Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 481/25.09.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 414 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №255 от 12.07.2018 г. по АНД № 875 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № К - 0026272 от 21.05.2018год.
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
със седалище гр.Монтана към Главна дирекция ,,Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите. С наказателното постановление на „П*** К*** Б***" ЕООД, ЕИК * представлявано от управителите – С***
Н*** Н*** и И*** Х*** Г*** със седалище и адрес на управление гр.С***, район „С*** ”, ж.к. „М*** ”, бул.
„Б***” №* , бл.* ,
вх.* , ет.* ,
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева /три хиляди/,
за извършено административно нарушение по чл.5, ал.2 от Закона за потребителския
кредит.
Касационният жалбоподател „П*** К*** Б***" ЕООД, ЕИК * представлявано от пълномощника си
юрисконсулт И.П. редовно призовани, не се явяват, в жалбата навежда
доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Ответника по касационната жалба Директор на
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция
,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се
от юрисконсулт Петрова, която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 28.02.2018г. била извършена проверка от служители при КЗП старши
инспектор В*** Ц*** и сътрудник при комисията И*** Л*** в офис на дружеството „П***
К*** Б***"
ЕООД, ЕИК * , находящ се
в гр.М*** на ул.”Ц***
Б*** ІІІ” №* . Като при проверката било установено, че дружеството не представя
своевременно на потребителите необходимата преддоговорна информация за потребителски
кредит, във формата на Стандартен европейски формуляр, съгласно Приложение № 2
към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Това нарушение е установено,
тъй като служители при КЗП изискали от служител в офиса Стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 1000.00 лева за срок от 12 месеца, с или без
поръчител, но получили само устна информация, без да им е предоставена същата
във формата на Стандартен европейски формуляр, като служителят информирал
проверяващите, че подобен формуляр се предоставя само след попълване на искане
за креди. Такъв формуляр за желан кредит не бил предоставен и след като
служителите се представили, като проверяващи от името на контролен орган, като
отново се твърдяло необходимост от подаване на искане за кредит с въвеждане на
единен граждански номер на искателя - кредитополучателя.
Във връзка с извършената проверка и
направените фактически констатации бил съставен Констативен протокол № К
2647214, който бил връчен лично на представител на дружеството за сведение.
Впоследствие във връзка с констатираното нарушение на 09.03.2018г. бил съставен
АУАН № К 0026272 от страна на извършилите проверката служители при КЗП, който
бил връчен лично на надлежно упълномощено лице от дружеството, като
актосъставителят приел, че касаторът е чл.5, ал.2 от ЗПК. Срещу акта било
депозирано възражение, което обаче не било уважено от АНО и въз основа на акта
Директорът на РД към КЗП издал процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е установил описаната
фактическа обстановка въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. На
базата на същата, съдът е приел от правна страна, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното
производство не са допуснати нарушения на административно производствените
правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал,
е приел за безспорно установено, че П*** К*** Б***" ЕООД, ЕИК * , действително е осъществил визираното в АУАН
и в НП административно нарушение, като не е предоставил на потребителя
стандартен европейски формуляр по Приложение №
2 от ЗПК, съобразно заявените параметри на искания кредит и
предлаганите от кредитора условия. Съдът е приел, че „П*** К*** Б***" ЕООД, ЕИК * , е субект, който съгласно чл. 5, ал.1
и 2 от ЗПК
е задължен да предостави своевременно на потребителя необходимата информация,
респективно дружеството е адресат на задължението, визирано в чл. 5 от ЗПК.
Изложил е подробни аргументи, въз основа на които е отклонил като неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на нарушение, обосновано с твърдението,
че проверяващите лица нямат качеството на «потребител», съответно за
търговското дружество не е възникнало задължение да предостави СЕФ. В тази
насока съдът е посочил, че контролните органи са се представили пред служител
на банката като лица, желаещи да изтеглят потребителски кредит, като подробно
са посочили условията – сума и срок на кредита, респективно - по време на
проведения разговор обслужващото ги лице е било с ясното съзнание и убеждение,
че срещу нея стои потенциален потребител, на когото е предоставила в устна
форма подробна информация за условията по кредита. При тези факти съдът е
обосновал извод, че за служителя не е съществувало съмнение относно качеството
на лицето, с оглед на което за нея, в качеството на представител на кредитора е
възникнало задължение преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, да му предостави своевременно,
именно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите
от кредитора условия на договора необходимата информация, като целта на същата
е потребителят да сравни различните предложения и да вземе информирано решение
за сключване на договор за потребителски кредит. Въз основа на изложеното съдът
е приел, че дружеството е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПК. Счел е,
че при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил всички
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на същото и правилно е
определил размера му. Така мотивиран съдът е потвърдил изцяло наказателното
постановление като законосъобразно.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната
инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като
решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на
надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно
са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора
закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още
по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.
Касационния състав на АС - Монтана намира, че
въззивният съд не е нарушил материалния закон като е приел, че осъщественото от
касатора нарушение съставлява неизпълнение на задължение към държавата по
смисъла на чл. 45, ал.1,
във връзка с чл. 5, ал.2
от ЗПК. От показанията на разпитаните длъжностни лица към КЗП, се
установява по несъмнен начин, че при проверката мнимите потребители – служители
на КЗП, са заявили необходимия минимум от информация, достатъчна за издаването
на формуляра по Приложение №
2 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 5 от ЗПК
въвежда изискването за изготвяне на стандартен европейски формуляр с цел
потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение.
Касационната инстанция счита, че кредитният инспектор е следвало да изготви
описания формуляр и да го представи на потребителя, доколкото същият ясно е
посочил своите изисквания досежно искания потребителски кредит, в т.ч. размер
на кредита и срок на погасяване. Не може да се сподели тезата на касатора, че
това задължение не е възникнало, тъй като проверяващият орган няма качеството
на потребител, както и че към този момент «клиентът» не е кандидатствал за
кредит, доколкото същият не е попълнил искането за кандидатстване за кредит,
като по този начин заяви, че желае да получи кредит от банката.
В тази връзка решаващият съд е изложил
мотиви, които изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства и се
споделят напълно от настоящия състав. По делото е установено по безспорен
начин, че проверяващият се е представил за клиент, който желае да получи кредит
от банката в размер на 1000.00 лева за срок от 12 месеца, с оглед на което е
поискал информация относно дължимата от него лихва и условията, при които може
да стане това. Към този момент служителят е бил с ясното съзнание и убеждение,
че срещу него стои потенциален потребител. Разговорът между служителя на
банката и проверяващия е приключил без съставянето на СЕФ, въпреки заявеното
желание за получаване на кредит. Целта на формуляра е възможността
предварително да бъде запознат клиента с условията и възможностите за
сравняване на различни предложения. Законодателят в чл.5, ал.1 от ЗПК е
употребил термина «своевременно» предоставяне, т.е. по време на консултирането,
доколкото предмет на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита.
Именно в тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна
информация, като ал.2 на същата разпоредба сочи начина, по който следва да бъде
предоставена информацията – под формата на стандартен европейски формуляр. Този
извод произтича и от разпоредбата на Приложение №
2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК, която сочи, че информацията в този
формуляр няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава
кредитора да предостави на потребителя кредитния продукт, за който се отнася
тази информация.
В настоящия случай не се спори относно
обстоятелството, че кредитният инспектор не е предоставил на потребителя
стандартен европейски формуляр по Приложение №
2 от ЗПК. По делото е безспорно установено обстоятелството, че
касаторът има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4
от ЗПК, а именно същият представлява юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. По този начин санкционираното дружество,
чрез бездействието на своите служители, е нарушило въведеното с нормата на чл. 5 от ЗПК
задължение, при ясно посочени от страна на потребителя изисквания досежно
потребителски кредит, да изготви формуляр съгласно Приложение №
2 от ЗПК и да го представи на потребителя.
Касационната инстанция споделя доводите на
въззивния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на
визирания в чл. 45, ал.1
от ЗПК административно наказателен състав, предвид безспорно
установения факт на непредоставяне на стандартен европейски формуляр на
потребителя от страна на служител на касатора. Освен това, в случая не се касае
за ангажиране на административно наказателната отговорност на физическо лице, а
за имуществена санкция, наложена на търговско дружество за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност. Тази
отговорност е обективна и безвиновна, като съгласно чл. 83, ал.1
от ЗАНН за реализирането е достатъчно обективното осъществяване на
запретените действия или бездействия – от една страна, а от друга -
имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление
на МС или наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл. 45, ал.1
от ЗПК, определена е в рамките на посочения законов текст
(от 3000 до 8000 лева) и фактът на неизпълнение на задължението към държавата,
е установен по безспорен начин.
Настоящият съдебен състав напълно споделя и
правния извод на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до опорочаване
на процедурата по връчване на АУАН и НП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление. Още повече, че както е възприел в мотивите си
въззивния съд срещу съставения АУАН е било подадено и възражение по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, т.е. не е ограничено правото на защита на административно
наказаното търговско дружество, както се твърди в касационната жалба. Не са
допуснати нарушение на процесуалните правила и при връчване на НП, тъй като
касатора се е възползвал от правото си на жалба, поради което е образувано и
настоящото производство.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №255
от 12.07.2018 г. по АНД № 875 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № К - 0026272 от 21.05.2018год.
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
със седалище гр.Монтана към Главна дирекция ,,Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: