Решение по дело №305/2009 на Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 18/22.02.2007 година, постановена по Н.о.х.дело № 545/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Николай Георгиев Карипов от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 03.05.2006 год. в землището на язовир „Пчеларово-2", общ.Черноочене, обл. Кърджали, причинил средна телесна повреда на Петър Ангелов Иванов от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на петата кост на дясното стъпало, довела до трайно затрудняване движението на десния крак, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал.2, във вр. с ал. 1 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Петър Ангелов Иванов от гр.Кърджали против подсъдимият Николай Георгиев Карипов, със снета по делото самоличност, за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска, като неоснователен.

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че присъдата е необоснована, тъй като по дeлото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс.Карипов е извърил виновно деянието, за което му е било повдигнато престъпление. В представени допълнително във въззивното производство мотиви към въззивния протест се излагат съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и за необоснованост на присъдата. Така, твърди се в мотивите към протеста, че в съдебно заседание на 30.11.2006 год. бил проведен ­азпит на свиде­телката Божана Узунова, като на основание чл. 281 ал. 3, във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, без съгла­сието на страните в процеса, съдът прочел и включил в протокола показания­та на посочената свидетелка, дадени на досъдебното производство, които не били дадени пред съдия от PC - Кърджали. Прокурора счита, че с посочените действия съдията е нарушил принципа на чл. 12 от НПК за състезателност на процеса, както и принципа на непосредственост на процеса, обективиран в чл. 18 от НПК. Счита, че с нарушаване на императивната норма на чл. 281 от НПК съдът е опорочил процеса до степен, която не може да бъде поправена, влияейки върху показанията на свидетелката и разпитвайки я във връз­ка с прочетени в противоречие с НПК показания, дадени на досъдебното производство. В същата степен тези доводи важали и за прочетените показания на св. Гюнай Неждет Юсеин в съдебно заседание, проведено на 22.02.2007 год. По отношение необосноваността на присъдата прокурора от районна прокуратура излага съображения, че за да постанови оправдателна присъда, съдът е възприел факти­ческа обстановка, която по същество относно основните факти не се различавала от посочените в обвинителният акт като единствената разлика била относно причиняването на самата средна телесна повреда. Съдът приемал, че на пострадалия е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата кост на дясното стъпало, но необяснимо защо, въпреки събраните доказателства, съдът не приемал това да е извършено от подсъдимия. Безспорно било доказано, че на инкриминираната дата - 03.05.2006 год. подсъдимият се намирал в землището на с. Пчеларово, обл. Кърджали до яз. "Пчеларово - 2", където били и пострадалия Иванов, както и свидетелите Узунова, Райков, Пенев и Делииванов, които пряко били възприели случилото се. Обсъждайки по­казанията на свидетелите, съдът е направил едностранчиви и необос­новани изводи, че няма доказателства на пострадалия Иванов да е при­чинена средна телесна повреда, защото никой от свидетелите не бил видял ударът или ударите върху десния крак на Иванов, с които точно да е било причинено счупването. Ирелевантни за убеждението на съда оста­вали показанията на св. Иванов, Пенев, Райков и Узунова, кои­то без да си противоречат, описвали как подсъдимия е нападнал Иванов, съборил го е на земята и му е нанесъл множество удари. Тази група от факти са били обсъждани само дотолкова, доколкото подкрепяли защитната теза на подсъдимия, макар че всички тези посочени свидетели били единодушни в твърдението си, че между подсъдимият и пострадалия е имало физическо съприкосновение и пострадалия е паднал на земята, където е бил удрян и ритан, като в същото време сам е нанасял удари, опитвайки се да се защити, като съдът не дал вяра на показанията им в тази им част. Правят се твърдения за едностранчивото тълкуване на събраните гласни доказателства, и по-конкретно при обсъждане на показанията на св. Узунова, които съдът намерил за противоречиви и не ги кредитирал, без да ги обсъди във връзка с останалите показания на свидетелите Иванов, Пенев и Райков. Съдът бил приложил същият начин на тълкуване и кредитиране на показанията на св.Пенев. Най - фрапиращо били пренебрегнати показанията на самия постра­дал, който най - ясно и непосредствено можел да свидетелства за случи­лото се, въпреки че тези показания ко­респондирали с показанията на свидетелите Узунова, Пенев и Райков, като съдът ги пренебрегнал, защото следвало да се изключат показанията на св. Узунова като противоречиви, а Райков и Пенев били негови роднини и било "житейски логично да поддържат неговата теза". Намира за интересен изводът, че подсъдимият не би могъл да удари пост­радалия и да му нанесе телесна повреда "предвид очевидното превъз­ходство в ръст и килограми от страна на пострадалия", като прокурора счита, че този извод ня­мал нищо общо с фактите по делото и е голословен, най - малкото защо­то в хода на досъдебната и съдебна фаза на процеса подсъдимият и пострадалият не са били претегляни, а и физическите дадености не определяли възможностите за нанасяне на телесна повреда. Дадена била вяра на показанията на свидетели­те Тонков, Делииванов и обясненията на самия подсъдим, без да бъ­дат обсъдени във връзка с останалите гласни доказателства и изготвените експертизи. Данните за близките отношения на тези свидетели с под­съдимия били пренебрегнати и обективираните от тях факти били приети като безспорно установени в противоречие с начина, по който са обсъ­дени показанията на свидетелите Иванов, Пенев, Узунова и Райков. ╚зразява становище, че мотивите, изложени от съда, са противоречиви и не отговарят на установената по делото фактическа обстановка; доказателствата били обсъдени едностранчиво и във връзка с житейската логика на съдията, а не в тяхната съвкупност според изиск­ванията на закона. За да произнесе оправдателната присъда съдът приел, че нямало доказателства за това, как е получена повредата, като този извод бил нелогичен и необоснован, тъй като в едно изречение по - горе в мотивите били изложени и приети като установени безспорно всички факти от състава на престъплението - установено било кой, кога и по какъв начин е извършил деянието. Счита, че е абсурдно да се изисква от страна на прокурора, при сбиване с множество удари, да по­сочи кой точно от тези удари е причинил телесната повреда, тъй като това предварително обричало на оправдаване всяко едно лице, на което е пов­дигнато такова обвинение. По делото били събрани достатъчно доказа­телства, както преки така и косвени, които обосноват единствено правилния извод относно вината на подсъдимото лице. Игнорирайки тези доказателства, съдията бил произнесъл един необоснован и неправи­лен акт, който следвало да бъде отменен и да бъде произнесена осъди­телна присъда. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени протестираната присъда, като осъди оправдания подсъдим Николай Георгиев Карипов по повдигнатото му обвинение по чл. 129 ал.2, предл.второ, във вр. с ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста, ведно с мотивите към него така, както е предявен. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация” с прилагане на пробациянни мерки: „задължителна регистрация по настящ адрес” за срок от 1 година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 1 година. Не сочи нови доказателства.

Частния обвинител и граждански ищец Петър Ангелов Иванов, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че се присъединява изцяло към становището на представителя на прокуратурата. Навежда довод, че първоинстанционния съд бил кредитирал показанията на свидетел, който в момента изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, а не бил кредитирал показанията на майката на детето на подсъдимия, неговите баща и чичо, защото били роднини. Твърди, че първоинстанционният съд не бил обсъдил какво е правил подсъдимия в чужда собственост, как се бил снабдил с чужди движими вещи, които се оказали в колата му. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено наказание в рамките на поисканото от представителя на прокуратурата. Не сочи нови доказателства.

Подсъдимият и ответник по протеста Николай Георгиев Карипов от гр.Кърджали, лично и чрез защитника си оспорва протеста като неоснователен. Развива подробни съображения относно неоснователността на изложените в протеста доводи. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна, обоснована и правилна, като моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Карипов обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Николай Георгиев Карипов е роден на 13.11.1963 год. в гр.Кърджали, постоянно живее в същия град, има завършено средно образование, женен е, работи като управител на „Братя Карипови" ООД - гр.Кърджали, не е осъждан. През м.август 2004 год. бил проведен търг от „Напоителни системи” ЕАД – клон ХÓсково, за отдаване под наем на водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект – язовир „Пчеларово-2”, който бил спечелен от „Братя Карипови” ООД – гр.Кърджали, с управител – подс.Карипов. Въз основа на проведеният търг, на 11.08.2004 год. между „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, като наемодател, от една страна, и „Братя Карипови” ООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Николай Карипов, като наемател, от друга, бил сключен договор за наем на посоченото водностопанско съоръжение – язовир „Пчеларово-2”, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползуване същото, за извършване на рибностопанска дейност, срещу заплащане на договорената наемна цена, за срок от три години, считано от подписването му, като с договора страните уговорили подробно взаимните си права и задължения. Слад като му било предоставено владението на обекта, подс.Карипов изградил на язовира бунгало. С договор за продажба на движими вещи, сключен на 13.10.2005 год. между „Братя Карипови” ООД – гр.Кърджали, представлявано от пълномощника си Кристин Йорданов Делииванов, като продавач, от една страна, и Петър Ангелов Иванов, като купувач, от друга, продавача е продал на купувача 3 тона риба – шаран, находяща се в язовир „Пчеларово” в землишщето на с.Пчеларово, срещу заплащане от страна на купувача на сумата в размер на 9 000 лв.. С договора продавачът се е задължил да прехвърли собствеността върху рибата – предмет на договора, в срок до 14.08.2007 год., както и да осигури спокоен и безпрепятствен достъп до язовир „Пчеларово – 2” на купувача Иванов. Въз основа на този договор св.Петър Иванов започнал да ползува и стопанисва язовира. В тази връзка, и тъй като подсъдимият считал, че посоченият договор е сключен без съгласието на „Братя Карипови” ООД – Кърджали, между подс.Карипов и св.Иванов възникнал конфликт, в процеса на който, като управител на дружеството подсъдимият отправил до пълномощника на дружеството Кристин Делииванов, респ. и до св.Петър Иванов, редица нотариални покани, с които ги уведомил, че оттегля даденото от дружеството на Кристин Делииванов пълномощно и поканил същия да внесе в касата на дружеството сумата от 9 000 лв. по договора за продажба на риба /нотариалната покана е връчена на 18.10.2005 год. на майката на Делииванов, със задължение да му я предаде/, както и уведомил св.Петър Иванов и Кристин Делииванов, че разваля скюченият на 13.10.2005 год. договор за продажба на риба /като волеизявлението за това, обективирано с нотариална покана, е връчена на св.Иванов на 26.01.2006 год. и на Делииванов – на 08.02.2006 год./. През периода м.11.2005 год. – м.март 2006 год. в Районен съд – Кърджали били заведени две частни граждански дела от „Братя Карипови” ООД – гр.Кърджали и от „Напоителни системи” ЕАД – клон Хасково, с правно основание чл. 126 ж от ГПК – за издаване на заповед за възстановяване на отнето им от Петър Иванов и Кристин Делииванов владение върху водностопанско съоръжение – язовир „Пчеларово-2”, като молбите били отхвърлени, респ. оставени без разглеждане. Били издадени и разрешителни на „Братя Карипови” ООД – гр.Кърджали за ползуване на воден обект / № 301308/07.04.2006 год., изд. От Басейнова дирекция за управление на водите – Източнобеломорски район-Пловди/ и за стопански риболов / № 10400005/03.05.2006 год., изд. от ИАРА/.

На 02.05.2006 год. подс.Карипов, в качеството си на управител на „Братя Карипови” ООД – гр.Кърджали, сключил трудов договор със св. Иван Делииванов, по силата на който последния приел да изпълнява длъжност като охранител в дружеството, за срок от 1 месец. На следващият ден след обяд подс.Карипов тръгнал от гр.Кърджали за яз. „Пчеларово-2” /където св.Делииванов щял да изпълнява трудовите си задължения като охрана/, заедно с назначения работник, за да го заведе на работното му място и да го запознае с работата. Пътували с две коли, като подсъдимият Карипов бил с личния си автомобил, а свидетелят Делииванов управлявал своя такъв. По пътя спрели в полицейския участък в с.Черноочене, където деецът поканил служители на РПУ да отидат с него на язовир "Пчеларово-2", тъй като знаел, че св.Иванов се е настанил на язовира и очаквал там да възникнат инциденти, но получил отказ. След като двамата- подс.Карипов и св.Делииванов, пристигнали до язовира, спрели двете коли една до друга на разстояние от около 15- 20м. от бунгалото, което се намирало там, и слезли от автомобилите. Там заварили св.Райков, който бил в близост до временната постройка. Подсъдимият го попитал какво прави там, при Ûоето той му отговорил, че бил там, тъй като това место било на племенника му. В това време при тях пристигнал и свидетелят Ангел Пенев – баща на св.Петър Иванов. Подс.Карипов ги уведомил, че трябва да напуснат язовира, при което св.Пенев му казал, че трябва да се обади на сина си. Подсъдимият влязъл в бунгалото, откъдето взел туристическа газова бутилка с котлон и бинокъл, които вещи смятал за свои и които дал на свидетелят Иван Делииванов да ги прибере в колата си. Междувременно св. Пенев се обадил на своя син- св. Иванов, и го извикал да дойде на язовира. До пристигането на последния, подс.Карипов и св.Делииванов чакали на брега на язовира. Св.Иванов пристигнал на язовира с лекия си автомобил марка "Мерцедес" след около половин час, придружаван от приятелката си- св. Узунова. При пристигането си св.Иванов карал колата си с висока скорост, като спирайки я подпрял с предницата й стоящия срещу нея подсъдим в областта на бедрото, който не успял да запази равновесие и паднал на земята. Св.Иванов излязъл от автомобила и се насочил към подсъдимия, който в същото време се надигал да стане от земята, като свидетелят нанесъл множество удари на подсъдимия с юмруци и ритници по главата и тялото му. Намесили се св.Делииванов, Пенев и Райков, които разделили свидетеля и подсъдимия. Св.Иванов започнал да обикаля нервно около подсъдимия викайки и псувайки, а подс. Карипов останал да седи на земята с окървавено лице, като споделил на св.Делииванов, че му е лошо. Били сигнализирани органите на полицията и Бърза помощ- с.Черноочене. След около 10 минути, около 16.20 - 16.30 часа, на местопроизшествието дошли трима полицаи от РПУ- Кърджали- св.Тонков, Юсеин и Босев, които получили сигнал от дежурния за възникнал инцидент в района на язовир "Пчеларово- 2". На местото посочените свидетели заварили св.Петър Иванов, който бил възбуден и обикалял нервно около подсъдимия, както и подс.Карипов и св.Пенев, Райков, Делииванов и Узунова. Полицаите видели подсъдимият, който седял на земята с кръв по лицето и подпирал главата си с ръце. Подс.Карипов бил неадекватен и дезориентиран, като се оплакал, че го боли главата и му е лошо, като помолил да извикат линейка. Поискал и вода, при което св. Иванов отказал да му донесе такава, но след намесата на свидетеля Тонков, св. Райков му занесъл вода. Няколко минути след това на мястото на инцидента пристигнали и линейка на „Бърза помощ” – с.Черноочене, както и братът на подсъдимия Карипов- св.Тодор Карипов. Същият и св.Делииванов помогнали на подсъдимия да бъде качен в линейката, след което последния бил откаран в ЦСМП- Кърджали. Полицейските служители започнали да снемат устни и писмени обяснения от присъстващите на язовир "Пчеларово-2" лица, след което разпоредили на всички, които били там да отидат в РПУ- Кърджали за изясняване на случилото се. Заедно за гр.Кърджали потеглили две коли- патрулната с тримата полицаи, и лекият автомобил марка "Мерцедес", управляван от св.Иванов, в която били и свидетелите Узунова, Райков и Пенев. След снемане на писмени обяснения, всички били освободени от полицейското управление. Междувременно, подс.Карипов бил хоспитализиран в МБАЛ „д-р Ат.Дафовски” – гр.Кърджали, хирургично отделение, с диагноза „Контузио капитис.Комоцио церебри.Екскориацио фацией. Контузио феморис утриускве”, където престоял на лечение 3 дни, а впоследствие ползувал отпуск поради временна неработоспособност до 19.05.2006 год. вкл. На 04.05.2006 год. подс.Карипов бил прегледан по негово желание от съдебен лекар, който го освидетелствувал и издал съдебно-медицинско удостоверение № 118/2006 год., в което е отразил, че при прегледа на подсъдимия са били констатирани кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и лигавицата на горната устна, както и сътресение на мозъка, получени при действието на твърд тъп предмет и по време и място е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствувания / а именно:че на 03.05.2006 год. бил блъснат с лек автомобил и бил бит с ръце и крака от познато му лице и загубил съзнание за неопределено време/. Съдебният лекар е отразил в удостоверението също, че подс.Карипов се е оплаквал от болка в лявото бедро и от дифузно главоболие, като сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Св.Иванов бил освидетелствуван на 05.05.2006 год., като от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 65/2006 год., изготвена от вещото лице д-р Николай Маринов и от показанията му в съдебно заседание, е видно, че на същия са били причинени: Счупване на петата кост на дясното стъпало; оток и кръвонасядане на дясната ръка и дясното стъпало, които увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствувания. Установява се също, че счупването на петата кост на дясното стъпало е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 40- 50 дни при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Констатациите на изготвената от вещото лице Маринов съдебно-медицинска експертиза потвърждават и от назначената на съдебното следствие тройна такава.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните по делото в първата инстанция свидетели Иванов, Узунова, Райков и Пенев, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели Делииванов, Тодор Карипов, Тонков, Юсеин и Босев, които настоящата инстанция кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Николай Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертизи и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение по назначената на съдебното следствие от първоинстанционния съд тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Маринов, д-р Георгиев и д-р Ролев, както и от показанията им в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Иванов, Узунова, Пенев и Райков в частите им, в които установяват, че: при пристигането на св.Иванов подс.Карипов се насочил към него, замахнал да го удари, респ.ударил го по рамото, като св.Иванов го хванал за ръцете, за да се защити, при което двамата паднали на земята, и тъй като имало наклон, се търкаляли, по време и след което подсъдимия нанасял множество удари с ръце и ритници по св.Иванов; че подс.Карипов се изправил първи и придължил да нанася удари по тялото и краката на св.Иванов; както и че св.Иванов не е бутал подс.Карипов с колата и не го бил удрял. Показанията на тези свидетели в посочените им части са нелогични, непоследователни и противоречиви помежду си, като не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин. Така, показанията на св.Иванов за нанесените му множество удари по цялото тяло от подс.Карипов, вкл. и такива, нанесени с ритници, остават абсолютно изолирани от другите доказателства по делото, вкл. и от показанията на близките му - св.Узунова /приятелка на подсъдимия, с която имат дете/, св.Пенев /негов баща/ и св.Райков /негов вуйчо/, които установяват в показанията си, че са видели с категоричност само един удар, нанесен от подс.Карипов на св.Иванов, и то с юмрук по рамото. Всъщност, само св.Узунова установява първоначално с показанията си, че други удари освен удара на Карипов по рамото на Иванов, а впоследствие - че докато се търкаляли по земята, подсъдимият нанасял удари по тялото и краката на св.Иванов /в какъвто смисъл са и показанията на св.Иванов/, без да уточнява с какво го е удрял, колко пъти и в коя точно област; докато св.Пенев твърди само, че след удара по рамото на св.Иванов от страна на подсъдимия, и двамата се сборичкали и се търкаляли по земята; а св. Райков не установява дори обстоятелството, че подс.Карипов и св.Иванов са паднали на земята и са се търкаляли, твърдейки, че подс.Карипов е ритнал по крака св.Иванов в момент, в който последния се бил насочил към бунгалото, както и че удари е имало както от страна на подсъдимия, така и от страна на св.Иванов. Показанията на посочените по-горе свидетели в частта им относно множеството нанесени удари с юмруци и ритници от подсъдимия на св.Иванов не се подкрепят и от обективните находки на при извършената съдебно-медицинска експертиза на причинените наранявания на св.Иванов, в която освен счупването на петата стъпална кост на крака на свидетеля и свързания с това оток на дясното стъпало, са установени само оток и кръвонасядане между основите на пръстите и гривнената става на дясната ръка с размери 8/9 см, както и кръвонасядане с размери 5/4 см по дланната повърхност, в основата на втори и трети пръсти на дясната ръка /които е напълно възможно да бъдат причинени при нанасянето на ударите от св.Иванов на подс.Карипов, за което има данни по делото/, но не и такива наранявания, които са характерни за интензивно нанасяне на свидетеля на множество удари с юмруци или ритници по тялото, главата или крайниците, или пък такива, характерни при падане на земята и търкаляне по нея. Следва да се отбележи още, че не намира смислено, ясно и логично обяснение в показанията на св.Иванов и Узунова какъв точно е начина и механизма на нанасяне на твърдяните такива удари, при положение, че и двамата – подсъдимия и св.Иванов, са били паднали на земята и са се търкаляли по нея; нито пък има такова относно кога, къде, кой и по какъв начин е нанесъл констатираните множество телесни увреждания на подс.Карипов. От друга страна, показанията на тази група свидетели се опровергава по категоричен начин от обясненията на подс.Карипов /като същите като доказателствено средство следва да бъдат обсъждани и ценени наред и в съпоставка с останалите доказателства по делото/, от показанията на св.Делииванов /непосредствен очевидец на местопроизшествието/, св.Тонков, Юсеин, Тодор Карипов и Босев, които са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с констатациите на съдебния лекар при освидетелствуването на подс.Карипов. Така, обясненията на подс.Карипов и показанията на св.Делииванов относно бутането на подс.Карипов с предницата на колата от св.Иванов, падането му на земята, нанасянето от св.Иванов на множество удари с юмруци и с крака по главата и тялото на подсъдимия, вкл. и относно обстоятелството, че подс.Карипов не е нанасял никакви удари на свидетеля Иванов, са еднопосочни и непротиворечиви, като същите съответствуват напълно на установените наранявания по подс.Карипов /за които впрочем, няма друго логично обяснение относно причиняването им/, наложили превозването му с линейка до болницата в гр.Кърджали, където бил хоспитализиран и лекуван, респ. бил в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на повече от две седмици; както и на показанията на дошлите след приключването на инцидента свидетели Тодор Карипов, Тонков, Юсеин и Босев, които по несъмен начин установяват, че при пристигането им подс.Карипов е седял на земята, по цялото му лице имало кръв, говорел несвързано и неадекватно, оплакал се, че му е лошо; докато св.Иванов обикалял нервно около него, бил възбуден, агресивен и псувал. В подкрепа на посоченото са и установените от показанията на св.Тонков и Босев обстоятелства – че както подс.Карипов, така и св.Делииванов са посочили категорично св.Иванов като човека, който е нанесъл побой на подсъдимия; че при проведения разговор на св.Тонков със св.Пенев, последният му обяснил, че Карипов казал нещо на сина му, при което Петър „…го смъкнал с два – три удара на земята”, и едва при намесата на св.Узунова, която се скарала на св.Пенев, последния спрял да разговаря със св.Тонков; че св.Иванов при проведените на местопроизшествието разговори споделил само, че подсъдимия го бил ударил по рамото, без да споменава за други удари и без да се оплаква от каквито и да било болки; както и че по св.Иванов нямало видими следи от каквито и да било наранявания. Не без значение в тази връзка е обстоятелството, че св.Иванов, Узунова, Пенев и Райков се намират в изключително близки приятелски и роднински връзки, като същите са очевидно заинтересовани от изхода на делото, чрез изграждането на фактическа обстановка, ползуваща св.Иванов; докато св.Тонков, Делииванов, Юсеин и Босев не са свързани по какъвто и да било начин с подс.Карипов и не са се показали явно заинтересовани от изхода на делото, вкл. липсват доказателства за наличието на каквито и да било приятелски отношения между подс.Карипот и св.Тонков, за каквито твърдят в показанията си св.Иванов и Узунова. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че показанията на св.Иванов, Узунова, Пенев и Райков не следва да бъдат кредитирани; и обратно – следва да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на св.Делииванов, Тодор Карипов, Тонков, Юсеин и Босев, както впрочем правилно е сторил и първоинстанционния съд.

При така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд /с известни различия – относно приетите от първоинстанционния съд опит на подс.Карипов да нанесе удар с юмрук по рамото на св.Иванов, хващането от последния на ръцете на подсъдимия, падането на двамата на земята и сборичкването им, които обстоятелства настоящата инстанция не възприема/, същият е направил обоснования и законосъобразен краен извод, че предявеното на подс.Карипов обвинение в извършването на престъпление по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин. За да направи този краен извод и да постанови оправдателната присъда, предмет на въззивния протест в настоящото производство, първоинстанционният съд е извършил изключително задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни и обосновани съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки причините за това, които се споделят напълно от настоящата инстанция и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната пълнота, освен изложеното по-горе в мотивите. С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира, че при установената фактическа обстановка от кредитираните от съда такива, не може да се направи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост извода за осъществяване от обективна и субективна страна от подсъдимия на престъплението, в извършването на което е обвинен. Така, по делото не са събрани безспорни доказателства, установяващи подс.Карипов да е причинил на св.Иванов средна телесна повреда, и то по механизма, възприет от обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт – чрез нанасяне на удари с крака по цялото тяло и крайниците на св.Иванов. Нещо повече, изключително съмнение относно авторството и извършването на деяние въобще от подсъдимия Карипов внася и установеното от материалите по делото обстоятелство – че не подс.Карипов е нанасял удари на св.Иванов, а последния е нанесъл удари с юмруци по главата и с ритници в областта на тялото на подсъдимия, при което е напълно възможно и допустимо св.Иванов да е счупил петата кост на стъпалото на десния крак, т.е. да се е самонаранил, имайки предвид, че свидетелят е бил с джапанки, по собствените му думи /което впрочем обяснява и липсата на следи от нанесените ритници по тялото на подсъдимия, който е бил и с дрехи/, в какъвто смисъл данни се съдържат и в показанията на вещото лице д-р Маринов в показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд. С оглед изложените съображения, доводът на прокурора във въззивния протест – че въпреки, че първоинстанционният съд приемал, че на св.Иванов е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата кост на дясното стъпало, то необяснимо защо не приемал това да е било извършено от подсъдимия, при безспорно установеното обстоятелство, че на инкриминираните място и време подсъдимият се е намирал на яз.”Пчеларово – 2”, където се намирал и св.Иванов, настоящата инстанция намира за неоснователен. Неоснователно е и оплакването на прокурора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в прочитане в съдебно заседание по реда на чл. 281 ал.3, във вр. с ал.1 т.1 от НПК на дадените на досъдебното производство показания на св.Узунова и Юсеин, въпреки несъгласието на страните за това. Това е така, тъй като изрично в мотивите към протестираната присъда първоинстанционният съд е посочил, че при установяването на фактическата обстановка не е взел предвид така прочетените показания на св.Узунова и Юсеин, за които сам е преценил, че са събрани в нарушение на съдопроизводствените правила. Изцяло несъстоятелни по изложените по-горе в мотивите съображения са и оплакванията на прокурора, изложени в протеста – за едностранчивост на първоинстанционният съд при оценката и анализа на събраните по делото доказателства, за противоречие на мотивите на съда с установената фактическа обстановка и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Напротив – самият прокурор, изготвил обвинителният акт, е допуснал необяснима едностранчивост при оценката на доказателствата и излагането на приетата от него фактическа обстановка в акта, тъй като изцяло е пренебрегнал безспорно установените множество наранявания на подс.Карипов и не е изложил никакви съображения относно въпросите кой, кога,къде и по какъв начин му ги е причинил. Не намира каквато и да било правна или житейска основа и не следва изобщо да бъде обсъждан довода на защитата на частния обвинител и граждански ищец Иванов, изложен в проведеното пред въззивната инстанция съдебно производство – че не следвало да се дава вяра на показанията на св.Делииванов, тъй като същият бил осъден и изтърпявал присъда в затвора, от което можело да се направи извод колко почтен и достоен член на обществото бил посоченият свидетел.

Ето защо съдът намира, че не се установява по несъмнен начин подс.Карипов да е извършил виновно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно: на 03.05.2006 год. в землището на язовир „Пчеларово-2", общ.Черноочене, обл. Кърджали да е причинил средна телесна повреда на Петър Ангелов Иванов от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на петата кост на дясното стъпало, довела до трайно затрудняване движението на десния крак. С оглед изложеното, и тъй като постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия би почивало само и изцяло на предположения, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, то настоящата инстанция възприема изцяло крайният извод на районния съд за липса на извършено от подс.Карипов престъпление, за което му е предявено обвинение, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен.

Правилно, с оглед постановяване на оправдателна присъда, съдът е отхвърлил и предявеният от гр.ищец Иванов против подс.Карипов граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, като неоснователен. Това е така, тъй като не е установено по несъмнен начин подс.Карипов да е извършил виновно и противоправно деяние, вследствие на което като пряка и непосредствена последица гражданският ищец да е претърпял претендираните неимуществени вреди.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/22.02.2007 год., постановена по НОХД № 545/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.