О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11.08.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 11.08.2020година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №426 по
описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т.,
против Решение №***. на Елховски районен съд, постановено
по гр.д.№***., с което ГД "Гранична
полиция"МВР - гр.София е осъдена да
заплати на А.И.А. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР
сумата 1 484,93лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 06.12.2016г.-06.12.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху част от главницата - върху сумата
1 397,02лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 87,91лв.- от 30.01.2020г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати
сумата 182,74 лева - лихва за забава върху главницата от 1 484,93лв. за периода
на забавата - от 30.01.2017г. до подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 360лв., като ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в
размер на 66,71лв, разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на
5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът съгл.
разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както
следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната
уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според
въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ
не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по
отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на
основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че
защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото
в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока
социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по
трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането
на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на
тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо
основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът
изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на
чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две
от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения
се моли за отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново
решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият А.А., чрез
пълномощника си адв.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд и сочена практика на ВКС и на други съдилища в страната, е настоял
за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че
е налице основание за спиране на производството по делото, като съображенията
са следните:
На съдебния състав е служебно
известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г.,
образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд - гр.Луковит
от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със страни: ищец –
В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник - ГД"ПБЗН"
към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на настоящия, като в
преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи значение за
проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото производство
по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12,
б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8
от Преамбюла на
Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение
№190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд
на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1,
изр.1 от ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение
№444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение
№42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните
за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството
пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното
запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633, вр. с
чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№426/2020г. по описа на ЯОС,
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по
което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за
спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
След
влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.