Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
21.03.2022 г.,
град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 350 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по
жалба на Д.И.М. ***, срещу Заповед № 337/27.05.2021 г., издадена от
заместник-кмета на Община Тервел, Дияна И., с която на основание чл.57а, ал.1,
т.2 от ЗУТ и чл.21, ал.1, т.2 и чл.22 от Наредбата за реда и условията за
поставяне на преместваеми обекти на територията на община Тервел, е наредено
премахване на преместваем обект - павилион за фризьорски салон с площ от 12
кв.м., разположен върху терен-публична общинска собственост, представляващ
парцел І, кв.63 по регулационния план на гр.Тервел.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена
от некомпетентен орган, при липса на мотиви, при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, чрез адв.С.И.,
заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде обявена за нищожна с
твърдението, че обектът не е преместваем и че кметът на общината не е делегирал
правомощия на заместник-кмета по Закона за устройство на територията.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
заместник-кметът на Община Тервел,Д.И., чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Здравка И., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че заповедта е правилна и
законосъобразна и моли жалбата да бъде отхвърлена.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
С
Договор № 7/01.03.2006 г. за учредяване на право на поставяне, Община Тервел,
представлявана от кмета е представила на
жалбоподателя, Д.И.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ
„ЧАР-Д.И.“, правото да постави за срок от 5 години върху терен-общинска
собственост, урегулиран в парцел І кв.63 по РП на гр.Тервел, обект с полезна
площ от 12 кв.м. за фризьорски услуги. С писмо от 05.11.2020 г. общината е
уведомила Д.М. да освободи общинския терен в 7 дневен срок.
С
Констативен акт № 1 от 12.04.2021 г. длъжностни лица на Община Тервел са
установили, че преместваем обект - павилион за фризьорски салон с площ от 12
кв.м., разположен върху терен-публична общинска собственост, в парцел І, кв.63
по РП на гр.Тервел, не бил премахнат от собственика на обекта, Д.М..
На
22.04.2021 г. жалбоподателят е подал възражение срещу констативния акт.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 337/27.05.2021 г.
заместник кметът на Община Тервел е наредил премахването на процесния обект,
като в заповедта е посочил, че собственик на обекта е жалбоподателя.
Заповедта
е съобщена на Д.М. на 06.07.2021 г., който е подал срещу нея жалба на
14.07.2021 г.
Вещото
лице по допусната по делото техническа експертиза, инж.П.И., дава заключение,
че към настоящия момент част от УПИ І, кв.63 по РП на гр.Тервел е идентичен с
УПИ ІV, кв.63, актуван с Акт за частна общинска собственост № 388/02.07.2019 г.
като площта на общинския имот е 21 821 кв.м., и отреждането му за жилищно
строителство, гаражи, паркинги и магазини, е запазено. Към настоящия момент
имало издадени две схеми за поставяне на преместваеми обекти, за обекта на
жалбоподателя и за още един обект със застроена площ от 20 кв.м. и разположен
на югозапад в общинския имот считано от павилиона на жалбоподателя. И двете
схеми за поставяне били със срок до изтичане на срока на договора за поставяне.
Вещото лице дава заключение, че процесният обект е павилион, бивш тото-пункт с
размери 4,50 м., изграден от метални профили, върху които са закрепени
пресовани дървени плоскости за стени. Обектът бил поставен върху бетонна
настилка, към която е закрепен чрез заварка на планки. Като приложение към
заключението е представено издаденото на жалбоподателя на 27.04.2005 г. разрешение
за поставяне № 2 на павилион за фризьорски салон с площ от 12 кв.м.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по поставените задачи като компетентно
изготвено и обосновано. Съдът не кредитира заключението по въпроси, които не са
поставяни на експертизата, относно вида на обекта (преместваем или строежи) и
които са свързани с правни преценки.
При
така установената фактическа установка съдът приема жалбата за допустима, като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Основателно
е направеното възражение за нищожност на оспорената заповед, тъй като тя е
издадена от некомпетентен орган.
Като
правно основание за издаването на заповедта е посочена нормата на чл.57а, ал.1,
т.2 от ЗУТ, според която обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато са поставени без правно основание или правното основание за
одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е
отпаднало.
Разпоредбата
на чл.57а, ал.3, изр.1 от ЗУТ определя кои са компетентните административни
органи да издават заповедите за премахване на преместваемите обекти. Нормата
гласи, че в 7-дневен срок от връчването
на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно
лице, издава заповед за премахване на обекта.
В настоящия случай заповедта не е издадена от
кмета на общината, а от негов заместник, г-жа Дияна И., която е подписала
заповедта въз основа на Заповед № 813 от 27.11.2019 г.
С
цитираната Заповед № 813 от 27.11.2019 г., представена по делото на л.33, кметът на община Тервел, инж.С.Симеонов, е
възложил за периода на целия му мандат, 2019-2023 г. на Д. И. –заместник
кмет, „Финанси и благоустройство“ на
Община Тервел, по т.1: да организира дейността и да упражнява пряко оперативно
ръководство и контрол в следните общински функции: благоустрояване,
сметосъбиране и сметоизвозване, озеленяване, улично осветление, пречистване на
отпадни води, ВиК, общинска собственост, административно-правно, информационно
обслужване и обществени поръчки, финанси и местни приходи и капиталова разходи.
С т.2 от заповедта е възложено заместник-кметът да подписва административни
документи, договори и издава заповеди, касаещи описаните в т.1 функции и
направления на дейност.
Безспорно
е, че заповедта се отнася за делегиране на правомощия, а не за заместване на
кмета за определен период, тъй като изрично в нея е посочено, че се издава за
целия мандат на административния орган.
Съгласно
§ 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по
този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други
длъжностни лица от общинската администрация. За да бъде обаче надлежно
осъществена делегацията по § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, тя трябва да е ясна,
несъмнена и конкретно посочена, т.е. обемът на предоставените правомощия следва
да е точно определен и изрично упоменат. Обемът на предоставените правомощията
не може да се основава на предположения.
Заповед
№ 813 от 27.11.2019 г. на кмета на общината не е мотивирана от правна страна с
нормата на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, но и от нейното съдържание не може да се
направи извод, че е извършена делегация на някакви правомощия по ЗУТ, тъй като
не е посочено, че кметът на общината предоставя на своя заместник правомощието
си по чл.57а, ал.3 от ЗУТ да издава заповедите за премахване на преместваемите
обекти. В Заповед № 813/27.11.2019 г.,
въз основа на която административният орган, в лицето на заместник-кмета на
общината, е издал оспорената заповед за
премахване, изобщо не са визирани никакви правомощия по ЗУТ, за да се приеме,
че кметът на общината е делегирал свои законни функции на заместник-кмета.
Друга
заповед за делегиране на правомощия по делото не е предоставена и не се твърди,
че има издадена.
Предвид
изложеното съдът приема, че заместник–кмета на Община Тервел, не е компетентен
да издава заповедите по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ като нарежда премахване на
преместваеми обекти. Некомпетентността
на издателя на акта е най-тежкия порок на административните актове и винаги
води до нищожност на издадения акт, поради което оспорената заповед следва да
бъде обявена за нищожна.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи като
ответникът бъде осъден да заплати 10 лв. за държавна такса, 500 лева за
адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение за вещо лице или общо
разноски в размер на 710 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 337/27.05.2021 г., издадена от заместник-кмета на
Община Тервел, Д. И., с която на основание чл.57а, ал.1, т.2 от ЗУТ е наредено
премахване на преместваем обект, собственост на Д.И.М..*** да заплати на Д.И.М.
с ЕГН ********** сумата от 710 (седемстотин и десет) лева - разноски по делото
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: