Един от тях св. Д.Н. твърди, че бил под стрес,
че го били в районното преди разпита, че казал неща които му подхвърлили
полицаите, което напълно се опровергава не само от събраните и приложени по
делото гласни и писмени доказателства, но и от самия него.
Свидетелят сам, без натиск, за какъвто по-късно
отрича да е имало е разказал всичко известно му по делото в ДП. Според
заключението на СППЕ, което съдът кредитира е бил в състояние правилно да възприема и
възпроизвежда факти и събития от действителността, както и към датата на
престъплението 11.05.2013 г. факти и обстоятелства, които имат значение за
делото. В този смисъл показателно е саморъчно изготвена от него скица,
/съставляваща неразделна част от протокола за разпит л. 80 ДП / с цел пълнота,
яснота и онагледяване на разказаното от него. Съобщеното от свидетеля
обстоятелство не намира опора в доказателствения
материал, но и се опровергава от други преки доказателствени
източници, поради което съдът не кредитира показанията в частта, в която отрича
разказаното в ДП пред съдия. Впрочем според изготвената по делото СППЕ за него
е допустимо да има разминаване между казаното в досъдебното и съдебното
производство.
Определено като част от приятелския формат
присъствал на инцидента в стремеж да оневинят подсъдимия, вкарвайки елемент на
самоотбрана и нож в ръцете на пострадалия, който замахвал към подсъдимия, но
той успял да избие удара дават вътрешно противоречиви и нелогични показания. В
този смисъл са и показанията на св. Д.М. от съдебното следствие с твърдение, че
пострадалия блъснал св. В.. Бил с нож в лявата си ръка и направил опит да удари
подсъдимия, но той направил отклон и го ударил с
лявата си ръка в областта на главата, които се опровергават от обективните
доказателства по делото и които съдът не цени. Очевидната цел да заемат
оправдателна спрямо подс. Т. позиция за това което са
разказали в разпити на ДП оплете в противоречия свидетелите. Показателни са
самоизключващите обстоятелства. Някой като св. В. твърди от една страна, че бил
под стрес, когато давал показанията и незнае защо и какво е разказвал, че му
били поставили да каже, че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия в паднало
положение. От друга страна сам опровергава заявеното, твърдейки, че не е имал
притеснения и не му е бил оказван натиск по време на разпита и разказаното от
него на досъдебното производство е било така.
Единствен св. Г. отдава липсата на точен и ясен
спомен на сравнително многото време което е изминало, като коригира, че
разказаното на ДП пред съдия е вярното, защото тогава спомена му бил пресен.
Свидетелят Д.М. също заявява, че бил под
натиск. В полицията му казали какво да говори, което потвърдил и в разпита си
пред съдия. Същевременно сам опровергава това като твърди, че не е оказван
натиск. Абсолютно недостоверни са показанията на
свидетелите, които визират че спрямо тях е приложено физическо насилие. Ако
действително спрямо тях е било упражнено каквото и да е насилие в полицията по
време на разпитите, то след като са били освободени те са разполагали с
обективната възможност да се освидетелствуват пред
съдебни медици и да сигнализират за това компетентните органи. Данни за такива
действия от тяхна страна липсват по делото. Подобни оплаквания се появяват едва
на съдебното производство, година след провеждане на процесните
разпити. Ето защо съдът приема, че така заявеното насилие спрямо тях по време
на ДП, което и сами опровергаха в съдебно заседание е недостоверно, тъй като не
почива на обективните доказателствени източници по
делото.
Не намира опора в доказателствата по делото и споделеното от тези
свидетели, че пострадалия държал нож, който паднал до него на земята след като
подсъдимия му е нанесъл удар.
От протокола за оглед на местопроизшествие на 11.05.2013г. с начало 04:55
часа и фотоалбум е видно, че до тялото на пострадалия или около него липсва
нож, вещи или предмети по земята. Следственото действие проведено в присъствие
на поемни лица и съдебен медик установява, че в
горния десен джоб на пострадалия е било намерено кожено портмоне с цип отгоре в
продълговата форма, вътре в което имало джобно ножче тип отварачка и връзка с
пет секретни ключове, но не и такъв нож за какъвто съобщават свидетелите В. В.,
И.В., Г.Г., Д.Н. и Д.М. и което им твърдение е в
разрез с показанията на втората група свидетели Г.Т., М.И., Н.И., Е.Н., Г.И., Н.Д. и Д.С.. От показанията на
последните се установява, че е нямало никакъв нож до тялото на пострадалия.
Няма и как при наличие на свидетели намиращите се в портмонето затворено с цип,
ножче и връзка с ключове да бъдат едновременно на две места - до тялото на
пострадалия, същевременно и в джоба на дрехата му.
Свидетелите са възприели лично пострадалия и обстановката около него
като са категорични, че никой от тях не е видял до него или около него нож и
никой не е оставял в джоб на пострадалия
портмоне, съдържащо нож и връзка с ключове. От една страна мястото и вида на
намерените при огледа вещи – в затворено портмоне и джоб на дреха и от друга
състоянието на пострадалия след ударите – подробно описано от свидетелите
установяват обективна невъзможност за тяхното използване от пострадалия в
оперативен порядък, както непосредствено по време на инцидента, така и след
него и последващото им прибиране в портмоне и джоб на
дрехата.
Независимо обаче от различията в показанията на свидетелите В.В., И.В., Г.Г., Д.Н. дадени в ДП и тези от съдебното дирене относно
броя на ударите, налице е пълно единство за техния автор, че това е бил
единствено и само подс. Т., който е нанесъл травмите
по главата, лицето и шията на И.К., който се свлякъл на земята и че никой друг
от присъстващите по това време на инцидента не е удрял пострадалия.
Обстоятелство кореспондиращо със заключенията на приетите съдебно медицински
експертизи, които съдът цени при вземане на решението си. От друга страна обективно
откритите находки, установени от експертизите, сочещи множеството травми по главата и лицето на
пострадалия в централната челно-теменна област, кръвонасядане
по клепачите на дясно му око, счупване на носа, кръвонасядане
по лигавицата на устата с разкъсно-контузна рана по
долната устна и десния ръб на езика, разкъсно-контузна
рана по брадата, кръвонасядане в мускулатурата на
шията отпред и около горната трета на хранопровода със счупване на хрущяла на
гръкляна, дясното рогче на подезичната кост - по категоричен път доказват
наличието на множество удари и красноречиво опровергават техните твърдения, че подс. Т. е нанесъл само един удар. От тук може да се счита,
че в действителността фактите са настъпили по начин, по който вещите лица сочат
в заключенията си, които съпоставени с останалите доказателствени
източници намират подкрепа в тях.
Добитата информация от тези свидетели съпоставена с останалите доказателствени източници по делото е безспорна, доказваща,
че подсъдимият е нанесъл множество удари по главата и лицето на пострадалия в
не по-малко от пет анатомични области на лицето и шията, което според съда
категорично изключва възможността да е нанесен само един единствен удар на
пострадалия.
В тази връзка, имайки предвид разположението на травмите и заключенията
по СМЕ и ТСМЕ на съдебните медици съдът приема за последователни нанесените със
значителна сила не по - малко от 5 – 6 удара в лицевата част на главата и шията
при изправено и легнало положение на пострадалия. Изключва наличните травми да
са се получили при еднократно падане на пострадалия по лице върху земната
повърхност, така и възможността след получаване на уврежданията в областта на
лицето си, рязко да е паднал по гръб, защото липсват механични увреждания в
тилната част на главата и гърба му. Всички травматични увреждания на
пострадалия се причинени от юмручните удари.
Съдът, кредитира заключенията на приетите експертизи, като обективни и
компетентно дадени. Вещите лица са извършили задълбочен анализ, на база всички
приложени по делото доказателства и обекти на изследване. Дали са обосновани изчерпателни
отговори на всички въпроси, поради което съдът прие, че заключенията са
съответни на чл. 152 от НПК.
Налице е съвпадение в заключенията на
единичната и тройната съдебно-медицинските експертизи относно това, че на
инкриминираната дата пострадалият е получил мозъчна травма и кръвоизливи на
меките мозъчни обвивки, което е непосредствената причина за смъртта на К. и
които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, което
се квалифицира като средна телесна повреда по чл.129 ал. 1от НК. В конкретния
случай се касае до убийство при смесена вина.
Както сочи практиката на ВКС разликата между умишленото убийство и
умишлената телесна повреда се състои в различното психично отношение на дееца
към смъртния резултат.
В първия случай деецът проявява умисъл, а във втория случай –
непредпазливост по отношение на смъртния резултат. За да се установи какво е
било психическото отношение на дееца към
причинения от него смъртен резултат, трябва да се изследва обективната страна
на поведението му; характера, насоката и силата на извършеното действие;
способа на извършването му; средствата използвани за засягане на пострадалия;
органите на човешкото тяло, които са засегнати; причинените непосредствени
наранявания и др., с оглед което ще се прецени, дали смъртта е причинена
умишлено или по непредпазливост.
Престъплението по чл.124 от НК се характеризира с три особености:
изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда,
като по-близкия, непосредствен резултат е /телесната повреда / и по-далечния /
смъртта /; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е
косвена, опосредствувана от междинно състояние на
пострадалия /телесната повреда/; субективната страна на престъплението по
чл.124 НК, обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек
резултат и непредпазливост към по отдалечения
и по-тежък резултат.
В конкретния случай за формата и умисълът при причиняване на телесното
увреждане съдът изхожда от обективните действия на подс.
Т.. Същият е искал причиняването повреда на здравето му. Той е нанесъл не по -
малко от 5 – 6 удара с ръка в лицевата част на главата и шията на пострадалия,
довели до мозъчната
травма - контузия на мозъка, обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, които са обусловили
разстройство на здравето временно опасно за живота, като е допускал, че може да
настъпи и по-тежко увреждане на здравето. Подсъдимият е целял само и единствено
да му нанесе побой, очевидно така както е действал същата вечер при предходния
бой с непознатите младежи. В резултат на това обаче е настъпила смъртта.
Причината за смъртта е получилият се генерализиран оток на мозъка с развитие на
дислокационен процес в резултат на черепно мозъчната травма. В генезата на смъртта участие има аспирацията на
кръв в белите дробове, както и шийната травма. Тези
увреждания не водят категорично до смърт, ако специализирана медицинската помощ
е била оказана в рамките на първите 5-10 минути.
Обективно предприетите действия от подсъдимия са дали възможност той да
предвиди евентуално настъпване на обществоноопасните
последици, допускайки настъпването на съставомерния
резултат.
Всички тези обективни особености на поведението на подсъдимия обективират умисъла да причини на пострадалия умишлена
телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на
пострадалия.
Липсва основание и за
квалифициране на деянието по чл.124 ал.2 от НК или по ал.4 от НК, тъй като
подсъдимият първи, напълно неочаквано е нанесъл последователно удари за да му
причини телесни повреди. Неговата мотивация за нанасянето на ударите е била
обусловена от репликите на пострадалият, но те са били възприети и от
останалите свидетели, които обаче не са отреагирали.
Определено, подобни реплики на алкохолно повлиян и сам самоопределящ се за шеф
на квартал с контролни и разпоредителни функции въздействат неангажиращо и
по-скоро комично, предвид вида и състоянието му в което е бил, отколкото да се
възприемат насериозно, и най - малко пък по
насилствен начин да застрашат цяла група младежи. Въпреки това подсъдимият е
предприел физическа агресия спрямо него сам и единствен, умишлено нанасяйки му
бързи и последователни удари без участието на останалите свидетели с което е
осъществил състава на чл.124 ал.1 от НК. Впрочем, посоченото престъпление не
може да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство.
Поведението на подс Тнджев
не е като резултат от силно раздразнение, довело да невъзможност за правилна
преценка и контрол на постъпките, а добре премислено водено от желание за демонстрация
и превъзходство в ситуацията над един сам и във видимо нетрезво състояние
човек.
Реплики с адресат - групата свидетели, между които и подсъдимия и тази
да си извади ръцете от джобовете, не могат да се квалифицират, като тежки обиди
и клевети или насилие от които са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за подсъдимия. В този смисъл не се споделят възраженията на
защитата на подсъдимия за преквалификация на деянието в привилигирования
състав.
Тази съвкупност от всичките детайли и обстоятелства,
сочи, че словесните действията на пострадалия не съставляват и нападение с
което да поставят в опасност живота и здравето на подсъдимия, което прави и
другите доводи на защитата като неоснователни това, че подс.
Т. е действал в условията на чл. 12
от НК.
Предвид
изложеното след горния анализ на събраните доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 14 и чл. 18 от НПК, съдът призна
за виновен подсъдимия В.А.Т. в това, че на 11.05.2013г. в
гр. Варна причинил по непредпазливост смъртта на И. д К., вследствие на
умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и
кръвоизливи по меките мозъчни обвивки в челните дялове, квалифицирано като
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съдът прие, че с деянието подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 124, ал. 1, пр.
2 вр. чл.129
ал. 2 от НК.
Обект на престъплението по чл.124 ал.1
от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на живота.
Предмет е жив човешки организъм, този на пострадалия И.К.
От
обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие -
подсъдимият е нанесъл удари с юмруци в
лицевата част на главата и шията на пострадалия. Причиненена
е средна телесна повреда, в резултат на която е настъпила смъртта на
пострадалия.
От
субективна страна: деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл за
причиняване на телесна повреда. Съзнавал е
обществената опасност на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици – увреждане на здравето на И.К..
Действал
по непредпазливост по отношение на смъртта му под формата на небрежност,
въпреки, че иска причиняване на телесна повреда, не предвижда настъпването на
смъртта, а е бил длъжен и е могъл да я предвиди като резултат.
За
извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до осем години.
За
да наложи наказание на подс. Т. съдът прецени
степента на обществена опасност на деянието – висока и тази на дееца - ниска,
взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно
минало, младата възраст на подсъдимия. Инцидентът е възникнал в резултат на
битов скандал, като не са се познавали подсъдимият и пострадалият.
Недооценяване на обстановката и словестното
поведение, възприето от подсъдимия е причина за крайния фатален резултат. Следва да се отбележи, че макар и с поведението си пострадалият да не
предизвикал състояние на силно раздразение по чл.124
ал.2 НК, все пак е предизвикал раздразата на
подсъдимия и неговото отреагиране, чрез нанасяне на
ударите. Това поведение на пострадалия следва да се отчете като обстоятелство
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия и което обективно не може да
бъде пренебрегнато.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие поведението на подсъдимия
след инцидента, бягството от престъплението и укриване. Действително
извършеното престъпление е инцидентна проява в неговото поведение, но той се е
укрил.
Съобразно това и в заключение изложеното до тук даде основание на съда
да определи наказанието при
условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под
средния предвиден в специалната норма размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от
четири години, което подсъдимият Т. следва да изтърпи при първоначален
“общ” режим в условията на затвор, съгласно чл. 57 ал.1 вр. чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС.
Наложеното наказание ще способства
за постигане на целите на чл.36 от НК, като въздейства
поправително-възпитателно и възпиращо, както върху личността на подсъдимия за
бъдеще да се въздържа от извършване на подобни деяния, така и върху обществото.
Безпричинно е отнет животът на един човек в разцвета на своите сили.
По отношение на гр.
искове:
Предявените гр. искове
от Р.К., действащ със съгласието на своята майка и Д.К. - синове на
пострадалия И.К.
съдът прие за основателни, тъй
като в следствие на деянието децата на пострадалият са претърпели неимуществени
вреди - погребвайки баща си. Мъка страдание душевни болки и депресия съпътстват
децата. Загубата на баща е вреда понесена от пострадалите деца, която в
житейски аспект няма материален еквивалент.
Налице е причинна
връзка с виновното поведение на подсъдимия, поради което исковете са доказани
по основание и следва да бъде ангажирана отговорността на подс.Т..
В тази връзка съобразявайки се с принципа на справедливостта, заложен в чл.52
от ЗЗ, както и трайната съдебната практика на ВКС на Р. България съдът определи
обезщетения за всеки един в размер на по 60 000 лева за причинените на Р.К.
и Д.К. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на увреждането
– 11.05.2013г., като отхвърли исковете за разликата до пълните предявени
размери.
Съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният гр. иск на ищцата Е.К. действаща лично за
себе си като съпруга, тъй като от м. септември 2012г. са били във фактическа
раздяла с пострадалия, за което е била депозирала молба
за развод с И.К.. До последно, респективно, към датата на
деянието двамата продължавали да живеят в различни домакинства и
разделени деца, като пострадалият живеел в жк.
„Младост” с родителите си и големият син Д., а К. *** с малкия им син Р..
Не могат да бъдат
споделени доводите на повереника, че последния месец
и дните преди смъртта на пострадалия отношенията между тях се стоплили и имали
планове за съвместен живот, че решили да се разведат за да спасят част от запориран апартамент, доколкото липсват доказателства за
това, а твърдението не е факт. Още повече стоят в конфликт с действителното им
фактическо положение. Житейски нелогично е след като са имали подобни намерения
да продължават да живеят разделени и отделно, всеки със свои родители, въпреки
пламналата между тях искра.
С присъдата
подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото и д.т. върху
уважените гр.искове, както и направените от гр. ищци и ч. обвинители разноски
за адвокатски хонорари на поверениците.
Съдът се произнесе и
относно веществените доказателства по делото.
Предвид гореизложеното
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: