Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
15.10.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І-4 с-в, в публичното си заседание на
първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
при секретаря С.В., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 14615 по описа за две хиляди и десета
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.119 ал.1 от Кодекса
на международното частно право във вр. с чл.117 ал.2 от КМЧП.
Ищецът по делото - А.Н.Д. твърди, че на
23.11.2009г., на територията на САЩ, град Ч. щат И. , предоставил в заем на
ответника С.С.К. и съпругата му В.И. сумата от 35 000 щатски долара, като
заемополучателите се съгласили да му заплащат лихва върху главницата в размер
на 207.08 щатски долара на месец със задължение сумата да му бъде върната до
01.06.2010г., като заемополучателите подписали нотариално заверен запис на
заповед в полза на ищеца.Твърди, че преди подписване на записа на заповед за
сумата от 35 500 щ.д.ответникът бил поискал в заем от ищеца сумата от
70 000 щ.д., като за обезпечаване на вземането заемополучателят С.К. обещал да уреди в полза
на ищеца договорна ипотека върху притежаван от
него недвижим имот:УПИ-ХХІІ-418 с площ от 465 кв.м., находящ се в гр.С.,
кв. Г... Излага доводи, че бил изготвен нотариален акт от Нотариус,
който не бил подписан, тъй като ответниците решили да получат в заем от ищеца
сумата от 35 000 щ.д., като на 23.11.2009г. подписали горепосочения запис
на заповед.Твърди, че тъй като на уговорения падеж-01.06.2010г. предоставената
от ищеца в заем сума не му била върната, на 07.07.2010г. ищецът подал
жалба с № 20101161820 в Щатския съд на
Област К., И.,
Общински отдел, първи район срещу длъжниците С.К. и В.И..Твърди, че въз основа
на подадената жалба било образувано съдебно производство: дело № 2010/161820,
като срещу ответниците С.К. и В.И. била постановена съдебна заповед, по силата
на която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 30 000
- 2 -
щ.д., както и че Заповедта
е влязла в сила на 28.10.2010г.Моли да се постанови решение, с което да се
признае и допусне до изпълнение на територията на Република България постановената
съдебна заповед от Окръжен съд на Областта К., щат И., Общински район 157,
постановена по алинея 79, дело № 2010/161820 от съдия Ш.П., по отношение на
ответниците С.К. и В.И., по силата на която са осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 30 000 щатски долара.
Ответниците по делото-С.К. и В.И.-представлявани
от назначения им особен представител адвокат П.А.-САК оспорват предявеният иск
и молят същия да бъде отхвърлен. Ответниците оспорват, че приетата по делото Съдебна
Заповед -постановена от съда в САЩ е влязла в сила, оспорват идентичността и
самоличността на двамата ответници.
Съдът, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и от правна страна следното
Видно от приетите по делото:
Заповед за съдебно призоваване, жалба на ищеца срещу двамата ответници,
клетвена декларация съпътстваща доказателствения материал, както и съдебна Заповед на Окръжен съд на Областта К., щата И.,
Общински район 157-постановена по алинея 79, дело № 2010/161820, се установява,
че въз основа на подадена жалба от ищеца срещу ответниците по делото, същите са
осъдени от съда в САЩ, щата И., Областта К., да заплатят на ищеца сумата от 30 000/тридесет
хиляди/ щатски долара, както и че решението е влязло в сила на 28.10.2010г.Установява
се съща така, че задължението на двамата ответници е възникнало въз основа на
подписаната от същите Запис на заповед от 23.11.2009г. за сумата от 35 000
щ.долара и уговорена лихва в размер на 207.08.щ.долара на месец.
Видно от приетото по делото
удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 000206 /23.02.2011г.-издадено от СО р-н
„Витоша”, се установява, че ответникът по делото С.С.К. ЕГН:********** и
ответницата В.Г.И. ЕГН:**********, са съпрузи, считано от 21.06.2004г.
По делото са приети писмени
доказателства- 2 броя удостоверения от СДВР-Сектор „Български документи за
самоличност”, в които е посочен последният известен адрес на ответниците в гр.С.
и е отбелязано, че настоящият адрес на ответницата
В.Г.И., считано от 01.01.1999г. е САЩ.
Видно от приетото по делото
удостоверение-издадено от Главна дирекция „Гражданска регистрация и
административно обслужване”-МРРБ, се установява, че съгласно Национална база
данни „Население”
- 3 -
има 447 лица със собствено
име С. и фамилно име К. и 312 лица със собствено име В. и фамилно име И..
От изпълнената по делото
съдебна поръчка- до Службата по имиграция и натурализация в Ч., САЩ-тази служба
да удостовери пред българския съд трите имена по българските паспорти на
получилите американско гражданство по
натурализация лица С.К. и В.И., е получен отговор, че съгласно Закона за защита
на личните данни от 1974г. Правителството на САЩ не може да разкрива информация
относно американски гражданин без негово
писмено разрешение.Идентичен отговор е получен до СГС на отправено
искане за съдействие от Посолството на САЩ в гр.С., приет като доказателство по
делото.
Видно от изпратените три съдебни
поръчки- до Министерството на правосъдието
на САЩ, Гражданско отделение, Отдел ”Международна правна помощ”, се
отговоря, че се оставя искането на българския съд „без действие”, тъй като
искането търси публичнодостъпна информация, която може да бъде получена по
гражданското дело в САЩ, Окръжен съд, Щата И..
От правна страна съдът приема,
че е налице идентичност на лицата, конституирани като ответници по делото- С.С.К.
ЕГН:********** и В.Г.И. ЕГН:********** и ответниците, които са били осъдени със
съдебното решение на Окръжен съд К., Щата И., САЩ по гр.д.№ 2010/161820-изписани
с имена С.К. и В.И., видно от представените по делото удостоверения издадени на
ищеца от МРРБ ГД”ГРАО” и от Столична Община район „Витоша”.
Съдът, като взе пред вид, че от
друга страна, на приетата по делото съдебна заповед-издадена от Окръжен съд на
Областта К., щат И., Общински район 157 по реда на Алинея 79, Дело №
2010/161820, има отбелязване-„Решението е влязло в сила на 28.10.2010г.”,
намира, че са налице основанията на чл.117 ал.2 от ГПК за признаване и
допускане до изпълнение на територията на Република България на същата съдебна
Заповед.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск от ищеца А.Н.Д. срещу ответниците С.С.К. и В.Г.И., с
правно основание чл.119 ал.1 от КМЧП във вр. с чл.117 ал.2 от КМЧП е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Мотивиран от горното, Софийски
Градски съд
Р
Е Ш И:
- 4 -
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО,
на основание чл.119 ал.1 от КМЧП във вр.с чл.117 ал.2 от КМЧП , на СЪДЕБНА
ЗАПОВЕД - издадена от съдия Ш.П.-Окръжен съд-1893, на дата 22.11.2010г. от Окръжен съд на
Областта К., щат И., Общински район 157, по реда на Алинея 79, Дело №
2010/161820 /влязла в сила на 28.10.2010г./, по силата на която ответниците по
делото- С.С.К. ЕГН:********** и В.Г.И. ЕГН:********** -граждани на САЩ, с постоянно
местоживеене в САЩ и със съдебен адрес: гр.С., ул.”Г.С.Р.” №
***, ет.4,
офис 433-адв.П.А.-САК /особен представител/, са осъдени да заплатят на ищеца А.Н.Д.
ЕГН:********** със съдебен адрес:***-адв.А.И.-САК, сумата от
30 000/тридесет хиляди/ щатски долара.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: