РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1437
Гр. Пловдив, 25.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя
МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД
№ 1235 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от М.И.М.,
ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адвокат С.П., съдебен
адрес: ***, пл. „Съединение“, №3, ет.4, офис 411, против Решение № 601/07.04.2023г.
на Районен съд гр.Пловдив, І н.с, постановено по АНД № 1901 по описа на съда за 2023 г., с което е ПОТВЪРДЕН Електронен фиш серия К, № 4821349, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2,
т.4, на М.И.М. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен, поради липса на мотиви и несъбиране на
доказателства за изясняване на обективната истина за релевантните
обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение.
Твърди се, че обжалваното решение е издадено в нарушение на чл. 348, ал. 3,
т.2 от НПК с доводи, че „така отразените в статичните изображения географски
координати N 42.205012 I E 24.733683 не попадат в обхвата на път II-64 от км. 49+860 до км. 49+736, в който участък е
въведена забрана за движение със скорост по-голяма от 60 км./ч, посредством
процесния пътен знак, а посочената точка попада в обхвата на път II-64, от км.50 +650 до км.49 +650 и е преди пътен
знак В 26, поставен на км. 49 +800 метра“, като се твърди, че
нарушението е на място, различно от посоченото в обжалвания акт.
Иска се отмяна на обжалваното Решение № 601/07.04.2023г. на Районен съд
гр.Пловдив, І н.с, постановено по АНД №
1901 по описа на съда за 2023 г., и отмяна на Електронен фиш серия К, № 4821349, издаден от
ОДМВР- Пловдив.
Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав. Прилага за сведение съдебно автотехническа
експертиза по друго дело. Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР–Пловдив,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Белова в писмено становище оспорва
основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и правото:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от М.И.М., против Електронен фиш серия К № 4821349, издаден от ОД
на МВР Пловдив на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА в размер на 300
лв., за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Обективираните
в ЕФ констатации се свеждат до следното:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 05.05.2021 г. в 10:50 часа, на републикански път II-64 км 49 + 800, посока село Труд,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег.№ *** се
движело с установена наказуема скорост от 95 км/ч. и наказуемо превишение 35
км/час.
Нарушението
е заснето с автоматизирано техническо средство "CORDON-М"2 MD1196. Установено
било, че горепосоченото МПС е собственост на М.И.М.. За така констатираното
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на същия е наложена глоба в размер на 300
лева.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Пловдив е потвърдил електронния фиш. За да потвърди електронния фиш, съдът е
приел, позовавайки се на константната съдебна практика на
Административен съд Пловдив по аналогични казуси, че от събраните доказателства
по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в електронния
фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената
процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
Приел е, че техническото средство, с което е установено нарушението е
от одобрен тип, както и че е изготвен надлежен протокол съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. Изложени са мотиви, че са налице
всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията
към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо
средство за видеоконтрол, както и са изложени подробни мотиви във връзка с
възражението на М. че мястото на заснемане на нарушението не попада в обхвата
на действие на законосъобразно поставен пътен знак В 26.
8.Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо,
и правилно.
Настоящият съдебен състав счита, че
нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като
не са допуснати процесуални нарушения. В дадения случай, по отношение на
направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно
нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са направени на
база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна
практика. Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото
са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на
нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административнопроизводствените правила. Съобразно представените по делото
доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна
система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване
на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба
8121з532/12.05.2015 г. Техническото средство е от одобрен тип, както е
преминало и последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен
снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила с
GPS координати за мястото на нарушението. При използването на техническото
средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила
по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП по вид и размер на наказанието и на констатираното
превишение на скоростта за движение. В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на районния съд, като същите не следва да бъдат
преповтаряни, а съобразно чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се
явяват неоснователни. В по-голямата си част същите касаят възражения по
отношение на издадения ЕФ като се твърди, че не е изяснено безспорно мястото на
извършване на нарушението, като в тази
връзка районният съд вече е разгледал същите и им е дал законосъобразен
отговор, включително е събрал и служебно доказателства в тази посока.
Относно възражението, че процесният знак В26 е
поставен неправомерно от частно-правен субект, което е в противоречие с
разпоредбите на чл.4, чл.12 ал.1 т.3 б.“з“ и чл.17 от Наредба № 1/–17.01.2001
г. за организация на движението по пътищата, и чл.26 ал.3 във връзка с ал.1 т.1
б. „в“ от ЗП, съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
От писмо изх. № 11-00-77/24.01.2022 г. на
директора на ОПУ – Пловдив, изпратено до РС – Пловдив, се установява, че пътен
знак В26 (60) е поставен във връзка с крайпътен обект “Фабрика за парфюми и козметика“
(РЕФАН), като за обекта е проведена процедура по Наредба за специално ползване
на пътищата, като организацията на движение в района на пътната връзка е
изпълнен по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР, а от КП от 04.10.2019 г. на
комисия при АПИ – ОПУ – Пловдив, се установява, че проектът е изпълнен в
съответствие със съгласувания от ОПУ – Пловдив технически проект по част
„Пътна“. В подкрепа на горното е и представената към писмото схема на път
II-64, посока гр. Пловдив – с. Труд.
Цитираният знак В26 (по арг. от чл.47 ал.3 от
ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със скорост, по-висока от
означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва
от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от
компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3
ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят
при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за
организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за
организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на
движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно
от: изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното
пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на
пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да
приключат с издаване на окончателен административен акт, какъвто не е предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство, а и не се твърди, че такъв
някога от някого е бил оспорен.
Предвид факта, че знакът безспорно е поставен
по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е изрично
съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. № 1030р-13118/07.05.2021
г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на
скоростта - 60 км./ч., и факта, че именно на това място е поставено АТТС, то
безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт,
одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.
Ето защо, настоящият касационен състав не
приема доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на първоинстанционното
съдебно решение.
По изложените съображения и с оглед
извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения съдебен акт.
IV За разноските:
9. Предвид установения изход на спора пред
касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на
ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за
касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XXXI
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 601 от
07.04.2023 г., постановено по АНД № 1901 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Пловдив, I н.с.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,*** да заплати на ОД
на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.