Решение по дело №224/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 1
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Деница Красимирова Петрова
Дело: 20203200600224
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. Д. , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Деница К. Петрова

Милена И. Хараламбиева
при участието на секретаря Анжела А. Никова
в присъствието на прокурора Златко Велков Тодоров (ОП-Д.)
като разгледа докладваното от Деница К. Петрова Въззивно административно
наказателно дело № 20203200600224 по описа за 2020 година
С решение №200/30.06.2020г. по н.а.х.д.№1261/2019г. Д.кият районен
съд е признал подсъдимата И. П. С. за виновна в това, че:
В периода **.2017г.- **.2017г., в град Д., в съучастие с Д. Г. Р. като
съизвършител, чрез другиго - Д. Г. Р., съставила неистински частни
документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - регистрационна форма за
постоянен избор на ***, както следва:
- на **2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от К. Д. С. от с.О.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от С. П. С. от с.О.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от А. А.. Н. от с.О.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от Б. Б. Р. от с.С.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
1
***, на която е придаден вид, че е издадена от С. Б. Р. от с.С.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от Г. Б. Р. от с.С.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от К. Б. Р. от с.С. и на **2017 год.
ги употребила пред Национална здравноосигурителна каса, за да докаже, че
съществува някое правно отношение /между лекар и пациент/ - престъпление
по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободил подсъдимата И. П.
С., от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.
309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като й наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Със същото решение районният съд е признал подсъдимата Д. Г. Р. за
виновна в това, че:
В периода **.2017г.- **.2017г., в град Д., в съучастие с И. П. С. като
съизвършител, сама е съставила неистински частни документи по смисъла на
чл. 93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен избор на ***, както
следва:
на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от К. Д. С. от с.О.
- на **2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от С. П. С. от с.О.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от А. А. Н. от с.О.
- на **2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от Б. Б. Р. от с.С.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от С. Б. Р. от с.С.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от Г. Б. Р. от с.С.
- на **.2017г. съставила регистрационна форма за постоянен избор на
***, на която е придаден вид, че е издадена от К. Б. Р. от с.С. и на ** год. ги
2
употребила, чрез И. П. С. пред Национална здравноосигурителна каса, за да
докаже, че съществува някое правно отношение /между лекар и пациент/ -
престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободил подсъдимата Д. Г. Р.
от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.309,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като й наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
В тежест на подсъдимите са възложени сторените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение са постъпили бланкетни жалби от
подсъдимите чрез защитниците им, впоследствие допълнени по реда на
чл.320 ал.4 от НПК.
В допълнената по реда на чл.320 ал.4 от НПК жалба подадена от
защитника на подсъдимата С. се сочи, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е явно несправедливо.
Показанията на свидетелите не били коментирани в цялост, както и
писмените доказателства, твърденията на другата подсъдима неясно защо се
кредитирали, не било взето под внимание, че лица, които са подали жалби, че
не са искали ** С. за личен лекар, впоследствие са посещавали именно този
лекар. Подсъдимата Р. е изготвяла документи /както и процесните/ без
знанието на подс.С., за което имало доказателства още на досъдебното
производство. Всичко обосновавало липсата на умисъл у подсъдимата С..
Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата поради липса на
умисъл.
В допълнената по реда на чл.320 ал.4 от НПК жалба подадена от
защитника на подсъдимата Р. се сочи, че при разглеждане на делото се били
събрали противоречиви доказателства, които не били достатъчни ,за да се
направи извод за виновността на Р. Престъплението по чл.309 ал.1 от НК
било двуактно, а не подс.Р. го е довършила и не би могла, тъй като на хартиен
носител формите са внесени в РЗОК от другата подсъдима. Подсъдимата Р.
била извършила техническа дейност под непосредственото ръководство и
настояване на другата подсъдима, без да е употребила инкриминираните
форми. Иска се отмяна на решението в частта досежно подсъдимата Р..
Във въззивната инстанция във връзка с дадени обяснения от
подсъдимата С., че не тя е подала с електронния си подпис процесните форми
за избор на *** и е нямало как да го направи бе проведено въззивно съдебно
следствие с повторен разпит на св.В. Р., на подсъдимата С. и на подсъдимата
Р..
В съдебно заседание жалбата на подсъдимата С. се поддържа от
защитника й, като се пледира за оправдаване на тази подсъдима. Сочи, че
3
макар и формално да са осъществени признаците на престъпление по чл.309
от НК, с оглед обстоятелството, че същите тези пациенти са били
преглеждани впоследствие от подсъдимата/извършеното впоследствие било
от гледна точка здравето на пациента/, то обществената опасност на
престъплението била явно незначителна, при това дори липсвала, защото от
гледна точка на обществена полезност действала подсъдимата С.,
изпълнявайки дълга си като ***. Освен това нямало физически подпис върху
процесните форми от ** С., което изключвало умисъла, а изпращането на
файка с електронен подпис към Здравна каса било в един неразчитаем и
компресиран вид. Иска се оправдаване.
В съдебно заседание жалбата на подсъдимата Р. се поддържа от
защитника й с искане за оправдаване, като всичко извършено от нея било под
давление на другата подсъдима, а документите не били употребени от подс.Р..
Представителя на Д.ка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно, изтъквайки че събраните
пред въззивната инстанция доказателства потвърждават приетата от районния
съд фактическа обстановка.
На дадената последна сума подсъдимата Р. заяви, че не отрича това,
което е направила, но го била направила по указание на работодателя –** С.,
като нямала мотив да прави каквото и да е, нямала полза да прави фалшив
избор на някой пациент.
На дадената последна дума подсъдимата С. изтъква, че през цялото
време на делото се взимали под внимание обясненията на другата подсъдима
и показанията на хора, които нищо не правели за това общество и лъжели
пред съда. Тя не била давала никога инструкции на другата подсъдима да
прави злоупотреби и работи под името на ** С., но това било желанието на
всяка ***, тъй като абсолютно всички *** не били имали време да учат и не
са стигнали до ***, затова зад гърба му правели каквото искат. Моли за
оправдаване, но ако съдът решал, че е виновна ,щяла да си плати, но била
обидена.За това, че била ***била виновна, но не била изобщо давала такива
нареждания на подсъдимата Р.
Д.кият окръжен съд, като прецени жалбите, наведените в тях доводи,
доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно
заседание, и след цялостна проверка на решението съгласно чл.313 и чл.314
4
от НПК, намира за установено следното:
Жалбите са допустими като подаден в срок.
По същество са неоснователни.
Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и е
следната:
Подсъдимата И. С. работи като ****. Към 2016г. упражнявала
дейността си като *****
С писмо до Директора на РЗОК гр.Д., ***Н. –*** уведомила, че
считано от ***.2016г. /до отмяна от титуляра/ ще бъде замествана от ** И. П.
С.. /л.83, т.ІІ от д.п./. Към писмото е приложена и декларация, подписана от
подсъдимата С., съгласно която последната като представляващ АИППМП
„Е.“ ЕООД-лечебно заведение за оказване на ПИМП декларира, че е съгласна
да замества -- Н. от лечебно заведение за оказване на ПИМП –ИППМП „** Н.
Н.“ ЕООД с адрес в гр.Д. и с.О., както и че й е известно, че за срока на
заместване има всички права и задължения на титуляра на практиката по
неговия договор с НЗОК /л.84,т.ІІ от д.п./. В този смисъл е бил и сключения
на 01.09.2016г. договор за съвместна дейност /л.66, т.І от д.п./.
Всеки месец в съответствие и с поетото заместване, ** С. подавала два
електронни отчета до РЗОК-един от името на своята ***практика и един от
името на *** практика на *** Н..
Междувременно *** Н. била заминала да работи в чужбина.
Подсъдимата С. в съответствие с посоченото по-горе обслужвала и своята ***
практика –в гр.Г. Т. и *** практика на ** Н. Имала назначени ***–св.В.Р.
работила като *** в кабинета на подсъдимата С. в гр.Г. Т., а подсъдимата Д.
Р. работела като ** в кабинета в гр.Д. /където на практика се обслужвала ***
практика на ** Н., във връзка с посоченото по-горе/. Кабинетите обикновено
подсъдимата С. обслужвала по график – преди обяд –кабинета в Г. Т. / т.е.
своята ***практика/, следобед –този в Д. / ** практика на ** Н., която
обслужвала по заместване /.
През м.декември на 2016г., началото на януари 2017г. подсъдимата С.
дошла в кабинета в гр.Д., където била подсъдимата Р. /работеща като ***
там/. Носела флашка със списък с пациентската листа на ** Н., за която
казала , че е от Здравна каса. Уведомила подсъдимата Р., че са прекратили
5
практиката на*** Н. и за кратък период от време, ще трябва да прехвърлят
всички пациенти от практиката на ** Н. към нейната практика /*** практика
на подсъдимата С./
За целта подсъдимата Р. трябвало да влезе в програмата на подсъдимата
С. и по ЕГН на пациенти от листата на ** Н. да ги прехвърли в пациентска
листа на ** С., след което да бъдат разпечатани регистрационните форми за
постоянен избор на *** за всеки един пациент и да бъдат подписани. По
указания на подсъдимата С. подсъдимата Р. трябвало да подпише
регистрационните форми /в хартиен вариант/ и за пациент и за лекар.
Подсъдимата Р. се съгласила, като в периода ***2017 год. - *.2017 г*од., в
град Д., сама съставила 7бр. неистински частни документи по смисъла на чл.
93, т. 6 от НК - регистрационна форма за постоянен избор на ***,съответно за
пациентите К. Д. С. от с.О., С. П. С. от с.О., А. А. Н. от с.О., Б. Б.Р. от с.С., С.
Б. Р. от с.С., Г. Б. Р. от с.С. , К. Б. Р., на които бил придаден вид, че са
издадени от тези пациенти. След като съставила и подписала посочените
документи, подсъдимата Р. ги предоставила на подсъдимата С. , като
последната следвало да ги придвижи към РЗОК Д., като ги подаде по
електронен път с отчет с електронния си подпис и на хартиен носител.
Подсъдимата С. разбира се била наясно за тези документи, че не са
подписвани от пациентите, а от ***, тъй като такива били и указанията й
След като получила документите подсъдимата С. предприела действия
по тяхното предаване в РЗОК както на електронен носител ,така и на хартиен.
На ***.2017г. процесните 7 бр. регистрационни форми за постоянен избор на
*** за пациентите К. Д. С. от с.О., С. П. С. от с.О., А. А. Н. от с.О., Б. Б. Р. от
с.С., С. Б. Р. от с.С., Г. Б. Р. от с.С. , К. Б.Р. били подадени от подсъдимата С.
по електронен път с електронния й подпис. Видно от приложената по делото
справка от РЗОК /Том II, л. 89-95 от ДП /, на ***.2017 год. подсъдимата С. е
подала от името на посочените пациенти 7 бр. регистрационни форми за
постоянен избор на *** по електронен път на XML- файл, / като същият е
подписан с УЕП на подс.С., на основание чл. 13, ал. 2 от ЗЕП./ Посочените
документи подсъдимата С. подала и на хартиен носител в РЗОК.
Съгласно заключението на вещите лица по допълнителната тройна
съдебно-графическа експертиза /Том II, л. 38-41 от ДП/, подписите в графа
„осигурено лице“ и „лекар” в оригиналите на регистрационни форми за
6
постоянен избор на *** от името на посочените в тях лица, са положени
от подсъдимата Р..
По подадени в РЗОК жалби от пациенти в тази връзка, било образувано
досъдебното производство по настоящото дело.
Районният съд подробно е изследвал събрания доказателствен
материал, показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите,
правейки мотивиран и изчерпателен анализ на същите. Възприемайки изцяло
мотивите на първата инстанция в тази насока, въззивната намира, че не следва
да ги преповтаря. Единствено следва мотивите да бъдат допълнени с оглед
изтъкваните нови данни и искания във въззивното производство, съответно
изложените в жалбите аргументи и проведеното въззивно съдебно следствие.
Докато пред първа инстанция подсъдимата С. е признала, че тя е подала
по електронен път с електронния си подпис в РЗОК процесните форми за
постоянен избор на ***, пред въззивната инстанция подсъдимата отрича това,
твърдейки и че не е имала такава възможност, тъй като на процесната дата не
е имала достъп до кабинета ,където е електронния й подпис, за да подава този
файл. В обясненията си пред съда подсъдимата С. освен това посочи, че
достъп до електронния й подпис са имали и двете й *** сестри /знаейки и
ПИН кода/ и са боравели с него. В тази връзка е представено по делото писмо
от дентална клиника Д. /л.35 от в.н.а.х.д./, в което е посочено ,че на ***.2017г.
подсъдимата С. е била в клиниката от 15:50ч.. Представени са и амбулаторни
листове за прегледи ,извършвани от *** С. на дата ***.2017г. През въззивната
инстанция беше повторна разпитана св.Р., както и двете подсъдими.
Представените писмени документи от подсъдимата С. не ползват по
никакъв начин защитната й теза- в самите тях са налице противоречия- така
съгласно писмото от клиниката Д. на ***.2017г. *** С. ги е посетила от
15:50ч. /клиниката е в гр.В./, а съгласно амбулаторен лист от същата дата в
същия час *** С. е преглеждала пациент /вж. амб. лист №519/***.2017г. на
л.46 от в.н.а.х.д./. При посочените противоречия в представените от
подсъдимата писмени доказателства съдът очевидно няма как да ги вземе
предвид. Твърдението на подсъдимата пък, че електронният й подпис стоял в
чекмеджето на кабинета в гр.Д. се разминава със заявеното от нея в същите
обяснения, че си го взима със себе си за кабинета в гр.Г.Т.. Събразно писмото
от РЗОК процесните форми за постоянен избор на *** са подадени с УЕП на
7
*** С. на ***.2017г. в 11:15:48 часа / л.87, т.ІІ от д.п./ , т.е. включително и от
представените от подсъдимата С. амбулаторни листи и писмо от клиника Д.
/въпреки противоречията,посочени по-горе/ не се установява, за посочения
час подсъдимата да е била ангажирана /с прегледи или в клиниката/.
Твърденията, че и двете *** сестри са ползвали електронния й подпис, вкл. и
са подавали отчети според съда не намира опора в доказателствата.
Действително св.Р. , работеща като *** *** и към момента при *** С. при
повторния си разпит заявява, че е ползвала електронния подпис на
подсъдимата С., но на конкретни въпроси относно употребата на този
електронен подпис не може да даде убедителни отговори. Така напр. св.Р.
твърди, че пациент при направен нов избор на ***, ако иска веднага и преглед
при същият този лекар, няма да го прегледат, доколкото информацията няма
все още да е подадена в РЗОК с електронен подпис- посоченото очевидно не е
така-вж. в тази връзка чл.125 ал.4 от НРД за ***те дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за
2015г. „Общопрактикуващият лекар е длъжен да оказва *** помощ на ЗОЛ от
датата, на която е осъществен изборът, като ЗОЛ се включва в пациентската
му листа от тази дата“./ същото е и в НРД за 2017г.-чл.131 ал.4/ Показанията
на св.Р. в тази насока не следва да се кредитират и поради противоречието с
показанията на същата свидетелка, дадени пред първа инстанция, където е
заявила, че не се занимавала с отчетите /където са и файловете с
регистрационните форми за избор на ***/, а подсъдимата С. ги подготвяла,
подписвала с електронен подпис и изпращала по електронен път в Здравна
каса./вж. л.175 от н.а.х.д./. Освен това свидетелката в противовес на
твърдяното пред въззивния съд, че е работила и подписвала документи с
електронния подпис на подсъдимата С. с нейно знание и разрешение, е
заявила пред районния съд, че имала изрична забрана на подписва документи
от името на *** С. /л.176 от н.а.х.д./. Поради посочените причини дадените
показания на тази свидетелка в тази част не следва да се кредитират. За
разлика от твърдяното в обясненията от подсъдимата С., обаче св.Р. сочи, че
електронният подпис на подсъдимата С. стоял в чекмеджето на бюрото в
кабинета в гр.Г.Т. и когато й трябвал на *** С. за Д., последната го взимала и
после пак го връщала в Г.Т..
Обясненията от подсъдимата Р. досежно тези обстоятелства- че е
нямала достъп и никога не е използвала електронния подпис на подсъдимата
8
С. обаче са постоянни и непроменяни в хода на производството , не се
опровергават от други доказателства и липсва причина да не бъдат
кредитирани. Обясненията й за даваните указания от подсъдимата С. относно
изготвяне и подписване на процесните регистрационни форми, за това защо
се е съгласила да го направи, както и че именно подсъдимата С. е подала по
електронен път и на хартиен носител в РЗОК процесните документи са
логични, непротиворечиви и също следва да бъдат кредитирани. Все в тази
насока следва да се кредитират и обясненият й, че подсъдимата С. е носила
електронния подпис със себе си / липсва друга логика, при положение, че има
различни работни места и може да й потрябва/. Подсъдимата Р. подробно
обяснява и как подсъдимата С. я е учила да имитира подписа й за да може да
я подписва /л.81 от в.н.а.х.д./, включително и че по указание на *** С. е
подписвала и други документи –направления, рецепти. Освен това относно
прехвърляне на пациенти от пациентската листа на *** Н. в тази на
подсъдимата С., подсъдимата Р. сочи, че голяма част от пациентите били
уведомени за направения избор и нямали възражения, а целта на всичко това
било увеличаване на пациентската листа на *** С., като обясненията й
косвено се подкрепят от приложеното писмо от РЗОК-Д., от което е видно, че
за месец януари 2017г. броят на активните пациенти ,включени в
пациентската листа на подсъдимата С. се е вдигнал с над 400 броя пациента
спрямо декември 2016г./вж. писмо на л.43, т.ІІ от д.п./. Обясненията на
подс.Р. се подкрепят и в други части - вж. напр. показанията на св.Ж.
относно възникнал спор между нея и *** С.. Доколкото обясненията на
подсъдимата Р. са последователни, взаимосвързани и подкрепени от други
доказателства, въззивната инстанция намира, че следва да ги кредитира.
Предвид всичко изложено липсва основание да се кредитират
обясненията на подсъдимата С. и отчасти показанията на св.Р. поради
противоречията им едни с други, със събрания доказателствен материал,
докато напротив налице са основания да се кредитират обясненията на
подсъдимата Р., подкрепени от писмени доказателства, свидетелски
показания.
Безспорно при така установената фактическа обстановка и при наличие
на съгласуваност на волята на двете подсъдими-едната съставила
неистинските частни документи със съзнанието че ще бъдат употребени, а
9
другата ги употребила, знаейки, че са неистински и давайки указания по
съставянето им, подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.309 ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимата
С. е указала на подсъдимата Д. Р. съставянето на процесните документи
именно с цел да ги употреби пред РЗОК и след съставянето им именно това е
направила – употребила ги е подавайки въпросния отчет по електронен път,
подписан с електронния й подпис, в който поради изложеното дотук е знаела
много добре какво е било включено-регистрационните форми, като вкл. ги е
подала и на хартиен носител. Налице е общност на умисъла за съставянето на
документите, както и за употребата им. И двете подсъдими са съзнавали, че
по този начин, ще се увеличи пациентската листа на *** С., което е и
целеният от последната резултат. Подсъдимата Р. също е съзнавала това,
поради което правилно отговаря като съизвършител, тъй като независимо от
какви подбуди е действала, напълно е съзнавала, че съставя по указанията на
другата подсъдима неистински частни документи, както и че тези документи
ще бъдат употребени от подсъдимата С.. При наличната общност на умисъла
възражението на защитата на подсъдимата Р., че деянието й е
несъставомерно, доколкото не тя е употребила документите, съответно, че е
извършвала само техническа дейност под ръководството и настояването на
другата подсъдима е неоснователно. Подсъдимата Р. безспорно е съставила
неистинските частни документи, безспорно е съзнавала още към момента в
който подсъдимата С. й е донесла флашката и е дала указания относно
съставяне на документите, че те се съставят ,за да бъдат използвани , както и
за какво се съставят и каква е целта на използването им, и че другата
подсъдима, ще ги използва, както е била наясно и съзнавала че именно
подсъдимата С. ги е употребила.
Защитата на подсъдимата С., сочи че са налице основания за прилагане
на чл.9 ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на престъплението била
явно незначителна, като дори подсъдимата извършвала обществено полезна
дейност , преглеждайки и лекувайки вкл. хора, подали жалби . Съдът не счита
така, доколкото с нормите по гл.ІХ „Документни престъпления“ от ос.част на
НК се защитават важни държавни интереси, свързани с документооборота и
в конкретния случай не би могло да се приеме, че обществената опасност на
извършеното е явно незначителна. Освен това досежно пък подсъдимата С.
следва да се отчете към характеристиката й / ***/, че има предходно
10
приложение на чл.78а ал.1 от НК за същото по вид престъпление./л.159 от
н.а.х.д./. Друг е въпросът, че прокурорът е пропуснал да квалифицира
престъплението и във връзка с чл.26 ал.1 от НК /а че се касае до
продължавано престъпление е безспорно/, нещо което обаче не би могло да се
извърши за пръв път от настоящата инстанция, тъй като се касае за
влошаване на положението на подсъдимите.
С оглед проведената процедура и при наличие на предпоставките на
чл.78а ал.1 от НК, правилно всяка от подсъдимите е освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Наложените глоби са в минималния предвиден размер, поради което и не
подлежат на преразглеждане от въззивната инстанция
Водим от горното Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №200/30.06.2020г. по н.а.х.д.№1261/2019г.
на Д.кият районен съд
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11