№ 2205
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Строително-предприемачески
холдинг“ ЕООД срещу решение от 10.04.2024 г. по гр.д. №58351/2023 г. на Софийския
районен съд, 56 състав, с което е уважен предявеният от „Бимко“ ЕООД срещу
жалбоподателя осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за
сумата 5376,00 лв. с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор
за изработка, монтаж и пускане в експлоатация на електронна автомобилна везна модел
В60000М, тип В717, при обект на възложителя – депо за съхранение на отпадъци в Косово,
съгласно фактура №34008/28.07.2022 г., ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до
окончателното плащане, както разноски за исковото и обезпечителното производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и
необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е
изпълнил изцяло задълженията си по договора, респ., че работата е приета без забележки.
Поддържа, че неправилно не е уважено релевираното от него възражение за прихващане с
дължимата му се неустойка поради забава от страна на изпълнителя. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Бимко“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
1
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
При предявен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил
задълженията си по договора качествено, а работата е приета от възложителя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Неоснователни са възраженията на ответника, че по делото не е доказано изпълнение
на задълженията на ищеца по процесния договор, както и приемане на изработеното от
страна на възложителя. Приемането на извършената работа не съставлява само фактическо
действие на поръчващия, но и одобряване на работата. Одобряването на работата обуславя
невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на изпълнителя по чл.265 ал.1
ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката
или да иска намаляване на възнаграждението.
От събраните по делото доказателства - представения протокол за проверка, ремонт и
монтаж от 15.07.2022 г., двустранно подписан, от показанията на разпитания по делото
свидетел, както и от приетото по делото заключение на ССчЕ, според което процесната
фактура е осчетоводена от ответното дружество – включена е в дневника за продажби и е
ползван данъчен кредит, което заключение и настоящият въззивен състав кредитира изцяло,
се установява при условията на пълно и главно доказване, че е налице приемане на
изработеното без забележки от страна на възложителя. Съставеният протокол отговаря на
договореното между страните в чл.9.2 ал.2 от договора във вр. с чл.1 от анекс №1 към
договора – удостоверява изпълнението на всички работи, предмет на договора – изработка,
монтаж и пускане в експлоатация на автомобилна електронна везна, с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол. Със сключеният между страните анекс №1/07.07.2022 г. към
договора за доставка и монтаж страните са изменили предмета на договора, като оценката за
съответствието на везната следва да бъде извършено на следващ етап – след осигуряване от
страна на възложителя на еталонни теглилки и предоставяне на актуално калибровъчно
свидетелство на теглилките /чл.2 изр.1/. Действително, ответникът в срока за отговор по
чл.131 ГПК е оспорил протокола за проверка, ремонт и монтаж в частта за положения за
дружеството подпис, вкл. и да е от упълномощено лице, но не е доказал неистинността на
оспорения протокол, с оглед разпоредбата на чл.193 ал.1 изр.1 ГПК, респ., че търговецът се е
противопоставил веднага след узнаването, с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо, следва да се приеме, че по делото е установено при условията на пълно и
главно доказване приемане на изработеното от страна на поръчващия. Доколкото не се
установи при приемането поръчващият да е направил никакви възражения за неточно
/некачествено/ изпълнение, противно на твърденията във въззивната жалба за наличието на
2
проблем в софтуера на везната, следва да се приложи необоримата презумпция по чл.264
ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Съгласно чл.4 от процесния анекс, възложителят
дължи окончателното плащане на останалите 50% от цената на договора след пускане на
везната в експлоатация, като калибрирането и оценката за съответствието са извън предмета
на договора, съгласно подписания между страните анекс, както вече бе посочено по-горе.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване наличието на договор, по който изпълнителят е престирал точно –
изпълнил е възложената работа, съгласно уговореното, срещу което за ответника е
възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение.
Не е налице и забавено изпълнение от страна на ищцовото дружество, доколкото от
подписания по делото анекс и от показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че действително е налице забавяне в монтажа на везната, но причината за това е
забавяне в изработването на платформата от страна на възложителя-ответник, съобразно
договореното в чл.11.1 ал.7 от договора.
Доколкото въззивният съд достигна до извод за наличието на точно изпълнение,
съобразно договора и анекса към него, то и не са налице елементите от фактически състав на
договорената в чл.15 ал.2 от договора неустойка за забава/неизпълнение, поради което и
релевираното от ответника възражение за прихващане е неоснователно.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1080,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №6525/10.04.2024 г., постановено по гр.д.
№58351/2023 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Буная“ №8, офис 7, да заплати на „Бимко“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, 7-ми км. №ЗИТ-корпус, бл.1, ет.23, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1080,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3