Номер 30902.11.2020 г.Град гр. Горна Оряховица
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Горна ОряховицаIV състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
Секретар:Анита Е. Личева
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200634 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Л. Т. И. обжалва електронен фиш серия К №
1515523, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Поддържа, че е изтекла тригодишната давност за
административнонаказателно преследване. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2017 г. в 15:17 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек
автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със
скорост 105 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение
на скоростта от 60 км/ч. На 27.02.2017 г. за установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение против жалбоподателката Л. Т. И. в
качеството й на собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 1515523, в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост от 102 км/ч.
ОД на МВР – Велико Търново изпратила издаденият електронен фиш за
връчване на жалбоподателката на 10.03.2017 г. (видно от приетия като
писмено доказателство опис на явната кореспонденция за посочената дата).
Електронният фиш бил връчен лично на жалбоподателката срещу разписка от
служител на РУ – *** на 01.08.2020 г. (л. 5 и л. 12). На 03.08.2020 г.
жалбоподателката изпратила по пощата жалбата си против електронния фиш
(датното клеймо върху плика на л. 7).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка относно процесуалната
законосъобразност на фиша съдът установи, че същият е издаден по
одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
2
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката, по която да се извърши доброволното й плащане.
От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 10 и 11 е видно, че
електронният фиш е издаден на 27.02.2017 г., т. е. четири дни след посочената
във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на
неговото заснемане. При това положение следва да се приеме, че към
момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният
давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането на
нарушението.
При проверката относно материалната законосъобразност на фиша
съдът установи следното:
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № ***,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № ***
(л. 6 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 23.02.2017 г.
в 15:17 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 105 км/ч.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
152+000 до км 155+000 (л. 33 – 34), посоченото във фиша място на
нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на
действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че
посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на
движение на автомобила „***“ с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е
била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км
153+337). Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от
видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с
поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна,
3
от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 20 от делото) се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на
стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 19), се установява, че е одобрен
типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е
заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010
до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От
протокол за проверка № ***/26.01.2017 г. (л. 17) е видно, че използваната в
конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с
МАС № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е
установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От приложената към преписката и приета като писмено доказателство
справка за собствеността на моторното превозно средство (л. 9) се
установява, че към датата на нарушението 23.02.2017 г. заснетият с
техническото средство автомобил „***“ с рег. № *** е бил собственост на
жалбоподателката. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателката не е
представила в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно
от нея лице, управлявало собствения й автомобил по времето и на мястото,
посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на
чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП правилно е прието, че за извършеното
със заснетия автомобил нарушение следва да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателката в качеството й на собственик на това моторно превозно
средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателката е наложено абсолютно определеното в
4
закона по вид и размер административно наказание глоба от 400 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 105
км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 102 км/ч е в интерес на
жалбоподателката тъй като изключва възможните неблагоприятни за нея
последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от цитираните по-горе
методически указания на л. 20 от делото). Така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно административно наказание, тъй като и двете превишения на
скоростта – фактически измереното от 45 км/ч и приетото за установено от 42
км/ч – попадат в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за която законът
предвижда абсолютно определено по вид и размер административно
наказание. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да
приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска
от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на
електронния фиш.
Правилно е било и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 42 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че към датата на издаването
му 27.02.2017 г. са били налице материалноправните предпоставки за
издаване на обжалвания електронен фиш, както и че при издаването на фиша
5
на посочената дата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Независимо от изложеното по-горе жалбата срещу фиша е основателна
и следва да бъде уважена поради изтичането на давността за
административнонаказателно преследване на жалбоподателката за описаното
във фиша нарушение.
Мотивите за горния извод на съда са, както следва:
За разлика от пълната уредба на давността за изпълнение на наложените
административни наказания в чл. 82 от ЗАНН, съдържащата се в чл. 34 от
този закон регламентация на давността за административнонаказателно
преследване е частична – отнася се само за периода от извършване на
нарушението, респ. от откриване на нарушителя до образуване на
административнонаказателното производство (със съставяне на АУАН или
със заснемане на нарушението с техническо средство в случаите по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП) и за периода от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (респ. от заснемането на нарушението с
техническо средство) до издаване на наказателното постановление (респ.
електронния фиш). В ЗАНН и в ЗДвП няма норми относно давността за
административнонаказателно преследване в периода от издаването на
наказателното постановление (респ. от издаването на електронния фиш) до
влизането му в сила, относно основанията за спиране и прекъсване на
давността за административнонаказателно преследване и относно
абсолютната давност за административнонаказателно преследване. По силата
на чл. 11 от ЗАНН за тези неуредени въпроси в
административнонаказателните закони следва да се приложат разпоредбите
от общата част на Наказателния кодекс. В този смисъл са и задължителните
указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от
НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г., според които
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в НК. Видно от развитите доводи в
последните два абзаца от мотивите към точка 2 на цитираното тълкувателно
постановление, за давността за административнонаказателно преследване се
прилага не само правилото за абсолютната преследвателна давност (чл. 81, ал.
6
3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК), но и всички останали правила от уредения
в НК институт на преследвателната давност, чието приложно поле не е
ограничено от особените правила в чл. 34 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в процесния случай
издаването на обжалвания електронен фиш на 27.02.2017 г. е прекъснало
давността за административнонаказателно преследване за извършеното от
жалбоподателката нарушение (чл. 81, ал. 2, изр. 1 от НК във вр. с чл. 11 от
ЗАНН). След прекъсването на давността е започнала да тече нова давност (чл.
81, ал. 2, изр. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Започналата да тече нова
преследвателна давност е прекъсната на 10.03.2017 г., когато ОД на МВР –
Велико Търново е изпратила по пощата издаденият електронен фиш за
връчване на жалбоподателката. В изпратената в съда преписка и в
допълнително представените от ОД на МВР – Велико Търново писмени
доказателства няма данни до изтичането на новия тригодишен давностен срок
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, броен от 10.03.2017 г., да
са извършвани правни действия или да са настъпвали други юридически
факти, съставляващи основания за спиране или прекъсване на давността. При
това положение започналият да тече на 10.03.2017 г. нов давностен срок за
административнонаказателно преследване на жалбоподателката е изтекъл на
10.03.2020 г., т.е. преди връчването на електронния фиш на наказаното лице,
извършено на 01.08.2020 г.
С изтичането на давността за административнонаказателно преследване
е погасено правомощието на държавата по материалното
административнонаказателно правоотношение да наложи на
жалбоподателката административно наказание с влязъл в сила електронен
фиш за извършеното административно нарушение. Погасяването на
материалното административнонаказателно правоотношение по давност е
довело до недопустимост на неприключилото административнонаказателно
производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът следва да отмени обжалвания
електронен фиш и да прекрати административнонаказателното производство.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1515523, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Л. Т. И. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано против Л. Т. И. , ЕГН **********, за нарушение по чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, извършено на 23.02.2017 г. в 15:17 часа при км
153+343 на път I-4 с лек автомобил „***“ с рег. № *** и установено и заснето
със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № *** на
снимка № ***, поради изтичане на давността за
административнонаказателно преследване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8