№ 4
гр. Видин, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320101514 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 150 от СК за увеличение на издръжка.
Предявени са искове от Л. Р. Ц., като майка и законен представител на малолетните
деца Л. Д. Д. с ЕГН ********** и В. Д. Д. с ЕГН **********, и тримата от гр. ******
против Д. Ц. Д. от гр. ****** за увеличение на присъдена издръжка.
Претендира се увеличение на определената по гр.д. № 2213/2017г. по описа на РС-
Видин издръжка на малолетните деца Л. Д. Д. и В. Д. Д. от 130.00 лева месечно за детето
Л. на 300.00 лева месечно и от 150.00 лева месечно за детето В. на 350.00 лева месечно.
Посочва се, че обстоятелствата, при които е определена издръжката са се променили, защото
са се увеличили нуждите на децата с оглед възрастта им, а оттук и разходите им. Поддържа
се, ответникът няма алиментни задължения към други лица и може да заплаща издръжка на
децата според нарасналите им нужди.
Ответникът в законния едномесечен срок е оспорил исковете, като по отношение на
детето В. по размер, а по отношение на детето Л. по основание и размер. Посочил е, че
децата не поддържат стандарт на живот, изискващ заплащане на посочените издръжки, не са
посочени конкретни обстоятелства, които да обосновават този завишен размер на
издръжката. Изразил е готовност да заплаща издръжка в размер на 200 лева, съответно
250.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства. Представен е социален доклад от
Д”СП” – Видин, приложено е гр.д. № 2213/2017г. по описа на РС - Видин.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
1
От приложеното гр.д. № 2213/2017г. по описа на РС- Видин е видно, че с протоколно
определение от 13.12.2017г. е одобрена спогодба, по силата на която страните са постигнали
съгласие ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева за малолетното
дете В. Д., считано от 07.08.2017г. и в размер на 130.00 лева за малолетното дете Л. Д.,
считано от 07.08.2017г.
От представените служебна бележка и удостоверение, изд. от ППМГ „Екзар Антим I“
– Видин и СУ“Цар Симеон Велики“ - Видин, се установява, че малолетното дете В. е ученик
в 6 клас в дневна форма на обучение за учебната 2021/2022г., а детето Л. е ученик в 1 – ви
клас дневна форма на обучение за учебната 2021/2022г.
Установява се от представените писмени доказателства, че майката работи по трудово
правоотношение като получава средно месечно БТВ в размер на 2530.00 лева. Бащата също
работи по трудово правоотношение с брутно трудово възнаграждение средно около 2377.00
лева месечно.
Социалният работник в изготвения социален доклад от Д”СП” – Видин е посочил, че
грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от тяхната майка, подпомагана
от разширеното семейство по майчина линия. Бащата редовно плаща определената месечна
издръжка за децата и с това задълженията към децата му приключват.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, следното от правна
страна:
От присъждане на първоначалните издръжки за децата, които се дължат считано от
07.08.2017г. по гр.д. № 2213/2017. на РС – Видин до предявяване на исковата молба по
настоящото дело / 19.07.2022г./, е изминал период от около пет години. Поради това,
настоящият съдебен състав намира, че ще следва да преценява настъпилите изменения в
обстоятелствата към този момент.
Децата са пораснали, като детето Л. вече е на 8 години, а детето В. е на 12 години.
Майката е поела грижите по отглеждането и възпитанието на децата като със съдебното
решение по гр.д. № 886/2015г. по описа на РС – Видин са й присъдени родителските права,
а бащата се е съгласил да заплаща месечни издръжки за децата.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите
на детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до
навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с
възможностите му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата
родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на
ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
От определяне на първоначалните издръжки на децата до момента е изминал дълъг
период, безспорно е, че нуждите им са се увеличили доколкото се е увеличила тяхната
възраст, поради което са необходими средства във връзка с обичайното им отглеждане –
закупуване на храна, облекло, учебници, помагала.
2
Не е спорно, че основните грижи за децата се полагат от майката, поради което върху
нея пада и по-голяма част от отговорността за отглеждането и възпитанието им. На бащата
е възложено грижата за децата да бъде предоставяна в паричен еквивалент.
При определяне размера на издръжката за децата, следва да се вземат предвид както
висшите им интереси, така и възможността на родителите да дават такава, защото
определяне на една непосилна издръжка няма да доведе до целения ефект същата
действително да бъде изплащана. Необходимо е да се постигне баланс при отчитане
интереса на детето и определяне на издръжката, защото противното би означавало да се
наруши социалния минимум за живот на даващия издръжка.
От събраните по делото доказателства, се установи, че родителите на децата
получават приблизително еднакви трудови възнаграждения.
При определяне размера на издръжката на децата съдът следва да вземе предвид както
възрастта и нуждите им, така и доходите на техните родители, и да съобрази всички тези
обстоятелства като вземе предвид, че минималната месечна издръжка за дете съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК за 2022г. е 177.50 лева. В случая, издръжката на
децата е под минималния такъв, а ответникът няма алиментни задължения към други
низходящи.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че за цялостната
издръжка на детето Л., който е на 8г. са необходими месечно по 360.00 лева, от които
ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща по 220.00 лева, а остатъкът ще следва да се
осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка,
следва да бъде от датата на предявяване на иска - 19.07.2022г. За детето В., който е на 12
години са необходими месечно 420.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден
да заплаща по 250.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето.
Началният момент, от който се дължи и тази издръжка, следва да бъде от датата на
предявяване на иска - 19.07.2022г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Л. в размер на 220.00 лева, считано от
19.07.2022г., ведно със законната лихва при забава, като иска до пълния претендиран размер
до 300.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като недоказан. Ответникът ще следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете В. в размер на 250.00 лева,
считано от 19.07.2022г., ведно със законната лихва при забава, като иска до пълния
претендиран размер до 350.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати ДТ върху
увеличения размер на издръжките в общ размер на 273.60 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцовата страна разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Делото не е с правна и фактическа сложност. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от НМРАВ с
3
измененията в сила от 08.11.2022г., минималното адвокатско възнаграждение по дело за
издръжка е в размер на 500.00 лева. В случая е налице субективно и обективно съединяване
на искове за издръжка, поради което съдът ще следва да изчисли разноските за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от всеки от исковете. Така разноските възлизат в
размер на 357.14 лева по предявения иск по отношение на детето В. и 366.67 лева по
отношение на детето Л. или отВетникът ще следва да понесе общо разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 723.81 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението за присъдените издръжки.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка, която Д. Ц. Д. с ЕГН ********** с
адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** се е съгласил да заплаща по гр.д. № 2213/2017г. по
описа на РС – Видин на малолетното си дете Л. Д. Д. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Л. Р. Ц. с ЕГН ********** и двамата от гр. ******, ул.
******, като УВЕЛИЧАВА този размер от 130.00 лева на 220.00 лева месечно.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Л. Д. Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л. Р. Ц. с ЕГН ********** и двамата от гр. ******, ул. ******
месечна издръжка в размер на 220.00 лева, считано от 19.07.2022г. до отпадане, изменение
или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава,
като искът до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 300.00 лева месечно–
ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка, която Д. Ц. Д. с ЕГН ********** с
адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** се е съгласил да заплаща по гр.д. № 2213/2017г. по
описа на РС – Видин на малолетното си дете В. Д. Д. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Л. Р. Ц. с ЕГН ********** и двамата от гр. ******, ул.
******, като УВЕЛИЧАВА този размер от 150.00 лева на 250.00 лева месечно.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете В. Д. Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л. Р. Ц. с ЕГН ********** и двамата от гр. ******, ул. ******
месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 19.07.2022г. до отпадане, изменение
или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава,
като искът до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 350.00 лева месечно–
ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** да
4
заплати по сметка на ВРС сумата от 273.60 лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжките.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** да
заплати на Л. Р. Ц. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните
деца Л. Д. Д. с ЕГН ********** и В. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 723.81 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно увеличения размер на издръжките.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок, считано от обявяването му на 05.01.2023г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5