№ 45023
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110155058 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. Б.
срещу „Конструктив България“ ЕООД и НОИ – териториално поделение гр. София.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 01.01.2023 г. до
22.06.2023 г. ищецът бил в трудово правоотношение с ответника „Конструктив
България“ ЕООД. Твърди, че след влошаване на взаимоотношенията с управителя на
дружеството въпреки депозирани молби пред работодателя в периода от 13.05.20223 г.
до 22.06.2023 г. за прекратяване на договора (без да сочи на какво основание е искал
прекратяване), работодателят не прекратил договора по искането на ищеца, а го
уволнил дисциплинарно, което уволнение се оспорвало по съдебен ред. Твърди, че
работодателят е подал погрешна информация до НОИ, според която ищецът бил в
неплатен отпуск. Твърди, че времето, в което не е бил на работа, е 29 дни, като на
основание чл. 160, ал. 3 КТ това време следва да се признае за трудов стаж, както и за
осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО. Сочи още, че работодателят
дължи осигурителни вноски за времето на трудовия договор, както и трудово
възнаграждение. Позовава се на чл. 3 от Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството и редовността на исковата молба, съдът е констатирал нередовности на
исковата молба, като с Разпореждане № 133695 от 26.10.2023 г. съдът е дал указания за
отстраняване на констатираните нередовности – да посочи период, за който твърди да
е бил в трудово правоотношение с ответника, на коя дата трудовото правоотношение е
прекратено, дали в периода от 13.05.2023 г. до 22.06.2023 г. се е явявал на работа и бил
ли е в този период в неплатен отпуск, както и да формулира петитум на исковата
молба.
1
В изпълнение на указанията ищецът е депозирал уточнителна молба вх. №
311929/03.11.2023 г., в която е посочил, че е бил в трудовото правоотношение с
ответника от 01.01.2023 г. до 21.06.2023 г., като на 22.06.2023 г. същото е прекратено.
В периода от 13.05.2023 г. до 22.06.2023 г. не се е явявал на работа и не е бил в
неплатен отпуск, като се позовава на чл. 351, ал. 1 КТ, според който този период
следва да му се признае за трудов стаж. Формулира петитум, според който иска съдът
да признае времето от 13.06.2023 г. до 21.06.2023 г. за трудов и осигурителен стаж.
В така депозираната молба съдът намира, че се съдържа противоречие,
доколкото се сочи период от 13.06.2023 г. до 21.06.2023 г., а предходни твърдения,
както и указания на съда, се отнасят за период от 13.05.2023 г. до 21.06.2023 г. Съдът
обаче намира, че оставяне на производството без движение с даване на указания за
отстраняване на така констатираната нередовност е безпредметно, доколкото видно от
изявленията и фактите, на които се позовава ищецът, както и предвид формулираното
искане, искът е изначално недопустим. Това е така по следните съображения:
Установяването на трудов стаж касае установяване факта на положен труд на
конкретна длъжност с конкретна трудова функция в определен период. Искът за
установяване на трудов стаж представлява иск по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК – за
установяване на факт по съдебен ред. Съгласно чл. 124, ал. 4 може да се предяви иск за
установяване истинността или неистинността на един документ, като иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение
се допуска само в случаите, предвидени в закон. Установяването на трудов и
осигурителен стаж е допустимо на основание и по реда на Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява:
1. трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г.; 2. осигурителен стаж по Кодекса за
социално осигуряване; 3. времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби. Исковете по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР представляват специални
установителни искове за факт, допустими според изрична разпоредба на закон.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
загубени или унищожени. Наличието на такова удостоверение представлява особена
процесуална предпоставка за допустимост на този установителен иск. От сочената
разпоредба се извежда предметният обхват на ЗУТОССР – същият е приложим, когато
документите, от които се установява трудов и осигурителен стаж, са изгубени или
унищожени. Исковото производство за установяване на тези факти е приложим само
когато същите не могат да се установят по друг ред – а именно – чрез писмени
2
документи, които се съхраняват при работодателя.
В случая ищецът не твърди невъзможност за установяване на трудов и
осигурителен стаж поради това, че документите, от които същият се установява, са
изгубени или унищожени. Напротив, той извежда правния си интерес от твърдение, че
работодателят е злоупотребил, както и че е представил невярна информация пред
НОИ, според която ищецът в посочения период е бил в неплатен отпуск, като
същевременно твърди, че не е бил в отпуск, както и че не е полагал труд в този период,
но и се позовава на чл. 160, ал. 3 КТ, според която норма неплатеният отпуск до 30
работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Изложените от
ищеца твърдения сочат на неприложимост на специалното исково производство по
установителен иск по реда на Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж, а
поради това – и на недопустимост на производство по установителен иск за този факт
на основание чл. 124, ал.4, изр. второ ГПК. (за недопустимостта на иск за
установяване на трудов стаж не по специалния предвиден в нормативен акт ред
например Решение № 538 от 03.08.2010 г., постановено по гр. д. № 479/2009 г. III г. о.
ВКС).
Воден от горното и на основание чл. 130, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената искова молба вх. № 277420/06.10.2023 г., по която е
образувано гр.д. № 55058/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 55058/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3