Протокол по дело №65086/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15076
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110165086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 15076
гр. София, 18.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20211110165086 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. А. В. редовно призован, явява се лично.
ОТВЕТНИКЪТ РБ редовно призован, представлява се от юрк.С. с
пълномощно, находящо се на лист 128 по делото.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА П.ЪЛГАРИЯ редовно призована,
представлява се от прокурор В..
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът на основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на
делото от фактическа страна.
ДОКЛАДВА делото съобразно проекто-доклада на съда, обективиран в
определение на съда от 19.05.2022г.
ДОКЛАДВА молба от ищеца под вх.№109169/31.05.2022г., към която
той е представил проект за съдебно удостоверение, което вече е подписано от
съда.
ДОКЛАДВА молба от ищеца под вх.№101864/20.05.2022г., с която той
на практика е изпълнил указанията на съда, относно конкретизиране на вида
на твърдените за претърпени от него неимуществени вреди, дадени с
Определение на съда от 19.05.2022г.
ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца под вх.№113804 от
06.06.2022г., към която е приложено цялото ДД №110 от 2021г. на ДС при
САК и ДД №32/2021г. на ВДС.
1
ДОКЛАДВА постъпило по делото гр.д.№60826/2018г. по описа на СРС,
140 състав.
В. В.: Поддържам исковата молба, поддържам и направеното
допълнение по реда на чл.143, ал.2 от ГПК от 27.01.2022г. Мисля, че съдът не
докладва една молба, в която съм поискал експертиза психиатрична да се
назначи за моето душевно състояние, но с оглед обстоятелството, ако
разпитаме водения от мен свидетел мога да заявя накрая, че не поддържам
това искане, за да приключи делото в обозрими срокове. Оспорвам отговора
като съм запознат с проекта Ви за доклад, нямам възражения по последния,
моля да бъде обявен за окончателен. Във връзка с направеното възражение за
недопустимост ще си позволя само да допълня мотивите на съда, изцяло
споделям изложените в тази насока, но ще посоча и следното. По правило
отговорността за допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз се релевира към орган от последна инстанция. В
конкретния случай това не е приложимо, и това е така, защото няма последна
инстанция, която да представлява публичен орган, всъщност нарушението се
извежда от самия закон, като Народното събрание не е инстанционен огран,
той не е първа или последна инстанция, затова и направеното възражение, че
иска трябва да бъде насочен срещу него в случая е неоснователно и това е
така, защото е константна практиката на съда на Европейския съюз, че
държавата отговаря за допуснато нарушение, като това, че нарушението е
допуснато от публичен орган е предпоставка за предявяване на иска, а не
означава, че иска следва да се води срещу този орган. Отделно от изложеното
по мое мнение тази разпоредба на чл.7 от ЗОДОВ е своеобразен
законодателен хаос създаден, доколкото си е принудила всички граждани да
се чудят срещу кого да предявяват искове, като се стига до абсурда, че
Народното събрание казва, че не следва да отговаря, поради това, че той е
законодателен орган, съдът казва, че не следва да отговаря, поради това, че
той прилага закона и в крайна сметка никой не отговаря. Въпросната
разпоредба нарушава пряко Конституцията именно правото ми да потърся
защита на свое нарушено субективно право по съдебен ред, освен това и
пряко противоречи на европейското законодателство. Множество са делата,
основното е „Франкович“, съгласно което държавата отговаря на общо
основание за такива вреди. Като в тази връзка считам, че не следва да
насочвам иска си срещу Народното събрание, дали ще отговаря Държавата,
чрез министъра на финансите или Държавата, чрез Народното събрание няма
никакво значение. Водя свидетеля, който сте ми допуснали.

ЮРК.С.: Поддържам отговора на исковата молба, оспорвам исковата
молба, както и допълнително депозираните молби от ищеца. Считам, че по
същество преповтарят изложеното в исковата молба и препращам към
изложеното в нашия отговор. Във връзка с доказателственото му искане за
насрочване на съдебна психологична експертиза в случай, че не бъде
оттеглено, моля да не го допускате, ищецът не е представил доказателства, от
2
които да е видно, че му е било необходимо да посещава някакъв съответен
специалист, и такъв специалист да е издал съответен документ, от който да е
видно, че е изпитвал тревога, унилост, безсъние, което се твърди в
допълнителната молба в продължение на 2 седмици. Ще си позволя по
отношение на възражението относно допустимостта, правото на Европейския
съюз е предвидило държавата да отговаря за вреди от съществено нарушение
на европейското право, но не е предвидило процесуален ред. Процесуалният
ред е предвиден в ЗОДОВ, нормата е императивна и в чл.7 се посочва, че
съответния орган, който е причинил твърдените вреди. Нямам възражения по
проекта за доклад. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОР В.: Оспорвам иска и изцяло се присъединявам към
ответника.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за окончателен проекто-доклада си, обективиран в
определение на съда от 19.05.2022г., с уточненията направени от ищеца по
реда на чл.143, ал.2 от ГПК, с молба с вх.№101864/20.05.2022г., касаещи
уточняване на характера и вида на твърдените за претърпени от него
неимуществени вреди.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото ДД №110 от 2021г. на ДС при САК и
ДД №32/2021г. на ВДС
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото гр.д.№60826/2018г. по описа на СРС,
140 състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
СЪДЪТ
Констатира, че е пропуснал да докладва и молба на ищеца под вх.
№16375/28.01.2022г. и негова молба с вх.№98441/17.05.2022г., с която той е
направил доказателствено искане за допускане изслушване на съдебно
психологична експертиза.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетеля:
З.И.Т. - ЕГН********** с адрес: /АДРЕС/ - 37-годишна.
Живея на семейни начала с ищеца.
СЪДЪТ указва на свидетелката на основание чл.166, ал.1, т.2, пред.5 от
ГПК, че има право да се откаже да свидетелства.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Ще свидетелствам.
СЪДЪТ
УКАЗВА на свидетелката отговорността, която тя носи по чл.290 от
НК, а именно, че е длъжна в съда да говори истината.
Свидетелката: Обещавам да кажа истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Живеем заедно повече от 5 години, имаме общо
3
дете. Запозната съм с делото, то е за причинени вреди поради неосигурен
достъп до съдебна инстанция, във връзка с негово дисциплинарно
производство. Доколкото си спомням имаше две дисциплинарни
производства, в едното го бяха обвинили че е расист, а по другото за това, че
е образувал изпълнително дело и не се е уведомил за някакво решение. Не
знам с подробности, знам че той е изключително честен с висок морал, добър
професионалист с огромна отговорност изхожда към делата и клиентите си,
изключително възмутен беше от това, което му се случва. Мисля, че това
дело, по което го обвиниха, че не се е уведомил за решението една от
страните беше банка, и имало постановено решение, за което на него не му
беше връчено съобщение за постановеното решение и поради това той не
беше уведомен и беше образувал изпълнително дело въз основа на издаден
изпълнителен лист. Мисля, че от 4 години ищецът е адвокат. Беше
изключително ядосан, най-вече от това, че няма достъп до съд, защото на
практика във ДС беше обвинен от адвокати, не му беше позволена обективна
защита, дори доколкото си спомням той трябваше сам да си търси свидетели,
те отказваха да бъдат призовавани. Наистина беше много ядосан, много
тъжен, не можеше да спи повече от две седмици, той е емоционален човек,
ядосваше се, че се опитва да се бори за клиентите си по своите дела и
включително има доста дела, по които е успял да стигне до ВКС, а за
собственото му дело на практика това му е отказано, поради липса на уредба в
закона.
СВИДЕТЕЛКАТА Т. на въпроси на ищеца: Дисциплинарните
производства бяха по жалба на адвокати. Първото пред САК беше образувано
от адв.С., не мога да си спомня името, но тя е участвала като адвокат в
производства, в които и В. е бил процесуален представител. Не мога да си
спомня точно името, знам че е адвокат, който е подал жалба във връзка с
решението, което не е връчено на В. по гражданското дело. Да, В. ми е
споделял за това как са протичали заседанията пред САК във връзка с ДД,
какво е било отношението на съдиите, споделял ми е, че има негативно
отношение с обвинителя на едното, наричали са го обвинение, мога да
цитирам неговите думи „все едно съм престъпник и съм извършил
престъпление“, не са уважавали негови молби. Спомням си, че той се
опитваше да призове свидетел мисля, че беше П.И.Б. страната, която е
получила съобщението с решението и не го е препратила на него, и така
всъщност той не е бил уведомен за решението и той искаше да бъде призован,
и си спомням, че ми сподели, че абсолютно никакво съдействие от съда дори
му бяха казали сам да се оправя, за което той това се ядосваше, че няма как
да задължи трето лице, с което са имали единствено професионални
отношения, защото доколкото знам това лице не е юрисконсулт, а служител
на банката да успее да го доведе в съответното заседание, за да събере
доказателства в негова защита. Единствено си спомням, че бяха коментирали
за намаляване на наказанието. Това е защото ние си обсъждаме ежедневието
всяка вечер и затова може би не си спомням с подробности. Не можеше да
4
спи, беше видимо ядосан, той освен това има рефлукс, който му се обостря,
когато се ядосва и това се отразява на здравето. Последно си спомням, че ми
беше казал, че има насрочени 150 дела за годината, което беше преди месец,
два с подробности не знам по години, но знам, че има изключително много
дела и дори често му се случва в ден да има по 3-4 и да съвпадат.
СВИДЕТЕЛКАТА Т. на въпроси на ответника: Аз съм юрист. Не сме
обсъждали казуса в професионално време. Ние живеем заедно и като цяло си
споделяме казуси. Дисциплинарните производства бяха или началото на тази
или края на миналата година. Едното производство не е стигало до ВДС, тъй
като доколкото си спомням приеха, че е погасено по давност, а другото
производство мина с две заседания и мисля, че беше потърсил съдействие от
колега адвокат, който да го представлява в производствата. Другото
дисциплинарно производство мисля, че беше с разлика 1-2 месеца, не бяха по
едно и също време. Доказателства за рефлукса колкото искате, имаме цяла
папка, всъщност след множество консултации с различни професори стигнаха
до заключение, че рефлукса се обостря от емоционално състояние и от стрес.
Аз не съм лекар, но съм го забелязала, когато преживява засилени емоции и
когато се ядосва, виждала съм го ежедневно, иначе това състояние той си го
има, то се обостря. Случвало се е и друг път да се прибира ядосан и във
връзка с друго дело.
СВИДЕТЕЛКАТА Т. на въпроси на прокурор В.: Не мога да кажа колко
често се прибира ядосан по подобен начин. Дисциплинарното производство е
наистина нещо, което засяга негови права, и може би затова беше по-трайно
състоянието му, да кажем, че по-бързо му минава, когато е за производство на
клиент, но на практика той това го преживява два и повече месеца и вероятно
затова продължи по-дълго.
СВИДЕТЕЛКАТА Т. на въпроси на ищеца: Той работи от 2 курс, ние се
познаваме и преди това, като адвокатски сътрудник е работил. Той ми е
споделял, че е искал още от дете да бъде адвокат и наистина се раздава,
защото аз го виждам ежедневно. И искам да добавя, че наистина много се
притесняваше от вписването в регистъра на това наказание, защото смяташе,
че клиентите му могат да си помислят недобри неща за него. И също така сега
съвсем наскоро беше разбрал, че не искат да му заплащат възнаграждение по
правната помощ към адвокатурата, като считам, че това е свързано с водените
дисциплинарни производства, като съвсем случайно разбрах, когато беше
отишъл да си получава възнаграждение определено от съда по служебна
защита и му бяха казали, че изобщо нищо няма да му плащат, защото имал
наказание.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката.
ОСВОБОДИ свидетелката от съдебната зала.
В. В.: Не поддържам с оглед събраните вече гласни доказателствени
средства искането си за изслушване на съдебно-психологична експертиза.

5
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания Няма
да представяме и сочим други доказателства.
СЪДЪТ
С оглед събрания и наличен по делото доказателствен материал, с оглед
събраните в днешно ОСЗ гласни доказателствени средства, както и с оглед
уточнението на ищеца в подадената от него молба с вх.№101864/20.05.2022г.,
с която са уточнени вида и характера на твърдените за претърпени от него
неимуществени вреди намира, че делото е изяснено от фактическа страна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СЛАГА КРАЙ НА СЪДЕБНО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИ СЪСТЕЗАНИЯ
В. В.: Моля Ви да уважите предявения от мен иск, поради следните
решаващи съображения. На първо място следва да се посочи от приобщеното
гр.д.№60826/2018г. е видно, че не съм получил препис от съобщение, нито
адресирано до П.И.Б., нито до дружеството /ФИРМА/. Тези съобщения са
изпратени на други лица, а съгласно чл.7, ал.2 от ГПК съдът връчва на
страните препис от актовете, подлежащи на обжалване. А съгласно чл.39 от
ГПК съдът връчва на страните съобщение, чрез посочените от тях съдебни
адресати. Аз съм имал това качество по конкретното дело. Както правилно е
посочил пред ВДС моят адвокат по това производство, задължение има там,
където е предвидено във закона, т.е. на мен не може да ми бъде вменена
отговорност за извършване на нарушение, когато не е предвидено такова
задължение за мен по закон. В случая не е било предвидено задължение за
мен по закон да обикалям и да проверявам, дали някой не е изпратил
съобщение до страната, а не до мен като съдебен адресат. Но всъщност това
дали е извършено нарушение или не, не е акцентът на настоящото
производство. Основният въпрос е за това, дали разпоредбите на Закона за
адвокатурата представляват достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз. Считам, че отговора е утвърдителен и ще изложа
съображения защо, но тъй като това е централния въпрос по делото, преди
това само ще си позволя /да посоча за претърпените неимуществени вреди/
във връзка с поставените въпроси от контролиращата страна прокурор В.,
следва да се посочи, че съвсем различно е възприятието за мен, за мои лични
права и това за представлявани права и интереси. Аз приемам лично всяко
едно дело, но се опитвам да се дистанцирам от това, доколкото наистина
обостря моя рефлукс. От друга страна всеки един мой клиент е имал достъп
до съд, а аз съм единственият човек в тази зала, включително и съдебния
секретар, който няма такъв. Всеки един от вас тук има право при съответното
обвинение да бъде изправен пред българския съд, а аз съм единственият,
който нямам това. Съвсем нормално е да се ядосам и да реагирам много по-
негативно, отколкото за дело на мой клиент. В тази връзка и случайно се
случва така, че прокурор В. е прекратил наказателно производство на мой
6
клиент, който има качеството на пострадал, също се ядосах за това
производство, признавам, но в момента то е обжалвано в съда и аз съм
спокоен, заради това, че има съд, който да се произнесе по правилността на
неговия акт. Сега бих искал да акцентирам няколко неща, относно качеството
на независим и безпристрастен съд създаден в съответствие със закона на ДС
при САК и на ВДС, това са четири отделни критерия, като по мое мнение
нито ДС при САК, нито ВДС покриват тези, нито един от тях. Това е така,
защото на първо място, за да е съд един орган, той може да бъде извън
държавната съдебна система, но той следва да има присъщите белези на съд,
следва да може да събира факти и доказателства, следва да разполага със
съответните процесуални инструменти за това, а видно от материалите по
ДД№ 110, че ДС при САК такива правомощия няма. Бланкетното препращане
към НПК, далеч не им предоставя правомощията на наказателния съд, а и на
прокурора в наказателния процес, защото те нито могат да изпращат
призовки, нито могат да задължават който и да е да се яви пред тях. Ще
погледнете в ДД, че дори не можаха да задължат председателя на
адвокатската колегия Монтана адв.Александров, който е получил това дело,
съобщението по гр.д.№60826 да дойде на това заседание. Лично аз съм му се
обадил да му се моля, да му плащам разходи за гориво, да дойде от Монтана
и за загубения ден, но той каза, че няма да дойде. Т.е. аз като страна съм бил
поставен в положение да си водя свидетели и да се моля, а в случай, че не
бъдат доведени това се тълкува в моя вреда. При все, че производството се
движи по НПК, а не по ГПК формално. Същевременно другите свидетели,
които забележете ДС сам прецени, че е трябвало да бъдат разпитани
въпросните господа от банката, получили съобщенията по делото отново не
се появиха, като дори изрично са заявили, че няма да дойдат. Няма да го
намерите в кориците на делото, но е факт аз се обадих на директора на
банката, когото познавам, помолих го да им бъде предоставено време да
дойдат, предложих да ги закарам и да ги върна и въпреки това те не дойдоха.
Всъщност в цялото производство единствения свидетел, който беше разпитан
е г-жа Татарова, която аз доведох с личния си автомобил на приятелска
основа, с молби до нейния началник, който ми е приятел, за да я взема от
работа и да я върна. Писмените доказателства по делото забележете
единствените, които са налични, са тези представени от мен и тези
представени от жалбоподателя. По отношение на жалбоподателя многократно
аз изложих съображения пред този съд, дисциплинарен, че тази жалба е
неавтентична, че е подписана формално от г-н Любчо Петков, който е
собственик на сто търговски дружества от гр.Лом, има досъдебно
производство в прокуратурата, тя разбира се го спря срещу неизвестен
извършител, документите са неистински и ДС ми заяви, че това тях не ги
вълнува. По отношение на това, дали могат да събират доказателства. Ако
един орган не може да събира доказателства, то този орган не може да бъде
наречен съд по смисъла на Конвенцията. Защото той би следвало да
постанови краен акт, но предвид липсата на възможност да събира
7
доказателства, то той ще го постанови при непълни фактически
обстоятелства, каквото и се случва. По отношение на изискването да е
създаден в съответствие със закона константна е практиката на Европейския
съд по правата на човека – констатирал съм я и ще я представя, че за да е
създаден в съответствие със закона това следва да е предвидено в нормативен
акт с ранга на закон, в случая уредбата в Закона за адвокатурата освен, че е
изключително хаотична е и твърде лаконична. Има един текст, който
предвижда, че тези членове на ДС, респективно на ВДС се избират от общото
събрание на съответната колегия, респективно от общото събрание на
адвокатите в страната. По отношение на качествата на тези лица, нравствени
такива, репутация няма никакви изисквания. По отношение на това, как се
формират съставите съдебните, няма никакви изисквания, никакви
предвидени регулации. Председателят на ДС еднолично определя кой ще
бъде, в кой състав, като забележете по закон те би следвало да са постоянни,
но всъщност не са постоянни, доколкото е известно, от интернет страницата
на Софийската адвокатска колегия, че 5-ия състав на въпросния ДС, който ме
е признал за виновен, би следвало да е с членове Даниела Никифорова, Иван
Ангелов и Христина Танчева, а всъщност петият член се оказва друг, който е
член на 4 състав, т.е. и това изискване на закона не е спазено. Ще си позволя
да посоча делото Мойсеев срещу Русия, съгласно което е прието, че самият
факт, че не е спазено изискването на закона за формиране на съдебния състав
е достатъчно да се приеме, че е нарушена Конвенцията и съдът не е създаден
в съответствие със закона. По отношение на независимостта и
безпристрастността съм изложил подробни съображения в писмената защита,
само ще акцентирам съвсем накратко, защото ще представя защитата сега и с
препис за ответника, а въпросният съд не е независим и той не е независим
доколкото той се избира от едно мнозинство в колегията и във ВДС от
адвокатите в страната, а това мнозинство е всъщност определено от САК, т.е.
ВДС е функция от волята на мнозинството в САК. Забележете различния
критерии при избора на магистрати, никакво мнозинство, няма значение за
избора на дадено лице за магистрат, било то съдия, следовател или прокурор,
това лице участва в конкурс, като това дали го харесва мнозинството от
неговите колеги юристи няма никакво значение за това, дали ще заеме тази
длъжност. Тези лица са избирани с една листа с членовете на адвокатския
съвет, които излъчват свой представител за обвинител в производството т.е.
обвинителят и членовете на ДС са лица избрани с една листа от общото
събрание на адвокатската колегия или на това от страната и е напълно
логично да имат сходни виждания. Аз не мога да си представя кой съд би бил
независим след като обвинител и съд са издигнати от едни и същи хора. На
следващо място по отношение на безпристрастността да, правилно сочи
процесуалният представител на ответника, че аз не съм искал отвод на
въпросните лица. Истината е, че аз до последно не можех да повярвам, че
някой ще ме признае за виновен, за това, че някой друг е връчил съобщение и
аз не съм го питал дали не е получил това съобщение. Едва след приключване
8
на производството на последна инстанция колега в офиса ми показа
въпросното видео клипче с г-жа Никифорова със журналистическия репортаж
за присвояване на средства от малолетно лице, показа ми това, че е имала
предходна кариера като фолк изпълнител, нямам никакво неуважение към
нея, но не считам, че подобно лице отговаря на изискванията да заема
длъжността съдия във който и да е съд, за да бъде този съд отговарящ на
изискванията на Конвенцията. Разберете, че няма и как да докажа, предвид
факта, че съм бил сам на тези заседания, негативно отношение към мен,
прекъсване, отказ да бъда изслушан, постоянно повтаряне „Моля Ви се
колега“, постоянно клатене на глава и едно безкрайно любезно отношение
към дисциплинарния обвинител. На последно място за независимостта
забравих да посоча, защото е важно, че възнагражденията на тези членове се
формират от членски внос и глоби. От както има ново ръководство на
адвокатурата броя на дисциплинарните производства се е увеличил, това е
образувано в края на годината и е с номер 291, в момента сме месец октомври
610 дисциплинарни производства. Глобите са основен източник на средства
за издръжката на ДС и на ВДС, като в случая, че ВДС не оправдае, няма кой
да му плати възнаграждение за явяване в заседанието. Считам, че това е
достатъчно, за да постави под съмнение независимостта. И на последно място
съм си позволил да направя кратък сравнителен анализ, благодарение на едно
от малкото полезни неща на ВАС, а именно качени чуждестранни закони на
адвокатурата, всъщност са качени на Франция и Германия, посочено е на
Англия, но са качили на Унгария без да разберат. Във френското
законодателство регламентирано в постановление №911197/27.11.1991г. има
предвидени задължителен съдебен контрол на актовете на техните
дисциплинарни съдилища, пред апелативен съд, специализиран разглеждащ
дела срещу адвокати. Има правила в чл.180, относно формирането на този
съд, има правила за разпределение на дисциплинарните дела по чл.180, това
тук в нашия закон го няма, председателят разпределя на ръка. Интересно ми е
каква би била реакцията на ръководството на адвокатурата, ако председателя
на съда, в който сме в момента, започне да разпределя дела на ръка.
Правилник на ДС има предвиден във Франция, в България такова нещо няма,
правилник не съществува. Има подробна регламентация как започва
производството, задължително участие на прокурор като контролираща
страна, няма предвиден различен ред за процедура, спрямо адвокати, които са
част от органите на адвокатурата. Обърнете внимание, в нашия Закон за
адвокатурата всеки един член на контролен съвет, в която и да е колегия има
право да бъде изслушан от българския ВКС, а аз, защото нямам десет години
стаж и защото не искам да имам общо с ръководството на адвокатурата,
нямам достъп до ВКС. Няма разумно основание едно лице адвокат да бъде
третирано по-благоприятно от мен, респективно аз по-неблагоприятно, заради
това, че той по собствена воля е избрал да бъде част от ръководството на
органи на адвокатурата, няма никакво разумно обяснение, защо това лице да
бъде изслушвано от ВКС, а аз не. Същевременно във френското
9
законодателство по чл.188 има изричен предвиден ред за уведомяване на
адвоката за производството, разписан ред за призоваване на свидетели,
разписани правила за изслушване, задължение на лицата да се явят пред съда,
също така има предвидена процедура в какъв срок следва да се гледа делото в
разумен срок за приключването му, ако не е приключило отива директно в
Апелативен съд. Идентично е положението и в Германия от федералния
закон, където изрично има предвиден параграф 13, че лишаването от право да
се упражнява адвокатска професия е допустимо само след съдебно решение,
тук подобно разграничение няма. Т.е. шестима адвокати могат да ме лишат от
право да работя за 5 години, и аз няма да имам право да отида до съда, а
всеки един работник и служител в тази страна за една забележка може да
подаде жалба до съда. Бих искал да посоча, че в Германия задължително има
изисквания за лицата, които са дисциплинарни съдии, те трябва да могат да
бъдат да са магистрати, трябва да отговарят на определени етични и
нравствени качества, ако имат съмнителна репутация се освобождават,
същевременно в съда за Адвокатско правосъдие има и магистрати
професионални задължително такава квота, тук няма такова разграничение. И
на последно място бих желал да Ви посоча, че мандата на членовете на ДС и
на ВДС е крайно недостатъчен за тяхната независимост, също и липсва
квотен принцип с професионални магистрати, поради което и считам, че
въпросните лица категорично не отговарят на изискванията на независими и
безпристрастни съдии, затова Ви моля да уважите иска така, както съм го
предявил. Представям Ви писмена защита с препис за ответника. С цитирана
практика на Европейския съд по правата на човека, която съм си позволил и
да приложа за улеснение, моля да ми бъдат присъдени разноски така, както
съм ги претендирал в молбата от 06.06.2022г., препис от която е връчена на
процесуалния представител на ответника, те са за държавна такса, за препис
на делото от ДС при САК, и за съдебно удостоверение. Адвокатски хонорар
не съм претендирал, защитавал съм се сам. Благодаря, че ме изслушахте.
ЮРК.С.: Моля да отхвърлите така предявените искове като
недопустими по същество, като неоснователни и недоказани по основание и
по размер. По подробно изложени аргументи са изложени в отговора на
исковата молба, които моля да съобразите и към които препращам, с цел
процесуална икономия искам само да акцентирам върху няколко неща. Първо
считам, че в хода на производството не се доказа фактическия състав за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди. По ЗОДОВ считам, че
липсва нарушение на правото на Европейския съюз. Дисциплинарното
производство няма характер на наказателно производство, каквото твърди
ищеца по Конвенцията. На държавите членки е дадена процесуална
автономия да определят какви ще бъдат правните способи за защита и
съответно дали да предвидят съдебен контрол при налагане на съответно
наказание. Считам, че дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии
и ВДС отговарят на понятието за съд такова, каквото е заложено в
Европейския съюз, те са особена юрисдикция, като предвидени са съответни
10
гаранции в българското законодателство, по-конкретно имаме препращане в
ЗАдв към НПК. По отношение на твърдението на ищеца, че няма как да бъдат
задължени свидетели, именно в чл.136, който препраща към НПК в чл.120,
ал.3 от НПК се предвижда глоба в случай, че свидетел не се яви. Така, че
смятам, че аргументите в тази насока са неоснователни. В ЗАдв също има
предвидени гаранции за независимост и безпристрастност, освен това считам,
че дори да приемем, че има някакво нарушение, то съвсем не е съществено,
самият ищец признава, че не са ни известни факти, на които да основат
доводи, че членовете на ДС при САК или членовете на ВДС са били
субективно пристрастни спрямо мен, освен това в чл.7 от Директива 98/5 от
16.08.1998г. се посочва, че с обжалването на наказанията, всъщност се
осъществява по правилата на приемащата държава и съответно държавата има
свобода в това да реши дали да предвиди обжалване пред съд при съответно
наложено наказание. В случай, че ищеца твърди, че имаме някакви
неприложени разпоредби от закона и че търпи някакви вреди от тези
неприложени разпоредби, съответно следва да си насочи искането спрямо
конкретния орган, от който твърди, че търпи вреди. Моля да ни присъдите и
юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда и моля да ни
дадете срок, в който да изложим писмено своите бележки, за да не отегчаваме
съда.
ПРОКУРОР В.: Присъединявам се към казаното от ответника, моля да
отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЛАГА КРАЙ НА УСТНИ СЪСТЕЗАНИЯ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК
ПРЕДОСТАВЯ 2-седмичен срок на процесуалният представител на
ответника за представяне по делото на становище по същество.

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 11.06 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11