РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5999
по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от „Е.Т.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Ц.И. срещу „ Т- ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***
ЕИК *********, представлявано от Т.Б.И. обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обща сума в размер на 2403,74
лева, от които: сума в размер на
1670,40 лева по фактура № 29981/30.11.2016 г. за продажба на шест броя гуми за товарни
автомобили марка „DOUBLE STAR“, РАЗМЕР 385/65 R22.5.
MODEL DSR118, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 110 лева от 16.12.2016 г.
/датата, следващ деня на падежа/ до 09.08.2017 г.; сума в размер на 600 лева по фактура №30632/08.03.2017 г. за продажба на
два броя акумулатори, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 23,21
лева, считано от 04.03.2016 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й плащане.
Твърди се в исковата молба, че на
30.11.2016 г. ответното дружество е закупило от ищцовото дружество шест броя
гуми за товарни автомобили марка „DOUBLE STAR“, РАЗМЕР 385/65 R22.5.
MODEL DSR118. Сочи се, че гумите били монтирани върху автомобил на
ответното дружество в автоцентър на „Ема Транс“ гр.Плевен. Излага се, че същите
били приети без никаква претенция относно количество и качество. Твърди се, че
съгласно разпоредбата на чл.321 ТЗ на ответното дружество била издадена фактура
№ 29981/30.11.2016 г. за закупените гуми на стойност 2505,60 лева с ДДС с
посочен начин на плащане – по банков път със срок за плащане до 15.12.2016 г.
Излага, че на 09.12.2016 г. по така издадената фактура ответникът е платил
частично на ищцовото дружество по банков път сума в размер на 835,20 лева.
Сочи, че обещал да изплати остатъкът от 1670, 40 лева по банков път, но въпреки
това обещание и многократните покани от негова страна такова плащане не се
осъществило. Твърди, че на 08.03.2017 г. ответното дружество закупило от него и
два броя акумулатори с условие да плати както тях, така и сумата дължима по
предходната фактура до 23.03.2017 г. Сочи, че въпреки даденото обещание
процесните суми не са платени. Претендира и лихва върху сумите по издадените
фактури. Поради изложеното се отправя
искане до съда да уважи иска.
В проведеното по делото о.с.з.процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск. Сочи, че автоцентъра на ищцовото дружество, което се състои от
бензиностанция, автомивка, пункт за смяна на масла и гуми, се предлага и продажба на стоки. Излага, че всеки един от
клиентите, който си закупи гуми, същите му се монтират, като след това на
лицето се издава експедиционна бележка, с която последният отива на касата на
бензиностанцията, където се записва във фиксалния бон и му се издава се
гаранционна карта. Обяснява, че в
процесния случай ответната страна след получаване на стоките не е спяла на
касата на бензиностанцията, а е излязла от обекта и след позвъняване от тяхна
страна, че покупката не е регистрирана на касата ответникът поискал стоките да
бъдат фактурирани. Твърди, че първото плащане е било направено от сина на
управителя, но тъй като фактурата е издадена по банков път, с падеж на плащане служителят
в ищцовото дружество, който отговарял за инкасото внесъл в същия ден сумата в
ПИБ. Навежда доводи, че процесните фактури са предадени лично на ответника в
неговото местодомуване - гр.Плевен, местността „Чаира“, където той ползвал
услугите под наем на гаражно помещение и паркоместа. Сочи, че доколкото договорът за продажба за
родови стоки е неформален, самите издадени фактури, представляват доказателство
за съдържанието му. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и са му
присъди сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете и моли съда да отхвърли същите като неоснователни и
недоказани. Оспорва истинността на процесните фактури по отношение на посочената
дата, номер, шифър, предмет на сделката, мярка, количество, ед. цена, стойност,
ДДС, обща сума, данъчно събитие, получател, адрес, лична карта, ЕГН. Твърди и,
че процесните фактури не са му били
връчвани.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да
отхвърли предявения иск и да им присъди разноски. В нарочна писмена защита
твърди, че от събраните по делото доказателства не се установило, че между
страните са налице търговски отношения по повод на продажбата на 6 броя гуми и
два акумулатора. Излага, че по делото не са се представили приемо –
предавателни протоколи, товарителници, пътни листове или др. спедиционни
документи, установяващи продажбата на
стоките. Сочи, че по делото не се е установило връчването на фактурите, както
и, че не е представена нотариална покана същите да са му били връчени. Твърди,
че по делото не е установено в какво качество служителя на ищцовото дружество е
платил сумата от 835,20 лева. Излага, че от ССЕ не се е установило деклариране
на сумите в справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Сочи и, че
по делото не са есе представили доказателства, от които да се установи, че
цената на стоките ще се дължи от деня на доставката, а не от датата на
фактурите. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
разноски.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приобщената по
делото фактура № **********/30.11.2016 г., че ищецът е издал фактура за
продадени на ответника шест броя гуми за товарни автомобили марка „DOUBLESTAR“, РАЗМЕР 385/65 R22.5.
MODEL DSR118 за сумата от 2 505,60 лева, със срок на плащане
-15.12.2016 г.
Видно е от приобщената по делото
фактура № **********/08.03.2017 г., че ищецът е издал фактура за продадени на
ответника два броя акумулатори 12V 185 Ah TS
ENNEXY за сумата от 600 лева, със
срок на плащане -23.03.2017г.
От представената по делото справка за задължения на
клиенти, издадена от ищцовото дружество се установява, че за м. юли 2017 г. в
неговото счетоводство ответното дружество е записано със задължения в размер на
2270,40 лева.
Видно е от представената по делото отчет по сметка от ПИБ
за сметките на ищцовото дружество, че на 09.12.2016г. В.В. е превел по банковата
сметка от името на ответното дружество сумата от 835,20 лева.
От представеният дневник за продажби на ищцовото
дружество се установява, че процесните фактури са включени в същия.
Установява се от приложените по делото гаранционни карти,
че на ремарки с рег. № ЕН *** са поставени четири броя гуми, а на ремарке с
рег. № *** са поставени два броя гуми на 07.10.2016 г.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните. В заключението си вещото лице
сочи: че ищецът е издал на ответното дружество два броя фактури: фактура № 29981/30.11.2016 г., на
стойност 2505,60 лева с ДДС в размер на 417,60 лева за продажба на шест броя
гуми и фактура №30632/08.03.2017 г. на стойност 600 лева с вкл. ДДС в размер на
100 лева за продажба на два броя акумулатори; че фактурите
не са подписани от представител на ответното дружество, който реквизит обаче по
ЗСч не е задължителен; че ищецът е осчетоводил процесните фактури в търговските
си книги, като е включил същите в дневниците по ЗДДС съгласно закона, внесъл е
същото и по сметка на Републиканския бюджет; че по преводна сметка №411 са
отразени като неплатени суми по процесните фактури, както следва: 1. фактура № 29981/30.11.2016 г.-1670,40 лева, като
неизплатеното салдо е останало след като е извършено плащане по банков път на
835,20 лева на 09.12.2016 г. Сочи, че ответникът е представил вносната бележка
за платената сума с вносител Веселин С. Вълков; 2.фактура №30632/08.03.2017 г.,
по която няма плащане; че при проверката в счетоводството на ответното
дружество се установило, че същият е осчетоводил фактура № 29981/30.11.2016 г.,
както и плащането от 835,20 лева; че осчетоводената фактура е включена в
дневника за покупки за м.12.2016 г. и за нея е ползван данъчен кредит; че фактура
№30632/08.03.2017 г. не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневника
за покупки и за нея не е ползван данъчен кредит.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 318, ал. 1 ТЗ предвижда, че договорът за търговска
продажба /каквито са и продажбите по
настоящия спор и каквито страните не спорят, че са/ на движими вещи е консенсуален, като
сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и
купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката - вещта
/стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача
възниква задължението да заплати уговорената цена. С оглед консенсуалния
характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент
от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености
- поставя плащането в зависимост от предаването (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
В настоящия спор, ищецът основава вземането си на сключен между
страните договори за продажба на стоки, във връзка с които са издадени фактури №30632/08.03.2017 г. и фактура № 29981/30.11.2016 г.
За успешното провеждане на
предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване да
установи наличието на валидно сключен договор по силата, на който е предоставил
на ответника стоките по процесните фактури, обстоятелството, че се явява изправна страна в облигационната връзка, поради което му се дължи плащане в претендирания
размер. Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
По отношение на претендираното от ищеца вземане, предмет на фактура № 29981/30.11.2016 г. за продадени шест
броя гуми за товарни автомобили марка „DOUBLESTAR“, РАЗМЕР 385/65 R22.5.
MODEL DSR118 за сумата от 2 505,60 лева, със срок на плащане
-15.12.2016 г., съдът счита за установено следното:
При липса на договор, какъвто е настоящия случай фактурата представлява
частен диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на страните. Сам по себе си факта на издаване на фактура не е основание за плащане, а основанието за плащане на цената е извършване на доставка
на стоката, описана във фактурата. Съдът приема, че с оглед на заключението на ССЕ, според което процесната фактура е осчетоводена от ответника, че същата е включена в дневника на покупки за
съответния период, извършването на частични плащания по нея, както и ползването на данъчен кредит, по безспорен начин установява обстоятелството, че ищецът е извършил доставка на шест броя гуми, описани в процесната фактура. Фактът, че друго лице е внесло по сметка на
ищцовото дружество сумата от 835,20 лева съдът приема за ирелевантен, доколкото
внасянето на сумата е осчетоводена в ответното дружество и същата към датата на
ССЕ се е намирала именно в ответника.
Съгласно чл. 301 ТЗ, счита
се, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави на тези действия веднага след
узнаването. Релевантен за спора е момента на получаване /връчване/ на фактурата. Безспорно е, че търговецът е
узнал за действията по доставка на стоката. Фактът на узнаването се установява
по несъмнен начин от вписването на фактурата в счетоводните книги и регистри, ползването на данъчен кредит, а също и от извършените
частични плащания по същата.
На следващо място - настъпила е изискуемостта
на задължението за заплащане на продажната цена.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че между страните е налице валидни облигационни отношения, във
връзка с които е издадена и процесната фактура 29981/30.11.2016 г., по които ищецът е изправна страна, т. е. извършил е доставката на
стоките, описани във фактурите, поради което и за него е възникнало правото да
търси престиране на договорената продажна цена.
При това положение, в тежест
на ответника е да установи погасяване на задължението, което не е извършено,
вкл. и до приключване на устните състезания.
С оглед на изложеното съдът
приема за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната от него сума по процесната
фактура.
По отношение на претендираното от ищеца вземане, предмет на фактура № **********/08.03.2017 г., за два броя акумулатори
12V 185 Ah TS ENNEXY за сумата от 600 лева, със срок на плащане -23.03.2017 г., съдът счита за установено
следното:
За да се приеме за доказателство, установяващо
сключен договор за продажба на стоки, фактурата следва да съдържа всички
необходими елементи, характеризиращи договора като такъв - страни, вид,
стойност и начин на плащане, време и място, а също така - имена и подписи на
лицата, отговарящи за стопанската операция.
Спорната фактура по която ищецът твърди, че е
извършил продажба на два броя акумулатори не съдържа подпис за
получател.
Настоящият състав на съда приема, че при липсата на подпис за
получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция,
фактурата не следва се приеме за доказателство, годно да извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за
търговска продажба. Доказателства за наличие на
договорни отношения между страните не са ангажирани от ищеца. Същият за
установяване на договорните отношения между страните по първата фактура е
представил гаранционни карти на автомобилните гуми, но не е представил такива и
за процесните акумулатори.
От друга страна от заключението
на ССЕ по безспорен начин се установява, че процесната фактура не е осчеводена от ответника, по
същата не извършено никакво плащане, не е ползван и данъчен кредит. Липсата на отразяване на фактурата в счетоводството
на ответника обуславя невъзможностт за приложение на презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Поради изложеното съдът приема, че в случая ищецът не
установи при наличието на пълно и главно
доказване наличието на валидни договорни отношения с ответното дружество, с предмет договор за
продажба на стоките, описани в
процесната фактура, поради което и за
него не е възникнало правото да търси заплащане на продажната цена.
С оглед на изложеното съдът счита, че искът е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1670.40 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура № 29981/30.11.2016 г. за продадени на ответника шест броя гуми за
товарни автомобили марка „DOUBLESTAR“, РАЗМЕР 385/65 R22.5.
MODEL DSR118, като претенцията за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 600 по фактура № **********/08.03.2017 г., за продажба на
два броя акумулатори 12V 185 Ah TS
ENNEXY, като неоснованелна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за установяване на вземане в размер 110.19 лева- лихва за забава за периода 16.12.2016 г. до 09.08.2017 г., начислена върху главницата от 1670.40 лв., поради което и същата следва да бъде
уважена.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед отхвърляне на главната претенция, неоснователна е претенция за
установяване на вземане в размер 23.21 лева - лихва за забава за периода от 24.03.2017 г. до 09.08.2017 г., начислена върху главницата от 600.00 лв., поради което и същата следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху главницата от 1670.40 лв. за периода от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 215,43 лева.
В тежест на ищеца, на основание чл.79, ал.3 ГПК бъдат
присъдени сторените разноски от ответника в размер на 107,70 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Т- ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********,
представлявано от Т.Б.И. да заплати на „Е.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Ц.И. сума в размер на 1670,40 лева по фактура № 29981/30.11.2016 г. за продажба на шест
броя гуми на ответника за товарни автомобили марка „DOUBLE STAR“, РАЗМЕР 385/65 R22.5.
MODEL DSR118, както и законната лихва върху главницата в размер на 110,19 лева от 16.12.2016 г. /датата,
следващ деня на падежа/ до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението, на основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Ц.И. срещу „ Т-
ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********,
представлявано от Т.Б.И. иск с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 600 лева по фактура №30632/08.03.2017 г. за продажба на два броя
акумулатори, както и законната лихва върху сумата в размер на 23,21 лева, считано от 04.03.2016 г. до
09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т- ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано
от Т.Б.И. да заплати на „Е.Т.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Ц.И. сумата от 215. 43 лева,
представляващи
сторени разноски в настоящето производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Ц.И. да заплати на „Т- ТРАНС“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от Т.Б.И., сумата от 107. 70 лева,
представляващи
сторени разноски в настоящето производството,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: