№ 4001
гр. Варна, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502419 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 292714/30.06.2021 г. от адв. Д.Г. от
ВАК – пълномощник на Й. П. М., срещу Решение № 261665/18.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 3848/2020 г. по описа на РС - Варна, ХХХ състав, с което е отхвърлен предявеният
от Й. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бургас, срещу М. ПЛ. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ..., и Р. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ..., иск да
бъде прието за установено между страните, че ответниците дължат при условията на
солидарност на ищеца сума от 4800,00 лева, представляваща наем за собствен на ищеца
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 66425.500.7334.4, цялата с площ от
157 кв. м., построена в имот с идентификатор 66425.500.7334, съгласно подписано
споразумение от 25.05.1992 г., за периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
9051/05.12.2019 г. по ч. гр. д. № 19709/2019 г. на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
228 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита атакуваното съдебно решение за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че страни по Споразумение от 25.05.1992 г. са Ванушка Йорданова,
Анка Ч.-Ганчева – наследодател на ответниците, и Меглена М.а – майка на ищеца, като на
основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД горецитираното споразумение следва да се счита за реален
договор, и след като нито една от страните не е възразила за неговото продължаване, същият
е и безсрочен. Изтъква, че незаплащането на дължимото обезщетение (наемна цена) по него
и отдаването на процесния имот под наем на трето лице води до неоснователното
обогатяване за сметка на жалбоподателя, доколкото ответниците са стопанисвали и отдавали
55 кв. м. повече от притежавания от тях дял. Счита, че дори да се приеме, че договорът за
наем е прекратен след изтичането на 10-годишен срок или след смъртта на наследодателя на
ответниците, то същите без правно основание или на отпаднало основание продължават да
ползват имота, за което дължат обезщетение. Навежда, че собственикът, който е лишен от
ползването на вещта си, има право да претендира обезщетение от ползващия я без
основание несобственик на основание чл. 59 от ЗЗД, съизмеримо със средния пазарен наем
за ползване на вещта. Сочи още, че жалбоподателят се е обеднил с процесната сума, поради
1
лишаването му от ползата от имота си – да го използва по предназначение и да реализира
доходи от отдаването му под наем по средна пазарна цена, а ответниците са се обогатили
неправомерно с факта на осъщественото от тях без основание лично ползване на имота и
лишаването на жалбоподателя от възможността да го ползва съобразно неговото
предназначение.
Настоява за отмяна на атакуваното решение и постановяването на ново, с което
предявената претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите Р.Б. и М.Ч., чрез адв. К.К., депозират писмен
отговор, с който оспорват жалбата. Изтъкват, че ищецът - сега въззивник, не е възразил по
отношение на приетия в първа инстанция доклад, като същият е заявил, че предявява
именно претенция за заплащане на наем. Излагат, че дори да се приеме, че споразумението
от 1992 г. произтича от договор за наем, с оглед правилото на чл. 229 от ЗЗД, договорът е
прекратен към 2002 г., като не се е установило подписването на ново споразумение или
договор за наем между страните. Заявяват, че по делото не е било установено едноличното
ползване на процесния имот от ответниците в по-голям дял от притежавания от тях.
Отделно сочат, че ответниците не са успели да се запознаят, видят или осъществят контакт с
ищеца, включително и до датата, на която последният е продал за 10 000,00 лева на Ванушка
Йорданова собствената си 1/3 ид.ч. от земята и сградите в имота. Заявяват, че в хода на
процеса не се е установило ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащане на
наем. Застъпват, че в депозираната въззивна жалба са развити твърдения, свързани с
претенции по чл. 31 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, каквито пред първоинстанционния съд не се
предявявани.
Настояват за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 292714/30.06.2021 г. от адв.
Д.Г. от ВАК – пълномощник на Й. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бургас,
срещу Решение № 261665/18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 3848/2020 г. по описа на РС
- Варна, ХХХ състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2419/2021 г. по описа на ОС – Варна, IV
състав, за 06.12.2021 г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3