РЕШЕНИЕ
№ 2699
гр. Пловдив, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330100866 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от М. А. В. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с която
е предявен иск за прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит тип
кредитна линия № *** поради това, че същият противоречи закона – чл.11, т.10, т.11 и т.20
ЗПК, чл.26, ал.4 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ***. Счита, че договорът за кредит е
недействителен. Счита, че в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител по
договор за поръчителство, сключен с трето лице, във връзка с договора за кредит, което било
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че в договора за кредит не са посочени условията
по издължаване на кредита, което било нарушение по чл.11, ал.1, т.11 ГПК, не бил посочен
лихвения процент на ден – нарушение по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Лихвата била нищожна, като
противоречаща на добрите нрави и от там договора като цяло е нищожен, доколкото без
тази клауза договорът не би бил сключен, а и не може да се замести с повелителна
разпоредба на закона – чл.26, ал.4 ЗЗД.
С влязло в сила Определение от 08.02.2022 г. съдът е върнал евентуалния иск, като
недопустим.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,
изложени в отговора. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10, т.11, т.20
ЗПК, чл.26, ал.4 ЗЗД, за прогласяване на недействителността на договора за кредитна линия
1
№ ***.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, докаже
твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, поради
противоречи на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало
правоотношение по договор за кредитна линия № ***, че в него е предвидено съдържанието
по чл.11, ал.1 т.9, т. 10, т.11, т.20 от ЗПК.
С определение от 14.04.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредитна линия №*** с посоченото от ищеца съдържание, както и че
възнаграждението за гаранта не е включено в ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10,
т.11 и т.20 от ЗПК.
В договора за кредит не е посочен Годишен процент на разходите. Такъв е посочен в
приложение № 1 към договора, като не ясно, в случая, кой е приложимия по договора ГПР,
доколкото са посочени няколко варианта. Отделно от това посочените условия за
прилагането му са неясни, както и не ясно какво се включва в него, доколкото се говори за
различни лихвени проценти, при които се взима предвид най-висаката стойност от тях.
В това число не е ясно, уговорената по договора лихва от 36 %, как се начислява, за
какъв период е формирана, за целия срок на договора ли, фиксирана ли е или се променя,
което отново води до неяснота за размера на ГПР, какво включва същия и каква лихва се
включва в него, какви други стойности и разходи го формират, което на практика води до
липса на ясно посочен и приложим по делото ГПР и ясни условия за прилагането му.
Наред с това липсата на яснота относно условията за прилагане на лихвения процент
създават пречка за определяне и на лихвения процент на ден при отказ от кредита, такъв
изрично и не е посочен в договора, което води до нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е
недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 60 лева – платена държавна такса /л.25/, които,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще й се присъдят изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
2
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.19/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 300
лева, което ще й се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски кредит тип кредитна
линия № *** сключен между М. А. В., ЕГН ********** и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК.
ОСЪЖДА Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.Г, ет.6 ДА
ЗАПЛАТИ НА М. А. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 60 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.Г, ет.6 ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г. И., с личен № **********, вписана в АК – Пловдив, на основание
чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/П/________________
3