№ 821
гр. Варна , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба, подадена от „Беркай - 2010" ЕООД, ЕИК
*********, с.Дянково, против определение № 264930/23.12.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 6678 по описа за 2017 г. на РС-Варна, с което е оставена без уважение подадената от него
молба вх. № 272830/14.10.2020г. /уточнена с молба от 27.11.2020г./ за допълване на
Определение № 261136/24.09.2020г., постановено по гр. дело № 6678/2017г. по описа на
ВРС, в частта относно разноските.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени и вместо него да
постанови друг, с който искането за присъждане на разноски бъде уважено. Цитирана е
съдебна практика, според която не е налице друг процесуален ред за репариране на
направените от ответника разноски за подаване на молба за отмяна на обезпечение, нуждата
от което е отпаднала поради отхвърляне на обезпечения иск. Същите не представляват
разноски по допускане на обезпечението, за да се претендират в исковия процес по
обезпечения иск, нито вреди от обезпечението, за да бъдат предмет на иска по чл.403 от
ГПК, нито разноски в изпълнителното дело по налагане на обезпечителните мерки, за да има
възможност да бъдат събрани от съдебния изпълнител. Не е допустимо претендирането на
тези разноски и по общия исков ред, тъй като отговорността за разноски съществува само по
висящия процес и затова не може да се търси в отделно производство. Отделно от това
увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с
права от страна на молителя в обезпечителното производство, а такава според съдебната
практика не е налице когато страната подава молба по чл.390 от ГПК със съзнанието, че
защитава свое съществуващо субективно право, независимо дали предприетата защита е
адекватна и дали съществува или не в действителност твърдяното субективно право,
1
евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или
неизвинителна.
В предоставения срок е постъпил отговор от ответника по частната жалба, в който
оспорва бланкетно жалбата, а в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:
Производството по ч.гр.д. № 6678/2017 г. на РС-Варна е образувано по повод молба
на М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. М. с ЕГН ********** с правно основание чл.390 ГПК.
Посочено е в молбата, че цената на бъдещия иск е в размер на 9900 лева.
С определение №5311/23.05.2017г. молбата е уважена, като е допуснато обезпечение
на бъдещ иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, предявим от М. С. М. с ЕГН ********** и К.
С. М. с ЕГН ********** срещу Х.С.Х. с ЕГН ********** и „Беркай – 2010“ ЕООД ЕИК
********* за обявяване за относително недействителен на сключен между молителите и
втория ответник чрез първия ответник като пълномощник договор за продажба на лек
автомобил чрез запор на движимата вещ предмет на атакувания договор: л.а. „Ауди Ку 5“ с
*****, след представяне на гаранция в размер на 1000 лева.
Постъпила е молба от 19.08.2020г. от „Беркай – 2010“ ЕООД чрез адв. И.Ц. за отмяна
на допуснатото обезпечение поради отхвърляне на обезпечените искове с влязло в сила
решение по гр.д. №1745/2018г. на РС Разград. Направено е искане за присъждане на
сторените от ответника разноски по обезпечителното производство и по отмяна на
обезпечението в размер на 1100 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар. Към
молбата е представен договор за правна помощ от 18.08.2020г. с предмет изготвяне и
подаване на молба за отмяна на обезпечение и представителство по ч.гр.д. № 6678/2017 г. на
РС-Варна, в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 1100 лева е
заплатено в брой. Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С определение №261136/24.09.2020г. по ч.гр.д. № 6678/2017 г. на РС-Варна,
допуснатото по делото обезпечение на бъдещ иск е отменено, а разноски в полза на
ответника „Беркай – 2010“ ЕООД не са присъдени с аргумент, че правата му следва да бъдат
реализирани по реда на чл.403 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 272830/14.10.2020г. от „Беркай – 2010“ ЕООД чрез адв.
И.Ц. с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното определение
№261136/24.09.2020г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 1100 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за изготвяне и подаване на молба с правно
основание чл.402 от ГПК.
С обжалваното определение № 264930/23.12.2020 г. съдът е отхвърлил искането с
правно основание чл.248 от ГПК по съображения, че с оглед несамостоятелния характер на
2
обезпечителното производство отговорността за сторените в него разноски се реализира при
постановяване на решението по обезпечения иск съобразно изхода от спора по същество, а
разноските по налагане на допуснати обезпечителни мерки се събират чрез частния
изпълнител.
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Безспорно е, че сторените от молителя разноски по допускане на обезпечение на
бъдещ иск в негова полза, подлежат на компенсиране от ответника не в самото
обезпечително производство, а в рамките на исковия процес в случай на уважаване на
обезпечения иск. Разноските на молителя по налагане на допуснатото обезпечение,
подлежат на събиране в образуваното за целта изпълнително производство. Посочените
способи са неприложими към разноските, сторени от ответника в производството по отмяна
на допуснатото обезпечение, тъй като самото право по чл.402 от ГПК възниква едва с
отхвърляне на обезпечените искове и не е налице възможност разноските за упражняването
му да бъдат предявени във висящия исков процес. Същите не могат да се квалифицират и
като имуществени вреди, причинени вследствие на обезпечението по смисъла на чл.403 от
ГПК, тъй като поради спецификата на отговорността за съдебни разноски, същата може да
бъде реализирана само във висящото производството, в което те са направени. Следователно
приложение следва да намери общият принцип, че правото на понеслата разноски страна в
обезпечителното производство, изходът по което е за нея благоприятен, следва да се
упражни в рамките на самото висящо производство по чл.402 от ГПК. Налага се изводът, че
в производството по чл.402 от ГПК в полза на ответника се дължат сторените от него
разноски по подаване на искането за отмяна на допуснатото обезпечение.
Във връзка със своевременно релевираното в производството по чл.248 от ГПК
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
разпоредбата на чл.7, ал. 7 от Наредба 1/09.07.2004г., според която за защита в производства
за обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата
на половината от стойностите на претендираните суми. При липса на проведено
разграничение следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за двете страни в
обезпечителното производство, което е двустранно след уведомяването на ответника за
наложеното обезпечение. Изчислен въз основа на чл.7, ал.7, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата,
размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 576.50 лева при посочената в молбата
по чл.390 от ГПК цена на иска в размер на 9900 лева. По изложените съображения искането
с правно основание чл.248 от ГПК се явява основателно до посочения размер от 576.50 лева,
а за разликата до 1100 лева подлежи на отхвърляне.
3
Предвид частично несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, с която искането по чл.248 от ГПК е
отхвърлено за сумата от 576.50 лева и вместо него бъде постановено друго, с което същото
бъде уважено, а в останалата част определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 264930/23.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6678 по
описа за 2017 г. на РС-Варна, в частта, с която е отхвърлено искането на „Беркай - 2010"
ЕООД, ЕИК *********, с.Дянково, за допълване на Определение № 261136/24.09.2020г. до
размера от сумата 576.50 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК Определение № 261136/ 24.09.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 6678/2017г. по описа на РС-Варна, в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. М. с ЕГН ********** с адрес и на
двамата гр.Варна, бул.“Осми Приморски Полк“135, вх.Б, ет.7, ап.78, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Беркай - 2010" ЕООД, ЕИК *********, с.Дянково, ул.“Слави Иванов“10, сумата от 576.50
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по чл.402 от
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264930/23.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
6678 по описа за 2017 г. на РС-Варна, в останалата му част, с която искането с правно
основание чл.248 от ГПК на „Беркай – 2010“ ЕООД, ЕИК *********, с.Дянково, за
допълване на Определение № 261136/24.09.2020г., в частта относно разноските, е
отхвърлено за разликата над 576.50 лева до 1100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4