РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Перник, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500652 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260784/01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 725/2021 г. по описа на
Пернишки районен съд е прието за установено по иска с правно основание чл. 439, ал. 2
ГПК, че З. Л. Н. не дължи на „МОСТ Финанс Мениджмънт “ АД сумата от 481.73 лв. - сума
по договор за кредит за покупка на стоки № *** за която сума има издаден изпълнителен
лист от 07.03.2014г. по чгд № 7670/ 2013г.ПРС, въз основа на което е образувано изп.дело №
3489/ 2014г. на ЧСИ М. Б. – прекратено с влязло в сила постановление, като погасено по
давност. Със същото решение „МОСТ Финанс Мениджмънт “ АД е осъдено да заплати на З.
Л. Н. сумата от 374,00 лв., представляваща съдебно[1]деловодни разноски в производството
пред съда.
В установения от закона срок, „МОСТ Финанс Мениджмънт “ АД, чрез юрк. Я. М., е
депозирало въззивна жалба срещу Решение № 260784/01.07.2021г., постановено по гр.д. №
725/2021 г. по описа на Пернишки районен съд, като моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде отхвърлен. В жалбата се твърди,
че първоинстанционният съд се е произнесъл в полза на ищеца без да съобрази
представените с отговора на исковата молба доказателства, а именно, че изпълнителното
производство е прекратено, а изпълнителният лист е унищожен от въззиваемия. Направено е
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 e подаден отговор от въззиваемата страна З. Л. Н., с който се
иска да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно, като иска и присъждане на направените
разноски пред въззивна инстанция.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК, с който
ищецът З. Л. Н. иска да бъде признато за установено спрямо ответника „МОСТ Финанс
Мениджмънт“ АД, че не му дължи сумата от 481,73 лв., представляваща главница по
договор за кредит за покупка на стоки № ***, за която сума е издаден изпълнителен лист от
07.03.2014г. по ч.г.д.№ 7670/ 2013г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.дело №
3489 / 2014г. на ЧСИ М. Б., поради погасяване правото на принудително изпълнение.
По делото е приложено копие от изп.дело № 3489/ 2014г. на ЧСИ М. Б., видно от
което същото е прекратено с постановление на ЧСИ М. Б. от 19.11.2019г. на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Не се спори по делото, че правото на принудително изпълнение на
вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност.
С отговора на исковата молба са представени Заповед №1313-03/18.11.2019г. и
протокол към нея, издадени от изпълнителния директор на „МОСТ Финанс Мениджмънт “
АД във връзка с прекратяване на изп.дело № 3489 / 2014г. на ЧСИ М. Б., с които е
прекратена работата по събиране на процесното вземане срещу длъжника З. Л. Н., същото
вземане е отписано от баланса на дружеството, като е преустановено подаването на
информация за вземането към информационната система на ЦКР към БНБ.
За да уважи исковете ПРС е намерил, че процесните вземания са погасени по давност,
но не е изложил съображения по възраженията на ответника, направени в отговора на
исковата молба. Съдът намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно по
следните допълнителни съображения:
1.Възражението, че производството по делото е недопустимо, поради липса на висящо
изпълнително производство е неоснователно. Съгласно Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.
№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване,
че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
2.Възражението, че производството по делото е недопустимо, поради унищожаване от
жалбоподателя на процесния изпълнителен лист също е неоснователно. Действително с
отговора на исковата молба са представени Заповед №1313-03/18.11.2019г. и протокол към
нея, издадени от изпълнителния директор на „МОСТ Финанс Мениджмънт “ АД във връзка
с прекратяване на изп.дело № 3489 / 2014г. на ЧСИ М. Б.. Съдът обаче намира, че същите не
установяват унищожаване на изпълнителния лист, а установяват едностранно волеизявление
на дружеството- жалбоподател за неупражняване на правото на вземане по изпълнителния
лист, т.е. на изпълняемото право, по следните съображения:
Съгласно константната съдебна практика по своята същност изпълнителният лист
представлява процесуална ценна книга, която материализира правото на кредитора на
принудително изпълнение. ГПК урежда както хипотезите, в които изпълнителният лист
може да бъде обезсилен, така и тези, в които без да се обезсилва изпълнителния лист се
прекратява изпълнителното производството, образувано, въз основа на същия. Такива
хипотези са отмяна на акта, въз основа на който е издаден изпълнителният лист или
признаване за установено по реда на чл. 439 ГПК, че изпълняемото право не съществува. От
2
всички хипотези е видно, че компетентен да се произнесе по валидността на изпълнителния
лист, респективно съществуване на изпълняемото право, е съда, а не страните по
изпълнителния лист- длъжник и кредитор. Нито позитивното право, нито съдебната
практика, предвижда възможност за едностранно „унищожаване“ на изпълнителния лист от
страна на кредитора. Отделен е въпросът, че е налице процедура по чл.409 ГПК за издаване
на дубликат на унищожен изпълнителен лист.
В процесния случай съдът намира, че представените доказателства свидетелстват, че
въззивникът е взел решение да не упражнява правата си по процесния изпълнителен лист.
Касае за едностранно волеизявление на дружеството- жалбоподател за неупражняване на
правото на вземане по изпълнителния лист, което не може да се противопостави на
насрещната страна. Доколкото е налице изпълнителен лист, то и по гореизложени
съображения е налице правен интерес за длъжника от предявяване на процесния
установителен иск.
Допълнителен аргумент в подкрепа на становището за допустимостта на
производството е, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. В този
смисъл е и Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о.
С отрицателния установителен иск по чл.349 ГПК длъжникът не цели да отрече
материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния установителен иск.
След изтичане на погасителната давност то продължава да съществува като естествено (не
се ползва от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118
ЗЗД). С предявяването на такъв отрицателен установителен иск длъжникът цели да осуети
възможността за принудително изпълнение по вземането, защото погасителната давност е
изтекла. В настоящия случай е безспорно между страните, че правото на принудително
изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Предвид
гореизложеното и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В съответствие с изхода на делото съдът намира, че следва да осъди въззивника да
заплати на въззиваемата З. Л. Н. сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Във въззивното производство не са релевирани възражения за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260784/01.07.2021г., постановено по гр.д. № 725/2021г.
по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „МОСТ Финанс Мениджмънт “ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Ситняково“, №23, ет.6, да заплати на З. Л. Н., с ЕГН:**********
и адрес:***, сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4