№ 191
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
ВЕ.чка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Б. П.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600507 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на упълномощен за това защитник на осъдения Р. Б. Ц. за
възобновяване на производството по н.ч.д. № 575/22 г. по описа на Районен съд – Лом и по
в.н.ч.д. № 63/23 г. С определението на районния съд, потвърдено от окръжния, е постановен
отказ за кумулиране на наказанията, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 292/2022 г. и по
н.о.х.д. № 479/22 г.
В искането се навеждат основанията за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл.
422, ал. 1, т. 5 НПК, като се поддържа нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа
се нарушение на материалния закон, аргументирано с твърдение, че съдилищата неправилно
са отказали определянето на едно най-общо тежко наказание, приемайки, че точният час е
релевантен за определяне на момента на влизане в сила на съдебния акт, а не датата, на
която е постановен. Наведен е и довод за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че съдилищата отказали да кредитират доводите, ползвани от защитата
и без да изяснят всестранно и обективно фактите по делото, възприЕ. безкритично доводите
на държавното обвинение.
Отправената претенция е за отмяна по реда на възобновяването на решението на
въззивния съд и определението на районния и за постановяване на съдебен акт, с който
делото да се върне за ново разглеждане, алтернативно – да се извърши групиране на двете
1
наказания.
В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав адвокат Е. П., защитник на
осъдения, поддържа искането по изложените в него съображения, които преповтаря.
Осъденият, доведен от Затвора – гр. Враца, поддържа казаното от защитника му.
Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на искането и счита, че съдилищата законосъобразно са отказали да
кумулират наказанията, тъй като деянието по второто осъждане е било извършено след като
Ц. е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт (с определение за одобряване на споразумение).
Представителят на прокуратурата поддържа, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.
183, ал. 1 НПК, касаеща изчислението на сроковете, тъй като в случая няма срок, а
определението за одобряване на споразумението е влязло в сила от момента на
постановяването му като неподлежащо на обжалване и протестиране, а не от следващия ден.
В реплика адвокат П., настояваща, че срокът изтичал малко преди 24:00 часа на същия
ден, отбелязва, че в бюлетина за съдимост никъде не се отразява час на влизане в сила на
съдебния акт.
В предоставената му последна дума осъденият пледира за групиране на наказанията му.
Допълва, че осъзнава грешката си и има деца, за които следва да се грижи.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана
страна (от осъдения, действащ чрез упълномощен за това защитник), срещу акт, непроверен
по касационен ред и в предвидения в закона 6-месечен срок.
Разгледано по същество обаче е неоснователно.
Не са допуснати заявените в искането съществени процесуални нарушения. Не е вярно,
че съдилищата са възприЕ. безкритично доводите на държавното обвинение и не обсъдили
тези на защитата. Актовете и на първостепенния, и на въззивния съд са мотивирани и
съдържат съображения за взетото от тях решение. Въззивният съд е посочил изрично, че
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НПК, на която се позовава защитата, е неприложима в случая,
защото тя се отнася до изчислението на сроковете, свързани с невлязъл в сила съдебен акт.
Основавайки се на нормата на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК, Окръжен съд – Монтана е обосновал
виждането си да не сподЕ. доводите на защитата. Това, че тезата на защитата е отхвърлена
не означава, че са възприети безкритично доводите на държавното обвинение. Фактите са
били изяснени обективно, всестранно и пълно. Данните за статуса на осъдения са събрани
освен чрез справката за съдимост и чрез копие от съдебния акт по н.о.х.д. № 292/22 г. и
2
справка за изтърпените наказания. Следователно – не е допуснато претендираното
съществено нарушение на процесуалните правила.
Не е допуснато и нарушение на материалния закон.
С протоколно определение № 30 от 19.1.2023 г., постановено по н.ч.д. № 575/22 г.,
Районен съд – Лом, 2. състав е оставил без уважение искането на Р. Б. Ц. за определяне на
едно общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 292/22 г. и по н.о.х.д. № 479/22 г., и двете по
описа на РС – Лом, с аргумент, че не са налице визираните в чл. 23, ал. 1 НК предпоставки за
това.
С решение № 42 от 5.4.2023 г. на ОС – Монтана горното определение е потвърдено.
Въззивният съд е сподЕ.л доводите на контролираната от него инстанция, че в случая не са
налице материалните предпоставки за това, тъй като двете деяния не са в условията на
реална съвкупност, а оттук – наказанията не подлежат на кумулиране. Този извод се споделя
напълно от настоящата инстанция.
По делото е несъмнено изяснено, че с протоколно определение от 28.9.2022 г. е
одобрено споразумение, по силата на което Р. Ц. е признат за виновен в това, че на
24.4.2022 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК. От
протокола за проведеното съдебно заседание е видно, че то е приключило в 11:15 ч.
След приключване на съдебното заседание, на същата дата – 28.9.2022 г., но в по-късен
час (14:15 ч.), Ц. е извършил друго престъпление (по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК), за което е
осъден по н.о.х.д. № 479/22 г.
При така изяснените факти, по които впрочем няма спор, се поставя въпроса дали двете
деяния следва да се третират като извършени в условията на реална съвкупност.
Апелативният съд, също както и предните инстанции, намира отговора за отрицателен. За да
се приложи нормата на чл. 23, ал. 1 НК деянията следва да са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В случая това условие очевидно не е налице,
защото престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. НК е извършено от осъдения Ц. след като
вече е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за кражбата, извършена в условията на опасен
рецидив. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се отнася до изчислението на сроковете, когато са
предвидени такива за обжалване и протестиране на акта. По подразбиране тази норма не се
отнася и няма как да бъде отнесена до актовете, които не подлежат на обжалване и
протестиране и влизат в сила от момента на постановяването им. Това означава, че те влизат
в сила същия ден, а не след полунощ (когато ще е следващият ден). От разпоредбата на чл.
183, ал. 2 НПК е несъмнено, че тя касае срок за обжалване и протестиране, какъвто не е
предвиден за актовете, влизащи в сила в деня на постановяването им. По правилото на чл.
412, ал. 2, т. 1 НПК определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на
28.9.2022 г., тоест на тази дата Ц. вече е със статус на осъден за деянието по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Затова и извършването на още едно деяние на същата дата се явява
реализирано след като е имал влязла в сила присъда за първото, а не преди това. И в този
3
смисъл часовете са без значение. Точният момент от деня на осъществяването на второто
престъпление е ирелевантен.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Б. Ц. за възобновяване на
производството по н.ч.д. № 575/22 г. по описа на Районен съд – Лом и по в.н.ч.д. № 63/23 г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на адвокат П. и на осъдения Ц..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4