Р Е Ш
Е Н И Е
№ 08.04.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на шести март две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 1660 по описа за
2018г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
на 07,02,2017г. между него и ответника е сключен договор за кредит по силата на
който му е предоставил сумата от 700 лава, а той се е задължил да я върне в
срок от 24 месеца ведно с възнаградителна лихва от 338,48 на равни вноски от
43,27 лева. Твърди, че освен това е закупен и пакет от допълнителни услуги за
сумата от 699,84 лева, като е уговорено цената на същата да бъде заплатена също
на 24 вноски, по 60,05 лева. Ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си,
поради което дължи на ищеца сумата от общо 1643,84 лева. За събиране на същата
е подадено заявление, но издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи горната сума. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспорва предявения иск по основание и
размер, като твърди, че ищецът не го е уведомил за настъпване на предсрочната
изискуемост. Твърди, че клаузата за определения годишен процент на разходите е
нищожен поради противоречие със закона за потребителския кредит. Възразява, че
не дължи цената на депозирания пакет за допълнителни услуги, тъй като същият е
свързан с усвояването на кредита, като съгласно Закона за потребителския
кредит, кредитора не може да изисква заплащане на такси или комисионни за
действия свързани с това. Ето защо клаузата за закупуване на този пакет
противоречи на закона и на добрите нрави, поради което моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №541/2018г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е връчена при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски
кредит профи кредит стандарт от 07,02,2017г., по силата на който ищецът е
предал в заем на ответника сумата от 700 лева, а той се е задължил да я върне
на 24 месечни вноски, ведно с договорна лихва от 338,48 лева. Освен това е поел
задължение да заплати сумата от 699,84 лева, също на 24 вноски от 29,16 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения. Безпредметно е да се обсъжда дали е настъпила предсрочна
изискуемост, тъй като срокът на договора към настоящият момент е изтекъл.
Останалите възраженията са свързани с действителността на договора, евентуално
на клаузите за размера на уговорената възнаградителна лихва и за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Настоящият състав намира, че сключеният между страните
договор и общите условия, неразделна част от него, отговаря на изискванията на
ЗПК, тъй като съдържа информацията, посочена в чл.11 и 12 от същия. Поради това
той е действителен.
В тежест на ответника е да докаже, че уговореният годишен
процент на разходите е пет пъти по-висок от размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута. Той не е направил това, поради което
възражението за противоречие на клаузата за определянето му на чл. 19, ал.4 от ЗПК е недоказано.
По
настоящото дело не се спори и се установява, че с процесния договор за
потребителски кредит
страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу
възнаграждение за пакета в размер на 699,84 лева. Настоящият състав намира това споразумение за нищожно на
осн.чл. 21, ал.1
от ЗПК,
тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1
ЗПК.
Регламентираните в чл.10а, ал.1
ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези
описани по т.2, т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т.1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че те по своята
същност е действие по усвояването на кредита. Ето защо възражението, че не дължи сумата от 699,84
лева, представляваща стойността им, е основателно.
С оглед на горното и предвид диспозитивното начало следва
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 944 лева, а
искът до пълния му размер от 1643,84 лева, или за разликата от 699,84 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или от общо
32,88 лева, заплатена държавна такса, 300 лева, юрисконсултско възнаграждение и
348,07 лева, заплатено възнаграждение за особен представител, следва да се
присъдят 391,05 лева. Ответникът дължи и тези в заповедното производство по
съразмерност или сумата от 105,06 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.Н.П.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от Светослав Н. Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, сумата от
944 лева (деветстотин четиридесет и четири лева), представляваща главница и
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №********** от 07,02,2017г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване
на заявлението 02,03,2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение №263 от 09,03,2018 по
ч.гр.д.№ 541/2018г. по описа на Районен съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му
размер от 1643,84 лева (хиляда шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и
четири стотинки), или за разликата от 699,84 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Б.Н.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Н. Николов и Ирина Харалампиева
Георгиева, сумата от 391,05 лева (триста деветдесет и един лева и пет стотинки),
направени по производството разноски и сумата от 105,06 лева (сто и пет лева и
шест стотинки), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: