№ 177
гр. **** 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20241420200576 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Х. Х. от гр. ****, ЕГН **********, чрез адв. Р. С. от
ВрАК, съдебен адрес: гр. **** ул.“****“ № 3, ет.3, офис 2, срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-1795-000087 от 09.03.2024 г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР **** с което за нарушение на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.185 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер
на 20,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения, че
АУАН бил съставен на жалбоподателката, след като тя отказала да подпише издаден й фиш
за същото нарушение и го оспорила, тъй като проверяващите я били спрели без да е налице
никакъв законен повод и при проверката служителите не се били представили с име и
длъжност. Съставеният АУАН не бил връчен на жалбоподателката. Били допуснати, според
изложеното в жалбата, няколко нарушения на чл.43 и чл.44 ЗАНН, без да се конкретизират,
всяко от които представлявало самостоятелно основание за отмяна на НП.
Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Р.
С., която поддържа жалбата така, както е подадена и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС **** с което е представена
административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави
възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
1
минимум. Не претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивният срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето срещу
жалбоподателката на основание чл.186 ал.1 ЗДвП на фиш, за това, че на 20.02.2024 г. в с. Г.
****, обл. **** по ул. „****“ до № 23 управлява лек автомобил марка „****“, рег.№ ****,
без л.а. да е оборудван с пожарогасител.
Отразено е във фиша, че жалбоподателката е нарушила чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП, като на
основание чл.185 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20 лева.
Видно от отразеното във фиша и изложеното в жалбата от самата жалбоподателка,
чрез процесуалния й представител, както и от показанията на изслушаните свидетели,
жалбоподателката отказала да подпише фиша и го оспорила, при което бил съставен АУАН
на основание чл.186 ал.2 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителката, връчен й е
лично, като в графа „възражения“ същата е отразила, че възразява против акта, тъй като
лицето в униформа /проверяващото/ не се представило със служебна карта, задържало
личните й документи и тези на автомобила, нямало обозначителна табела, не е изписало
служебните си номера, не представило пълномощно, нито документ за администратор на
лични данни.
АУАН е съставен от мл.ПИ към РУ-**** Д. С. С. в присъствие на свидетел-очевидец
Р. В. И.. Връчен е на жалбоподателката за подпис, но същата отказала да го подпише, като
отказът е оформен с подписа на един свидетел – лицето Т. ****, което, видно от имената, е
различно от посочения в акта свидетел-очевидец, както се поддържа в жалбата – че става
въпрос за едно и също лице.
В съставеният акт е отразено, че на 20.02.2024 г. в с. Г. ****, обл. **** по ул.“****“ до
№ 23 жалбоподателката управлява л.а. марка „****“, модел „****“, собственост на
жалбоподателката, рег. № ****, без л.а. да е оборудван с пожарогасител. Отразено е също, че
за нарушението първоначално е бил издаден фиш, който жалбоподателката отказала да
подпише. Посочено е, че жалбоподателката е нарушила чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП, който гласи:
„Движещите се по пътя три - и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и
със:
1. обезопасителен триъгълник;
2. аптечка;
3. пожарогасител;
2
4. светлоотразителна жилетка.“
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателката за
нарушение на чл.139 ал.2 Т.3 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20,00 лв. Последната разпоредба гласи: „За нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“.
В НП е възпроизведена констатацията от АУАН, че л.а. се е движел без да е оборудван
с пожарогасител, като е посочено, че нарушението се изразява в това, че на посочената дата
и място нарушителят управлява МПС, което не е оборудвано с пожарогасител.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими
писмени доказателства: фиш с.Т№ 037650/20.02.2024г. , НП № 24-1795-000087 от
09.03.2024г., АУАН Серия АД № 92/20.02.2024г., справка за нарушител-водач, заверено
копие от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г., заверено опие от Заповед № 369з-
307/07.02.2023г.; докладна записка от 22.02.2024г. вх.№ 9921/19.01.2024г. Писмените
доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Д. С. - актосъставител и Р. И. - очевидец. Двамата свидетели са категорични, че
на посочените дата, час и място в акта са констатирали отразеното в акта нарушение.
Категорични са и относно факта, че л.а., управляван от жалбоподателката, не е бил
оборудван с пожаррогосител. Не е имало даже такъв с изтекъл срок. Категорични са, че при
спиране на л.а. са се представили. Освен това били с бадж/ове/ с изписано име и снимка.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои
непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото. Показанията
им са последователни и безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят и от
останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по
аргумент от чл.314 ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в
обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити, както и НП съдържа всички необходими реквизити,
визирани в закона. И АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.
От възприетата по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се
установява, че на 20.02.2024г. в с. Г. ****, обл. **** по ул. „****“ до № 23 жалбоподателката
управлява л.а. марка „****“, модел „****“, собственост на жалбоподателката, рег.№ ****,
3
без л.а. да е оборудван с пожарогасител. С това жалбоподателката е извършила нарушение
по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП, като от обективна страна е осъществила състава на посочения текст.
Нарушението е и субективно съставомерно, тъй като жалбоподателят е знаел, че има
задължението да управлява МПС, оборудвано с пожарогасител. При това, съдът приема, че
същият се е съгласил с общественоопасните последици от действията си. В АУАН и НП
правилно е посочено в какво се изразява нарушението, правилно е определена правната му
квалификация – нарушената правна норма и нормата, която го санкционира. При издаване
на акта и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до злепоставяне
интересите на жалбоподателката и накърняване правото и на защита, което да е основание за
отмяна на НП.
Излаганите от жалбоподателката доводи за незаконосъобразност на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, настоящият състав намира за неоснователни и
недоказани. Дали актосъставителят и свидетелят-очевидец са се представили и
легитимирали при проверката и дали са имали основание да спрат л.а., управляван от
жалбоподателката, са въпроси ирелевантни за спора и ангажиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката, тъй като нарушението е установено по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а неизпълнение на някои от
служебните задължения на проверяващите органи на реда и организацията на движение би
могло да служи единствено за ангажиране евентуално дисциплинарната им отговорност.
Отделен е въпросът, че в конкретния случай настоящият състав приема, че проверяващите
органи са изпълнили стриктно задълженията си във връзка с идентифицирането си и
представянето си при извършване на проверката. В тази връзка съдът дава вяра на
показанията на изслушаните свидетели, които кореспондират и с писмените доказателстава
по делото. Доказателства в обратна насока не са ангажирани от жалбоподателката. Налице
са само голословни твърдения. Не е оборена материалната доказателствена сила на
съставения акт, който се ползва с такава до доказване на противното съгласно чл.189 ал.2
ЗДвП. Противно не е установено.
С оглед изложеното жалбата против НП се явява неоснователна. Като такава следва
да се отхвърли, като НП се потвърди.
При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените в
хода на производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно. Ответникът, както се изложи, не претендира разноски, а и липсват
доказателства за сторени такива.
Водим от горното, на основание чл.63 ал.2 т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-1795-000087 от 09.03.2024г.,
издадено от Началник сектор в ОД МВР - **** с което за нарушение на чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП,
на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, на И. Х. Х., ЕГН ********** от гр. ****,
4
действаща чрез адв. Р. С. от ВрАК, съдебен адрес: гр. **** ул. „****“ № 3, ет.3, офис 2, е
наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. **** в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5