Р Е
Ш Е Н
И Е
N 464
гр.Русе, 12.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл.съдия
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N551 по описа
за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от О. Р. против решение №1082/25.06.2018 г., постановено по гр.д.№
8022/2017 г. на Русенския районен съд, с което са осъдени да заплатят на С.Н.М.
*** сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди , вследствие на нападение и ухапване от бездомно куче,
ведно със законната лихва от 21.10.2017 г. до окончателното плащане, както и да
заплатят на С.Н.М. в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете Д. С. М. сумата в размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени, причинени от нападение от бездомно куче,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2017 г. до окончателното плащане,
както и направените разноски за производството. Твърди се, че решението е
неправилно поради допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковете се отхвърлят, евентуално да се намали присъденото обезщетение.
Претендират се и направените разноски за производството.
Ответникът С.Н.М. лично
и в качеството си на баща и законен представител на малолетния Д. С. М. счита
жалбата за неоснователна и иска решението да бъде потвърдено по съображенията,
изложени в отговора. Претендира разноските за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявените от С.Н.М. лично и като процесуален субституент на
малолетното дете Д. С. М. против жалбоподателя субективно съединени искове за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
По делото е установено
по категоричен начин, че С.Н.М. е баща на малолетното дете Даниел Симеонов М.,
род. на *** г.
На
21.10.2017г. около 19.30 часа С.М. със съпругата си- св.Х. М. и малолетното им
дете Д. се движели към блока, в който живеели в кв.”****” в гр.Р.. Съпругата му
вървяла от дясната страна, а детето, което той държал за ръка – от лявата.
Както вървели, изненадващо върху детето се нахвърлило бездомно куче, което го
захапало за дрехата в областта на лявото рамо. С.М. успял да предпази детето от
захапката на кучето, вдигайки го високо над главата си, но бил захапан от
кучето за дясното бедро. М. изпитал силна, пронизваща болка и се опитал да се
отскубне от хватката на животното, но не успявал. То ръмжало и не го пускало.
Опити да изгони кучето направила и съпругата му, която го ритнала и тогава то
го пуснало и побягнало в посока към близкото кръстовище. Кучето, което ги
нападнало, било с височина 70-80 см., шарено с черно-кафява окраска и със синя
ушна марка на дясното ухо. От преживения ужас детето не спирало да пищи като първото
нещо, което бащата направил било да огледа дали животното го е наранило. Установил,
че плътното яке, с което сина му бил облечен, било разкъсано в областта на
лявото рамо и само дебелата дреха предпазила малолетния от физическо
нараняване. От шока, който С.М. преживял, не усещал болка, но впоследствие
почувствал топлина, която обляла кракът му. Десният му крак е окървавен, а
десния крачол на долнището на анцуга му разкъсан. Прилошало му и се наложило да
седне на земята, а детето продължавало да пищи. Съпругата му предложила да
отидат в болницата, но С.М. не можел да стане. Трябвало да мине известно време,
за да успее да преодолее първоначалния шок и да възвърне способността си да се
движи. Съпругата му се опитала да спре кръвта, като притиснала раната му с
хартиени носни кърпи и едновременно с това се опитвала да успокои детето.
Прибрали се в дома си, оставили сина си на грижите на майката на съпругата му и
отишли в Спешно отделение на УМБАЛ – Русе, където обработили раната му и го
насочили към общопрактикуващ лекар. Поради късния час М. се обърнал за съдействие
към Мобилмед Русе, където му поставили инжекция против тетанус и му било
назначено антибиотично лечение.
След
инцидента и до настоящия момент, детето било много неспокойно, развило страх от
кучета и нощем се будело често от кошмари. Случвало се да бълнува и да пищи на
сън, споменавайки думата „куче”. Почти всяка нощ започнало да се напикава,
което не правело от половин година преди това. Детето отказвало да излиза от
дома им, като по детски обяснявало, че се страхува да не бъде нападнато отново
от кучето. Не искало да върви само, както правело преди инцидента, а искало
някой да го носи, пак с обяснението, че щяло да го ухапе кучето. През деня
детето било вяло и отпаднало, предпочитало да лежи, а не да играе. Поради
драстичната промяна в поведението на сина им, родителите направили консултация
с педиатър. Според показанията на св.М. и св.Д. Г. лекарят установил, че детето
е в постравматично стресово разстройство и че ще му е необходимо време, за да
отработи травмата на психическо ниво, като не могъл да прогнозира в какъв
времеви диапазон ще настъпи пълното възстановяване на психическото равновесие
на детето, тъй като внезапното нападение от безстопанствените животни е от
естество да травмира неукрепналата детска психика в много по-голяма степен,
отколкото би повлияло то върху психиката на възрастен.
След
инцидента С.М. с притеснение излизал от дома си. Дори и към момента предпочитал
да е с някого, а не сам. Изпитвал ужас само при мисълта, че трябвало да излезе,
но трудовата му ангажираност налагало да прави това. Не можел да спи, като
имало период от 4-5 дни, в които дори не се хранел. В резултат на преживяното
станал нервен, тревожен, потиснат, изпитвал безпокойство, чувство за
неувереност, двигателната му активност била значително намалена, лесно се
уморявал, често имал колебания в настроението и раздразнителност. Преживеният
шок за него бил значителен, тъй като обект на нападението от кучето не бил само
той, а и малолетното им дете, като си давал сметка, че единствено намесата му
при случилото се предотвратила опасността да се стигне до много по-тежки
увреждания за сина им. Безпокойството му се засилвало и от факта, че детето е
изключително стресирано и предвид ниската му възраст трудно ще се справи с
преживения стрес.Посочените факти съдът е приел за установени въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- медицински документи,
съдебно- медицинска експертиза и показанията на св.М. и св.Г., които са ценени
през призмата на чл.178 от ГПК. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, както и с оглед липсата на
доказателства, които да опровергават изложените в тях факти.
От заключението
на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.М. е
получил следните увреждания: Кръвонасядане и охлузване по дясно бедро.
Установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпоръбести
предмети и добре отговарят да бъдат получени при инцидент на 21.10.2017г. по
начина описан в исковата молба и свидетелските показания, а именно при ухапване
от куче през дреха. Установените при него увреждания се преценяват по
медико-биологичния признак – болка и страдание. При такива увреждания
обикновено болките са най-силни след настъпване на увреждането, след което
постепенно намаляват и отшумяват за няколко денонощия. Ако настъпи възпаление в
областта на уврежданията е възможно да има болки и за по-продължителен период
от време, но при извършения съдебномедицински преглед около две денонощия след
инцидента не са констатирани изявени белези за такова. Поставянето на ваксина
против тетанус е свързана с болка от убождане поради инжекционната му
апликация, след което е възможно за около денонощие да има болезненост или неприятно
усещане в мястото на апликацията. При такива увреждания настъпва пълно
възстановяване в рамките на 2-3 седмици максимум до месец, като в конкретния
случай има данни за останали слабо забележими хиперпигментации, които се очаква
напълно да се заличат през следващия летен сезон.
С оглед на
така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявените искове в
заявените размери като е приел, че са осъществени елементите от фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, което обуславя основателността на предявените искове.
Изводът на
първонстанционният съд, че са осъществени елементите от фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е правилен и се споделя от настъящия състав.
Доказателствата
по делото категорично установяват, че на 21.10.2017 г. в гр.Р., ж.к.***“ на
ответника по жалбата и на неговото малолетно дете са причинени вреди от
бездомно куче, което по силата на закона е под надзора на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.40 и чл.41, ал.2 от Закона за защита на животните сочи, че общината,
като орган на местната власт чрез своя изпълнителен орган – кмета, приемат
програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изграждат
приюти за безстопанствени животни и отговарят за дейността им й е длъжен да
организира улавянето и изолирането на безстопанствени животни, в това число и
безстопанствените кучета. Също така и съгласно чл.47, ал.3 от с.закон –
безстопанствените кучета са под надзора на ответника, който по силата на чл.50,
ал.2 от ЗЗЖ е задължен да вземе всички мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на кучетата към хората.
Правилно
районният съд е приел, че е налице причинна връзка между неизпълнението на
надзорното задължение на жалбоподателя по посочените законови разпоредби и
причинените на С.М. и малолетното му дете Даниел неимуществени вреди, защото
ако то беше изпълнено, то те не биха претърпели такива от нападението на
бездомни кучета.
С
показанията на св.М. и св.Г. е установено по категоричен начин, че на
21.10.2017 г. малолетното дете и С.М. са
били нападнати от бездомно и скитащо куче, което опитало да ухапе детето в
областта на лявото рамо, а след това ухапало бащата по дясното бедро.
Причинната връзка между нападението на кучето и причинените вреди е пряка и
непосредствена. Единствено намесата на бащата е предотвратило детето да не получи
по-сериозни физически увреждания и да бъде ухапано от кучето, но самото
нападение е предизвикало сериозна психическа травма на малолетния и на неговия
баща като последният е получил и телесни увреждания. Със показанията на същите
свидетели е установено, че кучето е нямало стопанин, видът му е бил на бездомно
и скитащо куче, имало ушна марка, което допълнително сочи, че е било бездомно и
спрямо него са били прилагани програми за овладяване популацията от общинските
власти.
Правилно
районният съд е приел, че е ищците в първоинстанционното производство да
установили наличието на елементите от състава на чл.49 от ЗЗД и правилно е
ангажирана обезщетителната отговорност на жалбоподателя.
По отношение
размера на настъпилите неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че
същите представляват настъпилите увреждания на телесната цялост и психичното
здраве както на С.М. , така и на малолетното дете Д. М..
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на С.М.
неимуществени вреди правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.
Предвид
характера на телесните увреждания при С.М. и свързаните с това болки,
страдания, стрес, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания,
вида и продължителността на възстановяването на телесното увреждане и
психичното му здраве, както и неудобствата от тези причинени наранявания, шокът,
който той е преживял, с оглед обстоятелството, че обект на нападението от
кучето не бил само той, а и малолетното му дете и свързаното с това безпокойството,
че детето е изключително стресирано и предвид ниската му възраст трудно ще се
справи с преживения стрес обуславят извод, че справедливият размер на обезщетението
е 2 500 лв.
В тази част
решението е правилно, не страда от наведените в жалбата пороци и следва да бъде
потвърдено.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на детето Д.
неимуществени вреди първоинстанционният съд е съобразил преживеният от детето стрес,
страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, като е приел, че
същите са довели до постравматично
стресово разстройство, съобразил е вида и продължителността на възстановяването
на психичното му здраве, както и неудобствата и е присъдил размер от 5000 лв.
Размерът на
дължимото за детето Д. обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с
критерият за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Неправилно при определяне
му районният съд е приел, че детето е страдало от посттравматично стресово
разстройство. Доказателства, които да установяват посоченото страдание по
делото не са релевирани. За да бъде установено наличието на посттравматично
стресово разстройство са необходими специални знания, с каквито свидетелите не
разполагат, а по делото липсват медицински документи, които да ги подкрепят.
Липсата на доказателства, които да установяват посоченото страдание, неговата
продължителност и лечение дават основание да се приеме, че определеният размер
на обезщетението е завишен, поради което същият следва да се намали.
Въззивният
съд като съобразява начина на причиняване на вредите и техния вид- силен стрес
и страх от кучета, неспокоен сън и повишена тревожност, като отчита възрастта на детето, приема, че справедливият
размер на дължимото от жалбоподателя обезщетение е 3000 лв.
Искът е
основателен до посочения размер, а в останалата част същият е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното
решението в частта, с която е присъдено обезщетение до размер на 3000 лв. за
детето Д. М. е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която е
определен размер над сумата от 3000 лв. до размер на 5000 лв. решението като
неправилно следва да се отмени и вместо него следва да се постанови ново
решение, с което искът се отхвърли.
Съгласно
чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство следва да се определят
съобразно изхода от спора. Жалбоподателят има право на разноски за въззивното
производство в размер на 200 лв. с оглед уважената част от жалбата, а
ответниците имат право на разноски от 656 лв. След извършване на служебна
компенсация в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноски в
размер на 456 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1082/25.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 8022/2017 г. на Русенския районен
съд, в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на С.Н.М. *** сумата в
размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на нападение и ухапване от бездомно куче, ведно със законната
лихва от 21.10.2017 г. до окончателното плащане, както и и частта, с която О. Р.
е осъдена да заплати на С.Н.М. в качеството му на баща и законен представител
на малолетното дете Д. С. М. сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени, причинени от нападение от бездомно
куче, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2017 г. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която О. Р. е осъдена да заплати
на С.Н.М. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д.
С. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 3000 лв. до размер на 5000 лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на С.Н.М. *** сумата в размер на 456
лв. разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: