Р Е
Ш Е Н
И Е № 66
гр. Кюстендил, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, търговска колегия, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Емилия С. като
разгледа докладваното от съдия Костадинова
т. д. №33 по описа за 2018 г. на КОС и
за да се произнесе взе предвид:
“***”АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ул. „***”№*** е предявило срещу Д.С.К., ЕГН **********
при условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за признаване
за установено по отношение на ответника,
че в полза на „***”АД гр.
София съществува вземане срещу Д.С.К. за следните суми: 57 310.46 евро-
главница за периода 21.07.2016 г. до 12.06.2017 г.; 4 676.32 евро-
договорна лихва за периода от 22.08.2016 г. до 04.05.2017 г.; 805.88 евро-
мораторна лихва за периода от 22.08.2016 г. до 12.06.2017 г.; 324.31 евро-
дължими за периода 10.08.2016 г. до 12.06.20167 г. такси, както следва- дължима
на основание чл. 7.1 от Анекс №1/12.10.2011 г., такса управление в размер на
0.05% върху остатъка от неиздължената главница, както и такса „администриране
на просрочен кредит”, дължима на основание действащата между страните „Тарифа
за такси и комисионни, които банката
прилага по кредитните операции; сумата 134.27 евро- дължима такса за изготвяне,
администриране и връчване на нотариални покани за периода 26.04.2017 г. до
12.06.2017 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 14.06.2017 г.
– датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до датата на окончателното
изплащане на задълженията за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. по ч.гр.д. №1079/2017 г. по описа на КнРС. Претендира и
направените по делото разноски.
При условията на евентуалност в
случай, че съдът отхвърли претенцията за установяване на съществуващите вземания “***”АД, гр.С., ЕИК *** е предявено срещу Д.С.К., ЕГН ********** и осъдителни претенции за
заплащане на посочените по- горе суми.
Ответницата не е депозирала писмен отговор, както и не
се е явила в съдебно заседание, за да изрази становище по исковете.
КОС след преценка на доказателствата по делото и
при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:
По силата
на сключен договор за банков кредит
продукт „кредитна линия плюс за бизнес помещения” № *** г. ***” АД, чиито правоприемник е
ищцовата банка, в качеството на кредитор е предоставила на „***” ЕООД в качеството на кредитополучател сумата 60 000
евро, като целта на първоначалното усвояване на кредита е покупка на недвижим
имот, който кредитополучателят ще използва за своята дейност, а именно: ПИ с
идентификатор № ***, находящ
се в с. Я., общ. Д.. Крайният срок за ползване и
погасяване на кредита е 240 месеци от откриване на заемната сметка. Дължимата
от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сборът от действащия базов лихвен процент- малки
фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от банката и договорна надбавка в размер на 0.45
пункта, като към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ за
евро е в размер на 9.05 % (чл.3 от договора). С приложение към договора за
банков кредит от 04.09.2008 г. страните
удостоверяват, че заемната сметка е открита на 11.09.2008 г.
С анекс №
1 от 12.10.2011 г. към договора за кредит
страните са се съгласили да бъде намален размерът на предоставения на
кредитополучателя кредит до размера на усвоените към датата на подписването на
анекса суми от кредитния лимит. Уговорили са също така, че кредитът се погасява
на месечни анюитетни вноски в срок до 11.09.2028 г.
С анекс №2
от 27.03.2012 г. към договора за кредит страните са предоговорили остатъчния
дълг по кредита, както със същият анекс Д.С. К. при условията на чл. 101 от ЗЗД е встъпила като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя „***” ЕООД.
С анекс №3 от 27.09.2013 г. към
договора за кредит страните отново са предоговорили остатъчния дълг по кредита, като
кредитополучателят се е задължил да внесе еднократно по сметка на кредита не
по- малко от 1 060 евро, не по- късно от 30.09.2013 г. и внасянето на
сумата е задължително условие за влизане в сила на анекса. Според същия
дължимата годишна лихва е намален с 2.3 пункта, а при просрочие на повече от 30
дни на която и да е погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се
увеличава и кредитополучателят дължи лихва в размер на 10.5 %. С анекса
страните са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на банката.
По делото са приложени
погасителни планове по договора и по анексите към него.
Приложени
са нотариалните покани, изходящи от ищцовата банка и адресирани съответно до „***” ЕООД и Д.С. К..
С тях длъжниците са уведомени, че дружеството е в трайно просрочие за
обслужване на задълженията по кредита, поради което банката го е обявила за
изцяло предсрочно изискуем преди крайният срок на погасяване. Посочен е
размерът на дълга, както е даден и срок за доброволно изпълнение. Поканата, адресирана до дружеството е
получена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а тази адресирана до ответницата-
при условията на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК, а именно при условията на
отказ, което е видно и от констативен
протокол от 28.03.2018 г. на нотариус Ася Радкова.
Видно от приложеното по делото
извлечение от счетоводните книги към 12.06.2017
г. дружеството и ответницата по делото са дължали на банката сумите, посочени в
исковата молба.
Ищцовата банка е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „***”ЕООД и Д.С. К. и е било образувано ч. гр. д. № 1079/2017
г. на КнРС. Искането е уважено и на 15.06.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С
тази заповед е разпоредено длъжниците да
заплатят солидарно на банката парично
вземане, дължимо за погасяване на предсрочно изискуемо и непогасено задължение
общо в размер на 63 269.24 евро, от които:57 10.46 евро- главница за
периода 21.07.2016 г. до 12.06.2017 г.; 4 676.32 евро- договорна лихва за
периода от 22.08.2016 г. до 04.05.2017 г.; 805.88 евро- мораторна лихва за
периода от 22.08.2016 г. до 12.06.2017 г.; 342.31 евро- дължими за периода
10.08.2016 г. до 12.06.2017 г. такси; 134.27 евро- дължима такса за изготвяне, администриране и
връчване на нотариални покани за периода 26.04.2017 г. до 12.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху посочените суми от 13.06.2017 г. – датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до датата на окончателното
изплащане на задълженията, както и разноските направени в заповедното
производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение
от длъжника Д.К., в което е посочила, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като
тя не е подписвала договор с банката, както и че призовката за доброволно
изпълнение не е получена от нея. Съдът е уведомил банката- заявител за
постъпилото заявление, която е предявила в срок искът срещу К..
От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Е.Т. се установява, че кредитът
е предоставен и усвоен в краен размер 64 893.71 евро; задълженията по
кредита са погасявани от кредитополучателя до 20.09.2016 г.; размерът на
остатъчното задължение по погасяване на отпуснатия от ищцовата банка на „***” ЕООД кредит съгласно договора
за банков кредит и анексите към него е както следва: главница- 57 310.46
евро; възнаградителна лихва- 4 676.32 евро; банкови такси- 342.31 евро;
нотариални такси- 134.27 евро; мораторна лихва, осчетоводена от банката- до
12.06.2017г.- 655.89 евро, а до 14.06.2017 г.- 1 036.03 евро; мораторна
лихва, изчислена според дните: до 12.06.2017 г.- 1 017 евро, а до 14.06.2017
г.- 1 054.13 евро.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК, които имат за цел в рамките на исковото производство със
сила на пресъдено нещо, да се установи съществуването на вземания, за които в
заповедното производство е била издадена заповед за незабавно изпълнение,
поради което предметът и страните в
двете производство са идентични.
Безспорно е, че между ищцовата
банка от една страна и „ЕДИ ТРАНС” ЕООД в качеството на
кредитополучател е сключен договор за банков кредит продукт
„кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL21798/04.09.2008 г. по силата на който банката е отпуснала кредит
в размер на 64 893.71 евро. Твърдението в исковата молба е,
че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения, тъй като е
изпаднал в забава с незаплащането на 11 бр. погасителни вноски по главница и 10
бр. погасителни вноски по лихва, поради което
задълженията са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, преди крайния
срок на погасяване. С чл. 26, б.”в” от договора
страните по делото са се съгласили, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на
кредитополучателя по договора банката има право да направи кредита предсрочно и
изцяло изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите и комисионните и
другите разноски от обезпеченията по кредита по свой избор чрез принудително
изпълнение върху тях по установения от закона ред в зависимост от дадените
обезпечения. Видно от чл.5а, ал.1 от анекс №2/ 27.03.2012 г. към договора
ответницата К. при условията на чл. 101
от ЗЗД е встъпила като съдлъжник в задълженията на кредитолучателя.
Следователно те отговарят солидарно пред банката за задълженията по договора и
анексите към него.
Неоснователно е твърдението в
депозираното пред заповедния съд възражение, че ответницата не е подписвала
договор с ищцовата банка. Вярно е, че договорът за кредит е сключен с „***”ЕООД, но с подписването на анекс №2/ 27.03.2012 г., който е неразделна
част от договора, тя е встъпила в дълга на дружеството и е поела задълженията,
произтичащи от него. Липсва оспорване на авторството на анекса по надлежния ред,
което означава че същият изхожда от ответницата, т.е. направеното в него
изявление е направено и от името на физическото лице, което го е подписало.
Според чл. 60, ал.2 от ЗКИ, препращаща към чл.
418 от ГПК обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Безспорно по делото се установи,
че банката е упражнила по надлежния ред правото да трансформира кредита в
предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице се установява, че задълженията
по кредита са погасявани до 20.09.2016 г., което само по себе си доказва
допуснато от длъжниците неизпълнение на договора, обуславящо правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем,. Съгласно т.18 от тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 г., ОСТГК, в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Фактът на обявяване на предсрочната изискуемост в разглеждания
случай се установява от приетата по делото нотариална покана, адресирана до
ответницата. Видно от констативен протокол от 28.03.2018 г. на нотариус Ася
Радкова е, че тя е отказала да приеме поканата, поради което и на основание чл.
44, ал.1 от ГПК съдът приема, че същата е редовно връчена. Посоченото във възражението
твърдение на ответницата, че призовката за доброволно изпълнение не е получено
от нея е без значение за настоящия исков процес и не засяга редовността на
уведомяването й за настъпилата предсрочната изискуемост на кредита.
В тежест на ответницата съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установи пълно и главно, че тя и дружеството-
кредитополучател са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите вноски по договора за банков кредит
и анексите към него в уговорените срокове, като доказателства в тази насока не
са представени. Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза е,
че задълженията по кредита са погасявани до 20.09.2016 г., а след тази дата не
са погасявани. От същото обаче се
установява, че размерът на мораторната лихва
за периода от 22.08.2016 г. до 12.06.2017 г
е 655.89 евро.От изложеното следва, че тази претенция е основателна до
посочения размер, а за разликата до предявения размер от 805.88 евро е
неоснователна и ще се отхвърли. Останалите претенции са основателни в заявените от ищеца размери и ще
се уважат изцяло.
На основание чл.78,ал.1 ГПК с
оглед резултата от спора и във връзка с т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК, на
ищцовата банка се дължат деловодни разноски, от които 5 325 лв.,
определени по компесация (2474.88 лв. държавна такса и 2 863.39 адвокатско
възнаграждение), направени в заповедното производство, както и сумата 2 619 лв., определена по компесация
(2 425 лв. държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице), направени
пред исковия съд съгласно приложения от ищцовата банка списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК, че Д.С.К., ЕГН **********
*** в качеството на солидарен длъжник по
договор за банков кредит продукт „кредитна линия плюс за бизнес помещения” № *** г.и анекси към него: №1/
12.10.2011 г., №2/27.03.2012 г.и №3/27.09.2013 г. дължи солидарно с „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление обл. К., общ. Д., с. К., ул. „***” №***на “***”АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. С.район В., ул. „***”№*** сумите: 57 310.46
евро- главница за периода 21.07.2016 г. до 12.06.2017 г.; 4 676.32 евро- договорна лихва за
периода от 22.08.2016 г. до 04.05.2017 г.; 655.89
евро- мораторна лихва за периода от 22.08.2016 г. до 12.06.2017 г.; 324.31 евро- дължими за периода
10.08.2016 г. до 12.06.20167 г. такси, както следва- дължима на основание
чл.7.1 от Анекс №1/12.10.2011 г., такса управление в размер на 0.05% върху
остатъка от неиздължената главница, както и такса „администриране на просрочен
кредит”, дължима на основание действащата между страните „Тарифа за такси и
комисионни, които банката прилага по
кредитните операции; 134.27 евро-
дължима такса за изготвяне, администриране и връчване на нотариални покани за
периода 26.04.2017 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от 14.06.2017 г. – датата на депозиране на заявлението по чл.
417 от ГПК до датата на окончателното изплащане на задълженията за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. по ч.гр.д. №1079/2017 г.
по описа на КнРС, като искът за разликата до 805.88 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 22.08.2016
г. до 12.06.2017 г ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН ********** да заплати на “***”АД, ЕИК *** разноски, както следва: сумата 5 325 лв., направени в заповедното
производство, както и сумата 2 619
лв, направени пред исковия съд.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: