Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЯНА В.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 11838 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.07.2020г. по гр.д. №
33655/2017 г. на СРС, II ГО, 163 състав, по предявен от А.В.К. срещу Д.А.П. и В.Т.П.
иск с правно основание чл. 31 вр. чл. 212 ЗЗД, е прогласена за унищожена по съдебен ред следната сделка - договор за
продажба на наследство от 17.04.2015г., вписан в АВ под № 88/2015г., т. V,
вх.рег. № 364270, сключен между Б. К. - продавач и Д.П. – купувач.
Решението е обжалвано с идентични
въззивни жалби на ответниците Д.А.П. и В.Т.П., с оплаквания за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите навеждат доводи,
че първоинстанционният съд не е извършил пълноценен и подробен анализ на
доказателствата по делото, като е отдал предпочитание на едни и е игнорирал
други. В нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че при сключване на
процесния договор В.К. не е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си, тъй като в хода на производството не са били ангажирани
доказателства, установяващи предпоставките за унищожаване по чл. 31 ЗЗД.
Установената при В.К. алкохолна зависимост е дала основание за поставянето му
под запрещение, но след сключване на сделката. Решаващият извод на съда, както
и заключението на вещото лица, са били формирани изцяло на предположение за
състоянието на това лице към момента на сключване на сделката. Необосновано
били игнорирани депозираните свидетелски показания за състоянието му
непосредствено преди сключване на сделката. Не е била съобразена категорично
установената воля на упълномощителя Б. К. за сключване на сделката. Излагат
съображения, че липсва правна и житейска логика Б. К. да повери управлението на
личните си дела и разпореждането със свои имуществени права на сина си В.К.,
ако той е бил в недобро психично здраве. Молят съда да отмени обжалваното
решение, като отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата-ищца А.В.К. в депозиран от нея отговор в срока по чл.263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно.
Същото е и допустимо, ищцата е единствен наследник на прехвърлителя по договора
Б. К., като е заместила своя баща В.К. в наследствените му права – чл. 5, ал. 1
вр. чл. 10, ал. 1 от ЗН. Поради
изложеното, за нея е налице интерес да иска унищожаване на процесния договор.
Производството е образувано по предявен от
А.В.К. срещу Д.А.П. и В.Т.П. иск с правна квалификация чл. 31, ал. 1 вр. ал. 2
от ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на наследство от 17.04.2015г.,
вписан в АВ под № 88/2015г., т. V, вх.рег. № 364270, сключен между Б. К. -
продавач и Д.П. – купувач. В исковата молба са изложени твърдения, че
пълномощникът на продавача – В.К., не е могъл да разбира или ръководи
действията си и не е могъл валидно да формира воля за сключване на процесната
сделка.
В отговора на исковата молба са наведени
доводи, че към момента на подписване на договора В.К. е бил в добро психическо
здраве и е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Поддържа
се, че участието на В.К. при подписването на договора не го опорочава, доколкото
прехвърлянето на наследствения дял е било договорено с Б. К., който получил
парична сума като капаро за сключване на договора. Твърди се, че В.К., в
качеството му на пълномощник, не е вземал самостоятелно решение нито за
сключване на договора, нито за определяне на условията по него.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че към момента на сключване на договора В.К.
не е могъл да разбира или да ръководи действията си и е уважил иска.
Настоящият
съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът
препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в
жалбите, следва да се отбележи следното:
Нормата на чл. 31 ЗЗД защитава
физическите лица, които са изпаднали в такова състояние, които не им позволява
към момента на извършване на конкретно правно действие да се грижат за своите
права и интереси. За да бъде основателен конститутивният иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, следва да са установи по делото, че към момента на сключване на
атакуваната като унищожаема сделка, лицето, което я е сключило, е било формално
дееспособно, но не е могло да разбира действията си или да ги ръководи. Законът
не съдържа правила във връзка с причините за състоянието, а придава значение на
самото състояние, в което лицето трябва да е било при сключване на сделката, а
именно такова, което не му позволява да разбира или ръководи действията си,
т.е. да се грижи за своите права и законни интереси - така решение № 120 от
05.11.2012г. по т. д. № 379/2011г., ТК, І ТО на ВКС. По изключение, искът може
да бъде предявен и след смъртта на лицето, ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от договора. В конкретния случай тази предпоставка е налице, като с
решение от 07.04.2016г. по гр.д. № 1176/2015 г. на СГС, VI бр. състав, В.Б.ов К.
е бил поставен под ограничено запрещение преди смъртта му, настъпила на 29.05.2016г.
Унищожаемостта на процесния договор се
основава на невъзможността пълномощник на страна по договора да разбира и
ръководи действията си. Съгласно указанията в ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. д. №
5/2014г., ОСГТК на ВКС, волеизявлението на упълномощителя е от значение
единствено за самото упълномощаване, т.е. - за учредяването на представителната
власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, макар да действа от името
на представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена
воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно
волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените
правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя. В
този смисъл следва да се приеме, че установен порок във волята на представителя
би довел до унищожаемост на целия договор, доколкото в тази хипотеза е налице
липса на насрещно валидно формирано волеизявление – в този смисъл и Определение
№ 37/24.01.2022г. по гр. д. № 2658/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС.
От заключението на приетата по делото
съдебно-психологическа експертиза се установява, че В.К. е диагностициран с шизофренно
разстройство (депресивен или смесен тип); синдром на алкохолна зависимост;
локален психоорганичен синдром и личностова промяна. Шизофренното разстройство
при него е с неустановен дебют, но са налице данни, че наблюдаваната психоза е
с голяма давност – над 20 години преди 2016г. Заболяването е прогресирало до
хоспитализираното му в ЦПЗ „Никола Шипковенски“ през 2013г., когато е
наблюдавана промяна в поведението с изявена натрапливост и параноидна
симптоматика, както и мисловни разстройства, поведенческа и личностова промяна.
На този фон пълномощникът по процесния договор е злоупотребявал с алкохол,
което станало по-интензивно през 1999г. след смъртта на брат му. Постепенно е
изградил зависимост, което е довело до интелектуално-паметово снижение в
границите на локален психоорганичен синдром, мисловни разстройства и личностна
промяна. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде кредитирано заключението на вещото лице, че към датата на сключване на
процесния договор, психичното му състояние и годността му да ръководи
поведението си и да разбира действията си, са били силно нарушени и е бил неспособен да се грижи за
собствените си интереси.
С оглед сериозността на състоянието му, В.К.
е приет в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ през 2013г. Както посочва вещото лице
в о.с.з. от 22.11.2019г., той не е изписан с подобрение, а напротив, поради
некритичност към собственото си състояние, е препоръчано на бившата му съпруга
да се открие процедура по Закона за здравето. Вещото лице дава разяснения, че наблюдаваната
при В.К. личностова промяна не търпи обратно развитие, а прогресира във
времето. При това положение, както и с оглед продължаващата системна употреба
на алкохол, не може да се приеме, че към момента на сделката е налице
възстановяване или подобряване на мисловните му функции в достатъчна степен. Отделно
от това, съгласно констатациите в заключението на вещото лице по гр.д. №
1176/2015г. на СГС, VI бр. състав, към този момент е бил констатиран силно
намален волеви и интелектуален капацитет у лицето.
Извън горното, за поведение,
съответстващо с гореописаната клинична картина, кореспондират и показанията на
разпитаните по делото свидетели А.Г.и Б.Л.. Свидетелката Г.– първа братовчедка
на В.К., дава показания, че преди смъртта му
поддържала относително чест контакт с него. При В.К. често се наблюдавали
параноични епизоди. Изразявал опасения, че е преследван, че искат да го наранят,
отказвал да говори по телефона, защото смятал, че е подслушван. Споделял, че
бил отвличан. Казвал, че бил принуждаван да се разпорежда със свое недвижимо
имущество и впоследствие му била отнемана заплатената за него цена. При
последната им лична срещна в края на 2015г. – началото на 2016г. ,бил в окаян
вид - брадясал, неизкъпан, със скъсани дрехи и в общ неугледен вид. От друга
страна, свидетелят Л. твърди, че е живял на един етаж с В.К. и се познава с
него чрез баща му. Свидетелят е имал преки наблюдения върху неговото поведение
и психическо състояние. Посочва, че перманентно е бил пиян и в неадекватно
състояние. Постоянно му давал съвет да спре да пие и да приема предписаните му
лекарства. Спрял да работи, като майка му поела грижите за него. След смъртта
ѝ настъпил истински крах в поведението му. В периода около 2015г. станал
неугледен, скъсан, не поддържал лична хигиена. Изпадал в пререкания с останалите
съседи от блока, често ритал вратите на асансьора, което довело да бъде
отбягван от хората. Съобщава за случаи, при които отказвал да заплати взети от
магазин и аптека стоки. Често изчезвал за дълги периоди от време. Споделял, че
бил отвличан и че хора искали да му отнемат жилището. Тези показания разкриват
едно влошено психическо състояние, което изключва възможността В.К. да е могъл да
действа разсъждава и действа разумно.
Що се касае до показанията на
свидетелите на ответниците П.Д.и Р.Ч., съдът намира същите за неконкретни и
откъслечни, като не съдържат достатъчно данни за психическото състояние на В.К.
към релевантния момент на сключване на процесната сделка. Свидетелката П.Д.съобщава,
че е поддържала близки отношения с В.К. до към 2010 г., след което срещите им
станали по редки, а след 2014г. го е виждала един-два пъти. За спорадични срещи
с В.К. дава показания и свидетелят Ч.. С оглед ниската честота и естеството на
поддържаните контакти, не може да се приеме, че свидетелите са изградили
пълноценна представа за психическото състояние на пълномощника по сделката. Още
повече, самите свидетели отбелязват, че особено в периода около сключване на
сделката, състоянието му е било недобро – бил притеснен, нещо му тежало,
забелязвало се влошаване в хигиената и външния му вид. Дори да се приеме, че
той е поддържал относително нормална социална комуникация, това не изключва
смущения в интелектуален и волеви аспект. В този смисъл, обстоятелството, че в
деня на сделката В.К. не е приемал алкохол, съгласно показанията на свидетеля Ч.,
който му осигурил превоз до нотариалната кантора, не налага непременно извод,
че той напълно е разбирал значението на извършеното разпореждане за неговите и
тези на неговия упълнощител имуществени права. Процесът на формиране на решението
за сключването на сделката е протекъл в предходен и вероятно продължителен
период, който би бил повлиян от констатираните при В.К. психични отклонения.
Следва да се посочи, че изводът за
невъзможността на В.К. да разсъждава и действа към момента на сделката е
конкретен, а не базиран на предположения. Същият е основан на категорично
заключение на вещото лице, което е изготвено на база подробна медицинска
документация, както и на свидетелски показания за конкретни прояви,
демонстриращи влошено психично здраве. При липса на конкретни данни за
противното, единствения възможен извод е, че това състояние е било налично и
оказало влияние на В.К. във връзка със сключване на процесната сделка.
Без значение е дали действието на
пълномощника е в пределите на предоставената му с упълномощаването
представителна власт, каквито са поддържаните в хода на производството от ответниците
доводи, тъй като не се твърди и не е предмет на иска липсата или надхвърлянето
й с последиците по чл. 42 ЗЗД – така определение № 37 от 24.01.2022 г. по гр.
д. № 2658/2021г., ГК, ІІІ ГО на ВКС. Съгласно представеното по делото уведомление
за оттегляне на пълномощия с нот. заверка на подписа рег. № 1262/04.05.2015г.
/л. 105 от гр.д. № 33655/2017г./, учредените правомощия са относително широки и
неконкретни, като не се определят условията по бъдещата сделка. Този извод не
се опровергава и от издадената от продавача Б. К. разписка. Поради това определянето
на тези условия е оставено на волята на пълномощника, което поставя въпроса за
способността му да се грижи за своите и чужди имуществени права.
При изложените съображения, съдът счита,
че здравословното състояние на В.К. и
начинът му на живот към процесния период са създали трайна невъзможност да
направи разумна преценка на извършените от него правни действия, в т.ч. да
прецени същността на действията си и последиците от същите, поради което
процесният договор подлежи на унищожаване.
С оглед изложените съображения,
първоинстанционното решение е правилно, а жалбата - неоснователна.
При този изход на спора, с право на
разноски разполага само въззиваемата, но няма данни същата да е направила
такива. Разноски следва да бъдат заплатени на процесуалния представител на
въззиваемата на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА в размер на сумата 600 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В диспозитива на обжалваното решение е
налице непрецизна формулировка „прогласена за унищожена“, която не рефлектира
върху допустимостта и правилността на съдебния акт, но следва да бъде
отстранена от въззивния съд.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.07.2020г. по гр.д. № 33655/2017г. на СРС, II ГО, 163 състав, с което, по
предявен от А.В.К. срещу Д.А.П. и В.Т.П. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, е
унищожена следната сделка - Договор за продажба на наследство от 17.04.2015г.,
вписан в АВ под № 88/2015г., т. V, вх.рег. № 364270, сключен между Б. К. -
продавач и Д.П. – купувач.
ОСЪЖДА Д.А.П.,
ЕГН ********** и В.Т.П., ЕГН ********** да заплатят на адвокат Т.С.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в 1-месечен срок от
съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.