№ 10/21.1.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1491/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Приети са за разглеждане главен иск от Б.П.Б., ЕГН **********, срещу В.П.К., ЕГН **********, с правно основание чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на съгласие от продавача за всяка от сделките по НА вх.рег.№856 от
18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело №580/2016 г. и НА вх.рег.№1710 от
16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г., двете по опис на СВ при РС
Девня, ведно със съединени при условие на евентуалност искове за прогласяване нищожност на сделките на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.38, ал.1 ЗЗД
като противоречащи на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД като накърняващи добрите нрави поради
сключването им от ответника като пълномощник във вреда на упълномощителя при
цени, по-ниски от пазарните, както и на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД поради
липса на предмет (само за сделката по НА №167, том ІІ, рег.№831, дело №224 от 16.05.2016
г.).
Ищцата Б.Б. твърди, че е наследник по закон на баща си П.К., п. 12.09.2017 г. Твърди, че с Решение №16 от
08.09.1994 г. и Протокол за въвод №16 от 08.09.1994 г. на ПК гр. Суворово е
възстановено правото на собственост на земеделски земи на В.Х.В. (К.), баща на нейния баща П.К. Твърди още, че приживе наследодателят и неин баща е продал на ответника - неин брат,
наследствените си недвижими имоти, находящи се в землище на с. Ч., ЕКАТТЕ
80861, и с. Б., ЕКАТТЕ 02662, общ. Суворово, обл. Варна, а именно: 1.1. нива с площ 19.996 дка, трета
категория, представляваща ПИ №001187 по план за земеразделяне на землище с. Ч.,
м. „Татарски ниви (Сърта)”, при граници: ПИ №000111, ПИ №001517, ПИ №001286, ПИ
№001563, ПИ №001564, за сумата 2351.50 лв; 1.2.
нива с площ 21.988 дка, пета категория, съставляваща ПИ №007023 по план за
земеразделяне на землище с. Ч., м. „Дренака (Каровча)”, при граници: ПИ
№000111, ПИ №007328, ПИ №007025, ПИ №007342, ПИ №000123, за сумата 2154.80 лв; 1.3. лозе с площ 0.958 дка, седма
категория, съставляващо ПИ №003574 по картата на землище с. Ч., м. „Исправен
камък/Язовир”, при граници: ПИ №003579, ПИ №003578, ПИ №003577, ПИ №003576, ПИ
№003575, за сумата 55.10 лв; 1.4. 1/3
ид. част от нива с площ 9.147 дка, трета категория,
съставляваща ПИ №002081 по план за земеразделяне на с. Б., м. „Шипките
(Кьошите)”, при граници: ПИ №002082, ПИ №002009, ПИ №002007, ПИ №002006, ПИ
№00023, придобита по наследство от К.К. – покойна съпруга на
наследодателя П.К. и майка на страните, п. 10.02.2016 г., съгласно договор за
доброволна делба, вписан в СВ Девня, вх.рег.№193 от 30.03.1999 г., за сумата
358.57 лв, като общата цена по продажбата е 4940.00 лв, обективирана в НА
вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело №580/2016 г. по опис на СВ
при РС Девня; както и 2. 834 кв.м. ид. части от дворно място, цялото с площ 1000 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІ-48 в кв.10 по план на с. Ч., ведно с цялата жилищна сграда
със застроена площ 72 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ХІІІ-48, УПИ
ХVІ-49, за сумата 3900.00 лв, която сделка е обективирана в НА вх.рег.№1710 от
16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г. по опис на СВ при РС Девня.
Ищцата твърди, че продадената жилищна сграда е била съсобствена между нея,
ответника и техния родител. Твърди, че с НА №66, том ІІІ, рег.№2372, дело
№470/1936 г. нейният дядо В.Х.К. придобил дворно място с площ един декар и с последващ НА №124,
том І, дело №226/1961 г. той продал само 500 кв.м. ид. части от дворното място
на баща й П.К., който по това време бил в брак с нейната майка К.К., п. 10.02.2016 г. Твърди,
че след смъртта на дядо й В.К., баща й наследил и останалата част от 500 кв.м.
от дворното място, както и че по време на брака двамат й родители са изградили жилищната
сграда в имота. Заявява, че след смъртта на нейната майка, ищцата, заедно с
бащата и нейния брат, са станали съсобственици на дворното
място и сградата, както и че, в нарушение на изискването по чл.33, ал.2 ЗС, без
да е поканена от съсобственика – неин баща, същият е продал дела си на ответника, ведно с
нейния дял от жилищната сграда. Твърди още, че при изповядване на сделките
ответникът е действал като пълномощник на техния баща и счита така изповяданите сделки за нищожни, при
което не са в състояние да породят целените от тях правни последици. Твърди, че
към момента на сключването им липсва валидно съгласие на продавача П.К., което е основание за нищожност по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Твърди, че същият не е подписвал валидно пълномощно към В.П.К. за разпореждане със собствения му имот. Твърди
също, че нейният баща не е бил в състояние
да разбира и ръководи собствените си правни действия нито по съдържание, нито
по техните правни последици. Твърди,
че през последните 4-5 години баща й променил поведението си, здравословните му
проблеми се задълбочили, имал неадекватно поведение, блуждаещ поглед, бил
неконтактен, страхувал се от ответника, бил зависим от него, лесен за
манипулиране и подвеждане, както и че ответникът не допускал никой да се
доближи до него, не позволявал на ищцата да го посещава, дори и в кратките
моменти на така нареченото свиждане не й позволявал да му носи, да му дава
каквато и да било храна, нямала право да остава да нощува, да изчисти, да
изпере баща си. Твърди, че баща й не бил добре, не се хранел, бил много слаб,
на моменти никого не познавал, по него имало синини, което я
навеждало на мисълта, че е малтретиран от нейния брат. В молбата се твърди, че описаните в нотариалните
актове пълномощни, заверени от К.Ч. – кмет на с. Ч., са нищожни, тъй като упълномощителят не се е явил
лично пред органа, изпълняващ нотариални функции, не ги е подписвал и не е изписал пълното си име пред
нотариалния орган. Твърди, че дори да са налице такива пълномощни, същите не
съдържат клауза, оправомощаваща упълномощеният да договаря със себе си. Твърди
също, че посочената продажна цена по сделките е значително занижена спрямо
реалната пазарна цена за процесните имоти към съответния период. Твърди също, че е налице и основание за нищожност
на НА №167, том ІІ, рег.№831, дело
№224 от 16.05.2016 г. и поради липса на предмет,
тъй като в нотариалната преписка липсват доказателства за съществуване на
постройки в дворното място, предмет на сделката. Моли съда, да постанови
решение, с което да обяви за нищожни на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради
липса на съгласие всяка от процесните сделки за покупко-продажба, а в
условие на евнтуалност, същите да бъдат прогласени като нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1, вр.
чл.38, ал.1 ЗЗД като противоречащи на закона, на основание чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД като накърняващи
добрите нрави, както и на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД поради липса на
предмет.
Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло всеки от предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за наличие на
съсобственост върху продадената от неговия родител жилищна сграда. Сочи, че с НА №66, том ІІІ,
рег.№2372, дело №470/1936 г. дядо им В.Х.К. е закупил къща с дворно място от един декар,
съставляващо УПИ XII-48 в кв.10 по план на с. Ч., обл. Варна, находяща се на
адрес с. Ч., ул.*** като с последващ НА №124, том I, дело №226/1961 г. дядо им
продал само 500 кв.м. ид. части от дворното място на баща им П.К., който по това време бил в брак с тяхната майка К.К., п.10.02.2016 г. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.103 СК от 1968 г.
(отм.), правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузи по заварени бракове и доколкото бракът между родителите им е сключен преди сделката по НА №124, том I, дело №226/1961 г. и е заварен от СК от 1968 г. (отм), само 500 кв.м. ид.
части от процесното дворно място са придобити възмездно
от баща им през време на брака с тяхната майка в съпружеска имуществена
общност съгласно
чл.13, ал.1 и чл.103 СК от 1968 г. (отм.). Твърди, че съпружеската имуществена общност е прекратена на
10.02.2016 г. със смъртта на съпругата К.К., както и че след смъртта на техния дядо В.Х.К., баща им наследил и останалата част от 500
кв.м. Оспорва изрично твърдението в ИМ, че процесната жилищна сграда е
изградена от баща им и майка им по време на техния брак. Твърди, че жилищната
сграда е построена преди двамата им родители да са сключили граждански брак и не е станала съпружеска имуществена
общност като баща му П.К. притежавал в индивидуална собственост сградата, която придобил чрез наследяване по закон на техния дядо В.Х.К. Твърди, че след смъртта на тяхната майка, квотите в
съсобствеността върху дворното място били следните: бащата П.К. притежавал 833 кв.м. ид. части от
дворното място; ответникът В.П.К. притежавал 83 кв.м. ид. части и ищцата Б.Б. притежалава 83 кв.м. ид. части. Оспорва твърденията, че са
нарушени изискванията на чл.33, ал.2 ЗС. Заявява, че той и баща му са
съсобственици на дворното място, поради което счита, че не е налице хипотезата
на чл.33, ал.1 ЗС. Оспорва изцяло наведените твърдения, че при изповядване на
оспорените сделки, е липсвало валидно съгласие на продавача П.К. Твърди, че упълномощаването е валидно, като
упълномощителят се явил лично пред органа, извършващ нотариална дейност, лично
е подписал документа, и е изписал трите си имена собственоръчно, както и че са
спазени изискванията на закона и пълномощното, както и извършените с него
сделки, са валидни. Оспорва наведените твърдения, че техният баща не е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършените от него правни и фактически действия по оспорените
упълномощителна сделка и покупко-продажби на процесните имоти. Заявява, че не е
манипулирал, нито е малтретирал баща си П.К. Твърди, че баща му бил в състояние да разбира
свойството и значението на своите действия. Оспорва твърденията, че платената
от него цена за придобиване собствеността върху процесните имоти не била
реална. Заявява, че платената цена за имотите надвишава тяхната данъчна оценка,
като следва да се има предвид, че жилищната сграда е амортизирана и неподдържана,
закупени са идеални части от дворното място, а цените на земеделските земи са
много по-ниски от изложеното в исковата молба. Ответникът навежда твърдения, че дори и да е налице
новоизградена жилищна сграда в имота, то тя също е построена от дядото на
страните В.Х.К., който е баща на техния родител. Моли съда, да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представените НА №66, том ІІІ, рег.№2372, дело №470/1936 г., НА №124, том І, дело №226/1961 г., удостоверения за наследници №084 от 19.09.2017 г.
и №049 от 15.05.2018 г., акт за женитба №19 от 25.12.1955 г., на 01.05.1936 г. В.Х.К. (п. 26.03.1987 г.) – прадядо на ищцата и ответника, придобил недвижим имот
– къща с дворно място в с. С. (понастоящем с. Ч., обл. Варна) като в
последствие на 13.02.1961 г. продал на своя син П.В.К., след като същият бил
сключил от 1955 г. граждански брак с К.А.К., само 500 кв.м. ид. част от същото дворно
място, без да прехвърля права на собственост и върху намиращата се в парцела жилищна
сграда.
Видно от представената скица №1876 от 17.12.1960
г., около три месеца преди разпоредителната сделка с ид. част от дворното
място, на името на прехвърлителя В.Х.К. е издадено разрешение за строеж на едноетажна
жилищна сграда като на скицата е обективирано наличие на друга, предходно
съществуваща постройка на мястото, за което е издадено разрешението за строеж
на новата сграда.
Видно от представените НА №63, том IX, дело №2329/1997 г. и НА №64, том IX, дело №2330/1997 г., въз основа на Решение №16 от
08.09.1994 г. на ПК гр. Суворово, П.В.К. е признат за собственик по наследство
от В.Х.В. на следните недвижими имоти, находящи се в землище на с. Ч., обл.
Варна: нива с площ 19.996 дка,
трета категория, съставляваща ПИ №001187, м. „Татарски ниви (Сърта)”, землище с. Ч., обл. Варна; нива с площ 21.988 дка,
пета категория, съставляваща ПИ №007023, м. „Дренака/Каровча”, землище с. Ч., обл. Варна; лозе с площ 0.958 дка,
седма категория, съставляващо ПИ №003574, м. „Исправен камък/Язовир”, землище с. Ч., обл. Варна.
Видно от представен Договор за доброволна делба на
наследствена земеделска земя от 30.03.1999 г., вписан в СВ при РС Девня с
рег.№313/1999 г., том I, №107, вх.рег.№193, К.А.К. е получила в дял следния недвижим имот, находящ се в землище с. Б., обл. Варна - нива с
площ 9.147 дка,
трета категория, съставляваща ПИ №002081, м. „Шипките/Кьошите”.
Видно от представеното удостоверение за наследници
изх.№084 от 19.09.2017 г., К.А.К. е починала на 10.12.2016 г. като нейни
наследници са П.В.К. - съпруг , ищцата Б.П.Б. – дъщеря и ответникът В.П.К. –
син.
Видно от представеното пълномощно рег.№18 и рег.№19
от 09.03.2016 г. по опис на кметство с. Ч. за удостоверени подпис и съдържание,
К.Ч. – изпълняващ нотариална дейност при кметство с. Ч., е удостоверил
полагането на подпис лично от П.В.К. като упълномощител, както и съдържанието
на съответното упълномощително изявление, с което той е оправомощил ответника В.П.К.
да извърши от негово име и за негова сметка продажба на следните недвижими
имоти: лозе с площ 0.958 дка,
седма категория, съставляващо ПИ №003574, м. „Исправен камък/Язовир”, землище с. Ч., обл. Варна; нива с площ 19.996 дка,
трета категория, съставляваща ПИ №001187, м. „Татарски ниви (Сърта)”, землище с. Ч., обл. Варна; нива с площ 21.988 дка,
пета категория, съставляваща ПИ №007023, м. „Дренака/Каровча”, землище с. Ч., обл. Варна; 1/3 ид. част от нива с площ 9.147 лв, трета
категория, съставляваща ПИ №002081 м. „Шипките/Кьошите”, землище с. Б., обл. Варна, като подпише нотариален акт и
получи от името на упълномощителя цената на имота в брой, както и „да прехвърля
сам на себе си“.
Видно от представеното пълномощно рег.№44 и рег.№45
от 31.03.2016 г. по опис на кметство с. Ч. за удостоверени подпис и съдържание,
К.Ч. – изпълняващ нотариална дейност при кметство с. Ч., е удостоверил
полагането на подпис лично от П.В.К. като упълномощител, както и съдържанието
на съответното упълномощително изявление, с което той е оправомощил ответника В.П.К.
да извърши от негово име и за негова сметка продажба на недвижими имоти, сред
които къща с дворно място по НА №124, том І, дело №226/1961 г. и НА том ІІІ, №66, рег.№2372, дело №470/1936 г. като подпише нотариален акт и получи от името на
упълномощителя цената на имота в брой, както и „да прехвърли сам на себе си“.
Видно от представените НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016 г., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело
№580/2016 г., П.К., чрез пълномощник ответника
В.П.К. е продал на същия следните недвижими имоти: нива с площ 19.996 дка, трета категория, м.
„Татарски ниви (Сърта)”, съставляваща ПИ №001187, землище с. Ч., за сумата 2351.50 лв; нива с площ
21.988 дка, пета категория, м. „Дренака/Каровча”, съставляваща ПИ №007023, землище с. Ч., за сумата 2154.80 лв; лозе с площ 0.958
дка, седма категория, м. „Исправен камък/Язовир”, съставляващо ПИ №003574, землище с. Ч., за сумата 55.10 лв; 1/3 ид. част от
нива с площ 9.147 дка, трета категория, м. „Шипките/Кьошите”, съставляваща ПИ №002081, землище с. Б., за сумата 358.57
лв, като общата цена по продажбата е 4940.00 лв при обща данъчна оценка на прехвърляемите имоти 4919.97
лв.
Видно от НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№1710 от 16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело
№1157/2016 г., П.К., чрез пълномощник
ответника В.П.К. е продал на същия следните недвижими имоти: 834 кв.м. ид. части от
дворно място, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-48 в кв.10 по план
на с. Ч., ведно с цялата жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., при
граници: от две страни улици, УПИ ХІІІ-48, УПИ ХVІ-49, за сумата 3900.00 лв при данъчна оценка на прехвърляемата част 3863.40
лв, като при сключване на сделката са представени и
скица №83 от 12.03.2016 г., удостоверяваща както наличието в имота на масивна
жилищна сграда, съответстваща по местоположение на отразената такава в
разрешението за строеж, обективирано в приобщената скица №1876 от 17.12.1960 г.,
така също и обстоятелството, че УПИ ХІІ-48 в кв.10 по план на с. Ч. е идентичен с имота, описан в НА №66, том ІІІ, рег.№2372,
дело №470/1936 г. и в НА №124, том І, дело №226/1961 г.
Видно от кредитираното от съда като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, пазарната цена на
имотите, обект на сделката по НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016 г., е 51162.00 лв, а пазарната цена на
имотите, обект на сделката по НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г., е 23762.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предвид обстоятелствата, че
отразените в представените пълномощно рег.№44 и рег.№45 от 31.03.2016 г. и пълномощно
рег.№18 и рег.№19 от 09.03.2016 г. удостоверявания съответстват на изискванията
по чл.37 ЗЗД и чл.83, ал.1 ЗННД и кредитираните от съда показания на свид. Г.Д.
потвърждават обстоятелството, че при тяхното съставяне упълномощителят П.К. е
бил запознат от изпълняващия нотариална дейност кмет на с. Ч. със съдържанието
на двата документа и е подписал лично същите като е изписал собственоръчно и
трите си имена с всеки подпис, както и с оглед липсата на каквито и да е
доказателства, които да опровергават съответните удостоверителни отрязявания,
се налага извод за неоснователност на наведените от ищцовата страна твърдения
за липса на съгласие за продавача при сключване на всяка от процесните сделки
поради неполагане на личен негов подпис в присъствие на надлежния орган по
нотариална дейност при съставяне на съответните пълномощни към ответника В.П.К.
Същевременно, наведените от ищцовата страна фактически твърдения, че
упълномощителят П.К. не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си и
да разбира техните последици, както и че е бил малтретиран от ответника и се
страхувал от него, въз основа на които твърдения се навеждат доводи за липса на
надлежно дадено съгласие от продавача по процесните сделки, също не се
установяват от приобщените доказателства. Съдържащите се в кредитираните от
съда показания на всеки един от свидетелите А.А. и П.Б. данни за техни
възприятия, П.К. да е бил в неадекватно състояние като не разбирал какво му се
говори и какво се случва, представляват субективна и непрофесионална преценка и
не са достатъчни, за да се направи обективен, компетентен, обоснован и
категоричен извод за невъзможност на едно лице да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Това обективно
обстоятелство се установява по надлежния ред от компетентни специалисти чрез
комплексна съдебно-медицинска психиатрична и психологическа експертиза, каквато
в настоящото производство не е проведена от носещата доказателствена тежест
ищцова страна. Също така, наведените от тези двама свидетели данни, ответникът
да не е допускал други роднини да посещават и да предоставят храна или помощни
средства за П.К., по същество не описват някаква проявна форма на твърдяното от
ищцовата страна малтретиране. При тези констатации, предявеният главен иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Анализът на представените НА №66,
том ІІІ, рег.№2372, дело №470/1936 г., НА №124, том І, дело
№226/1961 г.,
удостоверения за наследници №084 от 19.09.2017 г. и №049 от 15.05.2018 г., акт
за женитба №19 от 25.12.1955 г. и скица №1876 от 17.12.1960 г., обуславят
извод, че праводателят П.К. е придобил чрез сделката продажба по НА
№124, том І, дело №226/1961 г., в режим на съпружеска имуществена общност с К.К.
съобразно чл.13, ал.1 и чл.103 СК от 1968 г. (отм), само 500 кв.м. ид. част от
дворното място, а останалите 500 кв.м. ид. част от същия имот ведно с изградената
там жилищна сграда, той е придобил в последствие по наследяване от своя родител
В.Х.К. (п. 26.03.1987 г.) като индивидуална собственост. Действително, в
кредитираните показания на свид. А.А. се посочва, че строежа на жилищната
сграда в процесния недвижим имот е осъществен от П.К. и неговата съпруга към
1962-1963 г., но от поясненията на същия свидетел става ясно, че това е
по-скоро негова субективна преценка, че тогава двамата млади съпрузи разполагали
със средства за такъв строеж, тъй като работели, а родителите им били
пенсионери. Тази субективна преценка, от една страна не отчита обективния факт,
че и двамата членове на младото семейство тогава са били едва в началото на
трудовата си биография, както и че родителите на П.В.К. определено не са били в
пенсионна, а на средна възраст, а от друга стграна, тази необективна преценка се
опровергава и от факта, че разрешителното за съответния строеж от 1960 г. е
дадено не на П.К., а на неговия родител В.Х.К. При така изтъкнатите съображения
се налага извод, че към датата на сделката по НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г. П.В.К.
се явява собственик на продадените обекти 834 кв.м. ид. част от дворното място (от които 334 кв.м. са приспадащата му се ид.
част от прекратената съпружеската имуществена общност и наследяване със смъртта
на неговата съпруга) и цялата жилищна сграда, а ищцата и ответникът, чрез
наследяване от тяхната майка, са съсобственици с квоти за всеки от тях по 83
кв.м. ид. част от дворното място. При тази констатация, напълно неоснователно е
твърдението за извършване на сделката по НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г.,
в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, без да е предложен имота на
другите съсобственици, доколкото купувач в тази продажба не е някое трето лице,
а именно един от останалите съсобственици на дворното място и няма изискване,
делът да се предложи на всеки от другите съсобственици, при което продавачът е
свободен в преценката, кому от тях да прехвърли своята ид. част. За пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че дори при констатация за сключване на
сделка в нарушение на изискването по чл.33, ал.2 ЗС, това не представлява
основание за прогласяване на същата за нищожна, защото в такава хипотеза
законът предвижда само правомощие на засегнатия съсобственик да предяви иск за
изкупуване на съответния дял при действително уговорените условия, каквато претенция
в настоящото производство не е отправена.
Съдържащото се във всяко от
пълномощните по двете разпоредителни сделки волеизявление на упълномощителя към
пълномощника „да прехвърля сам на себе си“ по същество представлява именно изрично
оправомощаване от продавача към пълномощника да договаря от името на представлявания
лично със себе си, при което се налага извод за неоснователност и на наведеното
от ищцовата страна твърдение за противоречие на всяка от двете разпоредителни
сделки с разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД. При тези констатации, на отхвърляне като
неоснователен подлежи и предявения евентуален иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, вр.
чл.38, ал.1 ЗЗД.
Третият евентуален иск с
посочено в доклада по делото основание по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е за
прогласяване нищожност на процесните сделки като накърняващи добрите нрави предвид
тяхното сключване от ответника като пълномощник на цени, съществено надвишаващи
пазарните. По същество, този иск следва да се съотнесе към фактическия състав
на разпоредбата по чл.40 ЗЗД (в този смисъл ТР №5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. №5/2014 г.,
ОСГТК),
представляващ особена спрямо пълната нищожност, хипотеза на относителна
недействителност, не спрямо всички лица, а само спрямо увредения упълномощител
(и всеки от неговите наследници) за сделка, при която, противно на добрите
нрави, пълномощникът е действал във вреда на своя упълномощител. Предвид обстоятелството,
че при всяка от процесните сделки пълномощникът е договарял сам със себе си и
съобразно констатацията по приобщената съдебно-оценителна експертиза за пазарна
стойност на обектите по двете сделки в размери съответно 51162.00 лв и 23762.00
лв и сключването на същите при цени, занижени повече от десетократно за първата
сделка – 4940.00
лв и шесткратно
за втората сдека – 3900.00 лв, определено се налага извод, че двете продажби са
извършени при явно неизгодни условия за продавача, несъмнено съзнавани от
договарящия сам със себи си пълномощник, с което той е нарушил основното си
задължение да действа в най-добър интерес на представлявания и недобросъвестно
е увредил упълномощителя. Застъпените от ответника становища за адекватност на
договорната цена за дворното място и къщата спрямо недоброто състояние за
старата сграда и обстоятелството, че се закупува само ид. част от двора, както
и поради факта, че купувачът е близък родина, който постоянно полага грижи за
продавача, са неоснователни. Посочените недостатъци на имота обективно нямат
толкова съществена тежест и не могат да формират основание за над шесткратно намалена
цена спрямо продажната. При това, данни за съществено влошено състояние на
сградата не се съдържат и в заключението по приобщената съдебно-оценителна
експертиза. А след като в пълномощното за сделката не е отправено волеизявление
от продавача за сключване на сделката при многократно занижена цена поради
полагани от купувача грижи за него, пълномощникът-купувач не разполага с
правомощия за подобни действия, които обективно увреждат имуществото на
продавача. При така формираните фактически и правни изводи и доколкото ищцата
се явява наследница на упълномощителя, същата е легитимирана да претендира
отмяна на увреждащата наследодателя й сделка съобразно чл.40 ЗЗД, но само до
размера на приспадащата й се част от наследеното имущество по всяка сделка, поради
което предявеният евентуален иск е основателен и следва да бъде уважен в частта
за съответната приспадаща се за ищцата квота 1/2 идеална част от имотите,
притежавани от нейния родител, явяващи се и предмет на всяка от процесните
сделки.
Предвид уважаването на втория
от предявените при условие на евентуалност искове, съдът не дължи разглеждане и
произнасяне и по третия евентуален иск.
Съобразно само частичното уважаване
до квота 1/2 от имотите, предмет на процесните сделки, отправената от ищцата страна
претенция по чл.78, ал.1 ГПК за обезщетение за сторените разноски при представени
доказателства и списък на разноски, следва да бъде уважена до съразмерната стойност
786.84 лв. Стойността 1000.00 лв на платеното от ищеца възнаграждение за
адвокат съдът не счита за прекомерна спрямо минимално регламентирания размер
600.00 лв съобразно чл.7, ал.6 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото сложността на делото при предявени
главен и три евентуални обективно и субективно съединени искове определено надхвърля
значително стандартната за съответния вид дела и обуславя основание за
получаване на възнаграждение съществено над минимално регламентирата стойност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.Б., ЕГН **********,
срещу В.П.К., ЕГН **********, главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за
прогласяване нищожност поради липса на
съгласие от продавача и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
вр. чл.38, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност
поради противоречие със закона на всеки от договорите за продажба на недвижими имоти по НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016 г., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело
№580/2016 г., и НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№1710 от 16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело
№1157/2016 г.
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо Б.П.Б., ЕГН **********, следните договори за
продажба на недвижими имоти: 1. НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016 г., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело
№580/2016 г., в частта, с която П.В.К., ЕГН ********** (п. 11.09.2017 г.) е продал на
В.П.К., ЕГН **********, дял над 1/2 идеална част от всеки от съответните недвижими
имоти: нива с площ 19.996 дка,
трета категория, м. „Татарски ниви (Сърта)”, съставляваща ПИ №001187, землище
с. Ч.; нива с площ 21.988 дка, пета категория, м. „Дренака/Каровча”, съставляваща ПИ №007023, землище с. Ч.; лозе с площ 0.958 дка, седма категория,
м. „Исправен камък/Язовир”, съставляващо ПИ №003574, землище с. Ч.; 1/3 ид. част от нива с площ 9.147 дка, трета категория, м. „Шипките/Кьошите”, съставляваща ПИ №002081, землище с. Б.; 2. НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№1710 от 16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело
№1157/2016 г., в частта, с която П.В.К., ЕГН ********** (п. 11.09.2017 г.) е продал на
В.П.К., ЕГН **********, дял над 1/2 идеална част от съответния недвижим имот:
834 кв.м. ид. част от
дворно място, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-48 в кв.10 по план
на с. Ч., ведно с цялата жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., при
граници: от две страни улици, УПИ ХІІІ-48, УПИ ХVІ-49; поради сключване на съответните договори от
представител при договаряне сам със себе си във вреда на представлявания, на
основание чл.40 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Б.П.Б., ЕГН **********, сумата 786.84 лв (седемстотин и осемдесет и шест лева, 84 ст.),
представляваща съразмерно на уважената част от иска обезщетение за направени
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: