Решение по дело №517/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 187
Дата: 5 ноември 2021 г.
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20215200500517
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пазарджик, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500517 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260105 от 28.04.2021., постановено по гр.д.№115/2020г. по
описа на РС- В. са отхвърлени исковете на Б. ИВ. СТ., с ЕГН ********* от
гр.В., ул.“П.Я.“ №16, против Р. АНГ. С., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“П.Я.“
№16 и АНГ. Р. С., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16, по чл.124, ал.1
от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено,
че на основание наследство ищеца е собственик на 1/2ид.ч. от имот
№10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., представляващ тавански етаж,
намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален
№10450.502.1034, по картата на гр.В., при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.5022.3368,
прогласяване на частично нищожен, а именно за 1/2ид.ч. от описания имот в
констативния на №142, РЕГ.№1155, н.дело №139/08.08.2019г., вписан в
Служба по вписванията при РС- В. вх.рег.№1497/08.08.2019г., акт№13, том 4,
дело №8112019г., с който Нотариус Г.Х., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под №156, с район на действие РС- В., с който е обявен Р.А.а С., с ЕГН
********** от гр.В. за собственик на описания в акта имот, както и да се
1
признае относителна и частична недействителност на сделката, изповядана с
Нотариален акт №47, том 1, рег.664, нот.дело №45/29.08.2019г. на Нотариус
М.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №729, с район на
действие РС- В., сключена между ответника Р. АНГ. С. в качеството му на
продавач и негов син АНГ. Р. С. в качеството му на купувач, за покупко-
продажба на целия Тавански етаж, представляващ имот с идентификатор
10450.502.1034.1.3, с площ 91,58кв.м., за който ищеца е собственик на
1/2ид.ч., като неоснователни.
Осъдена е Б. ИВ. СТ., с ЕГН ********* от гр.В., ул.“П.Я.“ №16, да
заплати на Р. АНГ. С., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16 и АНГ. Р.
С., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16, сумата от 1500лв.,
представляваща разноски направени в производството.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. ИВ. СТ., чрез
пълномощника й адв.Л.К..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Визира се, че за да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че
ответника Р.С. е станал собственик на процесния имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1034.3.
Счита се, че този извод е неправилен и противоречащ на закона, тъй
като процесния имот има наследствен характер, поради което не е приложимо
същия да бъде придобит чрез давностно владение, въпреки че се е ползвал от
ответника повече от 10 години.
Твърди се, че наследствения характер на този имот е установен от
показанията на всички свидетели разпитани в хода на първоинстанционното
производство.
Ето защо се счита, че Констативния нотариален акт №142, т.1, нот.дело
№139/08.08.2019г., следва да бъде признат за нищожен за 1/2ид.ч. от
описания в акта недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда- с
идентификатор 10450.502.1034.3, с адрес на имота: гр.В., ул.“П.Я.“ №16, ет.3,
с площ 91,58кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот
10450.502.1034 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.В., като
противоречащ на закона.
2
В резултат на това, последващия договор за покупко- продажба,
изповядан с Нотариален акт №47, том 1, нот.дело №45/2019г. на Нотариус
Г.Х., следва да бъде обявен за относително и частично недействителен за
1/2ид.ч. от описания в акта имот, /за същия имот/ самостоятелен обект в
сграда- тавански /мансарден етаж/, с идентификатор 10450.502.1034.3, с площ
91,58кв.м., а именно: която сграда се намира в поземлен имот 10450.502.1034
по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.В..
Искането е да се отмени обжалваното решение изцяло, като се уважи
предявената искова претенция.
Моли се за присъждане на сторените разноски по делото.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- АНГ. Р. С.. В него се твърди, че подадената въззивна жалба
е процесуално допустима, но е изцяло неоснователна.
Твърди се, че с въззивната жалба не се прилагат доказателства, не се
сочат доказателства, факти и обстоятелства релевантни по спора, а само се
конкретизира исковата претенция, без да бъде обоснована- защо се иска
отмяна на решението на РС- В.. В тази връзка се счита, че е подадена
бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични
пороци по правилността на обжалваното решение и при липса на допуснато
от първоинстанционния съд нарушение на императивната материалноправна
норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на
обжалваното решение.
Приема се, че правомощията на въззивната инстанция при подадена
въззивна жалба, въззивната инстанция следва да се произнесе само по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по
правилното или неправилното приложение на императивните
материалноправни норми.
Твърди се, че първоинстанционният съд е събрал всички представени от
страните относими доказателства, като е изяснена всестранно, точно и изцяло
фактическата обстановка по делото.
Визира се, че обосновани са фактическите изводи на
първоинстанционния съд и досежно въведеното възражение от А.С., че е
придобил собствеността върху целия процесен етаж, представляващ по
действащата КККР- самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
3
10450.502.1034.1.3, чрез валидна правна сделка, а именно чрез договор за
покупко- продажба на недвижим имот.
Сочи се, че правилно е прието от страна на районния съд, че оспорения
КНА №142/08.08.2019г., с който е признато правото на собственост на
ответника- продавач Р. АНГ. С., поради изтекла в негова полза придобивна
давност, отразява действително състоянието на собствеността и като такъв не
е нищожен, а искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, за обявяване
нищожността му до размера на 1/2ид.ч. от процесния имот е неоснователен и
като такъв основателно е отхвърлен.
Твърди се, че с оглед установеното право на собственост на ответника
Р. АНГ. С. върху процесния имот, както и действителността на КНА
№142/08.08.2019г., то неоснователни се явяват исковете на въззивника по
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.26 от ЗЗД, за признаване правото му за собственост
на 1/2ид.ч. от имота- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., представляващ тавански етаж, както и
за отмяна до 1/2ид.ч. на последващата КНА сделка за продажба,
обективирана в НА №47/2019г. с аргумента, че е продадено нещо което не е
било собственост на продавача, то и тези искове първоинстанционния съд е
приел за неоснователни и като такива основателно е отхвърлил.
Искането е да се постанови решение, с което се потвърди изцяло
обжалваното решение, като се отхвърли подадената въззивна жалба, като
неоснователна.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски, до размера на
доказването им пред настоящата инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор от Р. АНГ. С., в които се излагат
идентични съображения изложени в предишно подадения писмен отговор.
Искането е да се постанови решение, с което се потвърди изцяло
обжалваното решение, като се отхвърли подадената въззивна жалба, като
неоснователна.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски, до размера на
доказването им пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателката Б. ИВ. СТ., редовно призована
не се явява. За същата се явява адв. К., редовно упълномощена. От страна на
4
последната се поддържа подадената въззивна жалба. Съображенията за
уважаване на същата, процесуалния представител излага в представени в срок
писмени бележки.
Ответниците по жалбата- Р. АНГ. С. и АНГ. Р. С. се явяват лично и с
пълномощника им адв.К.. от страна на последния се моли да се остави без
уважение подадената въззивна жалба и се потвърди решението на
първоинстанцинния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка
излага съображенията си.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- В. е образувано по искова молба на ищеца Б.
ИВ. СТ. от гр.В., представлявана от пълномощника си адв. Л.К., против Р.
АНГ. С. и АНГ. Р. С. и двамата от гр.В..
Със същата е предявен главен конститутивен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК- положителен установителен иск за собственост и
обусловените от него искове по чл.537, ал.2 от ГПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищцата, че с ответника Р.С. са съсобственици
при равни права на недвижими имоти, намиращи се в гр.В. и представляващи:
1.Дворно място с площ 623кв.м. съставляващо поземлен имот с
кадастрален №10450.502.1034, по картата на гр.В., при съседи: ПИ
10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035,
НИ 10450.502.3368, ведно с построените в имота: 1. Жилищна сграда,
състояща се два редовни етажа и тавански етаж, отразени в КК на гр.В. като
имот №10450.502.1034.1.1 с площ 104,77 кв.м., имот №10450.502.1034.1.2 с
площ 92,18кв.м. и имот №10450.502.1034.1.3 с площ 91,58 кв.м.;
2.Гараж, с площ 24кв.м., съставляващ имот №10450.502.1034.2 по
кадастралната карта на гр.В.;
3.Стопанска сграда, с площ 24кв.м., съставляваща имот
№10450.502.1034.3 по кадастралната карта на гр.В.;
Сочи се, че правото на собственост върху имот №10450.502.1034.1.2
ищецът притежава по силата на Нотариален акт №638, т.3, нот.дело
№870/1975г. на В.ския районен съд, вписан в актовата книга на съда вх.рег.
5
том 41, стр.230, а ответникът притежавал собствеността по наследство от
неговата майка Е.И. С., бивша жителка на гр.В., починала на 18.12.2000г.
Другите имоти, описани по- горе се притежавали по наследство от
родителите на ищеца, съответно дядо и баба на ответника /по
правоприемство/- И.Т.С., б.ж.на гр.В., починал на 04.07.1982г. и Е.Г., б.ж. на
гр.В., починала на 24.09.2004г.
Твърди се, че ответника неправомерно се бил снабдил с Нотариален акт
№13, том 4, дело №811/2019г., вх.рег.№1497/08.08.2019г. на Служба по
вписванията при PC-В., за собственост върху целия имот
№10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., който имот бил изграден от
родителите на ищеца. Същият завладял и гаража и стопанската сграда, като ги
ползвал изключително за негови нужди.
В две молби- уточнения на искова молба се твърди от страна на ищецът,
че Г.А.Ц. е баща на Е.Г. С., видно от представеното Удостоверение
№104/16.01.2020г. за наследници /стр.4, т.7 от същото/. С Нотариален акт
№61, т.2, н.дело №159/1955г. на В.ски районен съд, Г.А.Ц. продал на Е.Г. С.
2/3 ид.части от незастроено дворно място, съставляващо парцел IX, имот 726
в кв.3 по плана на гр.В. от 1949г. действащ до 1957г., цялото от 446кв.м., като
в реални цифри закупеното дворно място се изразява в 297кв.м.
Твърди се, че по силата на съдебна делба, извършена между
наследниците на Г.А.Ц. и одобрена с определение, постановено по гр.дело
№250 по описа на В.ския районен съд за 1969год. бил поставен в дял на Е.Г.
С.- дворно място с площ 575кв.м., съставляващо по плана на гр.В. парцел
VIII-479, в кв.88, в която делба са взели участие всички преки наследници на
Г.А.Ц. и неговата съпруга Е.А.Ц., видно от представения Протокол от
27.08.1969г. В протокола било отразено като ЗАБЕЛЕЖКА, че „в горното
дворно място има построена жилищна сграда, собственост на съпруга на
ответницата Е.С., а именно И. Т. С...“
Визира се, че въпреки, че не се налагало да се извършва
обстоятелствена проверка, за доказване правото на собственост върху
описаното по- горе дворно място Е.Г. С. се снабдила и с Нот.акт №531, т.1,
н.дело 880/1970г. на В.ски районен съд, с който чрез извършената
обстоятелствена проверка била установила правото си на собственост върху
още 303кв.м., от общо 600кв.м. от парцел VIII- 479, в кв.88 по плана на гр.В.
6
от 1957г., действащ до 1983г. В същия нотариален акт намерило отражение
обстоятелството, че останалата част от дворното място К.Г. С. притежава по
силата на Нот.акт за покупко- продажба №61/1955г. на В.ския районен съд.
Посочено било също, че в парцел VIII-479, в кв.88 по плана на гр.В. е има
изградена жилищна сграда, собственост на И.Т.С.. За това обстоятелство било
представено и Строително разрешение №62/28.12.1957г.
Визира се относно построените в описаното дворно място сгради,
включително и допълващо застрояване, то те били строени след 1975г., за тях
не притежавали документи за собственост.
Твърди се от страна на ищцата, че с ответника са съсобственици при
равни прави на недвижимия имот, представляващ: Тавански етаж с
идентификатор 10450.502.1034.1.3, с площ 91,58кв.м., изграден над втория
жилищен етаж от жилищната сграда, построена в дворното място с кад.
№10450.502.1034, като наследници на родителите на ищеца и съответно дядо
и баба на ответника- И.Т.С. и Е.Г. С.. Това било така, тъй като този имот
притежавали по наследство от И.Т.С. /починал на 04.07.1982г./ и Е.Г. С.
/починала на 24.09.2004г./, като ответника бил наследник по провоприемство
на неговата майка Е.И. С., починала на 18.12.2000г.
Твърди, че жилищната сграда била построена първоначално през 1957г.
на основание Строително разрешение №62/28.12.1957г. След земетресението
била реставрирана и надстроена на основание Строително разрешение
№192/21.07.1978г., като тогава били изградени в настоящия си вид редовен
втори етаж и тавански етаж. Нито родителите на ищцата нито наследниците
им- ищцата и сестра й- не се били снабдявали с констативен НА за
жилищната сграда. Използвайки обстоятелството, че ищцата продължително
време отсъствала от страната, работейки в Италия, без нейно знание,
ответникът се снабдил с чрез извършена обстоятелствена проверка с
документ за собственост- Нотариален акт №13 с вх.рег.№1497/08.08.2019г.
върху целия тавански етаж, представляващ с идентификатор
10450.502.1034.1.3 с площ 91,58 кв.м., включително и за 1/2ид.ч. на ищцата от
него, тъй като този имот бил строен от родителите на ищцата и като такьв бил
наследствен за двамата при равни права.
Твърди се, че в същия месец ответникът Р.С. прехвърлил имота чрез
покупко- продажба на сина си А.С., за която сделка бил съставен НА
7
№47/2019г. По този начин с неправомерни действия се разпоредил с чужда
вещ, като заобиколил чл.5, ал.1 от ЗН и добрите нрави и сключил един
частично нищожен договор по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Искането е да се приеме, че на основание наследство ищеца е
собственик на 1/2 ид.част от имот №10450.502.1034.1.3, с площ 91,58 кв.м.,
представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в
поземлен имот с кадастрален № 10450.502.1034, по картата на гр.В., при
съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ
10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368, като и да бъде прогласена за частично
нищожен, а именно за 1/2 ид.част от описания имот в констативния НА №142,
peг. 1155, н.дело №139/08.08.2019г., вписан в Служба по вписванията при PC-
В., вх.рег.№1497/08.08.2019г., акт №13, том 4, дело №811/2019г., с който
Нотариус Г.Х., вписан в регистъра на нотариалната камара под №156, с район
на действие- РС- В., с който е обявен Р. АНГ. С. от гр.В. за собственик на
описаният в акта имот.
Иска се и бъде да призната относителна и частична недействителност на
сделката, изповядана с Нот.акт №47, т.1, рег.664, нот.дело №45/29.08.2019г.,
на Нотариус М.П., вписан в регистъра на нотариалната камара под №729, с
район на действие РС- В., сключена между ответника Р. АНГ. С. в качеството
му на продавач и негов син АНГ. Р. С. като купувач, за покупко- продажба на
целия ТАВАНСКИ етаж, представляващ имот с идентификатор
10450.502.1034.1.3, с площ 91,58 кв.м., за който ищеца е собственик на 1/2
ид.част.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника АНГ. Р. С., чрез пълномощника му адв.К..
В него се визира, че делото е образувано по предявени от ищеца Б. ИВ.
СТ., два обективно съединени искове, както следва: 1.Отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено на относителна и частична недействителност на сделката
извършена с Нотариален акт №116, т.6, дело №907/2019г. на Служба по
вписванията при РС- В. за 1/2ид.част от имот №10450.502.1034.1.3, с площ
91.58кв.м. представляващ тавански етаж, намиращ се жилищна сграда,
построена в поземлен имот ПИ 10450.502.1036, ПИ 10450.502.10 53, ПИ
10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368. 2.Положителен установителен иск по
8
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че е ищцата е собственица
на 1/2 идеална част на имот N210450.502.1034, по картата на гр.В., при
съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ
10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368, на основание наследство да се прогласи
за нищожен Нотариален акт №13, т.4, дело №811/2019г., вх.рег.
№1497/08.08.2019г. на Служба по вписванията при РС- В. за 1/2 ид.част от
описания имот.
По отношение на първия предявен иск се изразява становище, че така
предявеният иск е недопустим и неоснователен.
В тази насока се твърди, че ищцата по никакъв начин не се е
легитимирала като собственик на процесния имот, тъй като не представя
доказателства в подкрепа на нейните твърдения, а само декларативно твърди,
че притежава идеална част от процесния имот.
Сочи се, че съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тази връзка
правната теория и съдебната практика еднозначно приемат, че правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта и
надлежното предявяване на установителния иск- положителен или
отрицателен. Липсата на правен интерес от предявяване на съответния
положителен респективно отрицателен установителен иск от своя сбрана
води до неговата недопустимост.
Визира се, че в настоящия случай е предявен иск за нищожност на
договора поради противоречието му със закона евентуално поради неговото
заобикаляне с правна квалификация по чл.26, ал.1 от ЗЗД и съгласно трайната
съдебна практика представлява по същността си отрицателен установителен
иск. В този смисъл се сочи Определение №208/20.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д.
№221/2011г., I г.о., ГК, Определение №987/24.10.2011г. на ВКС по гр.д.
№1500/2010г., I г.о., ГК. По тези съображения спрямо допустимостта на
същият важи общото правило на чл.124, ал.1 от ГПК, като е необходимо за
ищеца да е налице правен интерес от търсеното по съдебен ред установяване.
Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията
по чл.26 ЗЗД обаче е от лице, която не е страна по сделката, за същото
следвало да е налице правен интерес от връщането на разпореденото по
9
сделката имуществено благо в правната сфера на страната по сделката. Такъв
интерес щял е налице ако това връщане на имуществото в правната сфера на
страната по сделката би довело до някаква полза за лицето, което търси
прогласяване на нищожността. Ако обаче връщането на разпореденото по
сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по
сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността,
постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес. В
този смисъл- Решение №334/03.11.2014г. на BKС по гр.д.№570/2014г., IVг.о.
Предвид заявените в исковата молба факти и твърдения, било
разбираемо, че интересът на ищцата от предявеният иск е обусловен от
възможността й да реализира правото си по чл.33, ал.2 от ЗС. В конкретния
случай обаче това право не можело да бъде реализирано дори предявените
искове да бъдат уважени, поради което за ищцата липсвал правен интерес от
последният.
Относно иска за нищожност на договора за покупко- продажба на
посоченият извод следва от обстоятелството, че на първо място иск за
изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС изобщо не е заявен от ищеца в
настоящото производство, като липсват данни такъв да е предявен в рамките
на друг процес. В този смисъл съсобственикът ищец няма правен интерес да
оспорва придобивната сделка, при положение, че не е предявил срещу
прехвърлителя бивш съсобственик и приобретателя иск за изкупуване по
чл.33, ал.2 от ЗС /в този смисъл Решение №54/18.03.2013г. по гр.д.
№627/2012г. на ІVг.о. на ВКС). На второ място следвало да се вземе предвид
и обстоятелството, че дори правото на изкупуване на ищеца хипотетично да
бъде заявено в друг процес, то последното е обективно преклудирано,
доколкото съгласно чл.33, ал.2 от ЗС същото е ограничено в рамките на
двумесечен срок от транслативната сделка. В случая следвало да се приеме,
че спрямо ищеца посоченият срок тече най- късно от момента на узнаване от
негова страна на атакуваната сделка. В тази насока дори ако за начален
момент на този срок се приеме подаването на исковата молба, когато видно от
твърденията му, ищецът безспорно е знаел за сключената сделка, то към
настоящия момент този срок е изтекъл. Доколкото съгласно трайната съдебна
практика последният е преклузивен, то евентуален иск по чл.33, ал.2 от ЗС в
настоящия случай би бил недопустим. От това липсва и правен интерес за
ищцата да иска прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,
10
при положение, че обективно не би могъл да реализира правото си на
изкупуване /Определение № 693/07.12.2009г. по ч.гр.д.№ 672/2009г. на ІVг.о.
ВКС/.
Относно иска за нищожност на договора за покупко- продажба се
твърди, че трайно установената съдебна практика намира, че правен интерес
от прогласяване на същата въобще не би бил налице, доколкото дори при
евентуално връщане на разпореденото имущество в патримониума на
ответника продавач, за съсобственика ищец нямало изобщо да се породи
правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС /Определение №693/07.12.2009г.
по ч.гр.д.№672/2009г. на ІVг.о. на BКС/. Посоченият извод следва на
последно място и от обстоятелството, че за да се породи правото на
изкупуване, то следвало самата покупко- продажба да е действителна като
сделка и в тази връзка да е породила правните си последици. Именно
последните засягали възможността на съсобственика да придобие
съответната идеална част от съсобствената вещ и в тази връзка пораждало
законово уреденото му право на изкупуване. Ако тази покупко- продажба
била нищожна, имуществото предмет на същата ще остане в правната сфера
на продавача съсобственик и право на изкупуване в полза на другия
съсобственик въобще нямало да възникне /в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение №5/28.11.2012г. по тълк.д.
№5/2012г. на ОСГК на ВКС/. /Решение №125/19.04.2019г. на ОС- Перник,
г.о., I въз.състав, по в.гр.д.№103 по описа на съда за 2019г./
Според изложените в отменителното касационно решение на ВКС
мотиви, следва при разглеждане и решаване на спора по делото да се
съобрази константната задължителна практика на ВКС, в частност на
Решение №107 от 25.05.2011г. по гр.д. №1297 от 2010г. ІІг.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ТПК, както и Тълкувателно решение по
т.гр.д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС, състояло се на 07.11.2013г. Според
отменителното касационно решение и цитираната в него задължителна
съдебна практика, при представен по делото констативен нотариален акт за
собственост, в тежест на оспорващата този акт страна е да обори изводите на
нотариуса в този нотариален акт относно принадлежността на правото на
собственост.
Визира се, че в процесния случай, при наличието на издаден в полза на
11
праводателя- ответник, констативен нотариален акт за собственост
№142/08.08.2019г. не било в тежест на ответника да доказва, че към момента
на издаване на този нотариален акт праводателят му е владял спорния имот в
продължение на повече от 10 години и съгласно чл.79, ал.1 от ЗС го е
придобил по давност, а оспорващата този нотариален акт - ищца следвало да
докаже оспорването си, т.е. да обори със съответни допустими, относими и
необходими убедителни доказателства констатациите по нотариалния акт за
непрекъснато и необезпокоявано владение на имота от праводателя- ответник
повече от 10 години.
За установяване собствеността и предаване владението върху процесния
недвижим имот, съобразно указанията на ВКС в посоченото отменително
решениe, ищцата следвало да представи доказателства в подкрепа на
направеното от нея оспорване на констатациите на нотариуса в констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№142/08.08.2019г. peг.№1155, нот.дело №139/08.08.2019г. с район на
действие РС- В., свързани с владението на процесния имот от ответника Р.
АНГ. С. и праводател, непрекъснато и необезпокоявано, повече от 10 години
към момента на изготвяне на същия нотариален акт.
По същество на спора се твърди, че спорът по делото се свежда до това,
чие е правото на собственост върху процесния имот. Ищцата оспорва това
право на ответника Р. АНГ. С., с мотива, че не е бил собственик на
продадения от него процесен имот, тъй като тя е собственик на 1/2ид. част от
същия имот. Всеки нотариален акт е официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, който доказва с обвързваща доказателствена
сила, че фактите, предмет на удостоверителното заявление на органа, издал
документа- нотариуса са се осъществили така, както се твърди в него. Няма
данни и доказателства по делото, от които да може да се направи убедителен
и категоричен извод, че към момента на издаване на констативен нотариален
акт за собственост на ответника Р. АНГ. С. върху същия имот по давностно
владение №142/08.08.2019г. не е била настъпила такава придобивна давност в
негова полза, респективно, че като праводател на купувача АНГ. Р. С., в
момента на прехвърляне собствеността върху процесния имот с нотариален
акт №47/29.08.2019г. не е бил собственик на този имот.
По отношение на вторият предявен иск: Относно допустимостта на
12
вторият иск се счита, че така предявеният иск е недопустим и неоснователен.
По отношение на искането на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се
отмени нотариалния акт, обективиращ атакуваната сделка се сочи, че
съгласно чл.537, ал.2 от ГПК може да бъде отменен само констативен
нотариален акт, когато със съдебно решение се установи, че този акт засяга
правата на трети лица. По този ред не могат да се обезсилват нотариални
актове за сделки. В случая се приема, че атакуваният нотариален акт не е
охранителен, а обективира в себе си сделка за прехвърляне на право на
собственост, съответно защитата срещу него се осъществява само по съдебен
ред чрез предявяване на съответната искова претенция, както е сторено в
настоящия случай. Поради това искането за неговата отмяна е недопустимо и
производството по него следвало да се прекрати. Касае се за т.нар.
легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта,
съгласно ТР №11/21.03.2013г. по тълк.дело №11/2012г. на ВКС, ОСГК,
тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от
оспорващата страна и не намира приложение редът по чл.193 ГПК.
Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не
е бил или е престанал да бъде собственик.
По тези съображения се иска да се отхвърли предявения иск като
недопустим, а ако се приеме за допустим, то е изцяло неоснователен.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Р. АНГ. С., чрез пълномощника му адв.К. от в който изразява
становище, идентично с това на ответника А.С..
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от Нотариален акт №70/02.07.1955г. се установява, че с него е
признато право на собственост по давностно владение на Г.А.Ц. на следния
имот: Дворно място, незастроено с площ от 446 кв.м., съставляващо парцел
IX, имот № 726 от кв.3 по плана на гр.В., кв.Лъджене. По силата на НА
№61/06.07.1955г. собственика Г.А.Ц. и продал на Е.Г. С. 2/3ид.части от същия
имот- Дворно място, незастроено с площ от 446кв.м., съставляващо парцел
IX, имот №726 от кв.3 по плана на гр.В..
Видно от Протокол за делба от 27.08.1969г.- л.12, постановен по гр.д.
№250/1969г. на PC- В., в дял на Е.Г. С. е поставен следния имот: Дворно
13
място, с площ от 575кв.м., съставляващо парцел VIII, имот №479 от кв.88 по
плана на гр.В., кв.Лъджене. Според забележката, в това дворно място има
построена жилищна сграда, собственост на съпруга на Е.Г. С., а именно И. Т.
С. която е единствено жилище на съпрузите С..
От КНА за собственост №531/26.12.1970г. е признато право на
собственост по наследство, делба и давностно владение на Е.Г. С. върху
имота- 303/600ид.части от Дворно място, застроено и незастроено, цялото с
площ от 600кв.м., съставляващо парцел VIII, имот №479 от кв.88 по плана на
гр.В..
В тази връзка се установява, че имота- Дворно място, съставляващо
парцел VIII, имот №479 от кв.88 по плана на гр.В., кв.Лъджене е станал
собственост на Е.Г. С.. Съответно построената в този имот жилищна сграда е
собственост на същата и съпруга й И. С.
Няма спор, че по силата на Нотариален акт №638/30.03.1975г.
съпрузите Е. и И. С., като дарители, са дарили на децата си Е. и Б. И.ови С.
следния свой придобит по време на брака имот: Втори етаж от двуетажна
къща със ЗП от 90кв.м., ведно с 1/2ид. част от Дворното място, в което е
построена- застроено и незастроено, цялото с площ от 600кв.м., съставляващо
парцел VIII, имот №479 от кв.88 по плана на гр.В..
Видно от представеното удостоверение за наследници на наследодателя
Й.Т. С. починал на 04.07.1982г.- л.39 се установява, че Е.Г. С. е била негова
съпруга, която е починала след него и на 24.09.2004г. След смъртта си е
оставила за свои наследници съпруга и двете си дъщери- Б. ИВ. СТ.- ищцата
и Е.И. С.. Е.И. С. е починала на 18.02.2000г., т.е. след баща й и преди
наследодателката си нейна майка- Е. С., при което е заместена по право от
своя син Р. АНГ. С.- ответник по делото.
Видно от Констативен нотариален акт №142/08.08.2019г. за собственост
по давностно владение се установява, че с него да е признат за собственик по
давност ответника Р. АНГ. С.- син на сестрата на ищцата на следния имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3 по КККР
на В., с предназначение Апартамент с площ 91,58 кв.м., намиращ се в
жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален №10450.502.1034,
по картата на гр.В., при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ
10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368.
14
В показанията на свидетелите И. А.Ц., Г.И.Ц., М.Т.Ц.- роднини на
страните и Н.Д.П.- без родство, приятел на ответника, при съвпадение на
същите се установява следното: Свидетелите познават страните, както и
родителите на ищцата и нейната починала сестра Е., тъй като освен роднини
са техни съседи. Познават и имота- къща находяща се на адреса гр.В.,
ул.“П.Я.” №16. Относно ответника Р. го познават от дете. Свидетелите
твърдят, че къщата на родителите на ищцата е строена от тях. Цялото
семейство живеело на приземния етаж, който били пригодили за живеене.
Когато дъщерите им станали големи и по- специално дъщерята Е. се развела,
двете сестри отишли да живеят на жилищния етаж, а родителите им останали
да живеят в приземния етаж. След земетресението някъде през 1977г.
родителите на ищцата- И. и Е. С. направили ремонт на къщата, като освен
това със съгласието на съседите си вдигнали малко надзида на покрива,
изградили нов покрив и така подпокривното пространство било преустроено
в жилище, като мансарден етаж. Впоследствие когато през 1982г. починал
бащата на ищцата- И. С. майката на двете сестри се качила да живее на етажа
при дъщеря си Б., а сестра й Е. заедно със сина си Р. /ответника/ след като
потегнали таванския етаж се пренесли да живеят на него. Св.М.Т.Ц. твърди,
че Е. постегнала таванския етаж и си била направила тоалетна на него преди
да се качи да живее там. Тогава Р. е бил ученик във втори- трети клас и на
около 8- 9 години. От тогава и до момента в таванския етаж са живеели-
първоначално ответника Р.С. с майка си Е. а впоследствие и семейството на
Р.- съпруга и син. Свидетелите твърдят, че всяко от жилищата си имало
самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към жилището. През цялото
това време откакто ищцата Б. със детето си живеела на етажа от къщата, а
сестра й Е. със сина си Р. се установила да живее на таванския етаж, между
двете сестри не било имало спорове и никоя от тях не била проявила
претенции за собственост към жилището на другата. Нямало спорове за
собственост и между ищцата и племенника й Р.С., след смъртта на неговата
майка и до момента.
От показанията на св.Н.П. се установява, че е посещавал съученика си
Р. още от както били ученици в трети клас. На таванския етаж живеели тогава
само ответника Р. и неговата майка. Този свидетел твърда да е чувал майката
на Р. да казва, че това жилище е нейно. Не чувал ищцата да има претенции
към този тавански етаж, а той бил обитаван от семейството на Р. повече от 30
15
години.
В показанията си св.М.Ж. установява, че на първия жилищен етаж е
живяла ищцата, а ответника Р.С. е живял на таванския етаж, като когато го
търсел се показвал от терасата на третия етаж. Това продължило за период от
19 години докато свидетеля е бил полицейски инспектор в кв.Лъджене. През
цялото това време всички били в много добри отношения, не са имали
никакви конфликти или спорове, дори бил виждал ищцата Б. и съпругата на
Р. да си пият заедно кафето на двора.
От представено копие от Проект за построяване на жилищна сграда и
Разрешение за строеж №62/28.12.1957г. на такава- л.12 дадено на И. С.се
установява да е построена жилищна сграда в п.VIII- 479, кв.88 по плана на
кв.Лъджене, гр.В. на ЗП от 95,30кв.м. Според проекта тази сграда се състои от
приземен етаж със светла височина 2,60м., който е на 30 см. под нивото на
терена и редовен жилищен етаж с височина 2,70м. По проект сградата е с
покривна конструкция, но не предвидено да се изгражда обитаем тавански
етаж. Предвидено е също наличие на вътрешно стълбище за достъп до тавана.
От представената нотариална преписка по нот.дело №139/2019г. на
Нотариус Халачев се установява, че с молба от 08.07.2019г. ответникът Р.С. е
инициирал производство по издаване на нотариален акт за собственост по
давностно владение за процесния самостоятелен обект в сграда- тавански
етаж от жилищна сграда на адрес: гр.В., ул.“П.Я.“ №16. Именно в това
производство въз основа на извършена от нотариуса обстоятелствена
проверка, обективирана в Протокол от 08.08.2019г., въз основа на документи
и показанията на трима свидетели е издаден и оспорения КНА
№142/08.08.2019г. за собственост в полза на Р.С..
Не е спорно между страните, че след снабдяване с КНА
№142/08.08.2019г. за собственост от ответника Р.С., той е продал на сина си
АНГ. Р. С., така придобития от него имот- Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.1034.1.3 по КККР на В., представляващ Жилище-
Апартамент със ЗП от 91,58кв.м., ведно със съответните общи части на
сградата, построена в имот с адрес на имота: гр.В., ул.“П.Я.“ №16. Това се и
установява от НА №47/29.08.2019г.
При тези данни въззивният съд от правна страна приема
следното:
16
Атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в
съответната форма, поради което се явява частично валидно и допустимо.
Въззивната жалба срещу него е подадена в законния срок от легитимирано да
обжалва лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата се явява частично основателна.
Не е спорно, че процесния тавански етаж е самостоятелен жилищен
апартамент, за което му е даден и идентификационен код по КККР на В. от
Агенцията по кадастъра, а и страните не спорят по това обстоятелство.
Установява се също, че до издаването на оспорения KНА №142/08.08.2019г. в
полза на ответника Р.С., нито той нито ищцата са притежавали документ за
собственост върху този имот. Установява се също от показанията на
свидетелите, че процесния тавански етаж, представляващ жилищен
апартамент е строен от общите наследодатели на страните- Е. и И. С., при
което и той е бил тяхна собственост и от тук по принцип следва да е имал
наследствен характер. Спорен е моментът, да ли този имот е придобит по
давност от Р.С., както е приел първоинстанционният съд.
В тази връзка следва да се посочи от настоящата инстанция, че същата
не приема за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че ответника
Р.С. е придобил процесния имот по давност.
В случая, след смъртта на наследодателите, наследствените права са
преминали в собственост на наследниците му по закон. Същите са ищцата Е.
С. и ответника Р.С. по 1/2ид.ч. всеки от тях.
В този аспект следва да се посочи, че в хипотеза на сънаследствен имот
всеки от наследниците е собственик на своята наследствена идеална част от
наследствения имот и държател на наследствените идеални части от правото
на собственост на останалите наследници.
В тази хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.69 от ЗС предвид
характера и естеството на възникналата сънаследствена съсобственост. За да
започне да тече придобивна давност в полза на един от наследниците, освен
установяване на фактическа власт върху имот с намерение да го свои като
своя собственост, този наследник следва да докаже, че несъмнено и успешно
е отблъснал владението на останалите сънаследници, т.е. отблъскването
следва да е станало с явни и недвусмислени действия, по начин и със
средства, които недвусмислено да сочат за такова намерение, както и на
17
фактическо отблъскване, което намерение и отблъскване да са обявени и да
са достигнали до знанието на останалите сънаследници. Действително в
показанията си разпитаните по делото свидетели не потвърждават, че
процесния тавански етаж е ползван единствено от Р.С.. Фактът, че последния
е живял там, първоначално и с майка си- Е., сестра на ищцата, само по себе си
не са действия, с който той реално е отблъснал владението на останалата
сънаследница- ищцата Е. С. и да е установил свое изключително владение. От
свидетелските показания действително се установява, че не е имало спорове
за това да живее там единия от сънаследниците, но на практика това живеене
следва да се приема, че се изразява само в ползване на този имот. В този
смисъл следва да се посочи, че ползването на една вещ, само по себе си не
означава отблъскване на другия сънаследник, които не полза в този момент
вещта от страна на наследника, който ползва вещта. По никакъв начин и нито
с едно свое действие, след като в случая ответника Р.С. е напълно наясно с
кръга на наследници, които притежава права на собственост върху таванския
етаж е обявил на ищцата явно и открито, че той счита този имот за своя
еднолична собственост, да заяви ясно и недвусмислено, че той не признава
собственическите наследствени права на собственост по наследство върху
същия на останалия сънаследник и отблъсква нейното владение, като
установява еднолично владение на този имот и тава е достигнало до
последната- ищцата и същата се е съгласила да не оспорва владението му и
заявените права. В този смисъл е и Решение №84/10.02.2010г. на ВКС по гр.д.
№1509/2009г., ІVг.о.
Факт е, че именно след признаването на Р.С. за собственик по
обстоятелствена проверка и впоследствие прехвърлянето от негова страна на
процесния имот на сина му- А.С., ищцата е предприела действия по
оспорване на правата на собственост на последните с предявяване на иска с
правно основание по чл.124 от ГПК, тъй като същия има наследствен
характер.
При тези данни, въззивният съд приема, че обжалваното решение следва
да се отмени в частта му, с която е отхвърлен иска на Б. ИВ. СТ., против Р.
АНГ. С. и АНГ. Р. С., по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че
на основание наследство ищеца е собственик на 1/2ид.част от имот
№10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., представляващ тавански етаж,
намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален
18
№10450.502.1034, по картата на гр.В., при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368,
вместо което се приеме за установено по отношение на Р. АНГ. С. и АНГ. Р.
С., че ищцата Б. ИВ. СТ. е собственик на 1/2ид.ч. от имот
№10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., представляващ тавански етаж,
намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален
№10450.502.1034, по картата на гр.В., при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368.
Законова последица от така уважената претенция на основание чл.537, ал.1 от
ГК, е че следва да бъде отменен Констативен нотариален акт №142, peг.1155,
н.дело №139/08.08.2019г., вписан в Служба по вписванията при PC-В., вх.рег.
№1497/08.08.2019г., акт №13, том 4, дело №811/2019г., на Нотариус Г.Х.,
вписан в регистъра на нотариалната камара под №156, с район на действие-
РС- В., с който е обявен Р. АНГ. С. от гр.В. за собственик на описаният в акта
имот в акта до размера на 1/2ид.ч.
Относно отхвърлените искове на ищцата касаещи прогласяване на
частично нищожен, за 1/2ид.ч. от описания имот в констативния НА №142,
рег.№1155, н.дело №139/08.08.2019г., вписан в Служба по вписванията при
РС- В. вх.рег.№1497/08.08.2019г., акт№13, том 4, дело №8112019г., на
Нотариус Г.Х., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №156, с
район на действие РС- В., с който е обявен Р.А.а С., с ЕГН ********** от
гр.В. за собственик на описания в акта имот, както и да се признае
относителна и частична недействителност на сделката, изповядана с
Нотариален акт №47, том 1, рег.664, нот.дело №45/29.08.2019г. на Нотариус
М.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №729, с район на
действие РС- В., сключена между ответника Р. АНГ. С. в качеството му на
продавач и негов син АНГ. Р. С. в качеството му на купувач, за покупко-
продажба на целия Тавански етаж, представляващ имот с идентификатор
10450.502.1034.1.3, с площ 91,58кв.м., следва да се посочи следното:
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №11/2011г. на ОСГК и
в Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, констативните
нотариални актове удостоверят съществуването на правото на собственост, а
нотариалните сделки, удостоверяват насрещни волеизявления на страни по
договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост. С оглед на това
различие между двата вида нотариални актове, следва да бъде споделена
19
тезата в Решение №685 от 03.11.22010г. по гр.д.№1201/2009г. на ІІІг.о., че
защитата срещу констативен нотариален акт се извършва чрез предявяване на
иск за собственост, при уважаването на който констативния акт се отменя
/както е в настоящия случай за 1/2ид.ч./, а не чрез нищожност на
нотариалното действие и на самия нотариален акт като сделка. В обобщение,
констативният нотариален акт не удостоверява правна сделка и е
недопустимо да бъде атакуван като нищожен.
При тези данни, предявения иск по чл.26 от ЗЗД за обявяване на
нищожен на констативния нотариален акт се явява недопустим, а
обжалваното решение следва да се обезсили в тази му част. В тази му част,
производството следва и да бъде прекратено.
По отношение на втория нотариален акт, с които е обективирана
покупко- продажба на процесния тавански етаж, то следва да се посочи, че
съществува трайна и утвърдена практика, че такъв договор е действителен /не
е нищожен/, но не поражда транслативно- вещен ефект, т.е. не прехвърля
правото на собственост, защото праводателят не го притежава. Израз на тази
практика е Решение №854 от 29.12.2010г. по гр.д.№578/2010г., ІVг.о.
Във връзка с горните констатации е Решение №75 от 16.07.2015г. на
ВКС, по гр.д.№6599/2014г., ІІг.о.
При така изложените съображения следва да се приеме, че предявения
иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД по отношение на Констативния НА
№142, рег.№1155, н.дело №139/08.08.2019г., вписан в Служба по вписванията
при РС- В. вх.рег.№1497/08.08.2019г., акт№13, том 4, дело №8112019г., с
който е обявен Р.А.а С., с ЕГН ********** от гр.В. за собственик на
процесния и описан по- горе имот е недопустим.
В случая, първоинстанционният съд е отхвърлил този иск като
неоснователен, но с оглед констатацията, че е недопустим, то е налице
основание за обезсилване на решението и прекратяване на производството в
тази му част.
Относно иска за признаване на относителна и частична
недействителност на сделката обективирана в Нотариален акт №47, том 1,
рег.664, нот.дело №45/29.08.2019г. на Нотариус М.П., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под №729, с район на действие РС- В., сключена между
ответника Р. АНГ. С. в качеството му на продавач и негов син АНГ. Р. С. в
20
качеството му на купувач, за покупко- продажба на целия Тавански етаж,
представляващ имот с идентификатор 10450.502.1034.1.3, с площ 91,58кв.м.,
то въпреки, че отхвърлянето на същото е на друго основание от страна на
районния съд, то настоящата инстанция приемайки, че независимо, че е
налице разпореждане с целия имот, сделката не е нищожна, а не е произвела
прехвърлително действие по отношение на правото на собственост, каквато
продавачът не притежава за ½ ид.ч.
Ето защо, обжалваното решение в тази му част, следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна се остави без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание
чл.78, ал.1 и 3 ГПК решението в частта за разноските следва да бъде отменено
изцяло и да бъде преизчислен размера на дължимите разноски пред двете
инстанции като последица от частичното уважаване на предявените искове.
В полза на ищцата Б. ИВ. СТ. следва да бъдат присъдени съдебни
разноски в общ размер на 630,33лв., от които 385,33лв. за първата инстанция
и 245лв. за въззивната инстанция.
В полза на ответника Р. АНГ. С. и АНГ. Р. С. следва да им бъдат
присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на всеки
един от тях по 500лв. за първата инстанция. Разноски за настоящата
инстанция не им се присъждат, тъй като такива не са доказани.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260105/28.04.2021г., постановено по гр.д.
№115/2020г. по описа на РС- В., в частта в която е отхвърлен иска на Б. ИВ.
СТ., с ЕГН ********* гр.В., ул.“П.Я.” №16, против Р. АНГ. С., с ЕГН
********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16 и АНГ. Р. С., ЕГН ********** от гр.В.,
ул.“П.Я.“ №16, по чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за
установено, че на основание наследство ищеца е собственик на 1/2ид.част от
имот №10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., представляващ тавански етаж,
намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален
№10450.502.1034, по картата на гр.В., при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368,
21
както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. АНГ. С., с ЕГН
********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16 и АНГ. Р. С., ЕГН ********** от гр.В.,
ул.“П.Я.“ №16, че ищцата Б. ИВ. СТ., с ЕГН ********* гр.В., ул.“П.Я.” №16 е
собственик на 1/2ид.ч. от имот №10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м.,
представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в
поземлен имот с кадастрален №10450.502.1034, по картата на гр.В., при
съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ
10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт №142, peг.1155, н.дело
№139/08.08.2019г., вписан в Служба по вписванията при PC-В., вх.рег.
№1497/08.08.2019г., акт №13, том 4, дело №811/2019г., с който Нотариус
Г.Х., вписан в регистъра на нотариалната камара под №156, с район на
действие- РС- В., с който е обявен Р. АНГ. С. от гр.В. за собственик на
описаният в акта имот до размера на 1/2ид.ч. от процесния имот.
ОБЕЗСИЛВА Решение №260105/28.04.2021г., постановено по гр.д.
№115/2020г. по описа на РС- В., в частта в която е отхвърлен иска на Б. ИВ.
СТ., с ЕГН ********* гр.В., ул.“П.Я.” №16, против Р. АНГ. С., с ЕГН
********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16 и АНГ. Р. С., ЕГН ********** от гр.В.,
ул.“П.Я.“ №16, която се иска прогласяване на частично нищожен, за 1/2ид.ч.
от описания имот в констативния НА №142, рег.№1155, н.дело
№139/08.08.2019г., вписан в Служба по вписванията при РС- В. вх.рег.
№1497/08.08.2019г., акт№13, том 4, дело №8112019г., с който Нотариус Г.Х.,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под №156, с район на действие
РС- В., с който е обявен Р.А.а С., с ЕГН ********** от гр.В. за собственик на
описания в акта имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №517/2021г. по описа на ОС-
Пазарджик, в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260105/28.04.2021г., постановено по гр.д.
№115/2020г. по описа на РС- В., в частта в която е отхвърлен иска на Б. ИВ.
СТ., с ЕГН ********* гр.В., ул.“П.Я.” №16, против Р. АНГ. С., с ЕГН
********** от гр.В., ул.“П.Я.“ №16 и АНГ. Р. С., ЕГН ********** от гр.В.,
ул.“П.Я.“ №16, която се иска да се признае относителна и частична
недействителност на сделката, изповядана с Нотариален акт №47, т.1, рег.664,
22
нот.дело №45/29.08.2019г., на Нотариус М.П., вписан в регистъра на
нотариалната камара под №729, с район на действие РС-В., сключена между
ответника Р. АНГ. С. в качеството му на продавач и негов син АНГ. Р. С. като
купувач, за покупко- продажба на целия ТАВАНСКИ ЕТАЖ, представляващ
имот с идентификатор 10450.502.1034.1.3, с площ 91,58 кв.м., за който ищеца
е собственик на 1/2ид.част.
ОСЪЖДА Р.А. С., ЕГН ********** и АНГ. Р. С., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. ИВ. СТ., ЕГН **********, сумата от 630,33лв.
/шестстотин и тридесет лева тридесет и три стотинки/, представляваща
съдебни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА Б. ИВ. СТ., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.А. С., ЕГН
********** и на АНГ. Р. С., с ЕГН **********, на всеки един от тях по
500/петстотин/лв., представляваща съдебни разноски- адвокатски хонорар за
първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Решението, в частта в което е прекратено производството на
обжалване имащо характер на определение подлежи пред Апелативен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23