№ 6179
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100112603 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за *******то /КЗ/ от
Н. Ц. К. /ищец/ срещу „ЗАД ОЗК - *******“ АД /ответник/.
Ищцата твърди, че е претърпяла вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2022г. в
гр.С., на бул. „Възкресение“ в района на СМГТ № 2163 в ж.к. „Красна поляна“, при
което докато чакала на автобусната спирка водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№
******* предприел неподсигурена маневра –движение на заден ход, без да има
видимост или да я осигури чрез друго лице, в резултат на което я ударил. Пояснява, че
след удара била настанена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били направени
изследвания и установено счупване на шийката на лява тазобедрена става и счупване
на лумбален прешлен Л2. Твърди, че била извършена операция за фиксиране на
счупването на ставата, като и до настоящия момент възстановителната процедура не е
приключила. Поддържа, че от така нанесените травматични увреждания търпи и
продължава да изпитва болки и страдания, за чието обезщетяване отговорност носи
ответника в качеството му на страна по валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС. Заявява,
че до ответното дружество е била отправена покана за плащане на обезщетение, но по
същата не е било определено и изплатено такова, поради което предявява съдебна
претенция за сумата от 60000.00 лева – така в молба от 16.05.2023г., с която изменя
размера на първоначалната претенция.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор на
23.01.2023г., не е депозирал такъв. В становище, подадено след срока за отговор,
заявява, че не оспорва наличието на валидно правоотношение между него и
собственика на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ******* по договор за застраховка ГО, но
оспорва механизма на произшествието и пряката причинно-следствена връзка между
1
евентуално настъпилото събитие и вредите. Посочва, че писмо от 30.01.2023г. е
определил обезщетение по заведената при него от пострадалата преписка в размер на
7500.00 лева, като отговор от страна на ищеца не е постъпил, поради което счита, че не
е изпадал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол № К – 394, изготвен от дежурен ПТП при
ОПП – СДВР за настъпило на 11.08.2022г. около 07.00 ч. ПТП в гр.С., на автобусна
спирка № 2163 на бул. „Възкресение, при което водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№
******* предприел маневра за движение назад, в резултат на което ударил намиращата
се в района на автобусната спирка Н. К., транспортирана до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ с работна диагноза фрактура на шийка на лява тазобедрена става.
Приета е изготвена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ документация, свързана с
приемането на ищцата като пациент в болницата непосредствено след произшествието
и направените изследвания, както и резултатите от тях. Видно от обобщаваща ги
епикриза, Н. К. е била оперирана, като увредената става е била протезирана. Изписана
е била на 19.08.2022г. с препоръка за раздвижване и ходене с помощно средство.
Видно от приложени пет броя болнични листове, пострадалата е била временно
нетрудоспособна от 11.08.2022г. до 16.01.2023г.
Приета е покана от пострадалата до „ЗАД ОЗК – *******“ АД за обезщетяване
на неимуществените вреди от нанесените й при произшествието травматични
увреждания, поради виновното и противоправно поведение на застрахования
деликвент. Претенцията е била заявена на 24.08.2022г. С писмо от 29.08.2022г.
застрахователят е изискал допълнителни документи от Н. К., които обективно не е
могло да бъдат съставени с оглед краткия срок на разследване на произшествието, а
именно – съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза, съдебно
решение, което да е влязло в сила, респ. постановление на прокурор за прекратяване на
досъдебното производство. Видно от писмо на застрахователя до пострадалата от
30.01.2023г. по образуваната щета й е било определено обезщетение в размер на
7500.00 лева, като адресатът е бил известен, че ако не приеме изрично същото, то ще се
счита, че може да търси обезвреда само по съдебен ред. Писмото е съставено и
изпратено далеч след подаване на исковата молба в съда.
Спорни са както механизма на произшествието, макар да е признато правото на
ищцата на обезщетение с писмото от 30.01.2023г., така и получените вреди и размера
на търсено обезщетение. Въпреки че не е заявено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, в становище от 10.04.2023г.
ответникът е поддържал, че възстановителният процес е бил по-продължителен от
обичайния, поради хронични заболявания на ищцата – диабет и увреда на нервните
2
коренчета в лумбално - сакралния отдел на гръбначния стълб, което следва да се
съобрази от съда.
За изясняване на спорните обстоятелства е изслушана основна и допълнителна
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
изготвените по ДП материали (протокол за оглед на местопроизшествие и скица), е
потвърдило, че описаният в констативния протокол механизъм на произшествие
отговаря на обективната действителност. Видно от експертизата, ударът е настъпил на
11.08.2022г. в района на спирка на масовия градски транспорт, при слънчево и сухо
време и добра видимост, като на спирката е престоявал автобус са качване на пътници,
в който момент водачът на товарния автомобил предприел маневра движение назад,
без да съобрази местоположението на пешеходците и ударил в дясна странична част Н.
К. със задната част на превозното средство, по което са били описани белези от
забърсване. Обоснован е извод, че водачът на автомобила е имал обективната
възможност да забележи пешеходеца и да се въздържи от маневрата, тъй като моделът
на превозното средство е фабрично оборудван с огледала за обратно виждане –
странични и едно вътрешно, и пешеходецът е попадал в обхвата им. Вещото лице
счита, че произшествието е резултат от невнимание от страна на водача, който е имал
техническата възможност да възприеме правилно пътната обстановка и да съобрази
поведението си с нея.
Механизмът на произшествието е изяснен и с показанията на свидетеля Р.Т..
Същата е заявила, че непосредствено преди удара тя и Н. К., които работели в едно
предприятие, чакали на спирката на автобус № 72, който пристигнал и в който момент
ищцата тръгнала да се качва от средната врата на автобуса, но била ударена от
автомобил, който се придвижил назад, след което паднала. Посочила е, че както тя,
така и водача на увреждащото МПС отишли до пострадалата, която се оплакала от
болки в крака, а впоследствие била транспортирана до болница „Пирогов“.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която е приел, че:
Увреждането при ищцата Н. К. се изразява в компресионно счупване на тялото на
втори поясен прешлен и вътреставно счупване на бедрената кост на левия крак в
областта на бедрената шийка;
Осъществената на 15.08.2022г. операция, при която тазобедрената става е била
заменена с изкуствена такава, е правилното лечение, при отчитане възрастта на
пострадалата и вида травматично увреждане;
Възстановителният период е с продължителност 6 до 9 месеца за консолидиране
на заменената става и 1,5-2 месеца за зарастване на счупването на поясния
прешлен;
Изкуствената става позволява функционално възстановяване, но не в пълен обем,
като ставата следва да се щади постоянно, поради опасност от лесно изкълчване
3
на ендопротезата;
Болките са били интензивни след инцидента и направената операция, като
постепенно са отшумявали, но е възможно да се появяват при натоварване на
крайника, както и при промяна на времето.
С оглед данните от НЗОК, че ищцата страда от увреждане на лумбо-сакралните
коренчета от 2017г., както и посоченото в медицинската документация от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, че същата е с диабет, са били допуснати допълнителна въпроси към
вещото лице лекар, който е приел, че записът в медицинската документация от
болницата, че кръвната захар е над норма, не означава, че пациентът страда от диабет.
Уточнил е, че диагнозата се поставя след специфично изследване, каквото няма данни
някога да е правено на пострадалата. Нормата в конкретния случай може да е резултат
както на травмата, така и на обстоятелството, че пробата е възможно да е взета след
хранене. По отношение на увреждането на нервните коренчета в лумбално-сакралния
отдел на гръбначния стълб, вещото лице е посочило, че то може да има изявена
симптоматика, за което в настоящия случай няма данни, а може и да е в ремисия и да се
активира болка при травма, каквато е настоящата.
Разпитан е свидетеля Ц.К. – син на пострадалата, който посочва, че на рождения
ден на сестра му – 11.08.2022г., майка му пострадала при ПТП. Уточнява, че същата
била оперирана в болница „Пирогов“ и изпитвала силни болки по време на престоя си
там и първият месец вкъщи. Заявява, че през първия месец се изправяла само с
помощта на близки и вървяла с проходилка, след което два месеца се придвижвала с
патерици, а самостоятелно ходела от четвъртия месец. Твърди, че и понастоящем
майка му изпитва болки при резки движения на крайника и при промяна на времето,
поради което й била призната трайна неработоспособност. Обстоятелството е
удостоверено с експертно решение от 15.05.2023г., видно от което на Н. К. е била
призната 50 % трайна нетрудоспособност, поради наличие на ортопедични импланти.
Видно е, че инцидентът е бил деклариран от работодателя на ищцата в НОИ и
признат за трудова злополука с разпореждане от 24.08.2022г. Съгласно отговор на
работодателя, на ищцата не са били плащани обезщетения по чл.200 КТ, нито такива
по валиден договор за застраховка „Трудова злополука“, поради обстоятелството, че Н.
К. не е била застраховано лице.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави
следните правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви съдебна претенция
срещу застрахователя на деликвента, само ако застрахователят не е платил в срока по
чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати
4
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане
за заплащане на обезщетение за причинените от застрахователното събитие
неимуществени вреди от 24.08.2022г., адресирано до ответника в качеството му на
страна по валиден към датата на събитието договор ГО за увреждащото МПС. До
изтичане на трите месеца застрахователят не е определи обезщетение, което е дало
основание на пострадалата да предяви съдебна претенция и същата се явява допустима.
Едва на 30.01.2023г. ответникът е известил Н. К., че определя справедливо
обезщетение от 7500.00 лева, но това е два месеца след изтичане на срока по КЗ.
По основателността на претенцията
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на
причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието.
От приетите доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като, макар да се е намирал в обсега
на спирка на градския транспорт, на която е имало спрял автобус, не е останал в покой
до затваряне вратите на автобуса, което задължение законът му налага с цел да охрани
здравето на пешеходците, които предприемат качване и слизане от превозното
средство – така чл.65 от Закона за движение по пътищата. Напротив, предприел е
неподсигурена маневра движение назад, без да съобрази местоположението на
пешеходците, макар да е имал обективна възможност за това – така в приетата САТЕ, с
което е нарушил чл.40 ЗДвП. Обстоятелството, че ударът е настъпил, докато ищцата е
била на спирка на градския транспорт и при предприето от нея качване на спрял на
спирката автобус, се установява от показанията на свидетеля Трайкова и се
потвърждава от съставения КП. Не са събрани опровергаващи доказателства.
Доказа се също, че в пряка причинно-следствена връзка с произшествието са
настъпилите за ищцата вреди, изразяващи се в счупване на поясен прешлен Л2, както и
фрактура на лява тазобедрена става, наложило подмяна на ставата по оперативен път.
Травматичните увреждания са констатирани при преглед в болнично заведение, където
пострадалата е била транспортирана непосредствено след произшествието.
Установи се, че възстановителният процес е бил продължителен и тежък, при
5
който по време на болничния престой и първия месец след изписването й от болница
ищцата е търпяла силни болки и не е можела да се изправя самостоятелно, нито да
ходи без проходилка. Оздравителният процес е позволил придвижване на кратки
разстояния и в рамките на дома чрез патерици за още два месеца, като самостоятелното
ходене постепенно е възстановено от четвъртия до шестия месец от инцидента.
Домашното лечение е било съпроводено с болезнено раздвижване и необходимост от
чужда помощ за основни нужди. Подмяната на ставата, наложено от вида счупване,
задължава пострадалата да спазва щадящ режим на движение непрекъснато в
ежедневието си, като избягва резки ротационни движения, натоварване, кръстосване на
краката, за да предотврати изкълчване и разхлабване на ставата. Ендопротезирането е
довело и до трайно инвалидизиране.
Съдът намира, че увреждането на нервните коренчета в поясния отдел на
гръбначния стълб не е обстоятелство, което се явява съпричиняващо травматичното
увреждане. Освен, че възражение за съпричиняване не е заявено в срока за отговор на
исковата молба и следователно не може да се разглежда, то следва да се има предвид,
че съпричиняването изисква установяване на обективно действие или бездействие на
пострадалия, което е допринесло за увреждането и какъвто характер дегенеративните
изменения не са. В случая, това обстоятелство не обосновава намаляване размера на
търсено обезщетение, тъй като не се установи тази промяна да има отношение към
причиненото при удара с превозното средство счупване на Л2 прешлен. По отношение
на заболяването диабет, съдът намира, че такова не е установено по делото – липсва
диагностициране, няма медицинска документация, от която да се извежда, а само
еднократна проба при кръвно изследване, което не е показател – така в допълнителната
СМЕ. В заключение, няма обстоятелство, което да е довело да затегнат оздравителен
процес. Същият е протекъл в рамките на шест до девет месеца, което е и обичайният
възстановителен период при такова увреждане – заключение на СМЕ.
Предвид изложеното, исковата претенция, като основателна, следва да се уважи,
тъй като са налице предпоставките за обезвреда при непозволено увреждане и не се
спори съществуването на валиден договор за задължителна застраховка ГО за
деликвента, по силата на която ответникът се явява задължен да репарира вредите.
Относно размера на дължимо обезщетение:
Изхождайки от доказателствата по делото и принципите, изведени в ППВС №
4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреждания, съдът намира, че следва да присъди
обезщетение на ищцата в размер на 40000.00 лева, като за горницата до търсените
60000.00 лева следва да се отхвърли. Сумата не подлежи на намаляване с изплатени
обезщетения по друг ред, тъй като не се установи пострадалата да е получавала такива
6
по реда на чл.200 КТ или по застрахователен договор.
При определяне на този размер съдът съобрази, че пострадалата е била на 51 г.;
че в резултат на удара е следвало да бъде хоспитализирана за спешно овладяване на
състоянието й чрез оперативна подмяна на счупената тазобедрена става с изкуствена
такава; че ищцата е търпяла силни болки след инцидента и месец след операцията; че
продължителен период от време – до три месеца, не е могла да се изправя
самостоятелно и без помощни средства, което е свързано с осигуряване на чужда
помощ, особено през първите дни след напускане на болничното заведение; че
пострадалата е следвало да съблюдава строг режим и задължително раздвижване; че
през целия си живот следва да избягва натоварване и рязко движение на подменената
става, за да я предпазва от изкълчване или разхлабване; че възстановяването е отнело
половин година.
Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва от 29.08.2022г., а
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент.
Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед
разбирането, че пострадалия е длъжен съгласно чл.380 КЗ да отправи първо претенция
до застрахователя и ако той откаже плащане в тримесечен срок, вкл. мълчаливо, то за
него се поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок по чл.496
КЗ е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява
допустим, но не е срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод,
че застрахователят е изпаднал в забава, считано от 24.08.2022г., когато ищецът е
предявил претенцията си за покриване на неимуществените вреди от събитието, след
който момент застрахователят отговаря за собствената си забава. Доколкото
мораторната лихва се претендира от 29.08.2022г. и с оглед диспозитивното начало в
процеса, съдът я присъжда, считано от тази по-късна дата до датата на окончателното
плащане.
Не е налице основание за освобождаване на ответника от задължението да
покрие лихвата, тъй като не се установява такова поведение на ищеца, което да
оправдава признаване на кредиторова забава. Застрахователят не се е произнесъл по
претенцията в указания от КЗ срок.
7
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото, тъй като е бил освободен от
внасянето им по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.
С. Н., поела защита на интересите на ищцата при условията на чл.38 ЗА, в който
смисъл е представения по делото договор. Дължимото за осъщественото безплатно
процесуално представителство възнаграждение съгласно НМРАВ възлиза на 5450.00
лева, от които в тежест на ответника се възлагат 3633.52 лева, съобразно уважената
част от исковата претенция.
Направени са разходи от бюджета на съда в размер на 900.00 лева –
възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на Софийския
градски съд 600.03 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът
следва да заплати и сумата от 1600.00 лева – държавна такса по уважения иск.
Разноските на ответника са 5440.00 лева, от които 800.00 лева депозити за вещи
лица, 20.00 лева такси за съдебни удостоверения и 4620.00 лева реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което е под минималния праг по Наредбата и не подлежи
на намаляване. От тях в тежест на ищцата се възлагат 1813.15 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, като възлагането на този разход е с оглед
правилото, че макар освободен от разноски по делото, ищецът винаги е задължен за
разноските на насрещната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******* със съдебен адрес: гр.С., ул. „******* (чрез адвокат
Г.Х.), да заплати на Н. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „******* със съдебен
адрес: гр.С., бул. „******* (чрез адвокат С. Н.), сумата от 40000.00 (четиридесет
хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
11.08.2022г. в гр.С., причинено виновно от водача на застрахования при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ т.а. „Дачия Докер“ с
рег.№ *******, ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер от
60000.00 лева, като неоснователен.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗАД ОЗК -
*******“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат С. Н., с адрес: гр.С., бул. „*******,
сумата 3633.52 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на ищеца Н. Ц. К..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗАД ОЗК - *******“ АД, ЕИК
*******, да заплати на Софийския градски съд сумата 1600.00 лева държавна такса по
делото, както и сумата 600.03 лева – разноски по делото за вещи лица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. Ц. К., ЕГН **********, да заплати
на „ЗАД ОЗК - *******“ АД, ЕИК *******, сумата 1813.15 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9