№ 14481
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря Р Х
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110164604 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П В и Х М,против Д. Б. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 500
лева главница по договор за паричен заем,9,18 лева договорна лихва върху
главница по договор за паричен заем и 58,15 лева мораторна лихва,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 17.07.2018 г. е сключен договор за
потребителски заем № ***** между „С К“ООД и ответницата С.,при което
предоставената заемна сума възлиза на 500 лева,която ответната страна е
следвало да върне в срок до 19.11.2018 г. Сочи се,че е била уговорена
договорна лихва и ищецът претендира сумата от 9,18 лева. В исковата молба
се поддържа,че ответницата е допуснала неизпъленение на своите договорни
задължения. Ищецът твърди,че е активно легитимиран да претендира
паричните суми,защото е сключен договор за цесия и дружеството заемодател
му е прехвърлило вземанията си по процесния договор за паричен заем.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
С.,в който твърди,че по процесния договор за заем има плащания през
м.09.2018 г.,но тези плащания не са отразени в договора за цесия,поради което
1
ответницата счита,че договорът за цесия не поражда правни последици за нея.
Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А Б“ЕООД претендира от Д. Б.
С. сумите от 500 лева главница,9,18 лева договорна лихва за периода
17.07.2018 г. до 19.11.2018 г.,58,15 лева лихва за забава за периода 19.11.2018 г.
до 04.08.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 45783/2023
г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за паричен заем кредирект № *****,сключен на
17.07.2018 г. между „С К“ООД и Д. Б. С.,съгласно който дружеството
предоставя в заем сума от 500 лева,която заемополучателката приема да върне
на четири месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 40,08 % и
годишен процент на разходите 47,04 %. Според погасителния
план,инкорпориран в договора дължимата сума за плащане възлиза на 550,46
лева,а при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение е в
общ размер от 792 лева,т.е. неустойката възлиза на 241,54 лева.
Видно от договор от 21.07.2022 г.,сключен между „А Б“ЕООД,като
цесионер,и „С К“ООД,като цедент,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което цедентът приема да прехвърли
свои вземания към трети лица,а цесионерът се съгласява да придобие
вземанията при уговорените в договора условия.
Приети са общи условия на „С К“ООД за заеми кредирект,предоставени
чрез интернет.
Представено е уведомление за цесия,с което „А Б“ЕООД уведомява Д. Б.
С.,че му е прехвърлено вземане по договор за кредит № ***** от 17.07.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – по
основание и по размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 15.08.2023 г.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца да проведе доказване относно наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска. В конкретния случай
ищецът следва да докаже,че е носител на вземане на основание сключен
договор за цесия,да установи,че вземането е действително,докато при
2
установяване на тези предпоставки ответната страна следва да докаже,че е
изпълнила точно договорните си задължения или са налице
предпоставки,които обуславят недължимост на паричната сума. Когато
доказателствената тежест е възложена на някоя от страните в
производството,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,т.е. от
доказателствата по делото да е несъмнено,че са настъпили съответните
юридически факти.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция като недоказана
по основание подлежи на отхвърляне. Съдът счита,че от събраните в хода на
производството писмени доказателства не се доказва,че дружеството ищец е
носител на вземане спрямо ответницата С.. Уважаването на искова
претенция,предявена от лице,което твърди,че е цесионер,какъвто е
настоящият случай,е обусловено от провеждането на доказване,че това лице е
носител на вземането. Ако ищцовата страна не проведе пълно доказване,че е
носител на вземането,искът подлежи на отхвърляне,защото не е доказана
материалноправна предпоставка за уважаването му,а именно ищецът не е
доказал,че е кредитор. Действително в настоящия случай по делото е
представен договор за цесия,но същият не доказва,че ищецът е носител на
вземане спрямо ответницата С. по процесния договор за заем. Договорът за
цесия е двустранен и консенсуален договор,съгласно който страните постигат
съгласие цедентът да прехвърли свои вземания към трети лица,а цесионерът
приема да придобие тези вземания. Предметът на договора за цесия включва
определени или определяеми по размер вземания спрямо трети лица,които
вземания следва да бъдат надлежно индивидуализирани – като основание за
възникване на вземането,размер,вид на вземането – главница,лихва и др. За
уважаването на иск,предявен от цесионер спрямо длъжник по договор за
заем,не се явява достатъчно доказването,че вземания са прехвърлени от
дружеството заемодател на ищеца – цесионер,а е задължително да бъде
доказано,че конкретното вземане по конкретния договор за заем е придобито
от ищеца. В настоящия случай от съдържанието на представения договор за
цесия се установява,че е постигнато съгласие относно придобиване на
вземания спрямо трети лица,които вземания са описани в приложение 1 към
договора,но приложението не е представено – нито по заповедното,нито по
исковото производство. С оглед това,че ищецът не е доказал,че му е
прехвърлено вземане спрямо ответницата С. по процесния договор за
кредит,липсва материалноправна предпоставка за уважаване на иска.
Провеждането на доказване,че носител на вземането е ищецът е обусловено от
доказване,че това вземане е предмет на сключения договор за цесия,т.е. за
това вземане е постигнато съгласие между цедент и цесионер. С оглед
обстоятелството,че ищецът не е представил приложението към
договора,респективно не е доказал да е придобил конкретното вземане по
договора за заем спрямо ответницата С.,искът не би могъл да бъде уважен.
Изводът на съда за неоснователност на исковата претенция не се променя
предвид представеното уведомление за цесия,тъй като това уведомление
изхожда еднолично от дружеството ищец. За да бъде възприето,че е доказано
при условията на пълно доказване,че ищецът е носител на
вземането,необходимо е да бъде установено,че вземането е сред
вземанията,прехвърлени по договора за цесия,а при липса на такова доказване
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
3
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „А Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П В и Х М,против Д. Б. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане
на ищеца в размер от 500 лева ( петстотин лева ) главница по договор за
паричен заем,9,18 лева ( девет лева и осемнадесет стотинки ) договорна лихва
върху главница по договор за паричен заем и 58,15 лева ( петдесет и осем лева
и петнадесет стотинки ) мораторна лихва,относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 45783/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4