№ 761
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110133323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от дружество срещу СО за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1757,93 лева,
представляваща сбор от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ по щета № 44012132209233 във връзка с реализирано на 07.04.2022 г. в АДРЕС
ПТП чрез преминаване на автомобил с рег. № ********* през необезопасено и
несигнализирано арматурно желязо, забито в пътното платно за движение, в размер на
1030,75 лева, получени като сума след прихващане от застрахователното обезщетение на
вноски от застрахователната премия в размер на 712,68 лева, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 15.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 162,00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
24.07.2022 г. до 31.05.2023 г.
Ищецът дружество твърди, че на 07.04.2022 г., около 21:30 ч., в условията на силен
дъжд в АДРЕС, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил с марка „Рено” модел
„Каптюр” с per. № *********, управляван от М. В. В., са причинени имуществени вреди в
резултат на преминаването му през необезопасено и несигнализирано арматурно желязо
намиращо се на пътното платно за движение. Поддържа се, че гореописаният лек автомобил
е застрахован при ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско+“. За
причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 44012132209233, по
която въз основа на изготвен опис заключение на увредените детайли, била заплатена сумата
от 1030,75 лева, а ликвидационните разноски били определени в размер на 15,00 лева.
1
Застрахователното обезщетение било определено на база експертна оценка, като от
изчисленото обезщетение в размер на 1742,93 лева са удържани оставащите вноски по
застрахователната премия в размер на 712,68 лева. Сочи се, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу
лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на регресен
иск. Твърди се, че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си на 06.07.2022 г.,
посредством регресна покана с изх. № 0-92-9083, но ответникът не е възстановил
заплатеното застрахователно обезщетение. Направено е искане за уважаване на исковата
претенция. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва се твърдението в исковата молба, че именно
необезопасено и несигнализирано арматурно желязо на пътното платно е станало причина за
настъпване на ПТП, като се твърди, че не е доказано, че водачът е преминал по този пътен
участък, както и не е установено, че единствената причина за процесното ПТП и за щетите
по увредения автомобил е неизправност на пътното платно, поддържано от СО. Оспорва се
механизмът на ПТП, твърдян в исковата молба. Посочва се, че ищцовото дружество не е
доказало, че увреждането е в резултат на покрит застрахователен риск и не представило
преки доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
препядствие на пътното платно и отговорността на СО. Респективно не е доказана
отговорността на СО за причиняването на вредите, а именно виновно действие или виновно
бездействие. Изразява се и становище, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка,
във връзка с което въвежда възражение за съпричиняване. Липсвали доказателства за
скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП и дали увредените части по
автомобила били в изрядно състояние преди инцидента. Възразява се срещу претендирания
размер на обезщетението като недоказан. По изложените съображения се иска отхвърляне
на исковите претенции, а в условията на евентуалност - намаляване размера на
претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на
процесното МПС. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ищеца и присъждане в полза на ответника на разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна
квалификация чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата от 1 757,93 лева,
представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно
обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 44012132209233,
вследствие на реализирано ПТП на 07.04.2022 г..
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и
2
противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е
осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което
застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо
наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието,
а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно
възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и
обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и
относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е
преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.
От представената застрахователна полица и останалите писмени доказателства се
установява, че процесната вещ, лек автомобил „Рено Каптюр“ с ДК № ********* към
момента на процесното ПТП, 07.04.2022 г., е бил валидно застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско +“.
С доклада по делото е отделено за безспорен правнорелевантният факт, че е налице
плащане от страна на ищеца в полза на увредено лице в размер на 1030,75 лева, която сума е
получена като от обшия размер на вредите е извадена сумата от 712,68 лева, представляваща
дължимите от застрахования застрахователни вноски от момента на осъществяването на
процесното ПТП до крайния срок на застрахователния договор.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът
приема, че процесното ПТП се е осъществило на 07.04.2022 г., около 21:25 ч., при следния
механизъм: „Рено Каптюр“ с ДК № ********* се е движел по ул. „УЛИЦА“ с посока на
движение към бул. „БУЛЕВАРД“ в лявата пътна лента, като преминава през несигнализирано
и необезопасено парче арматура, стърчащо на 50 см над пътното платно, вследствие на
което настъпват твърдените от ищеца имуществени вреди на застрахования обект.
Механизмът на процесното ПТП се установява от свидетелските показания на водача
– М. В., които съдът кредитира като последователни и достоверни, доколкото съответстват
на събрания по делото доказателствен материал. От анализа на приложените по делото
писмена доказателства, а именно писмо от 12.04.2024 г., подадено от МВР, Столична
дирекция, Отдел „ Пътна полиция“ (стр. 65) и издадената от съшия орган служебна бележка
от 07.06.2022 г. (стр. 12), се установява датата и мястото на твърдяното от ищеца ПТП, както
и обстоятелството, че на място е изпратен дежурен екип на съответната дирекция, които са
установили, че водачът не е употребявал алкохол непосредствено преди инцидента.
Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.
Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва
да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни
правни последици. По делото се твърди, че водачът на л.к. „Нисан Микра“ с рег. №
3
********* се е движел с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗдвП, както и че е
шофирала под въздействие на стрес. Същите твърдения остават недоказани, а напротив
съгласно приетата СТЕ се установява, че от събрания доказателствен материал по делото не
може да се установи точната скорост на движение. Предотвратимостта на произшествието е
функция от скоростта на движение, като обстоятелството, че препятствието не е обозначено
и не е сигнализирано по достатъчно надлежен начин допринася негативно за възможността
на водача своевременно да забележи я забележи и избегне. При разглеждане на
възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид
задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК
на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен.
Размерът на причинените вреди се установява от събраните писмени доказателства,
кореспондиращи с приетото заключение по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно. Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил е 1 972,25 лева, която стойност надвишава претендирания от
ищеца размер на притезанието.
Не са основателни възраженията на ответника, че водачите са били под въздействието
на алкохол при реализирането на процесното ПТП. Въведеното твърдение не се подкрепя от
нито едно доказателствено средство, а напротив от протокола за ПТП и разпита на
свидетелите се установява противното. Не е основателно възражението, че е налице
овехтяване на отделната част от пътното платно и/или че е налице конструктивен ефект.
Въведените в предмета на доказване факти не се установяват от събрания доказателствен
материал.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на
препятствие на пътя, в настоящия случай арматура, стърчаща над пътното платно,
необезопасена по подходящ начин, независимо дали е на тротоара или на пътното платно,
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията на общината. Процесното деяние представлява
противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД.
Доколкото в хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно
виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност
и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с трайната практика на ВКС приема, че в конкретния случай са
налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на СО при условията на чл. 49 ЗЗД.
4
Общинските пътища, в т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска
собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Почистването и
поддържането на пътното платно е задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е
възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да
контролира правилното, редовно и надлежно снегопочистване от страна на третото лице-
помагач, ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната
претенция в размер на 162 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
неплатената част от главницата за периода от 24.07.2022 г. до 31.05.2023 г.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 990,32 лева, от които 120,32 лева държавна такса за производството пред първа
инстанция; 490 лева, представляващи адвокатско възнаграждение; 350 лева – депозит за
вещо лице и 30 лева депозит за призоваване на свидетел. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което
възражението на ответната страна следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО да заплати на дружество, ЕИК ************, на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД, сумата от 1 757,93 лева, представляваща регресно
вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ по щета № 44012132209233 във връзка с реализирано ПТП на 07.04.2022 г. в
АДРЕС, чрез преминаване на автомобил с рег. № ********* през необезопасено и
несигнализирано арматурно желязо, забито в пътното платно за движение, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 162,00 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 24.07.2022 г. до 31.05.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И СО да заплати на дружество, ЕИК
************, сумата от 990,32 лева, представляваща сторените в първоинстанционното
производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6