СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.02.20г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно
заседание на 23.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13761/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от М. Н.
против „Р. /България/“ ЕАД с
правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК – за установяване,
че: ищцата не дължи на ответника сумите, визирани в изпълнителен лист от
12.07.10г., издаден от РС - град Перник по г.д. № 6688/10г. /поради
погасяването им по давност/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Искът е неоснователен:
От една страна:
Предвид изричното
правило на чл. 226 от ГПК: възраженията /касаещи легитимацията на страните в
процеса/ на ответника и на „Е.М.“ ЕООД се явяват - неоснователни /процесната
цесия, с която спорното вземане е било прехвърлено от банката на посоченото
дружество е сключена след образуване на настоящото дело/.
От друга страна /по
същество/:
Събраният по делото писмен
доказателствен материал /част от изпълнителната преписка/ удостоверява, че:
Последното реално
изпълнително действие по делото е било извършено на 07.02.12г. /когато е била
наложена възбрана върху недвижим имот/. От този момент /дата/ до 07.02.14г. –
по делото не са извършвани други изпълнителни действия /съответно взискателят
не е и искал предприемането на такива/. В такава хипотеза /с оглед това/ в
случая следва да се приеме, че – към 07.02.14г. процесното изпълнително
производство е било прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /по
силата на закона, ex lege,
независимо от липсата на изричен акт на ЧСИ в тази връзка/. Предвид
съдържанието на Постановление № 3/80г. на ПВС /действало към този момент и до
постановяване на ТР № 2 от 15г. на ВКС/ следва да се приеме /по съображенията,
изложени в Решение № 170 от 17.09.18г. на ВКС по г.д. № 2382 от 17г./, че: за
периода до 07.02.14г. давност не е текла. Такава давност не е текла и до 15г.
/с оглед принципното съдържание на посоченото решение на ВКС от 17.09.18г., което
председателят на състава споделя/. В тази връзка:
Възприемането на
противната /обратната/ логика /застъпена от ищцата/ би довело до погасяване на вече
придобити права с обратна сила - дата /действие/ без никаква възможност за
защита на засегнатата страна. Такъв правен ефект не може да бъде защитен –
принципно /именно заради това е създадено правилото на чл. 50, ал. 2, изр. 1-во
от ЗНА/. Косвен аргумент в същата насока е и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от
ЗНА /която председателят на състава съобразява по аналогия доколкото:
погасяването на права със задна дата на практика наподобява - въвеждане на
санкция с обратна сила/.
Считано и от двете
посочени дати /14г., съответно 15г./ давностният срок по чл. 110 от ЗЗД във
връзка с чл. 120 от ЗЗД /преценен към момента на депозиране на настоящата
искова молба/ не се явява изтекъл.
С оглед изложеното –
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на М.Н.Н. ЕГН **********
против „Р. /България/“ ЕАД – за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумите, визирани
в изпълнителен лист от 12.07.10г., издаден от РС - град Перник по г.д. №
6688/10г. /поради погасяването им по давност/.
ОСЪЖДА М.Н.Н. да плати
на „Р. /България/“ ЕАД 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Решението е постановено
при участие на „Е.М.“ ЕООД – трето лице /помагач на ответника по смисъла на чл.
226 от ГПК/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: