Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………………./ 27.05.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г  въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април  през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                           мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   281  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 246934  от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4022/2018 г. на СРС, 166 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Ю.Ю.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 825,56 лв., представляваща цена на доставена отсрещу дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Красно село, ж.к. „********аб. № 263462, сумата 122,99 лв. - лихва за забава за периода от 15.9.2015 г. до 25.5.2017 г., сумата от 64,82лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 13,19 лв. - лихва за забава за периода от 15.9.2015 г. до 25.5.2017 г., ведно със законна лихва от 08.06.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2017 г. по ч.гр.д. № 37601/2017 г. по описа на СРС, 50 състав като неоснователни. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Н.и.” ООД.

Това решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение на събраните по делото доказателства СРС е направил извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ на ответника, като счита неправилно приетото, че не било доказано тя да е потребител на ТЕ доколкото събраните по делото доказателства сочели обратното. Като такива годни доказателства счита да са събраните по делото решение на ОС на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа, и документа за собственост на отвтеника, като счита че голия собственки е потребител, а не ползвателя, при липсакта на уреждане отношенията помежду им. Моли решението да се отмени и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, вкл. и за защита от юрисконсулт.

За въззиваемата страна – ответник Ю.Ю.Г., назначеният от съда особен редставител адв.к.Д., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна, предвид доказателство за запазено право на ползване върху процесния имот на друго лице.  Моли жалбата да се остави без уважение.

Третото лице-помагач на ищеца не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, са липсата на облигационна връзка между страните по делото, която да е възникнала  по силата на ЗЕ и поради качеството собственик на ответницата Ю.Г. на топлоснабден жилищен имот в сграда-етажна собственост, и установено запазено вещно право на ползване на нейния праводател, като само послединят се явявал потребиктел на ТЕ, не и собственика. Тези  мотиви въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Ищецът твърди с исковата молба, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ), ответницата като собственик на топлоснабден жилищен имот,  се явявали  потребители на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за доставена и потребена ТЕ за битови нужди жилище-ап.7 в гр.София, жк.*****бл********, като не му заплатили дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като дължимите от ответниците суми са поравно от общо претендираните такива за главница-цена на ТЕ и лихва за забава.

Ответницата чрез особения представител адв.К.Д. оспорва исковете, като възразява за липсата на облигационна връзка между ответницата и ищцовото другжество по договор за доставка на ТЕ, както и прави и др.възражения.

С доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните, Относно доказателствените искания на ищеца, представенте и посочени от него такива са били събрани. С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които въззивният съд се произнася при преценка на същия доказателствен материал.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195, том LLLIX, дело № 32521/21.12.1993 г. по описа на Д.Т.- Първи нотариус при Софийски районен съд,  Й.Г.Й.е дарил на ответника Ю.Ю.Г. процесния недвижим имот като си е запазил пожизнено право на ползване върху имота. Няма данни това вещно право на ползване на прехвърлителя Й.Й.да е погасено или  прекратено в последствие, вкл. и в исковия период. Не е представена молба молба-декларация за откриване на партида на името на ответницата Г..

По отношение на това кое лице-голият собственик или вещният ползвател, е потребител на ТЕ, въззивният съд намира, че вещният ползвател, а не голият собственик, има качеството потребител на ТЕ по силата на материалния закон – ЗЕ и ЗС, тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване, която императивна материално правна норма въззивният съд  прилага, при преценката и на другата такава- чл.153 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./. Така ответницата като притежател само на т.нар. „голата“ собственост върху топлоснабдения имот за исковия период, няма качеството потребител на ТЕ, и същата не е потребител на ТЕ по смисъла на закона и не дължи цената на ТЕ, на услугата дялово разпределение съответно и лихва за забава върху дължимите главници, в размерите, в които тези искове са били предявени. уважени с обжалваното решение на СРС.

Представеният от ищеца списък на живущите в процесната сграда-.етажна собственост по  проткол от ОС на ЕС удостоверяват присъединяване насградата към топлопреносната м;режа, но не променят горния изцвод, че не голия собственик, а вещния ползвател се счита по силата на закона, потребител на ТЕ .

При този извод за липсата на облигационно отношение между ищеца и ответницата за исковия период относно ползване на ТЕ за процесното жилище, исковете срещу нея за цена на ТЕ се явява недоказани и неоснователни подлежащи на отхвърляне.

Поради съвпадане крайния извод на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответниците, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта относноразноските, поределени съобразно изхода на спора, като по отношение наразноските няма оплаквания .

По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски остават  в негова тежест. Ответницатя няма искане за такива.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 246984  от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4022/2018 г. на СРС, 166 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.и.” ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

                                                                                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.