ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1714
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.420,
ал.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Т. ХЮС. М., ЕГН
**********, като управител на „Глопакс“ ЕООД, ЕИК *********, против
определение №2801 от 15.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. №538/22 г. по
описа на РС – Пловдив, ХХI гр.с., с което са оставени без уважение исканията
на длъжниците Т. ХЮС. М. и „Глопакс“ ЕООД за спиране на незабавното
изпълнение на заповед №337/18.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Излагат се твърдения, че задължението по заповедта не е доказано
по основание и размер, на кредитора е предложено обезпечение и изпълнение
на задължението чрез заместване в дълг. Предметът на договора за финансов
лизинг е иззет от кредитора. Иска се отмяна на спиране на незабавното
изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
Г.П., като се излагат подробни съображения за неоснователност на същата и
се иска атакуваното определение да се потвърди.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275
ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебния акт,
приложени са и доказателства за внесена държавна такса, като е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД за издаване на заповед за
1
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК – договор за лизинг и
приложенията към него, против длъжниците „Глопакс“ ЕООД и Т. ХЮС. М.
за вземания по договор за финансов лизинг и оборудване № 036490-RF-001 от
11.09.2018 г., сключен между заявителя в качеството му на кредитор
(лизингодател), „Глопакс“ ЕООД като лизингополучател и Т. ХЮС. М. като
съдлъжник.
Подаденото заявление е уважено и против длъжниците е издадена
заповед №337/18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, допуснато е нейното незабавно изпълнение и в
полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Издаденият изпълнителен лист е представен по образувано изп.
дело №781/2021 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от страна на длъжниците са подадени
възражения срещу заповедта, като в тях е обективирано и искане за спиране
на изпълнението поради недоказаност на задължението по заповедта.
За да постанови атакувания съдебен акт, съставът на районния съд
е приел, че не е представено надлежно обезпечение на кредитора по реда на
чл.180 и чл.181 ЗЗД (чл.420, ал.1 ГПК). Заместването в дълг от трето лице не
представлява обезпечение, а надлежно такова няма данни да е представено.
Кредиторът не може да бъде задължен да приеме соченото предложение от
длъжниците, още повече с оглед констатацията за отрицателен собствен
капитал, работа на загуба и осигуряване само на един служител от
дружеството, за което се иска да замести длъжника в дълга. Не е налице и
хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, тъй като представените писмени
доказателства не удостоверяват недължимост на вземанията. Видно от
констативния протокол, вещта е иззета (предадена) на лизингодателя на
10.02.2022 г., а по делото се претендират и са присъединени вземания за
падежирали лизингови вноски и имуществена застраховка за период преди
предаването . Прието е, че нито е предоставено надлежно обезпечени, нито
присъдените вземания са недължими. Това е мотивирало съда да остави без
уважение искането за спиране на изпълнение на посочената заповед.
Определението е правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, сред които попада и настоящия, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл.181
ЗЗД. Ал. 2 на същия текст предвижда възможността съдът, постановил
незабавното изпълнение, да го спре и без да е необходимо обезпечението по
ал. 1, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на
договор, сключен с потребител, или че неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
Представянето от страна на длъжниците на обезпечение не се
2
твърди, а и не се установява по делото. Не са налице основанията за спиране и
по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. Обективираното в подадените възражения
нарочно искане за спиране не е подкрепено с каквито и да било
доказателства, а твърдението за недължимост на вземанията по заповедта
само по себе си не е достатъчно за постановяване спиране на принудителното
изпълнение.
В случая не са налице и хипотезите на т. 2 и т. 3 на чл. 420, ал. 2
ГПК, доколкото процесните вземания не се основават на потребителски
договор. Видно от изложеното в т. 14 от заявлението, същите се основават на
договор за финансов лизинг на оборудване, сключен между заявителя и
дружеството-длъжник по заповедта, и за осъществяване на търговската
дейност на последното, като този договор несъмнено няма потребителски
характер. Предвид горното, правилна се явява преценката на
първоинстанционния съд за неоснователност на искането за спиране на
изпълнението.
Въз основа на изложеното частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а определението на първостепенния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2801 от 15.03.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №538/22 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3