№ 19332
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110129448 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветниците А. С. С. и С. П. С. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №13, находящ се в гр. ///////5. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно
решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят разделно, както
следва: А. С. С.-сумата от 141,66 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 год. до м.04.2021 год., сумата от 38,96 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 25.05.2023 год.,
сумата от 2,65 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
м.04.2020 год. до м.05.2020 год. и сумата от 0,83 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 год. до 25.05.2023
год. и С. П. С.- сумата от 35,41 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 год. до м.04.2021 год., сумата от 9,74 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 25.05.2023 год.,
сумата от 0,67 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
м.04.2020 год. до м.05.2020 год. и сумата от 0,21 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 год. до 25.05.2023
год. Претендира законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда-
1
31.05.2023 год. до окончателното плащане на сумата, както и сторените в
производството разноски.
Производството по делото по отношение на ответника И. П. С. е прекратено с
определение постановено в открито съдебно заседание състоялосе на 08.10.2024 год.
Ответниците-С. П. С. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът-А. С. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
излага, че е платила процесните суми.
Третото лице помагач-„Д.“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответниците не оспорват
качеството си на потребители на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
2
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се в гр. ////// е
възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Д.”
ЕООД.
В конкретния случай ответниците не оспорват исковете, поради което
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин
потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период, стойността на услугата за дялово разпределение, както и дължимите лихви, а
именно общо сумата от 212,49 лева, представляващи стойността на потребената и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 год. до м.04.2021 год., сумата от
58,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 25.05.2023
год., сумата от 3,98 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода
от м.04.2020 год. до м.05.2020 год. и сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 год. до
25.05.2023 год. В настоящия случай ответникът А. С. е ангажирала доказтелства за
извършено плащане на процесните суми, а процесуалният представител на ищеца
заявява, че процесните вземания /вкл. и спрямо И. П. С./ са погасени с плащане, като
не е платено юрисконсултското възнаграждение, което претендира.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответниците към настоящия момент не дължат на ищцовото дружество процесните
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение /всеки по 50 лева/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
3
гр. ////// искове против А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ///////, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
плащане на сумата от сумата от 141,66 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 год. до м.04.2021 год., сумата от 38,96 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 25.05.2023 год.,
сумата от 2,65 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
м.04.2020 год. до м.05.2020 год. и сумата от 0,83 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 год. до 25.05.2023
год., като неоснователни поради извършено плащане в хода на производството .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////// искове против С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. //////, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
плащане на сумата от 35,41 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 год. до м.04.2021 год., сумата от 9,74 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 25.05.2023 год.,
сумата от 0,67 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
м.04.2020 год. до м.05.2020 год. и сумата от 0,21 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 год. до 25.05.2023
год., като неоснователни поради извършено плащане в хода на производството .
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4