РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503199 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. Р. Д., чрез
назначения му особен представител адв. П., против решение № 262397/22.10.2021г. по гр.д.
№ 16254/2020г. на ПдРС, V гр.с., в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД сумата от 779,90 лева,
представляваща стойност на доставена питейна и ответна канална вода за периода
22.05.2017г.- 10.04.2020г. за имот, находящ се в гр. П., ул. ***, както и сумата от 78,26 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2017г.- 29.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че
решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, оспорват се изводите
на РС относно наличието на качество на потребител на жалбоподателя за предоставените от
ВиК услуги в горепосочения имот. Оспорва се също така жалбоподателят да е ползвател на
имота. Оспорват се и констатациите на РС относно липса на водомер в имота. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на уважения иск.
От въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на РС в обжалваната част е правилно
и законосъобразно, излагат се доводи в подкрепа на изводите на ПдРС относно качеството
на потребител на жалбоподателя, липсата на водомер в имота е основанието за начисляване
на горепосочената сума, представляваща главница.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството по гр.д.№ 16254/2020г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД- гр.Пловдив против К. Р. Д., с която са
предявени искове по чл.422, ал.1 от ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 203 и чл. 198, ал.1
1
от Закон за водите и по чл.86 ЗЗД за това да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1082,14 лева, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 03.12.2015г.-
10.04.2020г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***, както и мораторна лихва в размер от 164,
08 лева за периода 29.02.2016г.- 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда- 22.05.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3251/ 26.06.2020г. по ч.гр.д. № 5475/2020г. на ПдРС, III бр.с..
В исковата молба се твърди, че ответникът- жалбоподател в настоящето производство, е
потребител на ВиК- услуги в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот,
който представляваща полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. ***. През
процесния период във водоснабдения имот нямало поставено техническо средство за отчет /
водомер/. Поради това количеството на потребена вода било отчитано съобразно с
правилото по чл.25, ал. 8 от ОУ. Абонатът бил уведомяван многократно да монтира водомер
в имота си, но от същия не били предприети действия в тази насока.
С подадения отговор на исковата молба се оспорва К.Д. да има качеството на
потребител на ВиК- услуги за процесния имот. Оспорва се също така в имота реално да са
потребени претендираните от водоснабдителното дружество количества вода. Заявено е и
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно с гореизложеното, на първо място ще следва да се направи преценка
относно наличието на облигационно правоотношение между страните, имащо за предмет
доставка на ВиК- услуги. Съгласно §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК- услуги са юридически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК- услугите, както и юридически или физически лица- собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Също така, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, ползватели са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради- етажна собственост. По първоинстанционното дело са приети заверени
копия от карнети за имота на ул.*** за период от 01.05.2015г. до 08.12.2020г., в които като
собственик е отразен жалбоподателя К.Д.; заверено копие от кадастралната карта за същия
имот, в което като собственици на паянтова жилищна сграда с идентификатор
56784.503.117.2 и със застроена площ от 98 кв.м. са записани М. Ю. и Ф. Д. с равни дялове
от по ½ ид.ч.; разпечатки от НБД“Население“, видно от които жалбоподателят е с постоянен
и настоящ адрес: гр. П., ул. ***, негов баща е Л. А. Ю., а Ф. Д. е негова баба по бащина
линия; заверено копие от нот.акт № 161/27.07.1993г., с който Ф. Д. е дарила на племенника
си М. Ю. полумасивна жилищна сграда, построена в източната част на дворното място,
находящо се на ул.***; удостоверение за родствени връзки, видно от което Л. Ю. е
единствено дете на Ф. Д. Доколкото в копието от кадастралната карта като основание за
правото на собственост на М. Ю. нот.акт № 161/27.07.1993г., а за правото на собственост на
Ф. Д.а- документ с № 186 от 02.10.1958г., какъвто номер документ от същата година-
решение № 186 на ОНС- гр.Пловдив, е описан като представен от страните по договора за
дарение, оформен със същия нотариален акт, е налице основание да се приеме, че сградата-
предмет на дарението, е идентична с тази с идентификатор 56784.503.117.2 по КККР на
гр.Пловдив. Видно от извлеченията от НБД“Население“ и бащата на жалбоподателя, Л. Ю.,
и неговата баба Ф. Д.а са починали неизвестно кога. От това обаче не следва, че
жалбоподателят е единствен наследник на баба си, тъй като той има и три сестри / деца на
Л. Ю./- П. Н., К. Б. и Г. Г.. Освен това при положение, че Ф. Д. се е разпоредила изцяло с
жилищната сграда на ул.*** още през 1993г. и липсват данни на някакво основание тя да е
станала отново нейна собственост, не може да се приеме, че жалбоподателят се легитимира
като собственик на този имот по наследство или на каквото и да било друго основание.
Съгласно чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004г., „промяната на носителя на правото на
2
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора
или в общите условия“. В показанията си разпитания по първоинстанционното дело
свидетел И. П., които работи като инкасатор във „Водоснабдяване и канализация“ЕООД,
сочи, че в кръга на службата си е посещавал имота на ул.*** през периода от 2010г. до
2018г.. Познава К.Д.. До към 2015г. жалбоподателят му осигурявал достъп до имота. Той
или съпругата му подписвали карнетите. Впоследствие започнали да се укриват.
Обстоятелството, че К. Д. е живял в имота през процесния период, не дава основание
същият да се счита за потребители на ВиК- услуги по смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Не всеки обитател на имот, в
който се доставят ВиК- услуги, е потребител на същите и клиент на водоснабдителното
дружество по смисъла на закона, а само тези, които притежават право на собственост или
вещно право на ползване. За да се приложи разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4 от
14.09.2004г., следва да се установи изначално основание за встъпване в договорни
отношения на жалбоподателя с въззиваемото дружество. От наличните по делото
доказателства не става ясно кога и на какво основание партидата за имота на ул.*** е била
записана на името на К.Д., но при липса на други доказателства следва да се приеме, че
никога не е било налице основание за това, тъй като до 1993г. собственик е била баба му Ф.
Д., а впоследствие братовчед му М. Ю.. Съответно не може да се приеме, че е налице
„промяна на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект“, която да дава основание за приложението на горепосочената
разпоредба.
Съобразно с горното съдът намира, че уважените с обжалваното решение искове са
останали недоказани по основание и този извод не се влияе от констатациите в приетото по
първоинстанционното дело заключение по ССЕ относно начислените количества вода,
тяхната стойност и дължимите мораторни лихви. Ето защо, решение № 262397/22.10.2021г.
ще следва да бъде отменено в обжалваната му част, като исковете в уважената им част бъдат
отхвърлени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262397/22.10.2021г. по гр.д.№ 16254/2020г. на ПдРС, V гр.с., в
частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят К. Р. Д. дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив сумата от 779,90 лева, представляваща
стойност на доставена питейна и ответна канална вода за периода 22.05.2017г.- 10.04.2020г.
за имот, находящ се в гр. П., ул. ***, както и сумата от 78,26 лева- мораторна лихва върху
главницата за периода 22.05.2017г.- 29.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив
против К. Р. Д. искове по чл.422, ал.1 от ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 203 и чл. 198,
ал.1 от Закон за водите и по чл.86 ЗЗД за това да бъде признато за установено, че ответникът
по исковете дължи на ищеца сумата от 779,90 лева, представляваща стойност на доставена
питейна и ответна канална вода за периода 22.05.2017г.- 10.04.2020г. за имот, находящ се в
гр. П., ул. ***, както и сумата от 78,26 лева- мораторна лихва върху главницата за периода
22.05.2017г.- 29.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4