М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1311/2017год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.С.Б.И.,
в това, че:
На 13.09.2015г., в гр.Русе, противозаконно присвоил
чужди движими вещи – 1бр. прободен трион „Бавария“, 1бр. акумулаторна бормашина
„Бавария“, 1бр. ъглошлайф „Бавария“, 1бр. перфоратор „Бавария“, 10бр. свредла
за перфоратор и 10бр. свредла „Бош“, всичко на обща стойност 328.00лв.,
собственост на Д.П.И. ***, които владеел– престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, моли Съда да го признае
за виновен и му наложи предвиденото за това престъпление наказание.
Подсъдимия изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Със защитника молят Съда за
снизхождение при определяне размера на наказанието.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
С.Б.И. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.
Подсъдимият
И. и свид.Д.И. се познавали от детството си и били в приятелски отношения.
През
м.септември, 2014г. свид.И. си закупил от магазин „Мосю Бриколаж“ комплект
инструменти - 1бр. прободен трион „Бавария“, 1бр. акумулаторна бормашина
„Бавария“, 1бр. ъглошлайф „Бавария“ и 1бр. перфоратор „Бавария“, както и 10бр.
свредла за перфоратор и 10бр. свредла „Бош“. Подсъдимият С.И. знаел за тези
инструменти, поради което в началото на м.септември, 2015г. помолил свид.И. да
му ги даде за временно ползване, тъй като правел ремонт. Обещал, веднага след
като приключи ремонта да върне на И. инструментите и свредлата. Последният се
съгласил и ги предал на подсъдимия.
Независимо от постигнатата между подс.И. и свид.И.
уговорка, на 13.09.2015г. подсъдимият заложил ъглошлайфа „Бавария“ и перфоратора
„Бавария“ в заложна къща на „Монарх Кредит Груп“ЕООД в гр.Русе, на ул.“Рила“ №
44. С останалите вещи, собственост на И. се разпоредил по неустановен в хода на
делото начин.
В края на м.септември, свид.И. разговарял с подс.И.
и го запитал, кога ще му върне инструментите. Последният отговорил, че в
момента били в имота му на село и по-късно ще ги върне. В следващите дни и
месеци свид.Д.И. продължил да се среща с подсъдимия, който винаги обещавал, че
ще върне вещите, докато при една от срещите им И. признал, че ги е заложил в
заложна къща, но ще се опита да ги откупи. Тъй като до м.февруари, 2016г. това
не било сторено, на 18.02.2016г. свид.И. ***.
Предварителната проверка била възложена на свид.Ц.С.
– полицейски служител в Първо РУП-Русе. В хода на проверката, подс.И. бил
призован в полицейското управление, където признал, че действително е взел
инструментите и свредлата от И., но след това, тъй като имал нужда от пари ги
заложил в заложна къща. С протокол за полицейско предупреждение, свид.С. дала
на подсъдимия срок до 15.03.2016г. да върне вещите на Д.И.. И в този срок подс.И.
не върнал инструментите на свид.И..
При извършена проверка в заложна къща „Монарх“,
свид.С. установила, че действително на 13.09.2015г. подсъдимият заложил пред
служителят Н. Ч. ъглошлайф „Бавария“ и перфоратор „Бавария“, като й били
представени извлечения от договорите за залог. Установила, че след като изтекъл
срока на залога – до 12.10.2015г. и същите не били потърсени, заложната къща ги
продала на неустановени в хода на делото лица.
В хода на досъдебното производство била назначена
икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че стойността на
процесните 1бр. прободен трион „Бавария“, 1бр. акумулаторна бормашина
„Бавария“, 1бр. ъглошлайф „Бавария“ и 1бр. перфоратор „Бавария“, както и 10бр.
свредла за перфоратор и 10бр. свредла „Бош“, към датата на деянието, по средно
пазарни цени за региона, възлиза на 328.00лв.
Авторството на подсъдимия в извършването на престъплението
и начина му на извършване, Съдът намира за безспорно установени. В тази насока
са признаването изцяло от подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и
от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц.С.,
и Д.И., както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – гаранционни карти, фискален бон, протокол за
полицейско предупреждение, 2бр. досие на договор-билет на ЗК „Монарх Кредит
Груп“ЕООД, заключението на икономическата експертиза, справка за съдимост, декларация
за семейно и имотно състояние.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият
С.Б.И. осъществила състава на
престъплението чл.206, ал.1 от НК, тъй като на 13.09.2015г., в гр.Русе,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1бр. прободен трион „Бавария“,
1бр. акумулаторна бормашина „Бавария“, 1бр. ъглошлайф „Бавария“, 1бр.
перфоратор „Бавария“, 10бр. свредла за перфоратор и 10бр. свредла „Бош“, всичко
на обща стойност 328.00лв., собственост на Д.П.И. ***, които владеел.
Безспорно е установено, че отнетите вещи, били чужди
за подсъдимия И.. Те били собственост на Д.И., като в началото на м.септември,
2015г., на подс.И., по силата на устен договор за послужване, било предоставено
само владението върху тези вещи. По този начин, през м.септември, 2015г. подсъдимият
започнал да осъществява фактическа власт върху инструментите и свредлата, като го
владеел на правно основание, а именно посоченият устен договор със свид.Д.И.. Последният,
като собственик на вещите не е предоставял права на подсъдимия, да се
разпорежда с тях, в свой или чужд интерес. Въпреки това, на 13.09.2015г., в
периода, в който подсъдимия владеел инструментите, той променил отношението си
към тях и предприел обективни действия за отчуждаването им, като придобитите
средства изразходвал за свои лични нужди.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия. Той действал с
ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Поради
изложеното дотук, подсъдимият С.Б.И. следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК и му бъде наложено
съответното наказание.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направеното признания за вината, макар и едва във
фазата на съдебното производство, относително невисоката стойност на предмета
на престъплението, изразените съжаление за стореното и намерение, макар и само
декларативно, да възстанови причинената на И. имотна вреда. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства Съдът приема невъзстановяването на
причинената имотна вреда, както и предходните осъждания на И., неоказващи
влияние върху правната квалификация на настоящото деяние. Предвид относителната
им тежест и характер, Съдът приема, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минимума и средата
на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години.
Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на
чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с една трета,
като налага на подс.С.И. наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че с оглед предходните осъждания на
подс.И., по отношение на които не е настъпила или постановена реабилитация, не
са налице предпоставките на чл.66 от НК и изтърпяването на така наложеното
наказание следва да бъде ефективно, при строг
режим, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. На
осн. чл.59, ал.1 от НК от това наказание, следва да се приспадне срока, през
който подсъдимият е бил задържан по делото, считано от 23.05.2017г.
Подсъдимият С.И. е извършил
настоящото деяние в изпитателния срок определен му със съдебният акт по НОХД № 938/2015г.
по описа на Районен съд Русе, като последващото деяние, е умишлено и за него му
е наложено наказание “Лишаване от свобода”. При наличие на предпоставките на
чл.25, вр. чл.23 от НК, с определение по ЧНД № 218/2016г. на РРС, наказанието
“Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, наложено на И. по НОХД № 938/2015г.
по описа на Районен Съд Русе било групирано с наказанието “Лишаване от свобода”
за срок от 1 година, наложено на И. по НОХД № 2285/2015г. по описа на Районен
Съд Русе. Било определено общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца – по-тежкото от двете, чието изпълнение, на основание чл.66,
ал.1 от НК, било отложено за изпитателен срок от три години. Към така
определеното общо наказание било присъединено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година, наложено му по НОХД № 2285/2015г. по описа на Районен Съд Русе.
Поради това и на осн. чл.68,
ал.1 от НК, общото наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца, определено по ЧНД № 218/2016г. на РРС, следва да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален “Общ режим”. На
осн. чл.59, ал.1 от НК от изтърпяване на това наказание следва да се приспадне
срока, през който подсъдимият е бил задържан по делата предмет на ЧНД №
218/2016г. по описа на Районен съд гр.Русе.
Понастоящем е налице възможност
и за различно групиране наказанията на подс.Станислав И., при което в група
могат да се групират наказанията наложени по НОХД № 2285/2015г. по описа на
Районен Съд Русе, с наказанието определено по настоящото дело, като на осъдения
И. по правилата на чл.25, вр. чл.23 от НК следва да бъде наложено най-тежкото
наказания измежду двете, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4
месеца, което съобразно изложеното по-горе следва да бъде търпяно ефективно.
Отделно, при наличието на предпоставките на чл.68, ал.1 от НК следва да бъде
изтърпяно ефективно и наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца, наложено на И. по НОХД № 938/2015г. по описа на Районен Съд Русе.
При този вариант на групиране И. би следвало
да търпи наказание “Лишаване от свобода” общо в размер на 2 години и 10 месеца,
което се явява еднакво с възприетият по-горе вариант, което налага извода, че
не необходимо извършването на ново групиране.
Подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски на досъдебното и съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: