Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210/20.07.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ
въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и
двадесета година,в състав:
Председател:Красимир
Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №297 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
чл.435 от Граждански процесуален кодекс.
Образувано е по жалба
вх.№545/11.05.2020г. на взискателя по изп.дело № 26/2017г. по описа на ДСИ при
Районен съд гр.П. против постановление на ДСИ ,с което на основание чл.
433,ал.1т.8 от ГПК принудителното производство по посоченото изп.дело е
прекратено.
Жалбоподателят С.И.П.
чрез пълномощника си-адв.А. твърди,че обжалвания акт /действие е неправилно. Твърди,че от момента на образуване
на изп.дело са посочени три способа на принудително изпълнение : запори върху
банкови сметки и пенсията на длъжника.
Жалбоподателят посочва,че съобразно уведомление на НОИ от 05.07.2017г. върху пенсията на длъжника е бил наложен
предходен запор и след изплащане на това вземане е щяло да започне погасяване
на вземането по изп.дело №26/2017г.
Жалбоподателят твърди,че обстоятелството,че по изп.дело не са постъпили
суми за погасяване на задължението не означава,че взискателя не е предприел
необходимите изп.действия, което да обоснове прекратяване на изп.дело в
хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Твърди,че с прекратяване на изп.дело
запорът ,наложен върху пенсията на длъжника ще загуби поредността си и
взискателя ще бъде лишен от правото си да събере вземането си съгласно
посочения от него способ на принудително изпълнение. Иска обжалваното
постановление за прекратяване на изп.дело като незаконосъобразно да бъде
отменено. Претендира съдебно-деловодни разноски.
ДСИ мотивира акта си
с довода, че взискателят е имал правната възможност да прекъсне давността като
на основание чл.456 от ГПК се присъедини по изпълнителното дело,по което е бил
наложен предходен запор в НОИ, а не да чака този запор да бъде изпълнен. На
това основание твърди,че жалбата е неоснователна.
Съдът от фактическа и
правна страна установи следното:
Изпълнително дело №26
/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд гр.П. е образувано въз основа на молба
от взискателя С.П. и изпълнителен лист
изд. по ч.гр.дело №447/2010г. по описа на ПРС срещу Н.К. на
02.06.2017г.
С молбата за
образуване на изп.производство взискателят е посочил способ на принудително
изпълнение: „запор върху получаваната от длъжника пенсия от НОИ“.
На 03.07.2017г. РУ „СО“ гр.П. е получило запорно съобщение по
изп.дело №26/2017г.
С писмо от 04.07.2017г.
НОИ ТП Пазарджик е уведомил ДСИ,че върху пенсията на Н.К. е наложен запор по
изп.дело № 20108210401889 и удръжката от пенсията в размер на 71,38 лева ще
продължи до постъпване на писмено уведомление от съдебния изпълнител за вдигане на запора, след което ще започне
изпълнението на следващия запор.
На 11.09.2017г.
взискателят е поискал от ДСИ да направи справки за наличие на открити банкови
сметки на длъжника в ТБ , както и при
наличие на такива дали има наложен запор върху тях.
Справка от РБСС към
БНБ е постъпила по изп.дело на 18.10.2017г.
С молба от
15.12.2017г. взискателят е поискал да се наложи запор върху три банкови сметки
в ТБ на длъжника. С разпореждане от
14.01.2018г. на ДСИ е изпратено запорно съобщение. Последното обратно писмо от ТБ е постъпило по
изп.дело на 31.10.2018г.
С постановление от
12.03.2020г. ДСИ е прекратил
производството на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че
в продължение на две години взискателят не поиска от съдебния изпълнител
предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на
изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на
съдебния изпълнител. До тук, настоящият съдебен състав изцяло споделя
съображенията на съдебния изпълнител, изложени в мотивите му. Съдебният
изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата
на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения.
Предполага се, че след като взискателят в продължение на две години не е
поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Т.е, предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две: непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен
срок.Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба
на взискателя. Взикателят е този, който трябва да посочи какви
изпълнителните способи за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител.
Много често, като изпълнителен способ
за събиране на вземания се налага запор върху вземания на длъжника ,
върху трудовото му възнаграждение или пенсия /ако размерите им позволяват
това/. Запорът върху вземане, за да бъде реално
наложен, включва във фактическия си състав следните юридически факти: наличието
на определено вземане, изпращане на запорно съобщение до третото задължено
лице, получаване на съобщението от последното. От този момент ,възниква
задължението на третото за изпълнителното производство лице /работодателят,
НОИ/ да превежда съответна част от заплатата/ пенсията в полза на
съдебнияизпълнител.
От значение във връзка с прилагането на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е дали длъжникът изплаща доброволно задълженията си
или те се събират по принудителен начин– чрез удръжки върху негови
запорирани вземания. В случай, че длъжникът плаща доброволно, след изтичането
на двегодишен срок, в който не са предприети изпълнителни действия от страна на
съдебния изпълнител по молба на взискателя, изпълнителното дело се прекратява
по силата на закона, независимо, че дългът може и да не е изплатен все още.
Ако
обаче,в продължение на двегодишен срок сумите постъпват по принудителен
ред, тогава изтичането на този срок не е предпоставка за прекратяване на
изпълнителното дело.
Посочването на конкретен изпълнителен способ-
запор върху пенсията на длъжника, получаването на запорно съобщение от НОИ, и
отговор на това съобщение от третото задължено лице с ангажимент за превод на
парична сума от пенсията на длъжника по изп.дело, след сбъдване на конкретно
условие,предотвратява изтичането на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по
принудителното изпълнение, поради което ДСИ с обжалваното постановление
неправилно е прекратил изп.дело.
Присъединяване на взискателя по друго
изпълнително дело е право на взискателя, и в никакъв случай не е поставено в
зависимост от поведението на трето за изпълнителното производство задължено
лице,и в този смисъл мотивите на ДСИ са изцяло несъстоятелни.
По изложените
съображения,настоящият съдебен състав приема,че обжалваното постановление като неправилно
следва да бъде отменено.
Мотивиран от
изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 12.03.2020г. на ДСИ ,с което принудителното изпълнение по
изп.дело № 26/2017г. по описа на ДСИ РС П., на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е прекратено.
Решението е
окончателно.
Председател:
членове: