Определение по дело №55/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия С. И. О. против присъда № 549/26.05.2011 год., постановена по нох дело № 373/2011 год. по описа на РС Г. П., с която същият е признат за виновен в това, че на 24.12.2010 г. около 16,30 часа по пътя с. М. - с. К., О. П., като неправоспособен водач, при управлението на лек автомобил марка „А..." с рег. № Е 1554 ВН, собственост на А. К. Д. от с. К., е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на пътя, по който е имало вдлъбнати, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, като водач не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението: чл. 44, ал. 1 от ЗДвП - при разминаване с насрещно движещо се пътно превозно средство не е осигурил достатъчно разстояние между пътните превозни средства; чл. 44, ал. 2 от ЗДвП - ако разминаването не може да се извърши безопасно, поради наличие на препятствие или стеснение на платното за движение, като водач, чиято пътна лента е била заета, не е намалил скоростта и не е спрял, за да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство и чл. 150 от ЗДвП - управлявал е пътно превозно средство, участник в движението по пътищата, без да притежава правоспособност за управление на МПС, вследствие на което е предизвикал удар с лек автомобил марка „А..." с рег. № ..., собственост на И. А. Г. от с. С., управляван от И. А. Г. и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „А..." с рег. № ...., собственост на И. А. Г. от с. С. в размер на 2328,50 лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” НК във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, чл. 44, ал. 2 ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.За това престъпление му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета и му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца.

Със същата присъда С. И. О. е признат за виновен и за това, че на 24.12.2010 г. около 16,30 часа по пътя с. М. - с. К., О. П. е управлявал лек автомобил марка „..." с рег. ... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 1185 от 29.12.2010 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1, за което му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца като на основание чл. 23 от НК на О. е наложено едно общо най-тежко наказание за двете деяния, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане в сила на присъдата.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание – несправедливо и прекомерно завишено. Изложени са твърдения, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК при определяне на вида и размера на наказанието, а именно чистото съдебно минало, признанието от страна на О. за виновен и по двете обвинения, изразеното съжаление и оказаното съдействие на разследващите органи.Според доводите на подсъдимия и защитника в съдебно заседание присъдата следва да се измени, като се приеме, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.

Представителят на О. П. Б. оспорва жалбата и изразява становище, че първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, която следва да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимият О. заявява, че желае наказанието “Лишаване от свобода” да бъде заменено с “Пробация”.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи, в пределите на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събран в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото. След анализ на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се изразил съгласие за тях да не се събират доказателства, по реда на чл.371, т.2 от НПК. Въз основа на това първата инстанция е приела за установена фактическата обстановка, така какво е била посочена от прокурора.

Подсъдимият С. И. О. е неправоспособен водач на моторно превозно средство. Санкциониран е неколкократно за нарушения по чл. 177 и чл. 183 от НК от Закона за движение по пътищата. На 24.12.2010 г. О. употребил алкохол. След обяд на същата дата по телефона му позвънила дъщеря му, която по това време се намирала в Г. П. и му казала, че нейната дъщеря има висока температура. Подсъдимият решил да посети дъщеря си и внучето си в Г. П. и въпреки употребения алкохол се качил в лек автомобил, марка „..." с рег. № ..., собственост на А. К. Д. от с. К., О. П., макар да съзнавал, че след употреба на алкохол е забранено управлението на автомобил, както и че не е правоспособен водач. Потеглил в посока Г. П.. В същото време свидетелят И. А. Г. се движил със собствения си автомобил марка „..." с рег. № ... в посока с. К. - с. М. Пътувал сам. Около 16,30 часа автомобилите, управлявани от подсъдимия и свидетеля се движили по пътя с. М. - с. К., като подсъдимият пътувал в посока с. М. - с. К., а Г. - в противоположната посока - с. К. - с. М. Пътната настилка в този участък от пътя /на около 150 метра след с. М./ била в лошо състояние, с множество дупки. Вследствие употребения алкохол /в резултат на което били намалени възможностите на подс. О. да възприема външните дразнения и способността му да реагира своевременно на промените в обстановката около него/, същият предприел заобикаляне на дупка на платното и едновременно разминаване с движещия се правомерно в насрещното платно лек автомобил марка „..." с рег. № ..., при което навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил автомобила на свид. Г.. В резултат на удара на същия автомобил били причинени значителни имуществени вреди в размер на 2328,50 /две хиляди триста двадесет и осем ле за и петдесет стотинки/ лева. За настъпилото пътно-транспортно произшествие свид. Г. уведомил органите на РУ „Полиция” Г. П., като местопроизшествието било посетено от полицейските служители - свидетелите С. М. и Д. Б. Свид. М. поискал документите на подс. О., при което се оказало, че същият не притежава нито свидетелство за управление на МПС, нито застраховка „Гражданска отговорност”. На участниците в пътно-транспортното произшествие била извършена проверка с техническо средство „Алкомер-931" с фабричен номер 0251637, което отчело съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,72 промила. Резултатът от пробата на свид. И. Г. бил отрицателен.На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 0339203. О. дал кръвна проба в Центъра за спешна медицинска помощ в Г. П., при изследването на която било установено съдържание на алкохол в кръвта му - 1,63 промила. За констатираното, свид. С. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 489045 от 24.12.2010 г.

Съдът правилно е приел, че обвинението против подсъдимия е доказано, тъй като е подкрепено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, експертни заключения и самопризнанието на О.. Безспорно е установено, че той не е притежавал свидетелство за правоуправление и въпреки това е управлявал МПС, както и това е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, в резултат на което е причинил ПТП с имуществени вреди. По фактическата обстановка и правната квалификация на престъпленията не се спори, така че не се налага да бъдат излагани допълнителни доводи в тази насока, тъй като въззивната инстанция възприема изцяло като правилни и законосъбразни изводите на първоинстанционния съд по тези въпроси, а освен това при проведено съкратено съдебно следствие пред районния съд е недопустимо приема на нови фактически положения на втора инстанция. Основното възражение на защитата касае наложените наказания, които са били определени с приложение на разпоредбата на чл.58а в редакцията, действаща към датата на деянието – 24.12.2010 г.При определяне на всяко едно от наказанията първоинстанционният съд е съобразил, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат оценени чистото съдебно минало и тежкото семейно положение на подсъдимия. Като такова обстоятелство не може да се оцени самопризнанието, тъй като то е предпоставка за провеждане на съкратеното съдебно следствие и не може да се оцени и като такова, което налага облекчаване на наказателната отговорност. От друга страна, като отегчаващи вината обстоятелства правилно са приети предходните административни наказания по ЗДвП и честотата на този вид престъпления. При това съотношение на значимите за определяне на вида и размера на наказанията обстоятелства правилно е прието, че подходящи като размер наказания и за двете престъпления са тези от по шест месеца лишаване от свобода, които следва да бъдат редуцирани с по 1/3 и да се наложат наказания “Лишаване от свобода” за срок от по четири месеца, които да се групират на основание чл.23 от НК, тъй като деянията са извършени при условията на съвкупност. Действително са налице всички предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и изтърпяването на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от три години предвид чистото съдебно минало на дееца и с оглед личността на О., както и за постигане на целите на чл.36 от НК. Основното възражение на защитата е, че при определяне на наказанието не е приложена разпоредбата на чл.55 от НК, така както е предвидено от законодателя в чл.58а, ал.4 от НК, ако това е по-благоприятно за дееца. Доводите в тази насока обаче, че са налице предпоставките за изменение на наказанието, не са основателни.Като смекчаващо вината обстоятелство се навеждат самопризнанието, за което беше посочено по-горе, че не може да бъде съобразявано веднъж като предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и втори път като такова, значимо да се определи по-леко наказание. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, ако са налице условията на чл.55 от НК, тази разпоредба трябва да се приложи в случай, че е по-блогаприятна за подсъдимия. По делото обаче не е установено наличието на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство или многобройни такива, напротив, налице е баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, което изключва да се приеме, че предвидените наказания за тези престъпления са несъразмерно тежки, както законосъобразно е прието и с проверяваната присъда.

С оглед на това искането в жалбата за изменение на наказанията и налагане на наказание “Пробация”, е неоснователно и не следва да се уважава.

Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваната присъда и оставяне на жалбата без уважение.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда№ 549/26.05.2011 год., постановена по нох. дело № 373/2011 год. по описа на РС Г. П..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: