Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр.Плевен, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №1055 по описа за 2020г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Сдружение на собствениците
„Първи май“ гр.Плевен, представлявано от председателя Л.М., против Заповед
№РД-12-451/13.11.2020г. на Главния архитект на Община Плевен, с която на основание
чл.62 ал.2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при
определяне на категорията на строеж: Въвеждане на мерки за енергийна
ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект реализиран в рамките на „Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, обособена
позиция №4 – трета категория, находящ се в УПИ Iкв.353 по плана на гр.Плевен, с идент. 56722.660.29, с
административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, вх.А и вх.Б, разрешен с
Разрешение за строеж №231/27.08.2019г., като е определена четвърта категория на
строежа в разрешението за строеж.
В жалбата и допълнението към нея са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита се, че същата е в грубо
противоречие с материалния закон. Твърди се, че с нейното издаване се цели
прикриване на закононарушения. Твърди се още, че не е подавано от страна на
сдружението, чрез неговия представляващ, заявление №ЕЕ-101-20-1/06.11.2020г.
Прави се анализ на конкретни разпоредби на ЗУТ и се счита, че заповедта на
главния архитект на община Плевен е нищожна. Претендират се и разноски.
С писмото, с което е представена административната
преписка е дадено становище за неоснователност на подадената жалба и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.
За оспорващото сдружение в съдебно
заседание се явява неговият представляващ заедно с адв.Д. от ПАК с надлежно
пълномощно, която поддържа депозираната жалба. Счита, че от събраните
доказателства по безспорен начин е установено, че от страна на представляващия
сдружението не е подавано заявление за започване на административно
производство за промяна на категоризацията на строежа, поради което издадената
заповед е нищожен административен акт. Моли за присъждане на разноски,
съобразно представен списък. Представя писмени бележки с подробни доводи и искане за обявяване нищожността на
оспорената заповед.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт М., който счита жалбата за неоснователна. От
процесуален представител на ответника се представят и писмени бележки с доводи
за неоснователност на жалбата и искане за присъждане на разноски.
Административен съд - Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
С писмо с обратна разписка по пощата
представляващият сдружението Л.М. е уведомен на 18.11.2020г. /л.29/, че е
издадена Заповед №РД-12-451/13.11.2020г. на Главния архитект на Община Плевен, като
копие от същата е получена на 03.12.2020г. /л.28/. Жалбата е подадена чрез
административния орган на 01.12.2020г. и е заведена с
вх.№ЕЕ-Ж-101-20-1/01.12.2020г. Ето защо жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения по чл.149 ал.1 от АПК срок и от надлежна страна, чиито
права и законни интереси са засегнати със заповедта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С Разрешение за строеж №231 от 27.08.2019г., издадено
от главния архитект при Община Плевен е разрешено на Сдружение на собствениците
„Първи май“ гр.Плевен да извършат строително-монтажни работи в съответствие с
влязло в сила изменение на подробен устройствен план, одобрен със заповед
№РД-15-1306/16.09.1997г., въз основа на виза за проектиране от 01.04.2019г.,
съгласно технически работни проекти съгласувани и одобрени на 26.08.2019г. от
главния архитект на Община Плевен на
основание чл.142 ал.1, ал.4, ал.5, ал.6 т.2, ал.9, ал.10, ал.11, чл.145 от ЗУТ
вр. с чл.143, чл.144 от ЗУТ по части: Архитектура, Конструкции, сметна
документация, Електро, ВиК, ОВК, ЕЕ с доклад за оценка на съответствие, ПБ и
ПСД за строеж: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна
жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б,
Проект реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета категория, в
УПИ I, кв.353 по плана на гр.Плевен, с идент.56722.660.29,
с административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, вх.А и вх.Б.
Разрешението за строеж не е обжалвано и същото е влязло в законна сила на
13.09.2019г., видно от отбелязването върху него.
Във връзка с горното разрешение за строеж и
извършените строително-монтажни работи, от Община Плевен до Началника на ДНСК-София
е направено искане изх.№ЕЕ-101-20-1/29.10.2020г. за назначаване на приемателна
комисия по реда на Наредба №2/2003г. за строеж: Въвеждане на мерки за енергийна
ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б, Проект реализиран в рамките на „Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, с
местоположение: УПИ I, кв.353 по плана на гр.Плевен, с
идент.56722.660.29, с административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
вх.А и вх.Б.
На горното искане, в Община Плевен е получено писмо
вх.№ЕЕ-101-20-1/06.11.2020г. от Началника на РДНСК-Плевен, в което е посочено,
че съгласно представените данни в ОД и видно от приложените актове и протоколи,
съставяни по време на строителството, няма данни за засягане на носещата
конструкция на сградата и за извършени възстановяване и/или замяна на
конструктивни елементи и/или основни части на жилищната сграда. Посочено е още,
че строежът не може да бъде определен като строеж по чл.137 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗУТ, касаещи нови жилищни сгради с високо застрояване, както и не са налични
доказателства за изпълнение на „реконструкция“ или „основен ремонт“ по смисъла
на §5 т.44 и т.42 от ДР на ЗУТ, поради което строежът не може да бъде определен
като строеж от трета категория и по смисъла на чл.137 ал.1 т.3 б.“ж“ от ЗУТ.
Административният орган е уведомен, че съгласно чл.137 ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ
вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория
включително, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от четвърта
категория, въвеждането в експлоатация на които е от компетентността на органа,
издал разрешението за строеж – в конкретния случай главния архитект на община
Плевен, в съответствие с разпоредбите на чл.177 ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Предвид
последното е уведомен, че липсва основание за назначаване на ДПК и провеждане
на процедура по въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК за конкретния
строеж.
По повод горното писмо, от Главния архитект на Община
Плевен е издадена Заповед №РД-12-451/13.11.2020г., с която на основание чл.62
ал.2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при определяне
на категорията на строеж: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в
многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“,
вх.А и вх.Б., Проект реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилните жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета
категория, находящ се в УПИ Iкв.353 по плана
на гр.Плевен, с идент. 56722.660.29, с административен адрес гр.Плевен,
ул.“Гренадирска“ №30, вх.А и вх.Б, разрешен с Разрешение за строеж
№231/27.08.2019г., като е определена четвърта категория на строежа в
разрешението за строеж. В заповедта е посочено, че при извършена служебна
проверка на издадено Разрешение за строеж №231/27.08.2019г. е установено, че в
инвестиционния проект, който е неразделна част от разрешението за строеж се
предвижда изпълнение на мерки за енергийна ефективност на съществуваща сграда,
като съгласно писмо от РДНСК-Плевен и чл.137 ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ и чл.9 от
Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, обект: Въвеждане
на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен,
ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект реализиран в рамките
на „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни
сгради“, обособена позиция №4 – трета категория се определя като строеж четвърта
категория. Прието, че е налице очевидна фактическа грешка при издаване на
разрешението за строеж.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
От фактическа страна се установява още, че посоченото
в писмо изх.№ЕЕ-101-20-1/16.11.2020г. до оспорващото сдружение като подадено от
него заявление с №ЕЕ-101-20-1/06.11.2020г. не съществува, такова няма подадено.
Установява се, че е допусната грешка, като се има предвид писмо от РДНСК-Плевен
с вх.№ЕЕ-101-20-1/06.11.2020г.
Установява се също, че Сдружение на собствениците
„Първи май“ е вписано на основание чл.29 и чл.45 ал.3 от ЗУЕС в публичния
регистър на сдруженията на собствениците в Община Плевен с предмет на дейност: усвояване на средства от
фондовете на ЕС и /или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и
субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на
сгради в режим на етажна собственост, и с председател Л.М..
Така установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.62 ал.2 от АПК
гласи, че очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се
поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Разрешението за строеж №231/27.08.2019г. е издадено от
главния архитект на Община Плевен, поради което и оспорената в настоящето
производство Заповед №РД-12-451/13.11.2020г. е издадена от компетентен орган- главният
архитект на Община Плевен. Предвид изложеното е неоснователно възражението в
жалбата, че заповедта е нищожна, поради липса на подадено заявление от страна
на представляващия сдружението, което да постави началото на административното
производство.
Процесната заповед, обаче, е
незаконосъобразна, по следните съображения:
Процедурата по чл.62 ал.2 от АПК за
поправка на очевидни фактически грешки на административни актове е едно
изключение от общото правило за гарантиране стабилитета на административните
актове.Този стабилитет на административните актове е основен принцип в
административното право и това не е случайно. Целта на законодателя е да
гарантира на гражданскоправните субекти-граждани или юридически лица-правна
сигурност и защита от административен произвол, гаранция, че административните
органи няма да могат, след влизане в сила на административните актове да ги
отменят или изменят. Предвид това административната процедура на чл.62 ал.2 от АПК следва да бъде прилагана по-скоро стеснително, отколкото разширително, т.е.
само когато са налице законови основания за откриването й. В АПК няма легална
дефиниция на понятието „очевидна фактическа грешка”, но от анализа на теорията
и съществуващата съдебна практика може да се направи извода, че за такава може
да се говори само тогава, когато е налице явно несъответствие между формираната
воля на административния орган, коментирана в мотивите за издаване на акта, и
нейното външно изразяване в диспозитива му. Т.е. очевидната фактическа грешка
се определя като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен
от всички останали доказателства в преписката и по отношение, на който органът
е формирал действителна воля. Административният акт, който се коригира, и
актът, чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да
образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат
различни по своето съдържание правни последици.
Отделно от горното съдът съобрази и
това, че законово основание за прилагане на извънредната процедура на чл.62
ал.2 от АПК, не може да бъде всяка грешка в административния акт, а само
такава, която касае валидната воля на административния орган в производства, за
които той, безспорно, разполага с нужната компетентност.
Спорният въпрос в настоящето дело е налице ли са
условията визирани в закона за поправка на очевидна фактическа грешка, т.е. за
да е налице законосъобразна заповед за поправка на очевидна фактическа грешка
съдът следва да установи, че е била формирана определена воля у
административния орган, но при обективирането й в акта, същата е била грешно
изразена. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде
променена формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението.
Основание за издаване на оспорената заповед е наличие
на очевидна фактическа грешка в издаденото разрешение за строеж, като същата се
изразява, според органа, в посочена трета категория на строежа, а не четвърта
категория, каквато е според писмо от 06.11.2020г. на РДНСК-Плевен.
Видно от Разрешение за строеж №231/27.08.2019г.,
обектът: Въвеждане на мерки за енергийна
ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект реализиран в рамките на „Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, обособена
позиция №4, е определен за трета категория строеж, без да е обосновано основанието
за категоризиране на обекта съгласно ЗУТ и Наредба №1/2003г. за номенклатурата
на видовете строежи, с посочване единствено строително-монтажните работи да
бъдат извършени въз основа на виза за проектиране и съгласно технически работни
проекти. Т.е. органът, въз основа на строителната документация, е формирал воля
за категоризиране на обекта като трета категория строеж.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът счита, че обстоятелството, че органът е формирал воля, респ. е определил процесния
обект за трета категория строеж, не може да се приеме, че е в резултат на
очевидна фактическа грешка, която да попада в приложното поле на чл.62 ал.2 от АПК. Доколкото очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между
формираната истинска воля на органа и нейното външно изразяване в писмения
текст на постановения административен акт, е недопустимо чрез поправка на ОФГ
да се заменя истинската воля на административния орган. В конкретния случай, с
извършената поправка на очевидна фактическа грешка е постигната промяна респ.
подмяна волята на административния орган. Т.е. това означава, че по същество е
постановено ново волеизявление на издателя на акта, в качеството му на
оправомощен административен орган, което не може да се квалифицира като
очевидна фактическа грешка. Това, че административният орган е формирал при
издаване на първоначалния си акт воля, която не съответства на обективната
действителност не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62
ал.2 от АПК. Административният орган е следвало да избере друг ред за поправка
на разрешението за строеж. Следва да се посочи
още, че части от акта, които са погрешно или неправилно изписани в
административния акт, но касаят факти или права на граждани и/или юридически
лица, за уреждането на които съществува друг ред-административен или съдебен,
не представлява „очевидна фактическа грешка” по смисъла на чл.62 ал.2 от АПК. Съдът
счита, че в случая по реда на поправката на очевидна фактическа грешка е
подменена първоначалната, действителната воля на административния орган,
положение, което правото не търпи.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е
основателна, а процесната заповед следва да бъде отменена като противоречаща на
материалния закон.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва в
полза на оспорващото сдружение да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 50лева внесена държавна такса и 900лева договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съответстващо на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, IV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-12-451/13.11.2020г. на Главния
архитект на Община Плевен, с която на основание чл.62 ал.2 от АПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка при определяне на категорията на строеж:
Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда
гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект
реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета категория, находящ
се в УПИ Iкв.353 по плана на гр.Плевен, с
идент. 56722.660.29, с административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
вх.А и вх.Б, разрешен с Разрешение за строеж №231/27.08.2019г., като е
определена четвърта категория на строежа в разрешението за строеж.
ОСЪЖДА Община Плевен, пл.“Възраждане“ №2,
ЕИК:*********, да заплати на Сдружение на собствениците „Първи май“ гр.Плевен,
ул.“Гренадирска“ №30, вх.А и вх.Б, ЕИК:*********, направените по делото
разноски в размер на 950лева /деветстотин и петдесет лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/