Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 515/2020
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Ж.В.Р.
и И.С.Р. за допускане на развод по взаимно съгласие.
В молбата се твърди, че молителите са сключили граждански брак на 29.07.1995
г. От
брака си имат родени две пълнолетни деца.
Твърди се, че са постигнали съгласие за прекратяване на брачната си
връзка и отправят искане до съда да постанови решение в този смисъл, с което да
се одобри постигнатото между тях споразумение.
Молителите са предложили за утвърждаване от съда на
споразумение със следните параметри: От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца; По
време на брака си съпрузите са придобити два имота - недвижим имот с
идентификатор ***********, находящ се в гр. Т. и ½ ид. част от недвижим
имот с идентификатор 73198.504.212, находящ се в гр. Т., за които са сключили
брачен договор, по силата на който те стават собственост на И.С.Р.; Семейното
жилище, находящо се в гр. Т., обл. Ловеч, махала „К.", № 1, е собственост
на родителите на Р. и след прекратяването на брака ще се ползва от И.С.Р.. Ж.В.Р.
няма претенции във връзка с ползването му; По време на брака си съпрузите са
придобили МПС - лек автомобил „П." 407 с per. № ******, за
който са сключили брачен договор, по силата на който той става собственост на И.С.Р.;
Съпрузите нямат претенции един към друг за подялба на семейно имущество; След
прекратяване на брака Ж.В.Р. ще носи фамилното име Ляскова; Разноските ще се
поемат от И.С.Р..
В хода на делото молителите
участва лично, а по същество излагат становище за основателност на молбата.
Съдът, след преценка-поотделно и
в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и становищата на
молителите, приема за установено следното от фактическа страна:
И.С.Р. и Ж.В. Л.са сключили
граждански брак на 29.07.1995 г. в гр. Плевен, за което е издадено акт за
граждански брак № 436 от същата дата от Общински народен съвет Плевен, което се
установява от удостоверение за сключен граждански брак. След сключването на
брака съпругата е приела да носи фамилното име Р..
От брака на молителите на 06.03.2001
г. е родено детето Себастиан Иванов Р., за което е издаден акт за раждане №
370/12.03.2001 г. от Община Плевен, което се установява от ангажирано по делото
удостоверение за раждане от *** г.
Молителите са избрали договорен
режим на съпружески отношения, като са сключили договор, по силата на който
придобитите от тях недвижими имоти и лек автомобил са прехвърлени в собственост
на съпруга. Казаното се установява от ангажираното по делото удостоверение от
нотариус Маргарита Гладкова и брачен договор от 16.03.2020 г.
С оглед на така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за
развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК.
Молителите се намират в брачна
връзка, като са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
В хода на процеса те са изразили
своето съгласие за разтрогване на брачната им връзка, като предвид това, че са
го сторили в молба до съда и са го потвърдили в хода на делото, следва да се
приеме, че то е сериозно. Съгласието съдът приема, че е непоколебимо, тъй като
молителите са изложили споразумение, уреждащо отношенията им след прекратяване
на брака, като в хода на делото са заявили, че го поддържат.
С оглед на това, не трябва да се
изследват причините за вземане на решение за прекратяване на брачната връзка.
Споразумението не противоречи на
закона. От брака си молителите нямат родени деца, които не са навършили
пълнолетие, чиито интереси да трябва да се преценяват при одобряване на
споразумението.
От изложеното може да се направи
извода, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване брака на Ж.В.Р. и И.С.Р..
На основание чл. 69, ал. 2 ГПК,
във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. Таксата
е внесена в определение от съда размер.
Направените от молителите
разноски следва да останат в тежест на всеки един от тях, така като са сторени,
с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод по взаимно
съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак с акт № 436/29.07.1995 г. в гр.
Плевен между Ж.В.Р., с ЕГН ********** и И.С.Р., с ЕГН **********.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ж.В.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, махала „К.“ № 1 споразумение относно последиците от прекратяването на брака, съгласно което:
От
брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца;
По
време на брака си съпрузите са придобити два имота - недвижим имот с
идентификатор ***********, находящ се в гр. Т. и ½ ид. част от недвижим
имот с идентификатор 73198.504.212, находящ се в гр. Т., за които са сключили
брачен договор, по силата на който те стават собственост на И.С.Р.;
Семейното
жилище, находящо се в гр. Т., обл. Ловеч, махала „К.", № 1, е собственост
на родителите на Р. и след прекратяването на брака ще се ползва от И.С.Р.. Ж.В.Р.
няма претенции във връзка с ползването му;
По
време на брака си съпрузите са придобили МПС - лек автомобил „П." 407, с per. №
******,
за който са сключили брачен договор, по силата на който той става собственост
на И.С.Р.;
Съпрузите
нямат претенции един към друг за подялба на семейно имущество;
След
прекратяване на брака Ж.В.Р. ще носи фамилното име Ляскова;
Разноските
ще се поемат от И.С.Р..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: