РЕШЕНИЕ
№
116
гр.П.,
14.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 10 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 505 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от
ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.С.
със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.С. от БАК против ответника „Анхиало
Правното основание на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, вр. с
чл.258 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Исковата молба е приета за
разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на
ответника . В срока по чл.131 ГПК ответникът
е подал отговор на иска. В отговора се
оспорва възникването на задължението, като се оспорва качеството кредитор на
ищеца и се твърди, че договорът за цесия между ищеца и третото лице,
прехвърлило вземането срещу ответника е нищожен, сключен при липса на
основание. Твърди се нищожност и на договора за изработка на дренажна система,
вземането, по който е прехвърлено на ищеца
и се сочи, че същият е симулативен и по него не е изработена
договорената система. Иска се отхвърляне
не предявените искове и присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът, редовно призован, в с.з. се представлява от процесуален
представител- адвокат. Поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от процесуален
представител- адвокат. Оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По делото е
представен договор за изработка , сключен
на 09.04.2018 г. между „Анхиало 2010”ООД гр.П. в качеството на възложител и „ВНВ
Трейд“ ЕООД гр.С. в качеството на изпълнител за изработване на дренажна система
по детайл, конкретизирана в единична заявка с подробен детайл при утвърдени
единични цени- 23,40 лв./м., срещу възнаграждение в размер общо на 10062 лв.
лв. без ДДС, като е уговорено, че окончателната стойност ще се определи на база
реално извършени дейности, а плащането ще се извърши в 5- дневен срок от
предаването на дренажната система. С договора страните се уговорили предаването
на стоката да стане с приемо-предавателен протокол, като възложителя се е задължил след приемане на стоката да я
прегледа в продължение на 5- работни дни и незабавно да уведоми изпълнителя за
установени недостатъци, дефекти или повреди . Представена е фактура
№**********/30.05.2018 г. издадена от „ВНВ Трейд“ ЕООД гр.С. на „Анхиало
2010”ООД гр.П. за услуга направа на
дренажна система-
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи
следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи
съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца , към момента на приключване на съдебното
дирене , като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,
които са от значение за спорното право .
В случая се твърди , че вземането е възникнало на основание договор
за цесия, с който ищецът е придобил вземането на „ВНВ Трейд“ срещу ответника по
сключен между последните договор за изработка. При така изложените
твърдения в исковата молба, следва да
се обсъди въпроса относно съществуването на посочените договори и техните
правни последици във връзка със задълженията на страните по тях. В случая за
успешното провеждане на иска, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на договора за изработка
и изпълнението на задълженията на прехвърлителя си по него, извършената
цесия. В случая се твърди, че вземането е възникнало на
основание сключен между страните договор за изработка сключен между
ищеца и първия ответник, който приел извършената работа с представеия приемо-
предавателен протокол към договора. По отношение действителността на договора
за изработка, за който се твърди от ответника, че е нищожен поради това, че е
симулативен и сключен от лице без представителна власт, съдът прие следното: Не
се оспорва от ответника, че договорът е сключен от Н.К., в качеството му на
управител на ответното дружество към 09.04.2018 г.- момента на сключване на
договора, като от представения протокол от общо събрание на ответното дружество
от 13.02.2019 г., се установява, че Н.К. е бил управител и съдружник в същото до освобождаването си с посочения
протокол, с който е прекратено и членството му в дружеството. По делото не се
събраха доказателства, че представителната власт на управителя К. е била
ограничена било с дружествения договор или пък овластяването му е било
прекратено по реда на чл.141, ал.4 от ТЗ, поради което и до освобождаването
си като управител и отразяването на това
обстоятелство в ТР, сделките сключени в
това му качество от името на дружеството са породили предвидените в тях правни
последици за дружеството и са непротивопоставими на третите лице черпещи права
от тях, в това число и лицата, с които е договарял управителя от името на
дружеството. Въпросите свързани с действията на
управителите на търговските дружества, по повод сключваните от тях
сделки от името на дружеството са от значение във връзка с уреждане на
вътрешните отношения между управителя и дружеството, включително по повод
реализиране отговорността на управителя за евентуални вреди причинени на
дружеството, но са напълно ирелевантни при решаване на въпроса с
действителността на сделки сключени с трети лица. Поради това и процесният договор за изработка
не е симулативен, а напротив същият е валидно сключен и е
породил предвидените в него и целени от страните правни последици, като с него е възникнало
задължение за изпълнителя да изпълни договорената работа, а за възложителя да
приеме работата и да заплати цената. Възразява се от ответника също, че изпълнителят по процесния договор за
изработка не е изпълнил работата по договора, поради което същата не е приета и
поради това в негова полза не е възникнало вземането прехвърлено на ищеца по
делото с процесния договор за цесия. В случая действително в договора е
уговорено извършената работа да се
приеме със съставяне на протокол между страните. Такъв не е своевременно представен
от ищеца с исковата молба, но няма пречки извършването и приемането на работата
да се доказва с всички доказателствени средства. От представената по делото
фактура издадената на ответника от изпълнителя по договора за изработка
прехвърлил вземането, за което е издадена на ищеца, се установява, че се издава
за извършена услуга- направа на дренажна система по договор. От заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно, се установява,
че същата фактура е осчетоводена от всяка от страните по договора и декларирана
пред ТД на НАП, като ответникът е ползвал и правото си на данъчен кредит по
фактурата. Поради това съдът прие, че с осчетоводяването на фактурата и
ползване на правата си по нея, ответникът е приел извършената работа по
процесния договор за изработка, отразена във фактурата, като в подкрепа на извода,
че фактурата е издадена именно във връзка с процесния договор за изработка е и посоченото в заключението обстоятелство,
че в счетоводството на ответника не съществува друга фактура с доставчик „ВНВ
Трейд“. Неоснователно е възражението, че задължение за плащане по фактурата не
е възникнало, тъй като в съдържанието на договора не било посочено мястото,
където трябва да се изгради дренажната система, доколкото наличието на такава
уговорка не е предвидено в закона като изискване за действителност на договора
за изработка, а отделно от това в процесния договор страните са уговорили
изработване на дренажна система по детайл и нейното предаване на възложителя, а
не и монтаж на такава на конкретен обект.
Неоснователни са и възраженията във връзка с действителността на
процесния договор за цесия, с който ищеца е придобил вземането на „ВНВ Трейд“
срещу ответника по процесния договор за изработка по
съображения аналогични с изложените по- горе по отношение договора за изработка
относно представителната власт на управителя
К. и неговите правомощия да сключва договори обвързващи дружеството и третите
лица, с които е договарял като управител. Договорът за цесия е валидно сключен
между страните по него и е породил целените от тях и предвидени в закона правни
последици, като със същия на ищеца е прехвърлено вземането на „ВНВ Трейд“ срещу
ответника по процесния договор за изработка сключен между последните двама. Ответникът
е бил надлежно уведомен за извършената цесия с представеното уведомление,
надлежно връчено му от ЧСИ с което е поканен и да изпълни задължението си в
7-дневен срок от получаването и дължи изпълнение на новия си кредитор в лицето
на ищеца на прехвърленото му задължение
в размер на 11990,16 лв., за която сума искът следва да се уважи . Предвид
уважаването на главния иск, с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД основателен
е и следва да се уважи искът и за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата. В случая ищецът на основание чл.99, ал.2
от ЗЗД има право на законната лихва за забава върху прехвърленото му вземане и за
периода на забавата изтекъл преди
прехвърлянето на задължението, както и след това за периода на забавата
до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В случая се претендира сумата
1095,77 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от
30.05.2018 г. до 23.04.2019 г. Този иск съдът намира, че следва да бъде уважен,
но за сумата от 1049,14 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата изтекла до посочената от ищеца дата 23.04.2019
г., но изчислена от 13.06.2018 г. – първоначалния момент на изпадане в забава
определен съобразно с чл.303а, ал.3 от ТЗ- 14-дневен срок от датата на
получаване на фактурата, която в случая съдът приема, че е 30.05.2018 г. при липса на други данни по
делото. Предвид изложеното съдът прие, че искът е доказан по основание и размер
и следва да се уважи за сумата 11990,11 лв., представляваща вземане на ищеца
срещу ответника на основание договор за цесия, както и за сумата 1049,14 лв.
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 13.06.2018 г. до 23.04.2019г. за която следва да се
приеме, че се дължи от ответника на ищеца по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа на ПРС. Искът следва да
се отхвърли в частта му за разликата над уважения размер на обезщетението за
забава до претендирания размер от 1095,77 лв.
По
исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: В
настоящото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1617,88 лв.,
от които от които 267,88 лв. д.т., 250 лв. възнаграждение на вещо лице и 1100 лв. адвокатско възнаграждение, като предвид уважаването на предявения иск, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъди сумата 1612,05 лв., съобразно с
уважената част от иска. В заповедното производство ищеца е направил разноски в
размер на 935,72 лв. разноски, от която
сума понастоящем следва да му се присъдят 932,35 лв. съобразно с уважената част
от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 2000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, като съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
следва да му се присъди сумата 7,20 лв. съобразно отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника „Анхиало
ОСЪЖДА ответника „Анхиало
ОСЪЖДА ответника „Анхиало
ОСЪЖДА ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД със седалище и адрес
на управление в гр.С. да заплати на
ответника „Анхиало
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :