Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 12.03.2021 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 08.03.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 133 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът Х.Н.Г., чрез пълномощника си, твърди в
исковата си молба, че работи като ********в Х.г.-К.. Сочи,
че на *****.2020 г. получил заповед № ****/****.2020 г. издадена от
кмета на О.К. с която на основание чл. 192 ал. 1, във вр. с чл.188 т.1 и чл.187
т.3, предложение първо и т.9 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“. Основание за това било твърдението, че не се възползвал
своевременно от предоставените му с мярка 60/40 възможности. Посочено било, че
документите за кандидатстване по посочената мярка били подадени, след изрично
настояване на работодателя през месец май, но след удължаване срока на действие
на мярката, се констатирало, че към края на месец ноември, като ********на
културната институция, не бил кандидатствал за удължаване на мярката. Сочи, че
мотивите на издадената заповед били, че като ********на културната институция
бил длъжен да извършна необходимите действия за обезпечаване на финансового
управление на институцията за всяка ситуация. Неподаването на документите за
кандидатстване сочело неефективно управление на бюджета на институцията.
Считали, че служителят, в качеството си на ********трябвало да следи
и да използва всички възможности осигуряващи безпроблемното финансово
управление на поверената му културна институция.
Счита,
че обжалваната заповед № ****/****.2020 г., издадена от кмета на О.К. е
неправилна и незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвал
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Твърди, че в заповедта не било упоменато
кога /на коя дата/ било извършено нарушението, което било задължителен реквизит
на заповедта. Не било посочено и в какво точно се състояло нарушението, нито
пък от кой или какъв нормативен документ произтичало същото. Налице било
формално основание за отмяна на атакуваната заповед поради непълнота на
посочените в чл. 195, ал.1 от КТ реквизита на същата.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за незаконна и отмени Заповед № ****/****.2020
г. на кмета на О.К. с която, на основание чл. 188. т. 1, вр. и чл. 187 т. 3,
предложение първо и т.9 му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен,
оспорва го изцяло.
Сочи, че твърдението, че в заповедта, с която било наложено
дисциплинарного наказание „Забележка“ не е упоменато кога - на коя дата било
извършено нарушението, било необосновано.
Нарушението било извършено чрез бездействие. В периода от
обявяване на мерките за подпомагане на компенсации на работодатели с цел
запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение,
условията за които били определени с ПМС №55 от 30.03.2020 г. до месец май,
както и в периода от удължаване на срока на действие на мярката 60/40 до месец
ноември, служителят не предприел действия за кандидатстване по тях. Именно този
период бил описан в заповедта, с която е наложено дисциплинарного наказание
„Забележка“. В представените си писмени обяснения, част от основанията за
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарного наказание, служителят сам
посочил, че подал заявленията за кандидатстване по мярката след изричното
настояване на работодателя. Характерът на допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина в случая предполагал извършването му в един по-продължителен период
от време и нямало как да бъде определена конкретната дата на неговото
извършване. (в точи смисъл Решение № 37 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3369 /
2019 г. на Върхоеен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение N° 37 от
18.02.2020 г. по гр. д. № 3369/2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение).
Сочи, че безпредметно било твърдението, че в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „Забележка“ не било посочено в какво точно се
състояло нарушението, нито пък от кой или какъв нормативен документ произтичало
същото - като точно определяне на текст, който не бил цитиран в заповедта.
Счита, че заповедта с която е наложено дисциплинарного нарушение
съдържа точно и ясно описание на извършеното нарушение, посочени били всички
документи и факти, които обуславят налагането му, както и конкретно посочване
на нарушения законов текст.
Счита, че твърдението, че заповедта била неправилна и
незаконосъобразна, било необосновано и голословно. Счита, че при налагане на
дисциплинарного наказание, работодателят спазил всички императивни разпоредби,
касаещи процедурата по налагане на наказание, както и съобразил
тежестта на извършеното нарушение и дадените обяснения на служителя.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск от Х.Н.Г..
Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълнмощника
си, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира за направени разноски по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Не
е спорно по делото, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника, на
длъжност Директор, с
място на работа - Х.г. гр.К..
На *****.2020
г. на ищеца е връчена заповед N ****/****.2020г. издадена от Кмета на О.К. с която на основание чл. 192 ал.1, във вр. с
чл.188 т.1 и чл.187 т.3, предложение първо и т.9 от КТ, му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“. Основание за налагане на това наказание е
това, че не се е
възползвал своевременно от предоставените с мярка 60/40 възможности. Посочено
е, че документи за кандидатстване по посочената мярка са били подадени, след
изрично настояване на работодателя през месец май, но след удължаване срока на
действие на мярката, се констатирало, че към края на месец ноември, като ********на
културната институция, не е кандидатствал за удължаване на мярката. Посочено е
констатираното нарушение се явява неефективно управление на културната
институция, поставящо в риск доброто финансово управление и законосъобразното
разходване на средства.
Мотивите на издадената Заповед, е че като ********на
културната институция бил длъжен да извърши необходимите действия за
обезпечаване на финансовото управление на институцията за всека ситуация.
Неподаването на документи за кандидатстване по мярката 60/40 сочело неефективно
управление на бюджета на институцията, което от своя страна би довело до
нарушаване на нормалното функциониране на същата. Приема се, че изложените от
ищеца обяснения, са били недостатъчно мотивирани и конкретизирани относно
ефективно и целесъобразно управление на средства от бюджета. Същите не давали
по никакъв начин конкретен отговор, относно констатираното нарушение и
неоправдавали неговото допускане. Считат, че ищецът, в качеството си на ********е
следвало да следи и възползва от всички възможности осигуряващи му
безпроблемното финансово управление на поверената му културна институция.
По
делото са представени и приети като доказателства длъжностна характеристика на
ищеца и личното му трудово досие, поискани от ответника писмени обяснения на
ищеца, писмено обяснение от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
По делото се установи, а и не е спорно между
страните, че ищецът се намира в трудови правоотношения с ответника и изпълнява
длъжност Директор, с
място на работа - Х.г. гр.К.. На ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“
за това, че, като ********на
културната институция бил длъжен да извърши необходимите действия за
обезпечаване на финансовото управление на институцията за всяка ситуация.
Неподаването на документи за кандидатстване по мярката 60/40 сочело неефективно
управление на бюджета на институцията, което от своя страна би довело до
нарушаване на нормалното функциониране на същата.
Предвид тежестта на доказване, ответникът по
спора следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице
нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарната отговорност е отговорност за
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ, т. е. за виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение
и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при
спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания
относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на
обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието; относно
срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието,
мотивирането и връчването на заповедта. Съобразно нормата на чл.189, ал.1 от КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника.
Съдът намира, че заповедта за налагане на наказание е
незаконосъобразна по следните съображения:
В
разпоредбата на чл. 187 от КТ са изброени нарушенията
на трудовата дисциплина, като точка 3,
предложение първо е „неизпълнение на
възложената работа“, а т.9. гласи „увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“;
Въпреки
разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, ответникът, чиято е
тежестта на доказване, не представя доказателства, че ищецът не е изпълнявал
възложената му работа, както и че е увредил имуществото на работодателя и е и разпилявал материали, суровини, енергия
и други средства.
По
чл.187, т.3 от КТ, предложение първо „неизпълнение
на възложената работа“, ответникът не представя доказателства, че след
изричното настояване на Кмета на о.К. ищецът да не е изпълнил искането да
кандидатства по мярка 60/40. Напротив установява се, че ищецът е изпълнил това
искане и Х.г. е била одобрена и е получила сумата от 6372,52 лв.
По чл.187,
т.9. от КТ, „увреждане на имуществото на работодателя
и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“, ответника също
не представя доказателства, от които да се установява, ищецът да е извършил
действия респ. бездействея, с които да е нарушил трудовата дисциплина, водещи
до увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства.
Съгласно чл.9, ал.3 от Закона
за закрила и развитие на културата, Регионалните културни институти се
финансират: т.1 - от общините,
на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват
целево допълнителни средства от държавния бюджет и т.2 от вноски, които правят
в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти
развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на
съответните общински съвети.
Следователно Х.г. К., като културна институция се финансира
от о.К. и от целево допълнителни средства от държавния бюджет. Т.е. мотивите на
работодателя, че служителят в качестовото му на ********е следвало да следи и
да се възползва от всички възможности осигуряващи му безпроблемно финансово
управление на поверената му културна институция не са правилни и
законосъобразни, защото нормативно е определено, че финансирането на
Регионалните културни институти, каквато е Х.г. К. се извършва от о.К. и от
целево допълнителни средства от държавния бюджет.
Освен това в представената длъжностна характеристика на ищеца
не е предвидено задължение за същия, като ********на Х.г. К., да има
задължението да набира средства за поверената му културна институция в това
число и да участва по програми. Вменените му задължения са да контролира и
отговаря за спазването на нормативните документи, свързани с разходването на
бюджетните средства и изпълнението на бюджета, защото на поверената му културна
институция е определен бюджет, с който разполага, съгласно чл.9, ал.3 от Закона за закрила и развитие на културата.
Предвид изложеното съдът намира, че заповедта е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като такава, ведно с наложеното с нея наказание. По изложените
мотиви съдът намира, че искът с правно основание чл.357 от КТ е основателен и следва
да бъде уважен като такъв.
Предвид изходът от спора на основание чл.76, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 50.00лв. разноски по делото, представляващи
държавна такса, съобразно правилата на Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК.
В хода на устните състезания ищцовата страна е направила
искане за разноски, които съобразно чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
понесени от ответната страна в размер на 360.00лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наложеното на Х.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** дисциплинарно наказание „Забележка“ , със заповед № ****/****.2020г. издадена от Кмета на О.К. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА О.К. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от кмета Г.Г.С. да заплати на Х.Н.Г., с ЕГН ********** сумата 360.00
лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски, платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О.К. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от кмета Г.Г.С. да заплати в полза на Държавата към
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. държавна такса в размер
на 50.00лв. /петдесет лева/ на
основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: