№ 96
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500141 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260028/6.11.2020 г. по гр.д. № 40/2020 г. Габровският окръжен съд
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 441 от ГПК, от Д. К. Ц., от гр. Габрово,
против ЧСИ В.Ц., с район на действие Окръжен съд – Габрово, за сумата от 35 111 лв.,
представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по
изп. д. № 258/2011 г. по описа на ЧСИ В.Ц., като неоснователен и недоказан. Със същото
решение Д. К. Ц. е осъден да заплати на ЧСИ В.Ц. разноски за производството по делото в
размер на 1 670 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Д. К. Ц., чрез адв. Н.Х., с
оплакване за неправилност на същото. В жалбата се излага, че първостепенният съд е
допуснал процесуално нарушение при проверката на документацията на ответника по
делото. Жалбоподателят не споделя изложеното в мотивите на оспорваното решение, че
сроковете за перемпция и дори погасителната давност били прекъсвани чрез писма на
взискателя по изпълнителното дело с вх. № 3385/4.08.2016 г., вх. № 1998/17.04.2018 г. и с
вх. № 2302/3.05.2018 г. В тази връзка се твърди, че няма доказателства, че посочените
входящи номера са достоверни и начинът, по който са оформени писмата, също поражда
съмнение в достоверността им, поради което съдът е следвало да ги отхвърли.
Жалбоподателят твърди още, че на 8.12.2014 г. е извършено последното изпълнително
действие, което прекъсва давността, като счита, че писмото, приложено на л. 130 от
изпълнителното дело с вх. № 2314/4.05.2018 г., представляващо отговор на БНБ по
запитване на съдебния изпълнител, също е антидатирано, за да се създаде впечатление у
съда, че са били предприемани изпълнителни действия по различно време. Жалбоподателят
1
счита, че се касае за умишлено изготвяне на документи с невярно съдържание- с
антидатирани входящи номера, с което да се създаде заблуда, че по делото са предприемани
изпълнителни действия, прекъсващи давностния и перемпционния срокове, за което излага
подробни съображения. В обобщение е изложено, че доказателствата за извършването на
изпълнителни действия във времето от 8.12.2014 г. до 3.05.2018 г., които да прекъсват срока
за перемпция по изпълнителното дело по смисъла на чл. 431, ал. 1, т. 8 от ГПК, са
антидатирани и следва да бъдат отхвърлени от въззивната инстанция. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно, и да се уважи искането на
ищцовата страна.
Ответната по жалбата страна ЧСИ В.Ц. е депозирала писмен отговор, в който заема
становище за неоснователност на същата. Направено е искане въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се заплащането на понесените от ответника
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Пред Габровския районен съд е предявен иск с правно основание чл. 441 от ГПК вр.
чл. 74 от ЗЧСИ от Д. К. Ц. против ЧСИ В.Ц. за заплащане на сумата 20 000 лв., частично от
38 000 лв., представляваща имуществени вреди, причинени от действията, съответно –
бездействието на ЧСИ В.Ц. по изп.д. № 258/20111 г. по описа на съдебния изпълнител,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 9.09.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата. С молба по делото от 8.06.2020 г. ищецът е уточнил
размера на исковата си претенция, като е посочил, че същата е в размер на 35 111 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 9.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че по изп.д. № 258/2011г. на ЧСИ В.Ц., по което ищецът
е длъжник, са налице два периода с продължителност повече от две години, през които
съдебния изпълнител не е извършвал по молба на взискателя или по своя инициатива
изпълнителни действия, годни да удовлетворят вземането. Твърди се, че като не е издала
постановление по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, не е уведомила взискателя за
настъпила перемпция и е отказала да прекрати изпълнителното дело по молба на длъжника,
с поведението си ЧСИ В.Ц. е позволила ищецът да претърпи имуществени вреди. Изложено
е в исковата молба, че запорните съобщения от 18.01.2013г., по които банките са върнали
съобщенията с отговор, че длъжника не е техен клиент, не са действия на ЧСИ годни да
удовлетворят взискателя и не са породили правни последици да прекъснат давността по
изпълнението. Поисканата справка през декември 2014г. от ЧСИ от ТД на НАП и Агенцията
по вписванията, съгласно съдебната практика, не е изпълнително действие, с което да
прекъсне давността по изпълнението и да тече нова давност. Твърди се, че от 07.11.2011г. до
8.12.2014г. няма валидни изпълнителни действия и ЧСК В.Ц. не е постановила прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. След като е пропуснала това,
ЧСИ Ц. е входирала молба на взискателя от 16.04.2016г., с която се иска опис, оценка и
публична продан на възбранените недвижими имоти. Ищецът твърди, че на 10.05.2018тг.,
след като е прегледал делото, не видял трите молби на взискателя от 16.04.2016г., от
17.04.2018г. и от 3.05.2018г., направил молба за прекратяване на делото поради перемция,
която не била уважена.Ищецът твърди, че това е втория период, през който е налице
перемция - от последните изпълнителни действия 8.12.2014г., които счита за
незаконосъобразни, следващите валидни изпълнителни действия, относими към давностните
срокове са едва на 03.05.2018г. Входирането на молба от 08.2016г. не е в състояние да
прекъсне давността, тъй като същата е удовлетворена през месец май 2018г.Твърди се, че е
извършена публична продажба на недвижимите имоти на ищеца, което е
2
незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител не отчел настъпването на законово
предвидени последици в негова полза и за ищеца са настъпили вреди в размер на 5150
лв./приходите от продажбата на земеделските земи/.Освен това се твърди, че от поведението
на ЧСИ Ц. ищецът има финансови загуби по гр.д. № 1477/2017г. и гр.д. № 1356/2016г.,
двете по описа на ГОС, образувани от него против Ф. Д.. Последната по договор за цесия с
взискателя по изпълнителното дело „Севдалис“ ЕООД откупила част от вземането срещу
него и се превърнала от негов длъжник в кредитор за същите суми, които бал осъдена от
съда. Като не е прекратила своевременно изпълнителното дело и е допуснала
присъединяването като кредитор Ф. Д., ЧСИ Ц. причинила вреда в размер на 30 000
лв./претърпяна от ищеца загуба поради допуснато от съда прихващане на насрещни
задължения на вземането му от Ф. Д. с тези права по изп.д. № 258/2011г., които откупила с
цесия/. Видно от уточняваща молба ищецът претендира и сумата от 61 лв. платена такса за
неиздадено ксерокопие от изп.дело.
Ответната страна ЧСИ В.Ц. оспорва иска. Възразява, че по изпълнителното дело е
липсвало основание да го прекратява поради перемция. Освен това ищецът не обжалвал
постановения отказ да бъде прекратено делото.
С определение № 2522/9.06.2020 г. по гр.д. № 1714/2019 г. Габровският районен съд е
прекратил производството по делото, поради родова неподсъдност, на основание чл. 104, т.
4 от ГПК и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – Габрово, пред който е
образувано производството по гр.д. № 40/2020 г. по описа на съда.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното дело против длъжника Д.Ц. първоначално е образувано пред ЧСИ
Поля Руйчева, с район на действие Окръжен съд – Сливен, под № 654/2011 г. по описа на
съдебния изпълнител, по молба на взискателя „Севдалис“ ЕООД и въз основа на
изпълнителен лист, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата
200 000 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2010 г. до окончателното изплащане.
На 8.07.2011 г. по изпълнителното дело са наложени запори на вземанията на
длъжника по изп.д. № 415/2011 г. по описа на ЧСИ И. И. и по изп. д. № 891/2010 г. по описа
на ЧСИ З. В.. На 10.08.2011 г. са наложени запори върху моторни превозни средства,
собственост на длъжника. На 12.07.2011 г. запори са наложени и върху вземанията на
длъжника по изп.д. № 743/2009 г. и изп.д. № 842/2009 г. по описа на ЧСИ Поля Руйчева.
Изпратени са запорни съобщения до „Корпоративна търговска банка“ АД и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, като са получени отговори, че длъжникът не е клиент на тези банки.
С писмо изх. № 13517/11.10.2011 г. по молба на взискателя „Севдалис“ ЕООД
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ В.Ц. за продължаване на действията по него. С
протокол изх. № 13515/11.10.2011 г. ЧСИ Поля Руйчева е предала делото на ЧСИ В.Ц., като
при последната то е образувано под № 258/2011 г. по описа на съдебния изпълнител.
На 21.10.2011г. ЧСИ Ц. изпраща съобщения до съдебните изпълните З. В. и И. И., по
чиито изпълнителни дела са наложени запори върху вземания на Д.Ц., за това, че
изпълнителното дело е прехвърлено при нея за продължаване на изпълнителните действия, с
посочване на сметка, по която да превеждат суми по запора.
На 7.11.2011 г.ЧСИ Ц. изпраща запорно съобщение до „Алианц Банк България“ Ад за
налагане на запор върху банковите сметки на Д.Ц.. На 21.11.2011г. е получен отговор, че
Д.Ц. не е клиент на тази банка.
На 7.11.2011 г., на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК, е изпратено писмо от ЧСИ Ц. до
3
ОД на МВР – Габрово за спиране от движение на моторните превозни средства на
длъжника, които са били запорирани по изпълнителното дело. На същата дата е изпратено
писмо и до Агенция по вписванията – гр. Габрово, с което е поискано да бъде вписана
възбрана върху недвижими имоти, собственост на Д.Ц.. Същата е вписана в том II-56, с вх.
№ 2576/8.11.2011 г., партида № 21836-21847.
С молба от 14.01.2013 г. взискателят „Севдалис“ ЕООД-гр.Хасково е поискал
налагането на запори върху средствата на длъжника във всички банки в страната. На
18.01.2013г. ЧСИ В.Ц. изпратила запорни съобщения до 25 банки в страната, с които налага
запор върху банковите сметки на длъжника Д.Ц.. Видно от получените отговори по
запорните съобщения, към онзи момент длъжникът не е бил клиент на нито една банка на
територията на страната, с изключение на „Сибанк“ ЕАД. При последната длъжникът е бил
титуляр на безсрочен влог в лева, върху който е наложен запор по изпълнителното дело.
Установено е, че по влога няма налични парични средства, като са били наложени и
предходни запори.
На 8.12.2014 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение по ДСИ при
Районен съд – Габрово за налагане на запор върху вземането на длъжника Д.Ц. по изп.д. №
66/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Габрово. Съобщението е получено от
адресата на същия ден.
С молба от 4.08.2016 г. взискателят „Севдалис“ ЕООД е поискал да бъдат извършени
опис, оценка и продажба на възбранените по изпълнителното дело имоти, собственост на
длъжника и находящи се в с. Гръблевци, обл. Габрово.
С молба от 17.04.2018 г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземането
на длъжника за пенсия.
С молба от 3.05.2018 г. е поискал да се извърши справка за регистрирани банкови
сметки на длъжника Д.Ц., както и да се наложи запор при наличието на регистрирани
такива. На същата дата, с резолюция на съдебния изпълнител е насрочен опис на
възбранените имоти, собственост на длъжника по делото на 29.05.2018 г.
На 4.05.2018 г. съдебният изпълнител е извършил електронна справка за банковите
сметки с титуляр длъжникът Д.Ц., като данни за такива не са открити.
С молба от 10.05.2018 г. длъжникът Д.Ц. е поискал съдебният изпълнител да
прекрати производство по изпълнителното дело поради настъпила перемпция. С резолюция
на съдебния изпълнител от същата дата (10.05.2018 г.), обективирана ръкописно върху
молбата, искането на длъжника е оставено без уважение.
На 29.05.2018 г. е извършен опис на недвижимите имоти на длъжника в с. Гръблевци,
област Габрово, за което по е съставен протокол за опис на недвижими имущества от същата
дата.
На 7.06.2018 г., е постъпила молба от Ф. Д., с която моли да бъде конституирана
като взискател по изпълнителното дело до размера на вземането/30000 лв./, което е
придобила от взискателя „Севдалис“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.05.2018г.
Към молбата е приложен договор за цесия. С резолюция на ЧСИ Ц. от 7.06.2018г. на
основание чл.99 от ЗЗД Ф. Д. е конституирана като взискател по изпълнителното дело.
Видно от представения по изпълнителното делото договор за цесия от 31.05.2018г. черпи
правата си от договор за цесия от 31.05.2018 г. „Севдалис“ ЕООД прехвърля на Ф. Д. част
от вземането си в размер на 30 000 лв. от Д.Ц., придобито по изп.лист, по който е
образувано изп.д. № 258/2011г. по описа на ЧСИ В.Ц..
4
По молба на Ф. Д., на 11.06.2018 г. е наложен запор върху вземането на длъжника
Д.Ц. за парична гаранция по гр.д. № 1477/2017 г. по описа на Габровския районен съд.
Видно от материалите по изпълнителното дело, в периода от 11.09.2018 г. до
11.10.2018 г. е обявена публична продан на имотите на длъжника в с. Лесичарка и с.
Гръблевци, обл. Габрово. Постъпили са наддавателни предложения от „Елви“ ООД и „Смарт
Бизнес Къмпани“ ЕООД. С постановление за възлагане от 17.10.2018 г. част от имотите,
находящи се в землището на с. Гръблевци, в местностите „Черешка“, „Бранище“, „Азмака“
и „Кръста“, са възложени в собственост на „Елви“ ЕООД. С постановление за възлагане от
7.11.2018 г. в собственост на „Смарт Бизнес Къмпъни“ ЕООД е възложен недвижим имот,
находящ се в землището на с. Лесичарка, в местността „Марковото“.
Получената от проданта сума в размер на 5 150 лв. е разпределена с протокол за
разпределение от 4.12.2018 г. , от които за ЧСИ-1014.65 лв., а за „Севдалис“ ЕООД-4135.35
лв.
Ищецът е представил решение № 186 т 14.2.2018г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по в.гр.д. № 2250/2018г., , с което е отменено решение № 237/06.08.2018г. по
гр.д. № 1477/2017г. на Районен съд-Габрово, вместо което са отхвърлени предявените от
Д.Ц. срещу Ф. Д. иск за заплащане на сумата от 19 000 лв. и иск за заплащане на сумата от
4968.29 лв. като погасени поради прихващане с насрещно вземане на Ф. Д., дължимо към
нея от Д.Ц., на основание сключен между „Севдалис“ ЕООД и Ф. Д. договор за цесия от
31.05.2018г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане съдът
приема, че е предявен иск с правно основание предявен иск с правно основание чл. 441 от
ГПК вр. чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители във вр. с чл. 45 ал 1 от ЗЗД.
Съгласно чл.441 ал.1 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на
чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение.
Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност. /чл.74 ал. 1 от ЗЧСИ/
За ангажиране отговорността на съдебния изпълнител следва да се установят
кумулативно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:
противоправно деяние / действие или бездействие/ извършено то съдебния изпълнител при
осъществяване на възложените му функции; вреди; причинна връзка между
противоправното и виновно поведение и настъпилите вреди; вина. Не е спорно по делото че
В.Ц. е частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Габрово.
Противоправността се състои в процесуална незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител.
В разглеждания случай ищецът твърди, че е претърпял вреди от това, че Частният
съдебен изпълнител В.Ц. на два пъти, когато е имало основание за това, не е прекратила
производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/настъпила
перемция/, вследствие на което извършила незаконосъобразно публична продан на
5
недвижими имоти на ищеца, както и претърпял вреди поради това, че съдебният изпълнител
Ц. не прекратила своевременно изпълнителното дело и той претърпял финансови загуби
поради това, че съдът допуснал прихващане на насрещни задължения с вземането му от Ф.
Д..
Съгласно чл. 433 ал 1 т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Не се установява от данните по изпълнителното дело за периода от 7.11.2011г. до
8.12.2014г. /период от около три години/ да е настъпила „перемпция“ по изпълнителното
дело № 258/2011г. по описа на ЧСИ В.Ц., т.е. да е настъпило основанието по чл.433 ал.1 т.8
от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Установява се по изпълнителното дело, че
с молба от 14.01.2013 г. взискателят „Севдалис“ ЕООД-гр.Хасково е поискал налагането на
запори върху средствата на длъжника във всички банки в страната. На 18.01.2013г. ЧСИ
В.Ц. изпратила запорни съобщения до 25 банки в страната, с които налага запор върху
банковите сметки на длъжника Д.Ц.. Следователно преди да изтече двугодишния срок
взискателят е поискал извършването на изпълнително действие-запор върху банковите
сметки на длъжника във всички банки в страната и поради това няма настъпила перемпция.
Неоснователен е доводът на ищеца, че за периода 7.11.2011г. до 8.12.2014г. няма валидни
изпълнителни действия, поради това, че запорните съобщения от 18.01.2013г. на ЧСИ Ц. не
са действия годни да удовлетворят взискателя и не са породили правни последици, годни да
прекъснат давността по изпълнението. От значение дали е настъпила перемпция е дали
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години или в същия срок не е поискал изпълнителни действия. Перемцията и погасителната
давност са два различни правни института, с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва-обратно тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение. Тези два различни правни
института не бива да се смесват. В случая ищецът смесва погасителната давност и
перемцията, като фактите, имащи значение за давността, отнася като такива, имащи
значение за перемцията. За приложението на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /перемпцията/ от
значение е дали взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, но не е от значение това дали са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността.
Не е доказано по делото и твърдението на ищеца за настъпила перемпция в периода
от 8.12.2014г. до месец май 2018г. С оглед данните по изпълнителното дело и за този
твърдян от ищеца период след 8.12.2014г. не е настъпило основанието за прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като не е налице бездействие от страна
на взискателя. Същият с молба от 4.08.2016 г. е поискал да бъдат извършени опис, оценка и
продажба на възбранените по изпълнителното дело имоти, собственост на длъжника и
находящи се в с. Гръблевци, област Габрово, с молба от 17.04.2018 г. взискателят е поискал
налагането на запор върху вземането на длъжника за пенсия и с молба от 3.05.2018 г. е
поискал да се извърши справка за регистрирани банкови сметки на длъжника Д.Ц., както и
да се наложи запор при наличието на регистрирани такива. На 3.05.2018, с резолюция на
съдебния изпълнител е насрочен опис на възбранените имоти, собственост на длъжника по
делото, на 29.05.2018 г. На 4.05.2018 г. съдебният изпълнител е извършил електронна
справка за банковите сметки с титуляр длъжникът Д.Ц., като данни за такива не са открити.
С посочените молби от 4.08.2016 г., 17.04.2018г. и 3.05.2018г. взискателят е поискал
извършването на различни изпълнителни действия. Следователно взискателят не е
бездействал. Не е налице двугодишен период, през който взискателят да не е искал
извършването на изпълнителни действия. С оглед на това обосновано и законосъобразно
6
Частният съдебен изпълнител В.Ц. е отказала да уважи искането на длъжника Д.Ц. за
прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, направено на 10.05.2018г.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът е допуснал процесуално
нарушение като е взел предвид документите по изпълнителното дело на л.127, л.128 и л.129,
които според жалбоподателя са неистински документи и са антидатирани. Не е допуснато
процесуално нарушение от първостепенния съд, тъй като нито в исковата молба, нито в
първото по делото заседание ищецът е твърдял, че посочените документи от изпълнителното
дело, а това са подадените три молби от взискателя- от 4.08.2016 г., 17.04.2018г. и
3.05.2018г., са неистински документи и че същите са антидатирани. Твърдението на ищеца
в исковата молба е не, че тези молби на взискателя не са постъпвали по изпълнителното
дело на датите, с които са входирани при съдебния изпълнител, а че съдебният изпълнител е
пропуснал да отчете обстоятелството на настъпило основание по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за
предходния период и е входирал молбата на взискателя с вх.№ 3385/16.08.2016г./лист 127/, с
която се иска опис, оценка и публична продан на възбранените недвижими имоти. Също в
исковата молба ищецът счита, че тази молба не е произвела действия до 3.05.2018г., когато е
резюлирана.
Пред първостепенния съд липсва оспорване на посочените документи от
изпълнителното дело. Същото е било прието като доказателство от Габровския окръжен съд
с определението му от 20.08.2020г. е и било налично по гражданското дело. След като в
процеса пред първата инстанция не е въведено такова оспорване, недопустимо е то да се
прави за първи път пред виззивната инстанция. По отношение на поисканите пред
въззивната инстанция доказателства в тази връзка, е настъпила преклузия, тъй като
жалбоподателят е следвало да наведе пред първата инстанция обстоятелствата във връзка с
постъпвалите молби от взискателя и да поиска допускането на доказателства за
установяване на твърденията си. Освен това от обстоятелството, че на молбите липсва
резолюция на съдебния изпълнител, не може да се направи извод, че посочените молби на
взискателя са вмъкнати допълнително по изпълнителното дело, както се твърди в жалбата.
Подадените три молби от взискателя- от 4.08.2016 г., 17.04.2018г. и 3.05.2018г. са с
отбелязан входящ номер при съдебния изпълнител В.Ц.. Няма изискване молбите на
взискателя да бъдат подавани по пощата или чрез куриер.
По делото не се разриват престъпни обстоятелства, поради което не е налице
основание за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, за което настоява
жалбоподателя. С протоколното си определение от 22.06.2021г. въззивният съд остави без
уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото по чл.229
ал.1 т.5 от ГПК.
Относно въпроса за липсата на резолюция от частния съдебен изпълнител върху
молбата от 4.08.2016 г. следва да се има предвид следното:
Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поискания предходен изпълнителен
способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ/ в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., ІV
г.о.ГК/.
В разглеждания случай към момента, в който е постъпила молбата на взискателя от
4.08.2016г., с която е поискана публична продажба на недвижими имоти на длъжника, по
процесното дело са били приложени изпълнителни способи, които не са завършени и не
може да се прецени със сигурност дали има нужда от друг способ-а именно да се пристъпи
7
към публична продажба на недвижимите имоти на длъжника. Към 4.08.2016г. по
изпълнителното дело няма данни да са завършени изпълнителните способи по наложените
от частния съдебен изпълнител запори върху вземания на длъжника- запор върху
вземанията на длъжника по изп.д. № 415/2011 г. по описа на ЧСИ И. И. и по изп. д. №
891/2010 г. по описа на ЧСИ З. В. и запор върху вземането на длъжника Д.Ц. по изп.д. №
66/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Габрово, наложен на 8.12.2014г. В последващ
момент е видно, че не постъпват суми от посочените изпълнителни способи и са предприети
действия по поискания от взискателя способ-продажба на недвижими имоти.
С оглед на изложеното следва извода, че по изпълнително дело № 258/2011г. по
описа на ЧСИ В.Ц. не е настъпила твърдяната от ищеца перемция, поради която да е
следвало изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
След като по процесното изпълнително дело не е настъпвало основанието по чл.443 ал.1 т.8
от ГПК за прекратяването му, то извършените от частния съдебен изпълнител В.Ц.
изпълнителни действия по публичната продажба на недвижими имоти на длъжника Д.Ц.,
както и по присъединяване като взискател на Ф. Д., не са незаконосъобразни. Следва да се
отбележи, че извършеното прихващане между насрещните вземания на ищеца Д.Ц. и Ф. Д.
по приложеното по делото решение на Габровския окръжен съд, не е породено от действия
на частния съдебен изпълнител В.Ц., а от сключения договор за цесия между взискателя по
изпълнителното дело и Ф. Д.. Съдебният изпълнител няма отношение нито към сключения
договор за цесия, нито към извършеното прихващане. Без значение относно това дали ще
бъде сключен договор за цесия или не са обстоятелствата дали по изпълнителното дело е
настъпила перемция или не, както и дали съдебният изпълнител ще издаде удостоверение за
размера на дълга. При наличие на представен по делото договор за цесия, съдебният
изпълнител е длъжен да го зачете и да конституира като взискател лицето, което е
придобило част от вземането. По процесното изпълнително дело не са изплащани суми на
присъединената взискателка Ф. Д..
По изложените съображения въззивният съд в настоящия си състав намира, че не се
установява по делото Частен съдебен изпълнител В.Ц. да е извършила противоправно
деяние /действие или бездействие/ при осъществяване на възложените й функции по
изпълнително дело № 258/2011 г. С оглед на това предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Извода на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск съвпада с
извода на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответницата по въззивната жалба В.Ц. сумата от 1600 лв. за направените по делото разноски
за производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 06.11.2020г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по гр.д. № 40/2020г. по описа на същия съд.
8
ОСЪЖДА Д. К. Ц. с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.“Орловска“ № 94 да заплати
на ЧСИ В.Ц., рег. № 732 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Габрово сумата от 1600
лв. за направените по делото разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9