№ 342
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600664 по описа за 2022 година
Производството е при хипотезата на 243, ал.6 от НПК и е образувано по
протест на прокурор при Районна прокуратура – Варна срещу определение по
ЧНД № 1773/2022 г. на PC - Варна - 32 състав, постановено на 10.06.2022 г.
С протестираното определение съдът е отменил постановление от
18.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
1323/2019 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна
Протестът е подаден в срок и допустим. По същество в него се сочи, че
атакуваното определение е неправилно, по следните причини:
- неясна е волята на ВРС на какво правно основание е било отменено
постановлението на ВРП, дали поради липса на извършено престъпление –
каквато процесуална норма е било упомената в определението на ВРС или
пък в разрез с посочената норма в определението, процесуалното основание е
недоказаност на извършено престъпление по отношение на дадени лица,
каквото основание в действителност е било посочено в прокурорския акт за
прекратяване. В тази връзка изрично е изложено, че мотивите в отмененото
постановление са обосновали прекратителното основание в НПК, по чл. 243,
ал.1, т.2 НПК /недоказаност/, а не както е посочил съдът по чл. 243, ал.1, т.1,
вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
- целта на назначената комплексната СППЕ извършена по
отношение на св. Д.Т. е постигнала целите си по повод възникналото
съмнение дали осв. Т. /в предвид алогичните обяснения и действия от негова
страна, незряло поведение несъответстващи на сочената възраст/, да посочи
1
страда ли той от психично заболяване и може ли пълноценно Т. да участва в
наказателното производство. Излага се виждането, че посочената експертиза
не е от категорията на гласните или писмени доказателства, които съгласно
НПК могат да бъдат ценени в насока дали се е случило дадено събитие или
не, като за сравнение е ползвана „достоверност“ за полиграфското изследване
не намираща място в доказателствената съвкупност. В този ред на мисли за
прокурорът подал протеста е останало спорно, дали извода на вещото лице, че
Т. е бил изживял „значим стрес", следва да намери място в доказателствената
съвкупност, а и посочените единствени доказателства в съвкупността си
безспорно опровергават изискването на чл. 303, ал. 1 НПК. Последният извод
е мотивиран и с подробен анализ на свидетелските показания на Т. от два
разпита, намерени от прокурора за противоречиви, а от там прераснало и в
упрек към ВРС, че не е посочил в мотивите си , кой разпит е кредитиран и „
удобно, без анализ“ съдът е приел, че кредитира и двата разпита.
- анализа на свидетелските показания на Т. не сочи за извършване на
конкретни действия предприети от страна на св. Т.а и А. С., с които да са
предизвикали: страх от заплашване с насилие; разгласяване на позорящи
обстоятелства; застрашаване с увреждане на имущество на пострадалия или
на негови ближни или пък застрашаване с друго противозаконно действие с
тежки последици. Според прокурора Т. е направил своя интерпретация на чут
разговор, което обаче не обосновава престъпление по някой от изброените
текстове - чл.144, ал.1 от НК, чл. 146 и сл. НК, а пък и те са престъпления от
частен характер. Въз основа това прокурорът прави извод, че „Очевидно без
пряка и непосредствена заплаха за живота или здравето му към оня момент,
Т. сам е взел обмислено решение да се прехвърли на по-долната тераса“
Твърденията на Т., са че действията му са продиктувани от страх, а
твърденията на Т.а да избегне дължимо плащане между лица имащи качество
на „клиент" и „лице предоставящо услуга". Анализирайки показанията на
св.Т. прокурорът стига до извода, че свидетелят прехвърляйки се на терасата
под жилището, в което се намирал, отново не е бил последван или заплашван
от никого и вместо да поиска да бъде допуснат във вътрешността на
жилището на по-долния жилищен етаж или да премине през него към
стьлбищната площадка, да потърси помощ от обитателите му или сам да
подаде сигнал на тел. 112, Т. е взел ново решение да продължи да слиза
надолу от тераса на тераса, при което паднал се самонаранил. Сам Т. в нито
един разпит не свидетелства, че е поискал да напусне адреса обитаван от Т.а
през входната врата и не сочи, конкретни лица, които с думи и действия да са
му попречили.
- неясно за прокурорът е и обстоятелството по каква причина ВРС
кредитира изцяло единствено и само показанията на Т., като дерогира
останалите свидетелски показания, респективно изцяло или отчасти ги
изключва от доказателствената съвкупност. Като противоречие в мотивите се
сочи и следва или не допълнителен разпит на св. С.. Налице от една страна са
указания за допълнителен разпит, същевременно в определението
2
показанията на С. са изцяло дерогирани, като такива в противоречие с
останалия събран доказателствен материал. Неясни отново остават
указанията в тази посока. В тази връзка задължителните указания на ВРС за
допълнителен разпит на св. С. за обстоятелства които биха го уличили в
престъпление било по чл. 155 НК, или по 213а, чл. 143 НК, са счетени като
незаконосъобразни.
- не се споделят изводите на съда за непълнота в произнасянето, относно
извършено или не престъпление по чл. 142а НК или чл. 143а НК.
- оспорват се указанията на ВРС, като такива дадени в противоречие с
разпоредба на чл. 121 НПК относно провежда ли са св. Т.а и С. разговор с
трето лице или имитира ли такъв
- Недоумение у прокурора буди изложеното в жалбата от името на
пострадалия, че не е бил извършен разпит на лицата от които св.Т. твърди, че
парична сума в заем, тъй като те са отнесени към „категорията свидетели“,
които не могат да внесат яснота по предмета на делото.
- оспорва се и указанието да бъде преразпитан св. Д.Т. без изрично да се
указва какви нови факти и обстоятелства следва да бъдат установени.
Като се запозна с материалите по делото, въззивният съд установи
следното:
Досъдебното производство № 1323/2019 г. по описа на Първо РУ при
ОД на МВР-Варна е образувано на 26.07.2018 г. за престъпление по чл. 213а
ал.1 от НК , за това, че на 29.05.2019 г. в гр. Варна, с цел да се набави имотна
облага е упражнена принуда по отношение на Д. П. Т., чрез заплашване, за да
извърши същият нещо против волята си.
В хода на досъдебното производство, са проведени два разпита на
пострадалия Т., на свид. Т. Т.а, А. С.; С.И. и свид. М.Р. Проведени са очни
ставки между свид. Т. и свид. Т.а, както и между свид. Т. и свид. С..
Назначени са и извършени са съдебно-медицинска и психиатрично-
психологична експертиза по отношение на пострадалия Т..
След провеждане на действия по разследването с атакуваното
постановление от 18.04.2022 г. наблюдаващия прокурор е прекратил
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК.
Настоящият състав на ВОС счита, че протеста е неоснователен.
Същият е “мотивиран” в противоречие с правната доктрина и съдебната
практика. Правилно първоинстанционният съд е върнал делото на прокурора
за продължаване на действията по разследването. Органите на досъдебното
производство са изяснили непосочена от прокурора фактическата обстановка,
3
и на базата на установените факти при липсваща конкретика са достигнали до
погрешни фактически и правни изводи. Производството по чл. 243, ал.4 и сл.
от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност
на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство
на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от
1999г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да
провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване,
установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък
извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са
включени в правомощията на прокурора. В смисъла на изложеното не следва
да се очаква от съда да даде указания по отношение кое лице да бъде
привлечено към наказателна отговорност и по каква правна квалификация,
тъй като това е извън правомощията му на тази фаза на наказателното
производство. Съгласно посоченото решение на Конституционния съд чрез
съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните
органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да
привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Такъв
резултат ако желае прокурора следва да търси в акт на висше стоящата му
инстанция, но не и такъв изхождащ от съда. За коректност следва да се
отбележи, че атакуваното определение на ВРС наистина не съдържа
възприета фактическа обстановка, но при отсъствието и, в отмененото
постановление това не е порок водещ до неговата отмяна, тъй като крайния
извод на този етап е правилен.
На първо място трябва да се отбележи, че прокурора следва да изясни
от фактическа страна деянието пълно и всестранно. В посочения аспект
преразказа на едни или други свидетелски показания и неразбирането кои
противоречия са съществени и имащи отношение към предмета на доказване
води до един единствен резултат, получен и в този случай, постановлението
на прокурора да не е обосновано. Вероятно затруднение в тази насока се
изпитва в резултат на това, че според прокурора гласните доказателства
„кореспондират” с вътрешното му убеждение. Чл. 14 НПК няма дадения от
прокурора смисъл и ако той е изградил вътрешното си убеждение без
обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото това е основание
за прилагане на чл.29,ал.2 НПК. В случая са извършени голяма част от
относимите към предмета на доказване процесуално – следствени действия,
4
но извън това са останали неоценени или неизвършени такива, които могат да
потвърдят или да отхвърлят достоверността на гласните показания.
Като основна причина за отмяна на атакуваното определение на ВРС в
протеста е посочена неясната воля на съда на какво правно основание е било
отменено постановлението на ВРП. Съдът е дал този отговор като е вникнал в
съдържанието на постановлението, пренебрегвайки вписаното правно
основание. Както в прекратителното постановление, така и разглеждания
протест ясно е изложена тезата на прокурора, че св. Т. не споделя конкретика
която да му позволи да изгради извод, че същият е бил заплашван с
предвидените в закона последствия. Отсъствието на този елемент, както
правилно е цитирал прокурора правната доктрина изключва деянието да е
престъпление по чл.213а от НК. Именно това от една страна е дало основание
на ВРС да заключи, че все пак прекратителното основание е чл.24,ал.1, т.1
НПК, а не това което е посочил прокурора. Съвсем обрано и аргументирано,
извършвайки свой анализ на показанията на св.Т., съдът е посочил, че
заплахата е в достатъчна степен конкретизирана, същата е изиграла своята
мотивираща роля, Т. да търси средства да се разплати и едва след като са му
били отказани той е предприел действия да напусне апартамента в който са се
развили събитията. Независимо как прокурора оценява поведението на св.Т. в
една екстремална за него ситуация, правилно ВРС е посочил ,че това са
обстоятелства ирелевантни за предмета на доказване.
Вметката в протеста каква е целта на назначената комплексната СППЕ
извършена по отношение на св. Д.Т. очевидно не кореспондира с изводите в
заключението какво въздействие е имало върху него деянието, в очакването
на прокурора да бъде потвърдено „възникналото съмнение“, че не е годен
свидетел изградено на оценки за „ алогични обяснения и действия от негова
страна“ и „ незряло поведение несъответстващи на сочената възраст“
Използваното сравнение с полиграфското изследване, останалото спорно
чувство дали Т. е бил изживял „значим стрес" е още един аргумент, че
прокурора е изградил вътрешно убеждение не по реда предвиден в закона въз
основа на доказателствата, а на личната му преценка стояща извън кориците
на делото.
„Мотивирането“ на въззивната инстанция чрез поредния анализ на
свидетелските показания на Т. не може да послужи за аргумент да бъде
5
оценен атакувания съдебен акт като неправилен, тъй като всеки решаващ
делото орган е подчинен на чл.13 и чл.14 НПК. И подчинявайки се на
посочените основополагащи в НПК принципи, ВРС правилно е посочил, че:
„Задължение на разследващия орган, с оглед служебното начало в
наказателния процеса, е същият да извърши необходимите процесуално-
следствени действия за установяване на обективната истина по отношение на
всички релевантни факти, в т.ч. да проведе разпита на пострадалия в неговата
пълнота като изясни всички обстоятелства, необходими, както за проверка на
събраните по делото доказателства, така и за изясняване на фактите, които не
са установени по делото“, а по нататък се намира и отговора на въпроса от
който се интересува прокурора какви обстоятелства не са изяснени- „…не е
изяснено кои са лицата, с които пострадалият твърди, че се е свързал по
телефона в процесната вечер и какво е заявил на същите“ А що се отнася до
допълнителен разпит на св. С. , то такива указания в определението на ВРС
няма! Впрочем няма и такива дадени в противоречие с разпоредба на чл. 121
НПК относно провежда ли са св. Т.а и С. разговор с трето лице или
имитирали такъв, а е посочено, че добитите показания от св.Т.а не са
анализирани. И на последно място трябва да се подчертае, че не в протеста
прокурора следва да си зададе въпрос и да отговори, дали деянието
съставлява престъпление, независимо от правната му квалификация, а следва
да стори това в своя акт, както правилно е констатирал ВРС, че такова
отсъства по отношение на чл.142а от НК.
Възраженията на прокурора по отношение на изложени съображения от
жалбоподотеля пред първата инстанция не са предмет на настоящото
производство и следва да бъдат оставени без отговор.
Изложеното по горе са указания по приложение на процесуалния закон
тъй като прокурора е следвало ex officio да предприеме, преди да постанови
постановлението си за прекратяване. Допуснато е процесуално нарушение,
като не е проведен докрай и правилно процеса на доказване и в неговата
заключителна фаза – анализ и проверка на доказателствата и въз основа на
този и вече посочените пороци е достигнал до погрешни правни изводи,
което пък е обусловило неправилно приложение на материалния закон. ВРС е
изложил убедителни аргументи защо има извършено деяние от обективна
страна. Дали правната му квалификация е тази избрана от органите на
досъдебното производство или друга с оглед всички обстоятелства по делото
6
на този етап е право и ангажимент на прокурора.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД № 1773/2022 г. на PC - Варна -
32 състав, постановено на 10.06.2022 г. с което е отменено постановление на
ВРП от 18.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 1323/2019 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7