Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10188
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10188/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Т.Г.Д.
ЕГН ********** *** срещу решение №73731 от 16.04.2020 г постановено
по гр.д.№64411/18 г на СРС , 118 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.9 ЗПК ,чл.6 ЗПФУР , чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено
спрямо въззивника , че дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ЕИК *******гр.София сумата от
380,63 лева незаплатена главница по
договор за потребителски кредит №296612 от 19.08.2015 г с „Ф.Б.“ ЕООД ,
погасена от „Ф.Б.“ ЕАД по силата на договор за банкова гаранция от 19.08.2015 г
и прехвърлена с договор за цесия от 01.12.2017 г ; ведно със законната лихва от
29.05.2018 г до окончателното заплащане на главницата; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.06.2018 г по ч.гр.д.№33453/18
г на СРС , 118 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като ищецът не е доказал
, че вземането е погасено от „Ф.Б.“ ЕАД като поръчител . Т.нар.“потвърждение“
от „Ф.Б.“ ЕООД е частен документ и е без материална доказателствена сила и може
да е изготвен само за нуждите на процеса . Въззивникът не е сключила и
подписала договор за потребителски кредит с „Ф.Б.“ ЕООД , а и дори да е
сключила същият е нищожен , включително и по отношение на договорната
лихва . Клаузите на договора за
потребителски кредит са неравноправни и нищожни .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Т.нар.“потвърждение“ от „Ф.Б.“ ЕООД е
изрично признание за получаване на плащане по договора за кредит като не е
нужно този безспорно частен документ да има материална доказателствена сила . Плащането
от поръчителя е потвърдено и от ССЕ . Ответникът не е провел доказване на
оспорване на автентичността на договора за кредит и другите документи по
кредита .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.05.2020 г /по време на извънредното положение/
, поради което въззивната жалба от 03.06.2020 г е подадена в срок .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи иска за главница в посочената част СРС е
приел , че с получаване на 19.08.2015 г по „Изипей“ АД на сумата от 400 лева
/съгласно разписка от същата дата/ ответницата е сключила договор за заем от
разстояние с „Ф.Б.“ ЕООД. В разписката е посочен договорът за кредит , а няма
данни ищцата да е изплатила задължението си за връщане на сумата . „Ф.Б.“ ЕООД е издал потвърждение , че
задълженията на ответницата са изпълнени от поръчителя „Ф.Б.“ ЕАД и съгласно
чл.146 ал.1 ЗЗД поръчителят встъпва в правата на кредитора срещу длъжника .
Ответницата принципно дължи главница от 400 лева , 13,52 лева възнаградителна
лихва и 17,11 лева лихва за забава за периода 19.09.2015 г – 17.05.2018 г , но
като се съобрази установеното от ССЕ плащане от 50 лева се дължи само 380,63
лева главница . Ищецът е цесионер съобразно договор за цесия от 01.12.2017 г ,
с който е придобил вземането срещу ответницата . Като приложение към исковата
молба уведомлението за цесия е връчено на ответницата .
Решението на СРС правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Т.нар. „потвърждение“ на стр.20 от делото пред СРС е достатъчно
доказателство за цесията и за извършено плащане от ищеца към заемодателя
/двамата са и свързани лица/ . Не е необходимо да се представят платежни
документи , а и те също биха представлявали частни свидетелски документи по
чл.180 ГПК . В ГПК няма изискване плащания да се доказват само с официални
документи , а в потвърждението заемодателят е удостоверил неизгодния факт за
наличие на плащане от поръчителя .
Правилно е СРС е приел , че ответницата
е обвързана с договор за заем . Същият е реален и с получаването на сумата чрез
„Изипей“ АД и с подписа си върху разписката с догочен номер на договора за
кредит ответницата е потвърдила , че получава сумата като заем , а не на друго
основание .
Първоинстанционният съд законосъобразно е
приел за неравноправни и нищожни редица клаузи в договора за кредит , но
визираната клауза за възнаградителна лихва не е нищожна – същата не противоречи
на ЗПК или на ЗЗП.
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №73731 от 16.04.2020 г постановено
по гр.д.№64411/18 г на СРС , 118 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.9 ЗПК ,чл.6 ЗПФУР , чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено
спрямо Т.Г.Д. ЕГН ********** *** , че същата дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ЕИК *******гр.София
сумата от 380,63 лева незаплатена
главница по договор за потребителски кредит №296612 от 19.08.2015 г с „Ф.Б.“
ЕООД , погасена от „Ф.Б.“ ЕАД по силата на договор за банкова гаранция от 19.08.2015
г и прехвърлена с договор за цесия от 01.12.2017 г ; ведно със законната лихва
от 29.05.2018 г до окончателното заплащане на главницата; за която сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.06.2018 г по
ч.гр.д.№33453/18 г на СРС , 118 състав .
ОСЪЖДА Т.Г.Д. ЕГН
********** *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ЕИК *******гр.София сумата от
100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.