Р E Ш Е Н И
Е
№
12.11.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1267
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр.с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД сочи, че в законоустановения срок и
съгласно разпореждане по ч.гр.д. №3164/2017г. на Районен съд - гр. Стара Загора депозира
настоящата искова молба с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането си, предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2204 от 09.06.2018 г.,
издадена по ч.гр.дело № 3164/2017 г. по описа на Районен съд - гр.
Стара Загора.
Излага следните фактически
обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 02.01.2014 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и ответника И.С.С. (кредитополучател) от друга, бил подписан договор
№ 1368286 за отпускане на потребителски паричен кредит в размер
на 800 лв. Общата стойност на кредита била в размер на 863.52 лв., в
които освен чистата стойност на кредита били включени още 40.00 лв. за
такси/комисиони във връзка с кредита и 23.52 лв. за дължима застрахователна
премия. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 12
анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 80.85 лв.,
като първата падежна дата била на 07.02.2014 г. Общата дължима сума, която
следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, била в размер на 970.20 лв.. Кредитополучателят И.С.С. направил 4 пълни
вноски по погасяване на задължението, една частична вноска в размер на 0.58 лв.
и заплатил начислени лихви за просрочие в размер на 0.02 лв. или общо внесени
суми в размер на 324.00 лв. Последната частична вноска, която направил
кредитополучателя била с падежна дата на 07.06.2014 г. След тази
дата длъжникът не направил оставащата частична вноска и оставащите 7 пълни
вноски и съобразно уговорения погасителен план изпаднал в забава. На дата 15
декември 2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД се сключил Договор за цесия, по
силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /като цедент/
цедирал вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърлило на цесионера „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД парични вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 15 декември 2014 г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 1368286 от
02.01.2014 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и И.С.С.. При цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД сторнирал от общата дължима от
кредитополучателя сума 1.09 лв., които представлявали
недължими редовни лихви. С пълномощно от 15 декември 2014 г.,
както и съгласно чл.3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД
да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 15 декември 2014 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, изпратил чрез препоръчана поща до длъжника-ответник И.С.С. уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката била
изпратена на настоящия адрес на длъжника, посочен в договора
за кредит: гр. Стара Загора, ул. Старозагорско въстание №20, вх. Б.
Съгласно чл.3 (3) от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, потребителят се
задължил да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в
дадената от него при сключване на договора за потребителски кредит
информация, в това число и за промени в личния адрес, като такова известие от
страна на потребителя липсвало. Същият не бил
потърсил пратката и обратната разписка от писмото била върната на изпращача със статус „Пратката не е потърсена от получателя”.
Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника-ответник, кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като на 05.06.2017
г. от страна на ищеца
било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника за заплащане на
дължима незаплатена сума по договор за кредит № 1368286. Съдът уважил искането
на ищеца и издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2204/09.06.2017 г. за сумата от 652.03 лева, представляваща незаплатена сума, дължима
по договор за потребителски кредит № 1368286 от 02.01,2014 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 05.06.2017
г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 75.00 лева разноски
по делото, а именно: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лв.
заплатена държавна такса. Към момента на подаване на настоящата искова
молба, гореописаното задължение на ответника И.С.С. по Договор за
потребителски паричен кредит с № 1368286 не било погасено, от което
произтичал и правният интерес на ищеца за предявяване на настоящия иск.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ищеца И.С.С., че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2204/09.06.2017 по ч. гр. д. № 3164/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стра
Загора, а именно: 652.03 лева представляваща незаплатена сума,
дължима по договор за потребителски кредит № 1368286 от 02.01.2014 г., ведно
със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението - 05.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендира за направените разноски в заповедното производство, както и по настоящото дело.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от адв. Н.К., назначена за особен представител на ответника И.С.С., която
счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен на извършената цесия по чл.99 ЗЗД, но тъй като била особен представител на ответника не можела да
представи доказателства. Заявява, че ищецът желаел да
се ползва от постоянната съдебна практика на чл.235,
ал.3 ГПК, за да докаже надлежно уведомяване, но не можел да бъде изпълнен
„субективния” елемент-узнаване, а и това било неосъщестимо чрез нея, като особен
представител. Оспорва и размера на
посочената като дължима сума.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител. С депозирано становище по делото заявява,
че поддържа предявения иск, като излага допълнителни доводи, че договорът за
потребителски кредит бил консенсуален, а не реален договор, както и че за
извършената цесия следва да се счита надлежно уведомен ответникът.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника адв. К. оспорва предоставянето и усвояването на заемната сума от
страна на ответника, твърди разлика в размера на уговореното и цедирано
вземане, оспорва надлежното уведомяване за извършената цесия.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3164/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД срещу И.С.С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 652.03 лева за главница от невърнат кредит по договор за
потребителски кредит № 1368286 от
15.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
05.06.2017 г. до изплащането й, както и за разноските по заповедното
производство от 75 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на
основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор за отпускане на потребителски
кредит (заем) № 1368286 от 02.01.2014 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” АД /заемодател/ и ответника И.С.С. /заемател/, страните са се
уговорили за предоставяне на кредит в размер на 800 лева, с начин на усвояване
– превод по сметка на клиента, с уговорени такси 40 лева, застрахователна
премия 23.52 лева, с фиксиран годишен лихвен
процент 21,99%, и начин на
връщане: 12 месечни вноски, всяка от които по 80.85 лева.
Представен е също по делото рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” АД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, като видно от Приложение 1 към него, вземанията на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” АД, произтичащи от договор № 1368286 с длъжник –И.С.С. (ответника) и размер на просрочена главница (overdue principale) от 596.39 лева и размер на просрочени лихви
(overdue interest) от 55,64 лева, са били прехвърлени
на ищеца. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на
л.21 от делото. По делото е представено уведомление до И.С.С. за извършената
цесия (л. 10 от делото), като видно от известие за доставка пратката от
20.01.2016г. не е била потърсена.
Ищецът признава, че по горепосочения
договор,ответникът е изплатил сумата общо в размер на 324 лева, като не
представя платежните документи за извършените плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Представеният
по настоящото дело договор за отпускане
на потребителски кредит (заем) № 1368286 от 02.01.2014 г. (в заповедното
производство договорът е посочен с друга дата - 15.12.2014г.), не
установява възникнало заемно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД и ответника, предвид липсата на
доказателства за предоставяне на уговорената с него заемна сума на ответника. В
договора е посочено, че сумата ще бъде преведена по сметка на клиента и въпреки
изрично разпределената доказателствена тежест на ищеца за този факт, същият не
представи такива доказателства. Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца,
че не следва да доказва този факт, тъй като договорът за кредит бил
консенсуален, а не реален договор, по следните съображения: Действително
договорът за банков кредит по чл. 430 ТЗ е консенсуален договор и кредитор по
него може да бъде само банка. Няма спор, че
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
АД не е банка, поради което сключеният от това дружество договор, макар и
наименован договор за кредит, няма характер на банков кредит по смисъла на чл.
430 ТЗ, а съставлява договор за заем, подчиняващ се на разпоредбата на чл. 240 ЗЗД. В този смисъл решение № 614 от 17.05.2017г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. № 605/2017г.
и решение № 99 от 01.02.20113 г. по т.д. № 610 /2011г. на ВКС. Действително със
Закона за потребителския кредит е уредена възможността небанкови финансови
институции да предоставят потребителски кредити. В случая обаче ищецът не е
навел твърдения, нито е представил доказателства „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” АД да е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 3 ЗКИ, поради
което да може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. При служебно извършена
справка в регистъра на БНБ по чл. 3а ЗКИ съдът констатира, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” АД не фигурира в него.
Дори обаче да се възприеме довода на ищеца, че в
случая предаването на заемната сума не е елемент от сключването на договора,
който следва да се третира като договор за потребителски кредит, подчиняващ се
на режима на Закона за потребителския кредит, то отново исковата претенция се
явява неоснователна. И в този случай, за да възникне задължение за ответника да
върне сумата, то следва да са представени доказателства, че същата му е била предоставена.
Както бе отбелязано и по – горе, въпреки изричните указания за това, ищецът не
представи такива доказателства. Още повече, че особеният представител на
ответника изрично оспори предоставянето и усвояването на сумата от ответника. В този смисъл и решение от 04.04.2018г. по гр.д. № 3342/2017г. на РС – Стара Загора,
потвърдено с решение на ОС – Стара Загора по възз.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на същия съд.
За пълнота на
изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че действително е налице
противоречива съдебна практика относно правната квалификация на предявен иск, в
случаите, когато небанкови финансови институции отпускат средства под формата
на заем на физически лица – дали договорът се урежда от нормите на ЗЗД или на
ЗПК. Независимо обаче коя правна квалификация решаващият съдебен състав ще
възприеме, то следва да бъдат представени доказателства за предоставяне на
заемната сума, за да възникне задължение за потребителя да я върне. И независимо,
че в първия случай предоставянето на заемната сума е елемент на договора, който
е реален, а във втория случай се касае за изпълнение на договорно задължение по
един консенсуален договор, то последиците от непредставянето на такива
доказателства са неоснователност на иска на кредитора за връщане на заемната
сума.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на
цесионера само тези права, които има, то в случая предявеният иск на цесионера,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените съображения.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски,
поради което такива не му се присъждат. Възнаграждението за особения му
представител е платено предварително от ищеца и с оглед изхода на делото следва
да остане в негова тежест, на основание чл. 78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин” 6, ет. 2, против И.С.С., с ЕГН **********,***2, иск за установяване съществуването на вземането на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, за сумата от 652.03 лева – неизплатено задължение по договор за
отпускане на потребителски кредит №
1368286 от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2017
г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед №2204/09.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3164/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: